№ 22
гр. гр.Н., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200603 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „В.” ЕООД, ЕИК **********,
представлявано от В. Л., против Наказателно постановление № 716083-
F718328/08.08.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение
второ вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева. Моли се от съда да постанови решение, с
което да се отмени издаденото постановление като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание представител не се явява, не
се ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на НАП на 29.07.2023 г., в 11.52 ч., в
търговски обект- пекарна „В.“, находяща се в гр. Н., ул. Д., № ** стопанисван от
жалбоподателя, се установило, че в обекта имало монтиран, въведен в експлоатация,
работещ ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно
1
изведени” суми. Разчетената касова наличност на фискалното устройство била в
размер на 504.40 лв., а фактическа наличност- 571.30 лв. Установена била положителна
разлика в размер на 66.90 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и
която не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № F718328/31.07.2023 г., въз
основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност,
съгласно представената заповед.
В хода на съдебното производство бе разпитана св. К., от показанията на
която се установяват сочените в АУАН и в НП факти. Същите се потвърждават и от
представеният по делото опис на паричните средства в касата, както и изведения
дневен Х отчет към момента на започване на проверката.
От страна на жалбоподателят не се навеждат конкретни твърдения от къде
произлиза разликата. Видно от приложените към преписката обяснения, дадени от
служителката Хамдие Хаджиаптиева, разликата представлявала сума, предназначена за
закупуване на стока, която не била въведена във фискалното устройство. От къде
произтича разликата обаче, е без значение, тъй като въвеждането и извеждането на
пари в и от касата е следвало да бъде отразено във фискалното устройство чрез
функцията „служебно въведени” съответно „служебно изведени“. Именно по този
начин и посредством тези операции, които намиращото се обекта фискално устройство
е притежавало, може да се оправдае липсата или наличието в повече на суми в обекта.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие било издадено наказателно постановление. Съгласно нормата на чл.33,
ал.1 от сочената по- горе наредба, извън случаите на продажба всяка промяна в
касовата наличност следва да бъде отразявана във фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”, което в случая не е било
сторено.
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана на основание разпоредбата на
2
чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда глоба или
имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи. В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежават
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което
въведените парични суми е следвало да бъдат отразени. В описателната част на
обжалваното наказателно постановление и в акта за установяване на
административното нарушение липсват констатации, че установената разлика е от
неотчетени продажби, от което може да се направи единствено извод, че
неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е
довело до неотразяване на приходи. Предвид на това правилно имуществената санкция
следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ. В случая на
жалбоподателят е наложено минималното предвидено наказание в размер на 500 лв.,
поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено в
цялост.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на представителя на
наказващия орган за присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в
полза на наказващият орган следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В
тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа
на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът
отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в
производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи
субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на
присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
3
размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 716083-F718328/08.08.2023
г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от
ЗДДС, на „В.” ЕООД, ЕИК **********, представлявано от В. Л., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК **********, представлявано от В. Л., да заплати
на ЦУ на НАП- София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4