№ 20275
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110102626 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
08.12.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 2626/2023 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Ц. Л. С., Б. М. П. и М. М. П., като се
твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. ...........................,
аб. № 87350. Поддържа, че бил доставил топлинна енергия, която била на стойност 909,13
лева за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., която не била заплатена от ответниците.
Навежда доводи, че с оглед липсата на плащането, ответниците били изпаднали в забава,
поради което дължали и сумата от 131,32 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 31.08.2022 г. Навежда доводи, че била предоставена и услугата дялово разпределение, за
която не била платена дължимата цена в размер на 58,75 лева за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2021 г., като с оглед на това ответниците били изпаднали в забава, поради което
дължали и сумата от 12,31 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022
1
г. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение, но ответниците били
възразили, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато
за установено, че ответниците му дължат разделно поравно претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците
чрез особения представител, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но
неоснователни. Твърдят, че не е доказано наличието на облигационно отношение, респ. че
ЕС е присъединена към топлопреносната мрежа. Поддържа, че няма доказателства, че
действително е налице регистрирано по смисъла на закона ФДР, съответно липсвали
доказателства за това, че услугата дялово разпределение е била действително извършвана.
Инвокират доводи, че претенцията е недоказана по размер, като излага подробни
съображения за доказателствената стойност на представените по делото доказателствени
средства. Сочи, че липсват доказателства и за действителна доставка на топлинна енергия.
Излага съображения, че вземанията за мораторна лихва не били дължими, тъй като били
начислени върху суми по прогнозни дялове. Правят възражение за изтекла погасителна
давност. Искат отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като изразява становище, че е извършвало услугата за дялово разпределение в
съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложено е Заявление-декларация от 20.07.2011 г. от В М.а П.а до „ТС“ ЕАД (л. 24-
25 в кориците на делото) за откриване на партида за недвижим имот, находящ се в гр.
.............................
Представено е Удостоверение за наследници от 14.09.2020 г., от което се установява,
че В М.а П.а е починала на 23.06.2020 г. и е оставила като единствен наследник по закон
своята майка – ответницата Ц. Л. С..
Молбата-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление
и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото
дружество е приело предложението на В П.а за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че сключеният
индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия между
В М.а П.а и „ТС“ ЕАД е бил развален или прекратен.
Трябва да се отбележи, че принципно голият собственик, съсобственикът, респ.
вещният ползвател би бил страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия,
сключен при условията на чл. 153 ЗЕ, но само ако голият собственик, съсобственика или
вещният ползвател не е сключил индивидуален договор. Това произтича както от правилото
на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В разпоредбите на ЗЕ не е предвидено, че собственик,
3
съсобственик или вещният ползвател, съответно лицето сключило индивидуален договор
отговарят солидарно. Тоест солидарност не възниква – арг. чл. 121 ЗЗД. Противното
тълкуване би довело до условията на т. нар. неистинска солидарност – когато две лица
дължат едно и също благо на различни основания. Очевидно не това е логиката на закона,
тъй като в случая ищецът не би могъл два пъти да достави благото топлинна енергия, за да
две отделни лица с ограничаващи се права, при наличието съсобственост, да могат да го
потребят. В случая безспорно е установено, че облигационното правоотношение е било
учредено единствено с В М.а П.а, като по силата на индивидуалния договор и наследствено
правоприемство нейната майка – ответницата Ц. Л. С., е останала задължена за заплащането
на цялата доставена топлинна енергия до процесния имот през процесния период.
Ответниците Б. М. П. и М. М. П. не са пасивно материалноправно легитимиран да
отговарят по предявените искове. Възникналото облигационно отношение с ответницата Ц.
Л. С. по силата на приетото от ищеца заявление-декларация е res inter alios acta, а както е
известно res inter alios acta, aliis neque nocet, neque prodest – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В тази
връзка трябва да се отбележи, че направеният извод се подкрепя и от представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства, в които изрично е посочен като
потребител само В М.а П.а, като протоколите за отчет са подписани и не са надлежно
оспорени, поради което съдът счита, че същите съставляват извънсъдебно признание по
смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното признание е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено,
че е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия единствено с ответника Ц. Л. С., на основание
подаденото от В П.а заявление-декларация и настъпилото впоследствие наследствено
правоприемство. По отношение на ответниците Б. М. П. и М. М. П. исковете следва да бъдат
отхвърлени поради липса на правоотношение възникнало от договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
4
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между ищеца и ответника Ц. Л. С. е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира
върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно
на каква стойност и дали процесните суми са погасени по давност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за имот, сградна
инсталация и БГВ. Изяснено е, че за периода топлинната енергия за отопление на имот е
определена на база реален отчет на 4 бр. измервателни устройства, а топлинната енергия за
БГВ е изчислена на база реален отчет на 2 бр. технически изправни и сертифицирани
водомери за топла вода. Уточнено е, че ТЕ за сградната инсталация е изчислена съобразно
нормативните изисквания. Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна
енергия за процесния период е в размер на 908,85 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите суми.
Съдът, при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно компетентно и
добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените въпроси, като по
делото не се установява последните да са заинтересовани от изхода на правния спор или да
са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, като е необходимо да се изясни, че при граматическото,
систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за
заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената
топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни
способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед заключението на СТЕ съдът приема, че до процесния имот за процесния
период е доставена и потребена топлинна енергия на стойност 908,85 лв. От ответницата Ц.
Л. С. се претендира 1/3 част, поради което съдът приема, че искът е основателен до сумата
от 302,95 лв. За разликата от 302,95 лв. до пълния предявен размер от 303,04 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Налице е обаче възражение на ответника за изтекла погасителна давност, по което
съдът следва да се произнесе.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което,
с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
19.09.2022 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. ,
„понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
5
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви”…”Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност”. Следователно, при съобразяване на момента
на подаване на исковата молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че
всички вземания преди 19.09.2019 г. са погасени по давност. Необходимо е обаче в
процесния случай да се съобразят различните редакции на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) , според която
разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. А съгласно § 13 от ПЗР на ЗЗдр. (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Тоест,
за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текла давност, или казано с други думи при
изчисление на сроковете по реда на чл. 72 ЗЗД, всички вземания, станали изискуеми преди
12.07.2019 г., са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
случая, най-старото претендирано вземане за ТЕ е това за м.05.2019 г., като то е станало
изискуемо на 15.07.2019 г. – т.е., давностният срок за същото не е изтекъл, поради което
следва да се приеме, че реливираното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е
установено, че цената на услугата се дължи, като за процесния период 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г. същата е в размер на 58,75 лв. И тук, по гореизложените съображения, следва
да се приеме за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията на ищеца за цената на услугата за дялово разпределение. От
ответницата С. се претендира 1/3 част от това вземане, поради което следва да се приеме, че
искът за сумата от 19,58 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно
чл. 33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
6
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради тази причина са неоснователни
аргументираните в отговора на исковата молба доводи, че не е настъпвала забава. Ето защо
и при съобразяване на заключението на ССчЕ съдът приема, че размерът на мораторната
лихва върху главницата за потребената ТЕ за претендирания период от 15.09.2020 г. до
31.08.2022 г. е 131,32 лв. От ответницата С. се претендира 1/3 част от това вземане, поради
което следва да се приеме, че искът за сумата от 43,77 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.08.2022 г., е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед на това искът срещу Ц. Л. С. за присъждане на мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на 4,10 лв. за периода
01.10.2019 г. – 31.08.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да бъде присъдена сумата от 378,99 лева (1/3 от
1136,99 лв.) по отношение на ответника Ц. Л. С., съобразно уважената част от исковете. По
отношение на останалите двама ответници разноски не следва да се присъждат, поради
отхвърляне в цялост на предявените искове срещу тях.
Ответниците не са поискали присъждането на деловодни разноски и не са доказали,
че действително са сторили такива, поради което такива не следва да им се присъждат
съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Л. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ....................., че дължи на „ТС“, ЕАД ЕИК: ........................, със седалище и адрес
на управление: гр. ......................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 302,95
лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
7
за недвижим имот, находящ се в гр. ..........................., аб. № 87350, ведно със законната лихва
от 19.09.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, както и сумата от 19,58 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 19.09.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, както и сумата от 43,77 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за сумата над 302,95 лева до
пълния предявен размер от 303,04 лева, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от 4,10 лева за периода от
01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 04.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50689/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... срещу Б. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.
........................., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Б. М. П., ЕГН ********** дължи на ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................ сумата
от 303,04 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в
гр. ..........................., аб. № 87350 за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 19,58
лева, представляващи дължима цена на услугата дялово разпределение за периода
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 43,77 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.-31.08.2022 г., както и сумата
от 4,10 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. – 31.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... срещу М. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.
........................., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че М. М. П., ЕГН ********** дължи на ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, сумата
от 303,04 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в
гр. ..........................., аб. № 87350 за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 19,58
лева, представляващи дължима цена на услугата дялово разпределение за периода
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 43,77 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.-31.08.2022 г., както и сумата
от 4,10 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. – 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Ц. Л. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....................., да заплати на
„ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, със седалище и адрес на управление: гр. .......................,
сумата от 378,99 лева, представляващи дължима обща сума за деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
8
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9