Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1527
гр. Бургас, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3919 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.” ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 404098-F395815 от 11.01.2019
г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за
нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат твърдения, че нарушението е било
отстранено на следващия дена след проверката. Жалбоподателят, редовно уведомен
представялва се от управителя З.Ш.. Поддържа жалбата и навежда съображения за
незаконосъобразност на НП, като сочи, че не е посочена конкретна точка от чл.
26, ал. 1 от Наредба Н-18, която е била нарушена, поради което е налице
неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. С тези доводи
моли НП да бъде отменено.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт
К. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 18.07.2018 г. в 17:30 часа свидетелят Р.А. в качеството си на инспектор
по приходите към ТД на НАП - Бургас е извършил проверка в обект – магазин за плажни
стоки „З.” в гр. Созопол, ул. „О.” № ** срещу бистро „К.”, стопанисван от
жалбоподателя. От отпечатания отчет на фискална памет и фискална бележка от
фискалното устройство, монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация в
обекта свидетелят констатирал, че в тях не се съдържа задължителния реквизит
наименование и адрес на търговския обект. Други нарушения не са били установени
при извършената проверка.
За установеното нарушение свидетелят А. съставил срещу дружеството-жалбоподател
АУАН на 20.07.2018 г., а впоследствие на 11.01.2018 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и свидетелските показания на актосъставителя. По делото не се събра
доказателствен материал,
който
да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва така
приетите за осъществили се от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В действителност нито в АУАН, нито в НП е посочена нарушената точка от чл. 26, ал. 1 от Нредбата, но както в АУАН, така и в НП фактически подробно е описано нарушението, поради което според съда не е налице неяснота на вменения на дружеството-жалбоподател нарушен фактически състав от Наредбата. Изложено е, че на издадените касова бележка и фискален отчет не се съдържа наименование и адрес на обекта, като посоченият адрес не кореспондира на този на проверения обект. Тези установени при проверката от свидетеля А. факти се квалифицират като извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН, в който подробно е описано нарушението и е бил съставен в присъствие на управителя на жалбоподателя, която е подписала АУАН и не е вписала в него възражения. Отделно е било подадено възражение, в което управителката на жалбоподателя е посочила, че нарушението е било отстранено след проверката. В подадената жалба срещу НП отново се твърди, че е било отстранено нарушението, като се конкретизира, че е бил коригиран адресът на обекта. Следователно жалбоподателят е бил напълно наясно с повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение и правото му на защита не е било нарушено, а напротив било е упражнено в пълен обем. Ето защо съдът намира, че непосочването на нарушената точка от чл. 26, ал. 1 от Наредбата не представлява допуснато съществено нарушение в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, което да влече отмяна на обжалвания акт.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена проверка на търговски обект – магазин за плажни стоки в гр. Созопол се е установило, че в разпечатан отчет и фискална бележка не се е съдържало наименование и адрес на търговския обект. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата предвижда наименованието и адреса на търговския обект като задължителен реквизит на фискалната касова бележка, издавана от фискално устройство в обекта. След като в случая е липсвало наименование на обекта, а посоченият адрес не е кореспондирал с актуалния адрес на търговския обект, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дужеството-жалбоподател. В производството жалбоподателят излага твърдения, че нарушението е било веднага отстранено след извършване на проверката, но по делото са представени писмени доказателство (свидетелство за регистрация на фискално устройство) от 05.02.2019 г. приблизително 6 месеца след проверката, извършена на 18.07.2018 г., видно от което е променен адресът на търговския обект. Представеното доказателство касае един доста по-късен период и не променя извода на съда за съставомерност на деянието.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.185, ал. 2,
изр.последно, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание „имуществена санкция” в
размер от 500 лв. до 2000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от
наказващия орган като относима към процесното нарушение и на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 404098-F395815 от 11.01.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ
на НАП, с което на „З.” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2,
изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер
на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС