Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1187 23.07.2021
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров адм. дело
номер 1470 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:
Образувано е по жалба на М.Г.А.,
ЕГН ********** *** срещу Заповед № 21-0237-000093 за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски
инспектор Харизан Кърмаджиев към ОД на МВР Бургас, РУ Айтос - временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В сезиращата съда жалба се
излагат възражения, че оспорения индивидуален административен акт е
незаконосъобразен, тъй като при постановяване му е допуснато нарушение на
процесуалноправни норми. Посочва се, че от фактическа страна оспорва
обстоятелството по управление на МПС и твърдян от служителите на МВР отказ за
даване на кръв за химически анализ. Твърди нанасяне на жесток побой от
служителите на МВР след задържането му. Жалбоподателят не се явява в о.с.з.
Ответникът – Харизан
Кърмаджиев - полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, РУ Айтос, не се явява лично. Представя административната
преписка.
По делото служебно съдебният състав е събрал допълнителни писмени
доказателства с отношение към предмета на спора.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото е установено, че длъжностно лице
от състава на РУ Айтос при ОДМВР - Бургас е съставило АУАН, сериен №
856079/11.06.2021г. за това, че на 11.06.2021г. около 02,30 часа в с. Черноград
до стадиона с посока на движение - изток управлявал собственият си лек
автомобил Фолксваген Голф с рег. № 351М480 след употреба на алкохол,
констатирана с техническо средство Алкотест дрегер 7410+с № ARSM 0094, който отчел 0,96 промила концентрация на алкохол в издишания въздух.
По делото е представено копие на цитирания АУАН (л.16), ведно с цитирания талон
за изследване.
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 21-0237-000093/11.06.2021г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя А. на 11.06.2021г., за което е
направено отбелязване на гърба на същата (л.22 гръб). Недоволен от така
постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за
незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалния
закон и при липса на материалноправните предпоставки за издаването й.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в законоустановената форма,
при спазване на административно производствените правила за неговото
издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е
издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017
г. на директора на ОД на МВР - Бургас. По силата
на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите
с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по б.„б“ се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност.
Сезираният съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването
по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно
необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед,
тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН, дата и част на извършване
на нарушението, регистрационен номер на автомобила, установена по съответния за
това ред употреба на алкохол от водача на МПС т.е., всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие
надлежно доказани.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за
реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено
средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за
налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.
Актът за установяване на административно
нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.
59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта.
Проверката за законосъобразност на акта
обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на заповедта.
Законосъобразността на административния
акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те
индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти
към момента на постановяването произтича правото на органа да постанови
административния акт.
Що се отнася до правните основания за
издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната
заповед. Съгласно чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или
с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо
вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде
кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но
за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи;
Чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно
практическо приложение и правно значение - начините за извършване на пробата и
отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за
прилагане на ПАМ/. При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа при
условията на обвързана компетентност.
Настоящият съдебен състав обаче, след
преценка на всучки събрани по делото доказателства намира за установено това,
че възприетата като установена фактическа констатация на управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда бива разколебана. Липсва
спор, че установяването на подобно поведение е фактическо основание за
прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е
нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“б“
основания.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в
конкретния случай не е изпълнил всички свои административно производствени
задължения, като е ограничил значително превото на защита на нарушителя, тъй
като към момента на постановяване на спорния административен акт не са били
налице всички фактически основания за постановяване на спорната заповед. В тази
връзка, възраженията на жалбоподателя за допуснато при издаване на заповедта
съществено нарушение на процесуалноправните норми са основателни. За да
достигне до този извод, съдебния състав взема предвид обстаоятелството, че
отчетено в процесния АУАН, цитиран в оспорената пред настоящия съд ЗППАМ било и
обстоятелството, че бил издаден талон за медицинско изследванес № 091095, като
в талона е наличен подпис на водача, удостоверяващ получаването му в 03,10
часа. Видно от същия талон №091095/11.06.2021г. на водача бил предоставен срок
от 120,00 минути, считано от връчването на талона и съпътстващите го стикери,
да се яви в центъра за спешна медицинска помощ в гр. Карнобат. Липсват
доказателства по преписката за явяването на М.А. пред определената медицинска
институция. Налична в доказателствената съвкупност обаче е Заповед за Задържане
на лице рег. № 282зз-49/11.06.2021г. , видно от която М.А. е бил фактически
задържан за срок от 24,00 часа, считано от 00,00 часа на 11.06.2021г. Видно от
същата заповед лицето е било освободено на 11.06.2021г. в 16,50 часа. Т.е.
става ясно, че през времето от връчването на талона за изследване в 03,10 часа
от страна на полицейския инспектор от РУ Айтос, до изтичането на определения
срок за явяване в центъра за спешна медицинска помощ гр. Карнобат спрямо лицето
е бил приложена и е действала ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 - задържане, чрез която
фактически е било ограничено правото му на придвижване и съответно възможността
за явяване в ЦСМП Карнобат. След като е бил задържан от страна на органите на
властта, в тяхна тежест в било да осигурят възможност нарушителя да се ползва
от предоставените му от страна на закона и актосъставителя процесуални права.
Като не са изпълнили тези свои задължения те са допуснали съществено
процесуално нарушение при провеждне на производството по налагане на ПАМ, тъй
като е останал спорен въпроса за наличието на алкохол в кръвта на водача, а
това възпрепятства възприемането за като доказани на изложените в процесната
заповед обстоятелства по управление на МПС с концентрация на алкохол над
допустимите от закона стойности.
Ето защо така наведените в жалбата
възражения са относими към настоящото административно производство и влияят на
крайния изход по настоящия спор.
Наред с това налице са и други съществени
противоречия относно мястото на извършената проверка. В докадните записки на служителите
от РЪ Карнобат се сочи, че задържането на лицата и извършването на проверката
за алкохол е било в района на с. Кликач, а в посочения в процесната заповед
АУАН като място на инцидента се сочи с. Черноград. Това разминаване разколебава
и изводите на съда относно това, кой е бил компетентния да състави АУАН и
издаде ЗППАМ орган и защо ако нарушението е констатирано на територията на
община Айтос лицето е било отведено и задържано в гр. Карнобат.
След като не са надлежно доказани съществени
обстоятелства около допуснатото нарушение каквото е наличието на алкохол в
кръвта и мястото на допускането на нарушението, и е възпрепятствано това да
стане, оспорената заповед се явява фактически необоснована, тъй като са
останали неизяснени обстоятелства, които подлагат на съмнение необходимостта от
налагане на ограничението спрямо конкретния адресат.
Всичко изложено води съдебният състав до
извода, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, защото
установените от съда съществени пропуски в производството по налагането й обосновават отмяната й. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че жалбата е основателна.
Липсва отправено нарочно искане от
страните за присъждане на направените по делото разноски, поради което
съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на М.Г.А., ЕГН **********
***, Заповед № 21-0237-000093 за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор
Харизан Кърмаджиев към ОД на МВР Бургас, РУ Айтос - временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия: