Р Е Ш
Е Н И
Е № .......
гр.К., ………2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията.............................гр.дело №1205 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, чл. 86 от ЗЗД,
чл.343 от ТЗ във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по реда на чл.
410 от ГПК срещу Д.В.Т., с ЕГН-********** било образувано ч.гр.д.№3533/2019 г.
по описа на РС-К., издадена заповед за изпълнение и рамките на предвидения от
законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок с оглед постъпило възражение от
страна на длъжника на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява иска
за установяване съществуването на изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство. Исковата претенция срещу Д.В.Т., с ЕГН-********** се
основавала по договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на
вземанията „И. ф.“ ООД, ЕИК:****, което дружество било цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Т.Б.“
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Т.“, прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора.
„ЮБЦ“ ООД с ЕИК:**** встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, които
придобил върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът е
ползвала предоставяните й мобилни услуги, като потреблението било фактурирано
под клиентския номер на абоната №0***
. На 09.08.2016 г. потребителят подписала договор за ползване на
мобилен номер ****, при избран тарифен план
НонСтоп, с месечна абонаментна такса *** лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Към
ползвания мобилен номер, абонатът получила за ползване устройства Samsung GalayJ7Black ****, посредством подписване на договор за лизинг от
същата дата, с размер на лизинговата вноска *** лв., за срок от 23 месеца. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер М0*** от
09.08.2016 г.. между ответника Д.В.Т. и „Т.Б.“ ЕАД били издадени фактури за
периода от 20.11.2017 г. до 19.04.2018 г. на обща стойност *** лв., а именно:
фактура **********/20.12.2017г., №**********/20.01.2018г.,
№**********/20.02.2018г., №**********/20.03.2018г. и №**********/20.04.2018г.
за потребените от абоната-ответник услуги както следва: - фактура №********** с
дата на данъчно събитие: 20.12.2017 г. с начислена за периода сума в размер на ***
лв. /с ДДС/, от които – за разговори, месечни абонаменти *** лв. и незаплатена
лизингова вноска в размер на *** лв. Дължимата сума била платима в срок
04.01.2018г. За потребените от абоната-ответник услуги за периода
20.12.2017г.-19.01.2018г. Теленор издал фактура №**********, с дата на данъчно събитие: 20.01.2018г., с
начислена за периода сума в размер на *** лв. /с ДДС/ и незаплатена лизингова
вноска в размер на *** лв., при което е отразен балансът от предходни отчетни
периоди, с което сумата за плащане възлизала на *** лв. с ДДС, платима в срок
04.02.2018г. За потребените от абоната-ответник услуги за периода
20.01.2018г.-19.02.2018г. Теленор издал: Фактура №********** с дата на данъчно
събитие: 20.02.2018 г. с начислена за
периода сума за разговори, месечни абонаменти в размер на *** лв. /с ДДС/ и лизингова вноска в размер на *** лв., при което бил отразен балансът от
предходни отчетни периоди в размер на ***
лв.
и така дължимата сума в общ размер ***
лв.
била платима в срок 07.03.2018г. С кредитно известие №**********/20.03.2018 г. била извършена корекция
по дълга, като е сторнирана сумата в размер на *** лв. и начислена лизингова вноска в размер на *** лв. с отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на ***
лв., при което задължението възлизало на ***
лв., платими в срок- 04.04.2018г. Абонатът потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност ***
лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за м.12.2017г., за м.01.2018г. и за м.02.2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност ***
лв., ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка
с чл.75 вр.с чл.196, б.в от ОУ Теленор прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника Д.Т. за ползваните абонаменти и издал по
абонатен номер №0*** крайна фактура №********** на 20.04.2018
г. с обща сума за плащане в размер на *** лв. В крайната фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на *** лв.; фактурирана била цената
на оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен
план в размер на *** лв. и включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на *** лв. Датата на деактивация на процесния абонамент
бил 05.04.2018г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение
на договорите си и спазил крайния срок за ползване на абонамента Нонстоп *** лв. за мобилен номер **** до 09.08.2018
г., съгласно Договор за мобилни услуги от 09.08.2016 г., за който номер абонатът бил задължен за
лизингови вноски в размер на ***
лв., всяка, които лизингови вноски за м.12.2017 г., м.01.2018 г. и м.02.2018 г. Претендираната сума
в размер на *** лв. била формирана като
сбор от незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на *** лв.; неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на ***
лв. и оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на общо *** лв., ведно с мораторна лихва върху главницата в
размер на*** лв. за периода от 09.05.2018 г до 06.12.2019 г. В
допълнение на неустойката, потребителят дължал и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора по чл.1.1. б.“б“. Приложени били уговорените правила
за начисляване на неустойката като за номер **** начислена неустойка по договор за мобилни
услуги е в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3 х *** лв. без ДДС = *** лв., както и обезщетение за
устройство Samsung GalayJ7Black, в размер на *** лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на устройството и
преференциалната му такава по конкретния договор за лизинг. Освен това, поради
прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната устройство таблет, марка Samsung GalayJ7Black били обявени за предсрочно изискуеми. Позовава
се на чл.3, ал.2 от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
****. При сключване на
процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими
към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг. Били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след м.03.2018г., когато била издадена крайната фактура №**********/20.04.2018 г., съгласно уговорения
погасителен план. За устройство Samsung
GalayJ7Black, взето във връзка с мобилен номер ****, дължала се цената в размер на *** лв. след м.03.2018г.
Съответно
периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски бил от
м.04.2018г. до м.07.2018г., ведно с допълнителна
вноска в размер на *** лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг, при
което в сумата от *** лв. били включени общо 4 броя, предсрочно изискуеми
вноски. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.В.Т.,
с ЕГН-**********, че съществува вземане на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:****, в размер на ***
лв. по заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, представляваща сбор от главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на *** лв. по договор
М0*** от 09.08.2016 г., незаплатени
вноски за лизинг на устройство в размер на *** лв., неустойка по договора в
размер на *** лв., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на*** лв. за
периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна и оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че уведомление за цесия, нито по първоначалната, нито по втората са достигнали до длъжника Д.Т.. Ответникът не била уведомена за прехвърляне на вземането съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което извършената цесия на процесното вземане нямала действие спрямо нея. В практиката на ВКС се сочило, че връчване на уведомление от цедента до длъжника, ведно с препис от исковата молба било допустимо, тъй като изпълнява функцията си -длъжникът ще бъде защитен от изпълнение на задължението си точно, като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. За да бъде това задължение изпълнено следвало съобщението да достигне до знанието на длъжника. В настоящето производство било налице точно обратното фактическо положение. Ищецът дори не сочел опит да намери и уведоми длъжника. Неуспешно било и връчването на съдебните книжа от съда, при спазване на всички процедурни възможности по ГПК. Особеният представител притежавал особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но не бил пълномощник - нито договорен, нито законов представител на страната. В тази хипотеза, връчването на съдебни книжа не било еднозначно с търсеният от чл.99, ал.4 от ЗЗД материалноправен ефект. При липса на контакт с длъжника или изрично упълномощаване, връчването на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането към нов кредитор с исковата молба, счита за невалидно уведомяване. В този смисъл била и трайната съдебна практика в определение №567/18.09.2018г. по т.д.№3153/2017т. на ВКС, , II т.о., решение от 05.03.2019г. по в.т.д.№1387/2018г. на ОС- Стара Загора; решение от 22.01.2019г. по т.д.№1342/2018г. на ОС-Стара Загора, решение от 19.04.2019г. по в.т.д.№1028/2018г. на ОС-Стара Загора и др. Във връзка с договор за лизинг, ищецът претендирал настъпила предсрочна изискуемост за част от вземането по отношение на лизингови вноски за устройство Samsung GalayJ7Black. Обявяването на предсрочна изискуемост било кумулативно осъществяване на два юридически факта - неизпълнение на длъжника по отношение на определен брой вноски и нарочно волеизявление на кредитора. Такова уведомление не се твърдяло, не е и достигало до знанието на ответника, а такова уведомление не само трябва да бъде връчено, но и да бъде връчено с грижата на добър търговец /Решение №224/19.06.2015г. по в.т.д.№232/2015г. на АС- Пловдив/ Позовава се на т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че кредиторът следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, като уведомлението следвало да предшества подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение в съда. Заявлението по чл.410 ГПК не представлявало уведомление да длъжника, а в случая то не било достигнало до ответника. Уведомлението с връчването на препис от исковата молба по чл.422 ГПК не можело да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на иска и съответно да обуслови основателност на иска. Следователно, предсрочната изискуемост е настъпила, но същата няма действие поради липсата на уведомление, достигнало до длъжника. Счита, че представените от ищеца Общи условия не обвързвали ответника Д.Т., тъй като не била запозната с тях и не е поставила подпис под тях. Разпоредбата на чл.147а от ЗЗП била изрична в този смисъл и съгласно ал.5 на същата, клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не било доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. В този смисъл ищецът не е запознал абоната със съдържанието на тези Общи условия и той не ги е приел. Отделно от това претендираната неустойка в размер на *** лв. била прекомерна, защото надхвърляла функцията на обезщетение и се превръщала в санкция над определения от Комисията за защита на потребителите размер от трикратния стандартен месечен абонамент. Моли съда да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователи. С оглед представения списък по чл.80 ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№3533/2019 г.
по описа на Районен съд- К. се установява по подадено от ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:**** заявление е издадена
Заповед №208/13.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Д.В.Т., с ЕГН-********** ***,
за сумата от *** лв. главница, представляваща стойността на далекосъобщителни
услуги, такси и неустойка за периода 20.11.2017 г.-19.04.2018 г.,***
лв. мораторна лихва за забава от 09.05.2018
г. до 06.12.2019г., както и *** лв. разноски, от които: *** лв. държавна такса
и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Длъжникът е с регистриран в НБДН
настоящ адрес Испания от 01.09.2010 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК поради което с разпореждане на съда от 03.02.2020 г. на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК. В законовия едномесечен срок искът е предявен.
От приетите заверени копия на договор за мобилни услуги от 09.08.2016 г. и приложение –ценова листа и декларация-съгласие от 09.08.2016 г., неоспорени, сключен между „Т.Б.“ и ответника Д.В.Т. като потребител се установява, че е за предоставяне от оператора на ответника мобилни услуги с условия за избран абонаментен план „НонСтоп 29.99“ с неограничени национални минути, предпочетен номер *** , за срок от 24 месеца, стандартен месечен абонамент *** лв., с дата на издаване на фактура –20-то число на месеца. Потребителят декларирал, че е запозната и е получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на Т. Б. ЕАД за предоставяне на мобилни услуги. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушения на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него и приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора. Видно от представените Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.71 е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл.27 от ОУ. Според чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Съгласно чл.26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата от потребителя не го освобождава от задължението му за заплащането на отразената в нея сума. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
С
договор за лизинг от 09.08.2016 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и ответника Д.В.Т.,
последната е придобила за временно и възмездно ползване устройство Samsung GalayJ7Black, с телефонен номер *** , с обща
лизингова цена *** лв. с ДДС, за срок от 23 месеца, при месечна лизингова
вноска от *** лв., платими по погасителен план
От
приетите по делото 4 бр. фактури е видно, че са издадени от мобилният оператор „Т.“ за потребените от
ответника-абонат услуги както следва: фактура №**********/20.12.2017 г., отчетен
период 20.11.2017 г.-19.12.2017 г., с
начислена сума в размер на *** лв. с ДДС, от които: за разговори, месечни
абонаменти *** лв. и незаплатена лизингова вноска в размер на *** лв., със срок
за плащане 04.01.2018г.; фактура №**********/20.01.2018г., с отчетен период
20.12.2017г.-19.01.2018г., на стойност *** лв. с ДДС, от която: месечни такси в
размер на *** лв. с ДДС, лизингова
вноска в размер на *** лв. и *** лв. баланс от предходен отчетен период,
платима, със срок за плащане 04.02.2018г.; фактура №**********/20.02.2018 г. с отчетен
период 20.01.2018г.-19.02.2018г., на стойност *** лв., от които: за разговори, месечни абонаменти в размер на *** лв. с ДДС,
лизингова вноска в размер на ***
лв. и *** лв. баланс от предходен отчетен
период, със срок за плащане 07.03.2018г.; кредитно известие №**********/20.03.2018
г., отчетен период 20.02.2018 г.-19.03.2018 г., за сторнирана сума в размер на ***
лв., начислена лизингова вноска в размер на *** лв., *** лв. баланс от предходен отчетен период, с обща сума за плащане *** лв. със срок
за плащане 04.04.2018 г.; и фактура
№**********/20.04.2018 г. на стойност *** лв. с ДДС, от които: неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги *** лв., *** лв.
лизингова вноска и *** лв. баланс от предходен период, със срок за
плащане 05.05.2018 г.
Представени са общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
От заверени копия на договор за прехвърляне на вземания №PLA16528 от 12.07.2019 г. сключен между „Т.Б.“ ЕАД в качеството на цедент и „И. ф.“ ЕООД в качеството на цесионер, потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно от „Т.Б.“ ЕАД, с което упълномощава „И. ф.“ ООД да извършва уведомяване на длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД по посочения договор за цесия; Договор за цесия от 29.11.2019 г. сключен между „И. ф.“ ООД в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД в качеството на цесионер, извлечение от Приложение №1 към договора от 29.11.2019 г.и уведомление за цесия до Д.В.Т. от „Т.Б.“ ЕАД чрез „И. ф.“ ЕООД, от които документи се установява, че „Т. Б.“ ЕАД е прехвърлил процесното вземане спрямо ответницата на „И. ф.“ ЕООД на 12.07.2019 г., което в последствие е цедирало вземането на „ЮБЦ“ ООД на 29.11.2019 г. По делото не са представени от ищеца доказателства, въпреки указаната му доказателствена тежест, уведомлението за цесия от „И. ф.“ ЕООД да е връчено на длъжника Д.В.Т..
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявени в
законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3533/2019г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1- ал.4 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за цесия от 29.11.2019 г., ведно с приложение №1 към него,
сключен с „И. ф.“ ООД и договор за прехвърляне на вземания №PLA16528/12.07.2019 г.
сключен между „И. ф.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕАД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което цесионерът „И. ф.“ ЕООД е упълномощен от цедента и предишен кредитор „Т.Б.“ ЕАД от негово име писмено да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договори за мобилни услуги. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. От представеното
уведомление е видно, че цедента „Т.Б.“ ЕАД чрез цесионера „И. ф.“ ЕООД и „И. ф.“ ЕООД в качеството цедент по
договора за цесия от 29.11.2019 г.
е предприел действия за уведомяване на ответницата за цедиране на задълженията
й по договора за мобилни услуги, но няма твърдения, а и представени
доказателства въпреки указаната тежест на доказване уведомлението да е стигнало
до нея. Предвид това съдът намира, че волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3
от ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№35330/2019 г.
на РС-К. не е достигнало до длъжника. В
хода на заповедното производство и в настоящото исковото производство
ответникът-длъжник не е била намерена на адреса, посочен в договора за мобилни
услуги и посочен от заявителя, респ. ищеца и по справката в НБДН поради което
за да бъдат защитени правата й в настоящото производство е назначен особен
представител.
Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез назначаване на особен представител, макар и
регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е
законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /
т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че той не е нито законов, нито договорен
представител и не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с
промяна в материалното правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по
спорното материално правоотношение. След като особеният
представител не е осъществил контакти с ответницата, то последната като длъжник
не може да се счита за уведомена за цесията чрез особения представител./ в т.см. определение №567/18.09.2018 г. по
т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о., решение №74/27.07.2017 г. по в.т.д.№154/2017
г. на БАС, решение №262097/30.12.2020 г. по в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС,
решение №260006/07.08.2020 г. по в.т.д.№1085/2020 г. на ОС - Стара Загора,
решение №115/25.03.2020 г. по в.т.д.№1020/2020 на ОС-С., решение
№385/25.07.2019 г. по в.т.д.№ 1237/2019 г. на ОС-С. и др.; решение
№261018/15.02.2021 г. по в.гр.д.№13107/2019г. на СГС,
решение №262097/30.12.2020 г. по в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС/. По изложените
съображения и с оглед на обстоятелството, че процесните цесии на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД не са породили своето действие
спрямо длъжника, съд намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи
да престира на него, а на стария кредитор. Предявените искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява
неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров против Д.В.Т.,
с ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за сумата от *** лв., представляваща сбор от
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на *** лв.
по договор за мобилни услуги М0*** от
09.08.2016 г., *** лв. незаплатени лизингови вноски по договор за от 09.08.2016
г., *** лв. неустойка,*** лв. мораторна лихва за забава от 09.05.2018 г.
до 06.12.2019 г.,
за които е издадена Заповед №208/13.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3533/2019 г. по описа на РС-К. като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3533/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: