Протокол по дело №130/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 158
Дата: 29 април 2025 г. (в сила от 29 април 2025 г.)
Съдия: Милена Каменова
Дело: 20241200900130
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 158
гр. Благоевград, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милена К.ова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Милена К.ова Търговско дело №
20241200900130 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован – лично и с адв. Д. Ч., с пълномощно по
делото.

Ответното дружество, редовно призовано – явява се юриск. М., с
пълномощно по делото.

Вещото лице д-р К. А., редовно призовано – явява се.

Вещото лице инж. Р. С., редовно призована - не се явява. От същата е
постъпила молба, в която сочи, че не е успяла своевременно да изготви
експертизата, като моли делото да се отложи за друга дата и да й се даде
възможност за изготвянето й.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1
АДВ. Ч.: Уважаема госпожо съдия, поддържаме ИМ, като правя едно
уточнение, че претендирам лихва за забава от 18.12.2020 г., три месеца след
подаване на заявлението за щета по това застрахователно събитие.

ЮРИСК. М.: Уважаема госпожо съдия, поддържам отговора на ИМ и
изложеното в него. Не възразявам срещу проекта за доклад на съда. По така
направеното уточнение, считам че същото е неоснователно, аз съм изложил
подробни съображения, че давността се погасява с кратката 3-годишна
давност, цитирал съм решение на ВКС, в което ясно Върховният съд се е
произнесъл по какъв начин се изчислява лихвата за събитие, което е настъпило
преди повече от 3 години от датата на завеждане на делото. Поддържам
искането за разпита на искания от мен свидетел.
АДВ. Ч.: Поддържаме искането за разпит на двама свидетели, които са
допуснати при режим на довеждане от съда, но днес водим един, поради това,
че втория свидетел, който следваше да се яви в днешното с.з. е възрастен и
сутринта е получил хипертонична криза. Двамата свидетели са за различни
обстоятелства. Свидетелят, който водим живее на съпружески начала с ищеца
и искаме да бъде разпитана за обстоятелства касаещи момента на смъртта и и
начина, по който ищецът е изживял смъртта на баща си. Другият свидетел е за
обстоятелства, които касаят отношенията между З. Ш. и неговия син М. Ш.,
тъй като е съсед на тяхната къща, в която са живели и може да даде сведения
за отношенията им през годините.

Съдът намира, че следва да допусне направеното искане от
процесуалния представител на ищеца, като допълни проекта на доклада с
уточнението, че ищецът претендира лихва за забава, считано от 18.12.2020 г.,
поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА направеното уточнение в днешното с.з. относно законната
лихва.

ДОПЪЛВА доклада с уточнението, че се претендира лихва за забава,
считано от 18.12.2020 г.

ОБЯВЯВА така допълнения доклад за окончателен.

ПРИЛАГА по настоящото дело НОХД № 227/2022 г. по описа на БлОС.

АДВ. Ч.: Запозната съм със СМЕ. Не възразявам да се изслуша явилото
се вещо лице, въпреки че едноседмичния срок от депозирането й до датата на
съдебното заседание изтича днес.
2

ЮРИСК. М.: Аз също съм запознат с експертизата, но при мен има
малко объркване, искал съм комплексна експертиза, а в.л. е цитирало всички
въпроси от отговора ми, а пък не е отговорило на абсолютно всички или поне
аз така го виждам.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Не съм отговорил на въпросите, които касаят
техническата експертиза.

ЮРИСК. М.: Не възразявам да се изслуша в.л. д-р А..

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Снема се самоличността на вещото лице:

К. Д. А.: 61 г., неосъждан, с висше медицинско образование,
специалност – Съдебна медицина, без родство със страните по делото.

На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от
НК, за което даде обещание да представи вярно и безпристрастно
заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено експертно заключение,
което поддържам.

АДВ. Ч.: Нямам въпроси към в.л.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на юриск. М.: Силата на удара се
изчислява по формулата - масата по скоростта на квадрат. Тук ударът върху
тялото на Ш. е от част от автомобила, с голяма маса. Дори и л.а. да е бил
спрял на място, без да има движение, въпреки че видно от тази формула,
скоростта има по-голямо значение от масата, а при нулева скорост на л.а. при
такъв удар от ремаркето с навлизане в част от пространството на купето, при
тази маса на ремаркето, също би причинил същите тежки увреждания,
каквито са и в случая. Масата е няколко тона, а костите на човешкото тяло
могат да издържат до 100 кг. да речем. Съприкосновението между двата
автомобила ще го обясни по-добре от мен в.л. с САТЕ. В случая роля игР.т
както масата на ремаркето, което е навлязло в купето на л.а., така и масата на
самия л.а. с прикачения към него товар - ремарке, така и скоростта на двата
автомобила. Но е достатъчно единствено, дори и при 0 скорост и с прикачено,
3
каквото и да е ремарке и тежест отзад, това навлизане и този директен удар
върху гърдите на Ш. да причини смъртта му. Ако нямаше навлизане на
товарния автомобил в купето на л.а. нямаше да настъпят тези увреждания.
Всички увреждания са от директния удар на ремаркето, което при ротацията
си с една част навлиза в купето на л.а. и така както водачът е на мястото си на
седалката, го удря в горната лява част на гърдите, причиняват директни
травми от този удар и тук няма инерционни увреждания. Явно е, от механизма
на травматичните увреждания, аз съм отговорил на този въпрос, че удара е от
част от другия автомобил, който е навлязъл в купето единствено при
навлизането си и явно деформацията, която причинява на купето л.а., счупва
стъкла от автомобила, които са попаднали, но са причинили повърхностни
увреждания в областта на ръцете и тялото, но водещите са директния удар в
горната лява част на гръдния кош от навлязлото в пространството на л.а.
купето, ремарке, навлязлата част на ремаркето. То е едно явно ротационно
движение, което прави с това завъртане, навлиза и след това излиза от купето,
но при това завъртане закача горната лява част на гърдите на седящия на
предната лява седалка. За това за останалите пътници не е имало опасност,
защото и скоростта не е висока. Няма инерционни увреждания, няма други
пострадали, аз не зная дали имало други пътници, но няма инерционни
увреждания, които да говорят за скорост, за индиректен механизъм, а
единствено директен удар от купето. Затова и този извод, който съм направил
за значението на поставен или непоставен предпазен колан, тук е абсолютно
без значение. Даже, хипотетично, като фантазии, той не може да го избегне
този удар, ако е бил без колан е могъл да се премести силно на дясно, което е
невъзможно почти.

ЮРИСК. М.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.

АДВ. Ч.: Да се приеме заключението на вещото лице.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението на вещото лице.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на в.л. К. А. – ЕООД „ИПИСМПСМ –
д-р К. А.“ в размер на 800 лв., в рамките на внесения депозит.

АДВ. Ч.: Следва да се даде възможност на в.л. С. да изготви
експертизата.

ЮРИСК. М.: Да се даде възможност на в.л. да изготви САТЕ. Не държа
4
на едновременния разпит на всички свидетели.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :
Снема се самоличността на свидетеля С.:

А.Л.С.: 35 г., неосъждана, съжителстваща на семейни начала с ищеца.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.

СВИД. С.: Желая да бъда свидетел.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което обеща да казва истината.

СВИД. С.: С М. се запознахме м. декември 2019 г. в Англия. Той беше
дошъл там, за да търси възможности за техния семеен бизнес, да се разраства
един вид, да правят износ за Англия, и от там ни датира първото запознанство,
впоследствие и личните ни отношения. Бяхме заедно, в същия ден сутринта аз
разбрах, че съм бременна и няколко часа по-късно той разбра, че баща му е
починал. Това ни свари навън, не бяхме вкъщи. М. го изживя това нещо в
абсолютен шок. Новината му беше казана и по телефона. Впоследствие
трябваше веднага да тръгнем за неговия край. Той се качи веднага в колата, но
като му видях още тогава състоянието, казах му, че няма да се кача в колата,
защото ме беше страх от начина, по който ще шофира. Той не беше адекватен
в този момент, разтрепери се целия, стана бял като платно, след което му
казах, че единственият шанс да се кача в колата е ако шофирам аз и ако аз го
откарам до там. Аз човек в такова състояние не съм виждала никога в живота
си. Той не знаеше къде се намира, през целия път ридаеше, удряше таблото на
колата, викаше името на баща си, казваше „татко“, наистина и моето
състояние в този момент, все пак преди няколко часа разбрах, че съм бременна
и по някакъв начин вътрешно се опитвах да запазя самообладание за двама ни,
но нещата бяха доста излезли извън контрол при него. Впоследствие го
оставих, не пожелах да присъствам, защото бях изключително стресирана,
разтреперана, изключително притеснена и ме беше страх за състоянието в
което бях, понеже бременността беше много желана и чакана, и да има лоши
последствия за мен, при което аз още по пътя се обадих на близки хора, които
да дойдат, искаха да го оставя така или иначе в мюсюлманския свят мъжете се
ангажират, като той единствен син, с погребение, с всичко. Общо взето там
основно присъстват мъже и с оглед на това се прибрах, въпреки че след това
това нещо имаше отражение върху бременността ми. Два дни след това
5
прокървих и трябваше спешно да бъда откарана на лекар, и трябваше да пия 4
месеца лекарства за задържане. След погребението, М. беше изцяло и плътно
при майка си. Месец и половина близо два месеца ние се чувахме по телефона
постоянно. Състоянието му продължаваше да бъде много тежко. Споделяше
ми, че всичко в къщата му напомня на баща му. Влизаше постоянно в цеха и
гледаше машините. Беше ми казал, че баща му е сложил негова снимка в цеха,
която го беше разстроило изключително много, както и той до ден днешен на
телефона, на скрийна, си държи снимка на баща му, обща. Споделяхме си
много в този период по телефона. Той се опитваше да поправи някои неща,
понеже са къща с двор и да я обезопаси за майка му, правеше вратата. Той сам
си я правеше. Постоянно поддържахме телефонен контакт. След този период
просто седнахме и с оглед на това, че наистина много пъти го виждах, че
състоянието му не се подобрява и го отчитах на това, че той в къщата всички
спомени му напомнят за баща му, решихме да отпътуваме за Англия, малко да
се откъсне, да си събере мислите, защото имаше моменти, в които не
отговаряше адекватно. Говорех му нещо задавах му въпроси, но го усещах, че
той не ме или слушаше или не разбираше какво точно му говоря. Така ние
заминахме отново. В интерес на истината, доста дълго време, над година след
това виждах, че му беше трудно да се отърси. Често като е ставало въпрос е
започвал да говори за баща му, веднага му се насълзяват очите, защото те са
имали наистина силна връзка. Работили са, като единствен син в семейството,
имали са семеен бизнес. Преди да станат тези неща, като сме си споделяли и
говорили за семействата ни, че баща му е изключителен авторитет, че е много
уважаван човек, че той му е пример в живота, и искаше баща му да се гордее с
него. Дори и до ден днешен да стане въпрос за баща му, неговите очи се
пълнят със сълзи. Дори когато минаваме през някаква трудност и има нещо,
винаги казваше - сега ако татко беше тук, това нямаше да е така. Двамата
постоянно поддържаха връзка по телефона. Имахме уговорка да се запознаем
по нашия обичай. Относно помена, предварително, ден по-рано от датата на
помена той си отива, купува каквото прецени, за да може да раздава на
близки, роднини и комшии. Когато идваме в България абсолютно винаги,
нямало е случай, в който да сме дошли в България и той да не стои доста
дълго време на гроба, дори последния път го помолих да стане, защото го
видях, защото той доста се разстрои и на мен ми стана недобре, накР. го
помолих да се съвземе, да стане и да тръгнем. В къщата през това време
живяха майка му и баща му. Той ми е споделял, имал е бивше съжителство,
което е приключило 2018 г. и имат две деца от това съжителство. На въпросът
Ви жената, с която е съжителствал и децата му, по време на настъпване на
смъртта на баща му къде са се намирали …..

ЮРИСК. М.: Възразявам срещу въпроса, не е относим към
обстоятелствата.

АДВ. Ч.: То и искането за Вашия свидетел не е относимо, затова
изясняваме обстоятелствата.
6

Тъй като адвокатите започват да разговарят помежду си за
относимостта на въпроса, обменят реплики, съдията докладчик ги прекъсва
и им обръща внимание, че Председателят на състава е този, който решава
кой въпрос е относим и допустим. Всички бележки и възражения се
отправят чрез Председателя на състава. Обръща внимание на
представителите на страните да не разговарят помежду си и да спазват
реда в залата, като при следващо нарушение ще им бъде наложена глоба.

СВИДЕТЕЛЯТ: Към деня на смъртта аз лично бях до къщата и там го
оставих, и преди това и след…. Жената с децата живеят в съседно село. Към
настоящия момент имаме информация, вече след нашето заминаване, не зная
точно колко месеца, но вече 5-7 месеца, нещо такова, в порядъка на 5-6
месеца, че вследствие на това, че майка му иска постоянно да вижда децата и
че намира упора в децата след тази загуба, лека полека е започнала да идва и
тя и да се присламчва. По наша информация често е в къщата, но къде живее
не знаем. 2019 г. към кР. на м. март се прибрахме тук. Смъртта на баща му ни
свари в България. След връщането ни заживяхме заедно. Това, което М. ми е
разказвал за семейния им бизнес, че той всячески иска да помага на баща си,
баща му многократно му е казвал – ти си ми единствен син, каквото
постигнем си е за теб. Той много се стараеше, искаше нещата да вървят добре.
Чуваха се доста често с баща си, по телефоните. Седмица преди това човекът
искаше да се запознаем и да видим. Беше стигнал до гр. Велинград и някой му
се беше обадил, че е станал някакъв проблем и той се върна от пътя. Реално
ние очаквахме удобен момент, за да се насрочим пак да се видим. Така не
можахме да се видим, но по телефоните те поддържаха абсолютна ежедневна
комуникация заедно. Ние като се върнахме, той по иска карантината да си я
кара при баща му. Баща му дойде да го вземе пред нас. Обичаите ни са такива,
че единствено баща ми излезе да го изпрати и се запозна с него, като
уговорката ни беше, че ги очакваме да ни дойдат официално на гости. Плюс
това, бяхме под карантина, аз нямаше как да изляза и да се запозная с човека,
той дойде да го вземе от нас. Понеже имахме малко проблем с автомобила,
като се прибирахме тогава и той не можа да ме остави да се прибере,
говорихме си, каза че ще отиде да види как са нещата вкъщи, при баща му,
там ще изкара карантината. Аз му казах – да, няма никакъв проблем. През
този целия период те са си говорили с баща му, даже ми се обаждаше много
ентусиазиран. Аз бях заминала там с майка ми, имахме желание да си
направим ремонт на покрива. Той ми се обаждаше, че му е разказал всичко за
нас, че баща му е казал, че няма да викаме майстори, че той разбира, ще
докара роднини, няколко човека, че той лично със собствените си ръце ще
направи покрива ни.

Свидетелят на въпроси на юриск. М.: Нямам точна информация колко
време М. е живял в Англи преди да се запознаем. Само зная, че е имал момент,
в който е идвал, дори е идвал с баща си. От негови разкази аз точни дати не
7
зная, но ми е разказвал, че с баща му са били заедно там. Да, заради бизнеса.

Свидетелят на въпроси на адв. Ч.: Мисля, че това идване в Англия с
баща му е било 2017-2018 г., доколкото си спомням от разкази на М.. Връщат
се, защото не успяват да си постигнат целите, които са имали там.
Впоследствие той, покрай негови познати, които са от неговия край в Англия,
му обещават, че ще го запознаят с някакъв даден човек, който ще им свърши
работа с този износ т.н. Когато вече се запознахме, той затова беше дошъл.
Той реално баща му има бизнеса преди М. да се роди. Като най-сериозно в
тийнейджърските му години, като по-голямо момче, ми е разказвал, че е
прекарвал летата с баща си в гр. Бургас, защото са имали склад, който е в гр.
Бургас и понеже на родителите ми бизнесът е бил такъв, че и аз съм
прекарвала доста време лятото на морето и сме си говорили общи неща, в
които сме били заедно, като деца, какво що е било. М. винаги е разказвал, че
като дойде лятото са прекарвали с баща му доста време там, за да бъде покрай
баща си и да се учи, защото винаги е искал баща му да го научи и да го вкара в
бизнеса.

СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Снема се самоличността на свидетеля Т.:

А. М. Т.: 34 г., съжителствала на семейни начала с ищеца, с който имат
две деца.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.

СВИД. Т.: Желая да бъда свидетел.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което обеща да казва истината.

СВИД. Т.: От 2010 г. познавам М. Ш.. С него нямахме сключен брак.
Живяхме на семейни начала в къщата на баща му от 2010 г. до 2019 г. М.
изобщо не се интересуваше от баща му, от нас и децата си. Той ни остави
преди 6 години, не се е интересувал изобщо. Остави ни 2019 г. Не се
интересуваше нито от баща му. Той нямаше изобщо никаква връзка с
родителите му, нито с нас, с никой . Изостави ни и си намери друга приятелка.
8
Той излезе от къщата и баща му се отказа от него. Баща му остави мен и
децата в къщата му. Ние живяхме там, ние го гледахме. М. след като ни остави
отиде в Англия. М. април 2019 г. замина. След като ни изостави не съм го
виждала, изобщо. 2019 г. като замина М. останахме в къщата на З. и досега
сме си там. Никога не сме се изнасяли от къщата, винаги сме си там,
постоянно там си живеем. В периода от 2010 г. до 2019 г. ние си бяхме на
отделни етажи в къщата. Горе-долу мога да кажа, че са се разбирали. Имали са
и дрязги, имали са и спорове. Караха се за работа нещо, предимно за работа.
Като баща и син имаха горе-долу добра връзка. Когато почина баща му, ние
не можехме да го намерим М., той нямаше с никой връзка, нито с роднини,
нито с майка му, нито с нас. Намерих го като се обадих на една негова
приятелка в Пловдив. Аз му казах за баща му, че е починал. Той си дойде за
някой ден, за 2-3 дни и това беше, после изобщо не се появи вече. Не ми
изглеждаше разстроен тогава. Държа се студено, много, с всички. Ние не
знаем да е идвал да почете баща си в годините. Аз съм снаха му на З., тогава
свекървата беше в Англия. Ние със свекъра си бяхме сами в къщата. Готвила
съм му, чистила съм му. М. не помагаше изобщо по някакъв начин.

Свидетелката на въпроси на адв. Ч.: Зет ми организира погребението
на З. и дъщеря му. Могат и жени да ходят на гробищата при мюсюлманите. На
самия ритуал могат да присъстват и жени, да. От 2019 г. нямам нищо общо с
М.. От 2019 г. до смъртта на З. живях в дома му на З.. М. като се върна от
Англия м. април 2019 г., в този период дойде за няколко дни и това беше. Не
зная да е имал общ бизнес с баща му. Баща му правеше пелети. Сам се
занимаваше с тях. Не зная за склад да е имал в гр. Бургас. До 2019 г. преди да
се разделим с М., живяхме в едно домакинство, в къщата на баща му.

Свидетелката на въпроси на юриск. М.: Откакто сме се разделили с М.
2019 г. е нямало период, в който да се е върнал и да е заживял в къщата, освен
когато се върна от Англия по време на пандемията. Тогава беше за малко, в
определения период от карантината. Мисля, че не беше месец, но не си
спомням със сигурност. В този период З. беше в къщата. Тогава той разбра, че
М. има друга жена с него и той започна да го пита. М. му противоречеше,
постоянно се караха. Между тях двамата не бяха много добри отношенията.
М. постоянно се заяждаше с него, постоянно спореха за работа. М. е подсъдим
по дело за издръжка, което съм образувала срещу него. З. казваше, че няма
никаква връзка с М., след като беше заминал за Англия, че му е звънял, но М.
му е изключвал телефона, не е искал изобщо да разговаря с него. Не зная дали
са успели да се чуят до момента на прибирането му по време на пандемията.

СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.

За събиране на допуснатите гласни доказателства, съдът

9
О П Р Е Д Е Л И :

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за разпит на свидетеля на ищцовата страна,
следващото с.з.

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.05.2025 г. от 14,00 часа, за
която дата ищецът уведомен, ответникът чрез процесуалния представил. С
призоваване на в.л. С..

Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
10