М
О Т И В И
Към присъда по НОХД № 349/2019 год.
на АРС, ІІ н.с.
Районна прокуратура–Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимите:
І. Р.А.Р., за това че: На неустановена дата в началото на м.
октомври 2018 в с. ***, обл. Пловдив, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Г.Г.Х., ЕГН ********** и С.М.Б., ЕГН **********, е извършил
полово сношение и действия на полово удовлетворение /изразяващо се в орална
любов и ласки/ с лице от същия пол К.В.Х., ЕГН **********, като употребил за
това сила /изразяваща се в шамари и ритници/ и заплашване /изразяващо се в
закана за саморазправа/ - престъпление
по чл. 157, ал.1 вр. чл. 63, ал, 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
ІІ. Г.Г.Х., за това че: През периода от началото на месец октомври 2018 г.
до 12.10.2018 г. в с. ***, обл Пловдив, в условията
на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си е извършил
както следва:
- На
неустановена дата в началото на м. октомври 2018 г. в с. ***, обл. Пловдив като извършител в съучастие с Р.А.Р., ЕГН **********
и С.М.Б., ЕГН **********, е извършил полово сношение и действия на полово
удовлетворение /изразяващо се в орална любов и ласки/ с лице от същия пол К.В.Х.,
ЕГН **********, като употребил за това сила /изразяваща се в шамари и ритници/
и заплашване /изразяващо се в закана за саморазправа/;
- На
12 октомври 2018 г. в с. ***, обл. Пловдив като
извършител в съучастие със С.М.Б., ЕГН **********, е извършил полово сношение и
действия на полово удовлетворение /изразяващо се в орална любов и ласки/ с лице
от същия пол К.В.Х., ЕГН **********, като употребил за това сила /изразяваща се
в шамари и ритници/ и заплашване /изразяващо се в закана за саморазправа/
- престъпление
по чл. 157, ал.1 вр. чл. 63, ал, 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК.
ІІІ. С.М.Б., за това че: През периода от началото на месец октомври 2018
г. до 12.10.2018 г. в с. ***, обл Пловдив, в
условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си е
извършил както следва:
-На неустановена дата в началото
на м. октомври 2018 г. в с. ***, обл. Пловдив като
извършител в съучастие с Р.А.Р., ЕГН ********** и Г.Г.Х.,
ЕГН **********, е извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение
/изразяващо се в орална любов и ласки/ с лице от същия пол К.В.Х., ЕГН **********,
като употребил за това сила /изразяваща се в шамари и ритници/ и заплашване
/изразяващо се в закана за саморазправа/;
-На 12 октомври 2018 г. в с. ***,
обл. Пловдив като извършител в съучастие с Г.Г.Х., ЕГН **********, е извършил полово сношение и действия
на полово удовлетворение /изразяващо се в орална любов и ласки/ с лице от същия
пол К.В.Х., ЕГН **********, като употребил за това сила /изразяваща се в шамари
и ритници/ и заплашване /изразяващо се в закана за саморазправа - престъпление по чл. 157, ал.1 вр. чл. 63, ал, 1, т. 3 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът
поддържа така повдигнатите обвинения спрямо всеки от тримата подсъдими и
предлага на всеки от тях за извършеното престъпление да бъде наложено наказание
при условията на чл. 58А ал.1 от НК, а
именно лишаване от свобода от по една година за всеки един от тях, чието изпълнение
да бъде отложено на основание чл. 69, вр. чл. 66 ал.1
от НК за срок от три години.
Всеки
от тримата подсъдими се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави
самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият
Р.А.Р., се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави пълни
самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и лично и чрез защитника си – адв. П. заявява, че
съжалява за стореното.
Защитникът на подсъдимия Р.А.Р., адв. П. счита, че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, като моли съда да наложи на подзащитния му наказание лишаване от свобода
в размер на една година, с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият
Г.Г.Х., се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави
пълни самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава
фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и чрез защитника си – адв. И. заявява, че съжалява за стореното.
Защитникът на подсъдимия Г.Г.Х., адв. И., счита че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства. Моли съда, при налагане на наказанието, същото да
бъде редуцирано и да бъде определено в рамките на максимум една година лишава
от свобода, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият
С.М.Б., се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави
пълни самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава
фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и чрез защитника си – адв. Баков заявява, че съжалява
за стореното.
Защитникът на подсъдимия С.М.Б., адв. Баков, счита че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, като моли съда да наложи на подзащитния му наказание лишаване от свобода
в размер на шест месеца, което след
редукцията да бъде сведено на четири месеца, чието изпълнение да бъде отложено
с изпитателен срок от една година.
Съдът
след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.А.Р. е роден на *** ***, настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, основно образование, ученик, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Г. Г.Х. е роден на *** ***, настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, основно образование, ученик, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.М.Б. е роден на ***
***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, основно образование,
ученик, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимите Р.А.Р., Г.Г.Х. и С.М.Б.
са приятели. Тримата учат в ПГ „Цар И. Асен II“ в гр. Асеновград. Подсъдимите Р.Р. и С.Б. ***, а подс. Г.Х. ***.
Всеки ден след училище, подсъдимите Р.Р. и С.Б.
пътували с автобус за дома си. Автобусът пътувал и до с. ***, обл. Пловдив. Свидетелят
К.В.Х. ***. Същият учи в гр. Асеновград в ПГ „Св. Патриарх
Евтимий“. Подсъдимите се запознали със свид. Х. ***. Там последните трима били на гости на своя
приятелка. Това се случило на неустановена в хода на разследването дата в
началото на м. октомври 2018 г. в заведение в селото. В хода на разговора
тримата подсъдими предложили на свид. К.Х. работа и възнаграждение за нея. Работата трябвало да се
свърши в изоставена постройка в края на с. ***. Свид.
Х. се съгласил, тъй като му трябвали финансови средства и
тръгнал с тримата обвиняеми. Когато стигнали до постройката обаче тримата подсъдими
му заявили със заповеден тон, че възнамеряват да извършат действия на полово
удовлетворение с него и по конкретно, че той трябва да им направи „свирки“, а
освен това и да извършат полово сношение с него, в противен случай, ако
последният не се съгласи обвиняемите заявили, че ще го пребият. Първоначално свид. Х. не искал да прави това,
но те отново го заплашили с физическо насилие и саморазправа, и от страх той се
съгласил. Силно уплашен свид. Х. си свалил панталона и гащите, това сторили и подсъдимите Х., Р. и Б.. След
това свид. Х. правил орална любов и на тримата
обвиняеми, а освен това те проникнали с половите си членове в ануса на
пострадалия свидетел и по този начин осъществили полово сношение с него. По
конкретно докато всеки един от подсъдимите се сношавал последователно със свид. Х., той правил орална любов на друг от тях. След това
всеки един от тримата обвиняеми еякулирал на земята.
След като приключили обв. Х., Р. и Б. заплашили свид. Х. и започнали да го бият, с цел последният да не
разкрие извършеното от тях. Подс. Х. ударил с дървена
летва свид. Х. в областта на дясната част на торса, а
другите двама обвиняеми му нанесли удари с ръце и крака по цялото тяло. Свид. Х. тръгнал първи към дома си. След него тръгнали и
тримата обвиняеми, като същите се прибрали по домовете си. След което свид. Х. не посещавал училището и учебните занятия в
продължение на няколко дни, заради това че бил силно уплашен и травмиран.
Прибирайки се след училище след тази случка свид. Х. често срещал обвиняемите Р. и Б. в автобуса. На
12.10.2018 г. обаче обвиняемите Г.Х. и С.Б. решили отново да извършат действия
по полово удовлетворение, както и сношение със свид. Х.. Срещнали се с него отново в автобуса за с. *** на
посочената дата. Слезли на спирката в посоченото село, където подсъдимите Х. и Б.
предложили на свид. Х. замисленото от тях и той се съгласил, тъй като изпитвал силен страх от
двамата, тъй като те отново го заплашили, че ако откаже ще го пребият. Тримата
се отправили отново към изоставената сграда в края на с. *** и отново двамата
обвиняеми достигнали полово удовлетворение, след като свид.
Х. им правил орална любов, а впоследствие те се сношили по
същия начин с него. По –конкретно докато единият, от тези двама подсъдими прониквал
с половия си член в ануса на свид. Х. и извършвал постъпателни движения, последният правил
орална любов на другия. След като отново еякулирали
обвиняемите Х. и Б. си избърсали половите членове в бяла фланелка, която после
изхвърлили наблизо. След приключване на действията двамата подсъдими нанесли удари по цялото
тяло на свид. Х., с цел последният отново
да премълчи за стореното. В резултат на нанесените удари лицето на свид. Х. в областта на дясното
око се подуло. Свид. З.А.Х. – майка на свид. К.Х., видяла сина и го попитала какво му се е случило, но той не ѝ
разказал от страх. Свид. Х. споделил за случилото се едва на 17.10.2018 г. на своята майка – свид. З.А.Х.. Впоследствие съобщили
за случилото се в РУ Асеновград, след което било образувано настоящото
досъдебно производство. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при което била
иззета бялата фланелка.
От заключението на
изготвената съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства, се установява, че:
1. Кръвната група по еритроцитната
система АВ0 на Р.А.Р. с ЕГН ********** е
определена като „0“ с резус фактор /+/ положителен
или 0/α,β/ и е описана в копие от фиш за имунохематологично
изследване на СМЛД „РАМУС“ ООД гр. Асеновград;
2. Кръвната група по еритроцитната
система АВ0 на С.М.Б. с ЕГН ********** е
определена като „0“ с резус фактор /-/ отрицателен
или 0/α,β/ и е описана в копие от фиш за имунохематологично
изследване на СМЛД „ПИСАНЕЦ“ ООД гр. Пловдив;
3. По обект № 1 – фиг. № 1 се доказа наличие на човешка
семенна течност /сперма/ - фиг. № 4;
4. В доказаната човешка сперма от обект № 1 не се
доказаха разтворими аглутиногени „А“ и аглутиногени „В“ по системата АВ0;
5. Р.А.Р. с ЕГН ********** и С.М.Б. с ЕГН ********** са с
кръвна група 0/α,β/ и не са секретори на
разтворими аглутиногени „А“ и аглутиногени
„В“ по системата АВ0;
6. Доказаната човешка сперма може да е от кръвна група
кръвна група 0/α,β/ и може да е на Р.А.Р. с ЕГН ********** и С.М.Б. с
ЕГН **********, които са с кръвна група 0/α,β/ и не са секретори на разтворими аглутиногени
„А“ и аглутиногени „В“ по системата АВ0, както и на
всяко друго лице, което е с кръвна група 0/α,β/ ;
7. Доказаната човешка сперма може да бъде и от всяко лице
с кръвна група: А, В и АВ и не е секретор на
разтворими аглутиногени „А“ и аглутиногени
„В“ по системата АВ0.
В хода на разследването са били изготвени и четири
съдебномедицински експертизи на живи лица.
От заключението на първата съдебномедицинска експертиза се установява, че при прегледа на Г.Г.Х. не са
установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош,
корема, горните и долните крайници, аналната област и половия орган.
От заключението на втората съдебномедицинска експертиза се установява, че при прегледа на С.М.Б. не са установени видими травматични увреждания по главата,
шията, гръдния кош, корема, горните и долните крайници, аналната област и
половия орган.
От заключението на третата съдебномедицинска експертиза се установява, че при прегледа на Р.А.Р. не са установени видими травматични увреждания по
главата, шията, гръдния кош, корема, горните и долните крайници, аналната
област и половия орган.
От заключението на
четвъртата съдебномедицинска експертиза се установява, че при прегледа на К.В.Х. е установено кръвонасядания по гръдния кош, хълбочната
област и раменната става вляво. Тези травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и са с давност приблизително
10-14 дни. Възможно е проникване в аналния отвор без от това да останат видими
травматични увреждания в областта. Описаните травматични увреждания са
причинили: болка и страдание без разстройство на здравето.
В хода на разследването са назначени и три броя комплекси съдебнопсихологични
и съдебнопсихиатрични експертизи.
От заключението на първата
комплексна съдебнопсихологична и психологична експертиза се установява, че Г.Г.Х. не се води на учет и не
страда от психично заболяване. Към момента на инкриминираното деяние, както и
към настоящия момент е могъл и може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Той е могъл правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и може да ги възпроизвежда да дава
достоверни обяснения за тях. Тъй като е психично здрав Х. може да участва в
наказателния процес. Заради непълнолетието си е уместно да бъде подпомаган от
защитник. Може да носи наказателна отговорност, съчетана с възпитателни
въздействия.
Извършеното от Г.Г.Х. не е резултат от лекомислие или увлечение.
От заключението на втората комплексна съдебнопсихологична
и психологична експертиза се установява,
че Р.А.Р. не се води на учет и не страда от психично заболяване. Към момента на
инкриминираното деяние, както и към настоящия момент е могъл и може да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е могъл
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и може да ги
възпроизвежда да дава достоверни обяснения за тях. Тъй като е психично здрав Р.
може да участва в наказателния процес. Заради непълнолетието си е уместно да
бъде подпомаган от защитник. Може да носи наказателна отговорност, съчетана с
възпитателни въздействия.
Извършеното от Р.А.Р. не е резултат от лекомислие или
увлечение.
От заключението на третата комплексна съдебнопсихологична
и психологична експертиза се установява,
че С.М.Б. не се води на учет и не страда от психично заболяване. Към момента на
инкриминираното деяние, както и към настоящия момент е могъл и може да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е могъл правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото и може да ги възпроизвежда
да дава достоверни обяснения за тях. Тъй като е психично здрав Б. може да
участва в наказателния процес. Заради непълнолетието си е уместно да бъде
подпомаган от защитник. Може да носи наказателна отговорност, съчетана с
възпитателни въздействия.
Извършеното от С.М.Б. не е резултат от лекомислие или
увлечение.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена на базата на самопризнанията
на подсъдимите Р.А.Р., Г.Г.Х. и С.М.Б., относно изложените
факти, направени в съдебното производство по реда на чл. 371 т.2 от НПК, което
се подкрепя от обясненията им, дадени в качеството на обвиняеми, както и от
показанията на свидетелите – К.В.Х., З.А. Хамил, Ф.М.Б., В.Ф.М., Г. Касем Х., М.М.Б., Димитър Весков Тютюнджиев и Живко
Филипов Пергелов, дадени в досъдебното производство и
които доказателства съдът ползва на основание чл. 373 ал.3 от НПК. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал. При установяване на фактическата обстановка съдът ползва и
заключенията на изготвените СМЕ-зи и комплексни СППЕ-зи, които кредитира като пълни, обосновани и изготвени
от вещи лица доказани експерти в посочените области на специални познания.
Съдът ползва и събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на
чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, както следва:
Подсъдимият Р.А.Р. – престъпление по чл. 157, ал.1 вр.
чл. 63, ал, 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият
Г.Г.Х. –
престъпление по чл. 157, ал.1 вр. чл. 63, ал, 1, т. 3 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Подсъдимият С.М.Б. – престъпление по чл. 157, ал.1 вр. чл. 63, ал, 1, т. 3 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк
умисъл като са съзнавали общественоопасния му
характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните
му последици и са желаели настъпването им.
При индивидуализиране на наказанието на всеки
един от подсъдимите, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
направените от същите пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха
за изясняване на обективната истина по делото и изразеното искрено
съжаление за извършеното, както и младата възраст на дейците. Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът отчете и липсата
на предишни осъждания и добрите им характеристични данни. Съдът отчете
като отегчаващи вината обстоятелства, механизмът на извършване на
престъплението, който се отличава с упоритост и системност при извършването ,
като се е стигнало до множество полови сношения с непълнолетния пострадал. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът счете, че в конкретния казус са налице превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства. При оразмеряване на наказанието, Съдът
прецени и обстоятелството,че са касае за
престъпление, които е тежко по смисъла на закона, но поради факта, че
подсъдимите са непълнолетни, предвиденото в нормата на особената част
наказание, което е лишаване от свобода от две до осем години, се заменя на основание чл. 63 ал.1 т.3 от НК с лишаване
от свобода до три години. Съдът се съобрази и с императивния характер на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която, при направено признание на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимите,
което е прието по надлежния ред от съда
–посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда наказанието
се определя при условията на чл. 58А от НК.
Ето
защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства преценени поотделно за всеки
от тримата подсъдими, както и степента на обществена опасност на деянието и на
всеки от дейците, съдът определи на
подсъдимите наказания, както следва:
І. По
отношение на подсъдимия Р.А.Р., съдът определи наказание от девет месеца лишаване от свобода. Прилагайки правилото на
чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание от девет месеца
лишаване от свобода с една трета, съдът наложи на подсъдимия Р.А.Р. наказание
от шест месеца лишаване от свобода. Съдът прецени, че по отношение на
подсъдимия Р.Р. са налице кумулативните предпоставки
на чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66 ал.1 от НК за отлагане
на изтърпяването на така наложеното му наказание, а именно същият не е осъждан
за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и съдът намери, че за
постигане на целите на наказанието не е необходимо същият да го изтърпи реално.
Затова, съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия Р.А.Р. от шест месеца от свобода за срок от две години,
считано от влизане на присъдата в сила.
ІІ. По
отношение на подсъдимия Г.Г.Х., съдът определи
наказание от една година лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А
ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание от една година лишаване от
свобода с една трета, съдът наложи на подсъдимия Г.Г.Х.
наказание от осем месеца лишаване от свобода. Съдът прецени, че по отношение на
подсъдимия Г.Х. са налице кумулативните предпоставки на чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66 ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на
така наложеното му наказание, а именно същият не е осъждан за престъпление от
общ характер на лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане на целите
на наказанието не е необходимо същият да го изтърпи реално. Затова, съдът
отложи изпълнението на така наложеното
наказание на подсъдимия Г.Х.Р. от осем
месеца от свобода за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила.
ІІІ. По
отношение на подсъдимия С.М.Б., съдът определи наказание от една година лишаване
от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така
определеното наказание от една година лишаване от свобода с една трета, съдът наложи
на подсъдимия С.М.Б. наказание от осем месеца лишаване от свобода. Съдът
прецени, че по отношение на подсъдимия С.Б. са налице кумулативните
предпоставки на чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66 ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на така наложеното му наказание, а именно
същият не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и
съдът намери, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо същият
да го изтърпи реално. Затова, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия С.Б. от осем
месеца от свобода за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Причините за извършване на престъплението са липсата на
чувство за отговорност от страна на подсъдимите по отношение на собствените им
действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в
страната правов ред и в частност незачитане на
установените правила и норми отнасящи се до половия морал и половата неприкосновеност на личността.
По отношение на приложените по делото
веществените доказателства–: 2 бр. тампони с иззет сравнителен материал –
приложени по делото, 1 бр. бяла мъжка фланелка, Съдът постанови същите да се унищожат като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите Съдът възложи направените по делото
разноски, като осъди всеки един от подсъдимите Р.А.Р., Г.Г.Х. и С.М.Б., да заплатят в полза на
държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата
от по 349, 05 лева за всеки един от тях.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: