Решение по дело №9332/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,04.11.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                     

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 9332 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение от 02.05.2020 г. по гр.д. № 34450/18 г., СРС, ГО, 64 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че П.И.З., ЕГН **********, с адрес *** дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 1671,52 лева - цена за топлинна енергия за периода м.08.2014г. - м.04.2016г. до топлоснабден имот с аб.№ 023758, ведно със законна лихва от 16.08.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 28,07 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.05.2013г. - м.04.2016г., ведно със законна лихва от 16.08.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 2473,47 лева и за периода м.05.2013г. - м.07.2014г., вкл., както и изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 486,79 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на забава 15.08.2014г. - 09.08.2017г. и за сумата от 5,51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 15.08.2014г. - 09.08.2017г.

ОСЪЖДА П.И.З., ЕГН **********, с адрес *** да плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 453,84 лева - разноски за настоящото производство и сумата от 62,38 лева - разноски за заповедното производство.

           Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,в нарушение на материалния закон.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за  дължими суми като погасени по давност.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва. Претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК ,вр.чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.  .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                       От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

          Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

           Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.

             С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2013 г. -30.07 2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.08.2017 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 30.07.2016 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура . Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.

          Законосъобразно е отхвърлен и иска с правно основание чл.422 ГПК вр.с чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху непогасените вземания.  За този период в отношенията между страните са били приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет-страницата на продавача, като в чл. 33, ал. 4 от същите условия е предвидено, че се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (изчислени след изготвяне на изравнителните сметки), ако те не са заплатени в посочения 30-дневен срок. Тъй като лихва не се начислява върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява само ако клиентът изпадне в забава след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура ,следва да   се представят доказателства за датата на публикуване на интернет- страницата на ищеца, на общите фактури. Не е удостоверен факта на публикуване на общите фактури за абонатния номер на ответника (аб. № 023758).Искът е отхвърлен законосъобразно.

         Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в обжалваната част.

        Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника.С нея се обжалва решението в частта,с която е уважен частично иска и е признато за установено,че ответникът дължи суми за топлинна енергия в размер на 1671.52 лв.,ведно със законната лихва върху главницата.Имотът не бил индивидуализиран,разминаване между двата адреса ********и ****** било налице,а идентичност не била доказана.

     Не е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба.

     Жалбата е неоснователна.Идентичност на имотите на адреса ********и ********№1 е спорна.На посочения абонатен номер-  023758 ,видно от техническата експертиза,отговаря адрес на ул.********.Така е по нотариален акт,както и в подадените молби от ответника  за разделяне на партида и молба-декларация за включване на отопление .Топлоснабденият имот по иск за неплатена топлоенергия и дялово разпределение може да се индивидуализира  с абонатен номер.Посоченият в исковата молба абонатен номер отговаря на адрес ул.********,ет.4,за който се отнасят представените  с исковата молба доказателства.

                 Решението като правилно и законосъобразно слредва да бъде потвърдено в обжалваните части.

                 Водим от гореизложеното, съдът

    

                                         Р   Е   Ш   И :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от02.05.2020 г. по гр.д. № 34450/18 г., СРС, ГО, 64 с-в  в обжалваните части.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

 

                        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                          

                                      ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                              2.