ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 728
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Р.а Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Р.а Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501854 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
частна жалба с вх. № 2869/04.10.2021г. по описа на Районен съд – Айтос от Л.
Л. Б. - малолетен, представляван от своя законен представител – Х. К. Х. –
майка на малолетното дете чрез неговия процесуален представител адвокат
Зарева против Определение № 395 от 16.09.2021г., постановено по частно гр.
дело № 465/2021г. по описа на Районен съд – Айтос, по силата на което е
осъден Е. С. Р. да заплати на Х. К. Х., действаща в качеството й на майка и
законен представител на малолетния Л. Л. Б., направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лева, съставляващо адвокатско възнаграждение,
договорено на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, по Договор за
правна помощ и съдействие № 0203555/02.06.2021г. с адвокат Зарева –
Адвокатска колегия – Бургас. В жалбата се посочва, че съдът е нарушил
изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗА, както и е нарушил
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която отново препраща към минималния
размер, определен съобразно чл. 36 от ЗА. Посочва се, че за да определи
възнаграждение в размер на 100 лева, съдът е разгледал направено от
заявителя възражение за прекомерност на възнаграждението, но след като то
е било преклудирано. Претендира се да бъде отменено атакуваното
определение на Районен съд – Айтос за горницата над 100 лева и да бъде
1
присъдено възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ в
размер на 300 лева. С жалбата пред настоящата инстанция е представено и
копие от Удостоверение от 12.01.2021г., изд. от Районен съд – Айтос, от
което е видно, че малолетния Л.Б. в качеството си на наследник на своя баща
– Л. Б. Б. е приел по опис наследството на своя починал на 23.10.2020г. баща.
Ответната страна по депозираната частна жалба – Е. С. Р., чрез
своя процесуален представител – адвокат Георги Михов депозира по делото
писмен отговор, в който посочва, че депозираната частна жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. В отговора се
посочва, че производството по чл. 410 от ГПК предвижда подаване на
възражение, което съгласно разпоредбата на чл. 414 от ГПК не следва да бъде
мотивирано и за попълването му за необходими единствено познания на
български език, което обуславя липсата на необходимост от правна помощ. В
отговора се посочва, че липсва необходимост в конкретната хипотеза съдът
да се съобразява със закрепените в наредбата минимуми на адвокатските
хонорари, като не съществува пречка при разглеждане на дължимото
възнаграждение, съдът с оглед липсата на необходимост от юридически
познания да определи възнаграждението под минимума, определен с
наредбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по повод
на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от страна на Е. С. Р., с което се претендира да бъде осъден Л. Л. Б.,
представляван от неговата майка и законен представител Х. К. Х. да заплати
сума в размер на 897, 50 лева, като се посочва, че вземането произтича от
заплатени от заявителя вноски по Договор за потребителски кредит от
27.08.2020г., сключен между „Юробанк България“ – от една страна и
заявителя и Л. Б. Б. – от друга страна в качеството им на кредитополучатели,
по силата на който договор е налице солидарна отговорност между
кредитополучателите за задълженията по договора.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Айтос е постановил Заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.05.2021г.,
постановена по частно гр. дело № 465/2021г. по описа на АРС, по силата на
която е разпоредено длъжникът Х. К. Х. в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Л. Л. Б. да заплати Е. С. Р. сума в размер на 897,
50 лева – заплатени от заявителя вноски по Договор за потребителски кредит
от 27.08.2020г.
По делото – на дата – 09.06.2021г. е депозирано Възражение от Х.
К. Х. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Л. Л. Б.,
в което се посочва, че малолетния Л.Б. не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Претендира се да бъде обезсилена
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и да бъдат присъдени
разноски за безплатно адвокатско представителство на основание чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Закона за адвокатурата. Към възражението е приложен и Договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокат Зарева и
малолетния Л.Б. чрез своята майка и законен представител Х.Х. са сключили
договор с предмет – оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в
изготвяне и подаване на възражение 465/2021г. по описа на Районен съд –
Айтос и представителство по делото. В самия договор е посочено, че
предоставената правна помощ и съдействие е безплатна на основание чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, предвид обстоятелството, че Л.Б. е
малолетен.
С Определение № 320 от 19.08.2021г., постановено по частно гр.
дело № 465/2021г. по описа на Районен съд – Айтос е обезсилена Заповед №
129/28.05.2021г. за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя Е.
С. Р.. В своите мотиви, съдът е приел, че са настъпили предпоставките на чл.
415, ал. 5 от ГПК, а именно – липса на доказателства за предявен от заявителя
иск за вземането му в едномесечен срок от връчване на съобщението.
По делото е постъпила Молба от адвокат Зарева – процесуален
представител на малолетното дете – Л.Б., действащ в производството чрез
своята майка и законен представител Х.Х., с която се отправя искане да бъде
допълнено постановеното Определение № 320 от 19.08.2021г., постановено
по частно гр. дело № 465/2021г. по описа на Районен съд – Айтос като на
основание чл. 81 от ГПК да бъдат присъдени на представляваното лице
разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
3
помощ.
С Определение № 395 от 16.09.2021г., постановено по частно гр.
дело № 465/2021г. по описа на Районен съд – Айтос е осъден Е. С. Р. да
заплати на Х. К. Х., действаща като майка и законен представител на
малолетния Л. Л. Б., направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 100 лева, съставляващо възнаграждение за адвокат на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата по Договор за права защита и съдействие от
02.06.2021г. с адвокат Зарева. Определението е атакувано с депозираната
частна жалба, като се претендира то да бъде отменено за горницата над 100
лева и да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300
лева.
С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена и в Определение №
102/14.03.2022г., постановено по частно търговско дело № 2481/2021г. по
описа на ВКС на РБ при преценка дължимостта на разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се има предвид, че доколкото
процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414
ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004г. по аналогия на основание §1 от Допълнителните
разпоредби. Съдът в своето определение и посочил, че правилото на чл. 11
урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.
Посочено е, че защитата на длъжника в заповедното производство се
осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 от ГПК, искане за
спиране - чл. 420 от ГПК и възражение - чл. 414 от ГПК, все действия, с които
не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално
право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на
сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от
молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне
на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл.
422 от ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита
срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява
същинската отбрана срещу заявеното материално право.
В конкретния случай е безспорно, че длъжникът е депозирал
единствено възражение по чл. 414 от ГПК и претендираните от негова страна
4
разноски за ползвана адвокатска услуга по повод подаване на възражение
срещу издадена по заявление на Е. С. Р. заповед за незабавно изпълнение
следва да бъдат присъдени в размер от 200 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
депозираната частна жалба е частично основателна – до размера на още 100
лева (предвид обстоятелството, че общия размер на дължимите разноски в
заповедното производство възлиза на обща сума в размер на 200 лева, а
първоинстанционния съд е присъдил единствено 100 лева като дължими
разноски в заповедното производство), поради което и съдът счита, че
атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е оставена
молбата за присъждане на разноски в заповедното производство за сумата
над 100 лева и на адвокат З. (предвид осъществената безплатна помощ на
малолетния Б. на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата да
бъдат присъдени още 100 лева, представляващи разноски в заповедното
производство (до общия размер от 200 лева).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено и
искането на процесуалния представител на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция – на
основание чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – сума в размер на още 100 лева, предвид
частично уважената частна жалба в настоящото производство. Ответната
страна по частната жалба не е представила по делото доказателства за
направени разноски пред настоящата инстанция, поради което и такива не
следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 395 от 16.09.2021г., постановено по
частно гр. дело № 465/2021г. по описа на Районен съд - Бургас в частта, в
която не са присъдени разноски в полза на процесуалния представител на
малолетния Л. Л. Б., действащ чрез неговата майка и законен представител Х.
К. Х. – адвокат Даниела Зарева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. С. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на адвокат
5
Даниела Зарева в качеството й на процесуален представител на малолетния Л.
Л. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Х. К. Х. сума в
размер на още 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Закона за адвокатурата в образуваното пред Районен съд – Айтос частно гр.
дело № 465/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Е. С. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на адвокат
Даниела Зарева в качеството й на процесуален представител на малолетния Л.
Л. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Х. К. Х. сума в
размер на 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Закона за адвокатурата в образуваното пред настоящата инстанция въззивно
производство по подадената частна жалба от страна на малолетния Л.Б.,
действащ чрез своята майка и законен представител Х. К. Х. против
Определение № 395/16.09.2021г., постановено по частно гр. дело №
465/2021г. по описа на Районен съд – Айтос, съразмерно с уважената част на
частната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6