Р Е Ш Е Н И Е
№
135/25.10.2019 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
първи касационен състав
На трети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ
СТОЯНОВА
Секретар: Стефка Панайотова
Прокурор: Живко И.
Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова к.н.а.х.д. № 126 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал. 1 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на „Инспекция по труда”, Ямбол, чрез * Н. К. срещу решение № 179 от 19.07.2019г. на ЯРС, с което е отменено НП № 28-0000759 от 11.04.2019г., издадено от дирекция „Инспекция на труда“, Ямбол, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Сараф транс-69“ ЕООД, с. Мрамор, община Тополовград, със седалище и адрес на управление с. Мрамор ул.* е наложена имуществена санкция в размер на 1600/хиляда и шестстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът, който го обжалва с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че от показянията на свидетелите Х. и И. се установява по безспорен начин, че лицето Д. И. извършва дейност товарене и разтоварване на дърва от едни камион надруг в сечище в отдел № 95, подотдел т, имот /кадастрален ВКС/ № 217, 218, находящ се в заемлището на с. Дражево община „Тунджа“ за „Сараф Транс-69“ ЕООД, в качеството му на търговец, а не на ФЛ. Последното обстоятелство според касатора се потвърждава от представения в хода на проверката граждански договор за извършена работа № 3 от Д. С.. Посочва, че от договора е видно, че страна по него е „Сараф транс-69“ ЕООД, в качеството на възложител, а изпълнител е Д.И.. Акцентува се още, че според чл. 232 т. 1 от Закона за горите при извършване на дейности в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват разпоредбите на трудовото законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната следа, както и други специални изисквания определени в нормативен или общ адм акт. Твърди се че от събраните по делото доказателства става ясно, че „Комодор“ ЕООД е наело „Сараф транс-69“ ЕООД да извърши извоз на дървесина.
Цитира се разпоредбата на параграф 19 от ЗГ, която урежда понятието „горскостопански дейности“, както и т. 21 от същия параграф, според който добив на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад.
Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ, както и на чл. 1 ал. 2 от КТ, според който отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат като трудови.
Иска се отмяна на решението на ЯРС и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, представлява се от * Н. К., редовно упълномощен, поддържа изцяло депозираната жалба по подробно изложените в същата съображения.
Ответната страна, „Сараф транс-69“ ЕООД, с. Мрамор, община Тополовград, редовно и своевременно призована в съдебно заседание се представлява от адвокат Д.Н., редовно упълномощен, който пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението на ЯРС като правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е събрал всички необходими доказателства- както писмени, така и гласни, като обосновано е стигнал до извода, че не се установява по безспорен и несъмнен начин, вмененото административно нарушение. Сочи, че процесният автомобил е собственост на С. като физическо лице и по никакъв начин не го обвързва с фирмата. Обстоятелството, че се работи само на горска територия, не води до прилагането на закона, свързан с приемането на отношенията за трудово правни. Иска оставяне в сила на решението на РС като правилно и законосъобразно.
Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за основателна. Споделя изложените аргументи в касационната жалба, поради което иска отмяна на решението на ЯРС.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
За да постанови съдебния си акт, ЯРС приема, че АНО не ангажира по безспорен и несъмнен начин доказателства, които да установяват наличието на ТПО между „Сараф транс-69“ ЕООД и свидетеля И.. ЯРС приема, че АНО не е успял при условията на пълно доказване да установи наличието на ТПО. Според ЯРС от буквалния прочит на чл. 232 т. 1 от ЗГ не може да се приеме, че само защото се извършват в горски територии, дадени правоотношения са трудови. Намира, че чл. 1ал. 2 от КТ дава отговор на въпроса кои отношения са трудови. В този смисъл отменя НП.
ЯАС счита, че решението правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че за да постанови своя съдебен акт първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Установената от ЯРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като непротиворечиви и потвърждаващи незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление.
Според разпоредбата на чл. 232 т. 1 от
ЗГ при извършване на дейностите в
горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на
действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални
изисквания, определени с нормативен или общ административен акт.
В тази връзка е задължително да се спазва
законодателството на страната и то не само трудовото, но единствено и само
когато са налице условията за неговото прилагане.
Изискването за спазване на трудовото законодателство, не означава, че тази разпоредба изключва сключване на граждански договори. В процесния случай такъв договор е сключен с Д.И. за свършване на определена работа за деня-товарене и разтоварване на дърва.
Липсват белезите на трудовото
правоотношение, както правилно е приел и районния съд, а какви са
характеристиките на последното се регламентира от Кодекса на труда и не може да
се приеме, че са осъществени при всички положения само защото дейността се
осъществява в горска територия.
От друга страна и пред настоящата инстанция касатора не се позовава на доказателства, които безспорно
да установяват наличието на нещо различно от сключен граждански договор за
изпълнение на определена работа, поради което не е осъществен състава на
нарушението, за което с оспореното наказателно постановление е била наложена
санкция.
Поради това доводите в касационната жалба не
дават основание за правни изводи, различни от тези, до които е достигнала въззивната инстанция.
В съответствие с това правилно Ямболския
районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Предвид посоченото съдът намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде
уважена, а решението на въззивния съд е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 179
от 19.07.2019г. по анд. № 534/ 2019г. на ЯРС, с което
е отменено НП № 28-0000759 от 11.04.2019г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция на труда“, Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете