Присъда по дело №277/2020 на Районен съд - Радомир

С обвинителен акт Районна прокуратура гр.Р. е повдигнала обвинение по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК срещу О. Б. Й. , роден на 06.08.1956 г., в гр.Р., с адрес с.Д. Д., общ.Р.,
обл.П., българин, български гражданин, със средно- техническо образование, безработен,
неосъждан, ЕГН **********, за това, на 26.05.2014 г., около 10.30 часа - 11.00 часа, в село
Д.Д., общ. Р., обл.П., на улицата пред имот (парцел V, планоснимачен № ., от квартал .-ти,
по плана на с.Д. Д., общ.Р., обл.П., с GPS координати х: 42°26'.31, у: 23°07'.18), собственост
на Е.К. Л. - П., находящ се в село Д. Д., общ.Р., обл. П., се е заканил с убийство на Е.К. Л. -
П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес град С., бул.„Н. В.“ № . вх.„.“, ап.., с думите:
“Боклук, ще те убия“, като това заканване да е възбудило у нея основателен страх за
осъществяването му.
Представителят на Районна прокуратура гр.Радомир поддържа така предявеното
обвинение, като пледира за наказание „Лишаване от свобода „за срок от 6 месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на което бъде отложено за срок от 3 г.
В качеството на частен обвинител и граждански ищец е конституирана
пострадалата Е.К. Л. - П., като съдът е допуснал за разглеждане предявения срещу
подсъдимия граждански иск в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди- болки и страдания.
Частната обвинителка и гражданска ищца, чрез своя повереник- адв.Б. от АК-
Кюстендил поддържа така повдигнатото обвинение като се присъединява към пледоарията
на прокуратурата в наказателната част и моли съда да уважи изцяло да уважи гражданския
иск.
Подсъдимият О. Б. Й. не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.
Защитничката на подсъдимия- адв.Б. от АК гр.Перник, моли съда за
оправдателна присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск.
При предоставянето на последна дума на подсъдимия, същият не е посочил нови
обстоятелства по съществото на делото.
Радомирският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено
следното:
Семействата на частната обвинителка и гражданска ищца Е.К. Л. - П. и
подсъдимият О. Б. Й. притежават съседни имоти, находящи се в с.Д. Д., общ.Р., обл.П., като
имотът на първата, представляващ дворно място и дървена лятна къща, бил
индивидуализиран като парцел ., планоснимачен № ., от квартал .-ти, по плана на с.Д.
Д.,обл.П., с GPS координати х: 42°26'.31, у: 23°07'.18. Подсъдимият пребивавал постоянно в
имота, докато П. и съпругът й идвали от време на време. От около 2004 г. свидетелят В.П.-
съпруг на Е.Л. – П. започнал да отглежда в имота пчели в кошери. Кошерите били
разположени в близост до оградата към имота на О. Б. Й. и семейството му.
От 2011 г. възникнало напрежение между двете семейства. Породили се
множество конфликти относно отглеждането на пчелите, тъй като насекомите навлизали в
имота на подсъдимия и постоянно жилели същия и членовете на семейството му.
През пролетта на 2014 г. от страна на Е.Л. - П. започнали упреци, че пчелите били
тровени с инсектицид. Същата решила да се обърне към ветеринарната служба, тъй като й
било обяснено, че не е спазила закона. Подала молба до ветеринарната служба да дойдат на
проверка да видят пчелите и да установят дали кошерите са поставени, съобразно Закона за
пчеларството и дали има отстоянието.
На проверката, извършена на 26.05.2014 г. дошли трима ветеринарни лекари-
свидетелите Д.К., С.С. и К.Ц.. Комисията премерила отстоянията на кошерите от оградата.
1

Ветеринарните лекари констатирали, че пчелинът е ограден от всички страни, като били
спазени необходимите отстояния от оградата и съседните парцели и обектът отговарял на
всички изисквания на Закона за пчеларството и Наредба № ./2002г. за регистрация и
идентификация на пчелните семейства. Когато комисията решила да си тръгне излязъл
подсъдимият и започнали разправии между съседите. Подсъдимият започнал да отравя
обидни думи към семейството на П., като започнали пререкания от двете страни.
Подсъдимият заявил на лекарите, че ако дадат разрешение за пчелите щял да подаде жалби.
По отношение на нея се обърнал с думите: „Ще те убия, ма“, а последната отговорила: „Ето
ме. Убий ме.“
П. подала жалба в РП- Р., а след една седмица и втора жалба, защото разправиите
продължавали и в имота й било натрошено огромно стъкло на ситни парчета. Били й
натрошени и керемидите. След жалбата дошла полицейска проверка в имота на П., а след
това в имота на подсъдимия. След проверката отново имало пререкания между съседите,
като имало нападки от страна на сина на подсъдимия Й.- свидетеля О. О. Й. срещу съпруга
на П.- свидетеля В.П.. Отново била викана полиция втори път, като същите полицаи дошли
и съставили констативен протокол. Пчелите били преместени на друго място.
По делото била изготвената комплексна съдебно- психолого - психиатрична
експертиза, като видно от заключението на същата психичното състояние на Е.Л. - П. към
момента на възприемане на заканата се изразявало в остра стресова реакция. Протеклите и
протичащите психологични преживявания и процеси у пострадалата били свързани с
вцепенение, страх и паника. Според заключението на експертизата налице са когнитивни
изяви - непрекъснато връщане към събитието и невъзможност за нормално функциониране.
При П. се наблюдава последваща промяна на психичното състояние и поведение вследствие
на заканите - персистираща тревожност, страхови изживявания, чувство за несигурност и
застрашеност за живота и здравето й. При пострадалата има промяна в поведението като
последица от преживяното, която мотивира отказ да посещава имота си в с.Д. Ди., обл.П..
Подсъдимият О. Б. Й. не е осъждан.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Е.Л.- П.,
К.Л., В.П.,
Продължение по мотиви към присъда № 11/25.10.2022 г., по НОХ дело №
277/2020 г. на РдРС, /л.2/:

Д.К., С.С., К.Ц., О.Й., Б.Й., дадени на фазата на съдебното следствие, както и от събраните
по Досъдебно производство № ./2014 г. по описа на РУ- Р. писмени доказателства, а именно:
искане и справка за съдимост /л../, протоколи за разпит на свидетели /л../, съдебно-
психолого- психиатрична експертиза /./, опис и материали по предварителна проверка с вх.
№ ./2014 г. по описа на РУ МВР- Р. /л../, ксерокопия от три броя страници от дневник в РУ
МВР- Радомир за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ /л./, ксерокопия от
документи от МЗХ, Областна дирекция по безопасност на храните, изготвени във връзка с
регистрация на пчелните кошери на пострадалата /л../.
Така събраните доказателства в по- голямата си цялост не си противоречат, а си
кореспондират изцяло и се допълват. В този смисъл, съдът преценява в съвкупност
показанията на свидетелите- очевидци- Е.Л.- П., В.П., Д.К., С.С. и К.Ц.. Всичките свидетели
са категорични, че е имало отправяне на закани от страна на подсъдимия, като те са били
насочени, както към П., така и към нейния съпруг. По отношение на отправените закани към
П. свидетелите конкретизират следното: според П., подсъдимият започнал да й обяснява как
ще я убие, като тя си позволила да подаде още веднъж жалба срещу него, той щял да
направи така, че повече нямало да стъпи там. Свидетелят Васалин П. твърди, че
2

подсъдимият е търсел „да се саморазправя с тях“. Твърди, че е излязла и някаква съседка.
Ветеринарите също били заплашени лично от подсъдимия, като им казал: „само смей да
регистрираш пчелина“. Той лично бил заплашен от малкия му син, който казал: „Ако не
махнеш пчелина от тук „ще те убием“. Жена му била заплашена от подсъдимия със същото.
Според свидетеля Д.К., Й. изрекъл думи от рода на: „Ще те убия, ма“, на което П.
отговорила: „ Ето ме. Убий ме“.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият О. Б. Й. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК. За да бъде осъществен съставът на това престъпление, от
обективна страна се изисква чрез думи или действия да бъде формулирана закана с убийство
спрямо определено лице, която да е приета от лицето и да би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването.
От субективна страна, за да бъде осъществен съставът на престъплението, деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като
действителна заплаха. В настоящия случай безспорно се отнася до възникнал конфликт
между двете семейства, като заканите са били отправяни от страна на подсъдимия, а според
свидетелите- очевидци- и от неговия син. Същите не уточняват кой от двамата синове е
отправял закани, но този факт е ирелевантен за настоящия спор, тъй като обвинението е
конкретно спрямо О. Б. Й. за закана спрямо Е.Л.- П.. Безспорно закани били оправяни и
спрямо съпруга на П.- свидетеля В.П.. Анализирайки цялостната фактическа обстановка, а
именно- възникнал скандал и размяна на реплики между двете семейства, не би могло да
бъде направен еднозначен извод, че отправените от подсъдимия спрямо частната
обвинителка и гражданска ищца думи: „Ще те убия, ма“, биха могли да се третират като
такива, които биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им. В подкрепа
на това е и отговорът на П.: „Ето ме. Убий ме“, което не би могло да се интерпретира като
показател за наличие на основателен страх от осъществяването по смисъла на чл.144, ал.3,
вр. ал.1 НК.
В горния смисъл се налага извода, че инкриминираното деяние не е осъществено
от обективна и от субективна страна от подсъдимия. Влошените отношения между
подсъдимият Й. и частната обвинителка и гражданска ищца П., както и техните семейства
са във връзка с поставени кошери на последните в близост до оградата с имота на
подсъдимия. Безспорно се установи, че е викана полиция и служители на ветеринарните
служби. Самият инцидент се е изразявал в скандал между семействата, предизвикан от
недоволството на подсъдимия от поставения в близост до оградата му пчелин. Ето защо,
съдът намира, че заканата против личността на частната обвинителка и гражданска ищца не
е могла да предизвика и не е предизвикала у същата основателен страх за осъществяването
й. Ето защо, не е налице съставомерно деяние по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като не са
доказани, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, формулирано в
чл.103, ал.1 НПК, наличието на обективни и субективни признаци на това престъпление.
Предвид така установеното, съдът намери подсъдимия О. Б. Й. за невиновен, като
го оправда по така повдигнатото обвинение.
Предвид изхода от наказателната част, съдът отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения от Е.К. Л.- П. против О. Б. Й. граждански иск, в размер на 8 000 лв., за
причинени й в резултат на деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
С оглед изхода на наказателната част на процеса, на основание чл.190, ал.1 НПК,
съдът постанови разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
3

Номер на акта:	11
Дата:	26 октомври 2022 г.
Съдия:	Антон Рангелов Игнатов

Дело:	20201730200277
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 септември 2020 г.

Присъда по дело №277/2020 на Районен съд - Радомир

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите