№ 15613
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110123552 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
132660/22.04.2024 г., уточнена с молба с вх. № 163114/20.05.2024 г. от Н. Е. К.
с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ............ чрез процесуален представител
адв. Ц. Б. САК със съдебен адрес гр. София, ул. Христо ........................ срещу
„Т.....“ ЕАД ЕИК ..... с адрес : гр. София, ул. "........" 23Б, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД
чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът Н. Е.
К. не дължи по отношение на ответника „Т.....“ ЕАД ЕИК, сумата по ч. гр. д.
№ 69255/2016 г. на 70. състав на СРС на обща стойност 1 601.98, присъдени в
тежест на Н. Д Р, ЕГН **********, починал на 11.11.2019 г., за която сума е
образувано изп. д. № 20178580402108 по описа на ЧСИ У Д с рег.№ 858,
която сума е погасена по давност и ищецът не е приел наследството по
опис.
В исковата молба се твърди, че през месец АПРИЛ 2024г. ищецът
получил Съобщение за образувано изпълнително дело от кантората на ЧСИ У
Д по изл. дело 2108/2017г водено от Т..... ЕАД срещу Н. Д Р. Твърди се, че
последната е баба на ищеца и е починала на 11.11.2019г. Твърди се, че бабата
е била осъдена да Заплати на Т..... ЕАД общо сумата от 1601.98лв. Представя
изпълнителен лист, на който се позовава. Твърди, че е приела наследството на
своята баба. Твърди, че процесната сума е за период от 30.11.2016 г. до
1
19.01.2024 г. е погасено по давност., тъй като са изтекли 8 години от тогава.
С допълнителна молба уточнява с вх. № 163114/20.05.2024 г. уточнява,
че искът е за сумата от 1601.98 лева, за която сума е издаден изпълнителен
лист срещу бабата на ищеца Надежна Радева. Моли съда да приеме, че сумата
не се дължи, тъй като е изтекла погасителна давност и ищецът не е приел по
опис наследството.
Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи сумата от
1 601.98 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата
претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия,
които прекъсват давността. Твърди, че на 21.01.2019 г., 29.11.2021 г., на
21.11.2023 г. са депозирани молби за предприемане на изпълнителни действия,
които прекъсват давността. Цитира съдебна практика, според която при смърт
на страните изпълнителното дело се спира по силата на закона. Твърди, че
след като длъжникът е починал, делото е било спряно след конституиране на
другия длъжник, баща на ответницата, делото пак е спряно, поради неговата
смърта. СРС, Твърди, че е имало подадени молби за насочване на
изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност. Позовава
се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат всички
срокове, заради извънредното положение.
Счита, че искът е недопустим, тъй като ищецът не е наследник и не е
приела наследството, поради което липсва правна легитимация. Прави искане
по чл.51 ЗН.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира
разноски и прилага списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з) ищецът, редовно призован се
представлява от адвокат. Поддържа исковата молба. Моли съда да уважи иска.
Отказва се от искането за експертиза, поради което обяснява, че не е внесъл
депозит в указания срок. Счита, че доказателствената тежест е на ответника да
докаже установяване на вземането. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з. С
допълнителна молба моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
2
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание. Освен това ищците се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този води
дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
3
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
4
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина,
5
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност
от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди
26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от
перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от
последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. -не са висящи),
включително и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата
давност започва тече от момента на прекратяването им, респ. от
изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата
26.06.2015 г., или от момента на последното по време предприето в хода
на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците от
осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015 г.,
давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение №
248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС.
16. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност са прекъсва с извършване на
изпълнително действие по перемирано изпълнително дело
(изпълнително дело, което е с перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
6
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност и .
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело №
20178580402108 по описа на ЧСИ У Д, въз основа на изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 69255/2016 на СРС, 70 състав.
Страните спорят дали вземането, установено по ч. гр. д. № 69255/2016 е
погасено по давност и не е приела наследството по опис.
Страните спорят дали ищецът е приел наследството изобщо, по опис и
дали се е отказал от наследството на Н. Д Р и Евгений Димитров Иванов.
По отношение на отказа от наследство
В о.с.з. ищецът представя собственоръчно написана декларация, с която
декларира, че не е получавана и никога не е приема наследството изобщо от
нейната баща. Не е получаване наследството по опис.
Съдът не кредитира тази декларация.
Наследството може да се приеме изрично (чл.51, ал.1 ЗН) или чрез
конклуднетни действия (чл.51, ал.2 ЗН). Изричното приемане на наследството
може да е изцяло (чл.51, ал.1 ЗН за цялото имущество) или по опис (чл.61,
ал.1 ЗН). И двата варианта на изрично приемане на наследство става чрез
молба до съда, за което се образува охранително производство. При този вид
дело се съставя съдебен акт. Доказването на факта на приемане на наследство
изрично, изцяло и по опис, става с представяне на такъв документ (съдебен
акт) или съдебно удостоверение. По делото липсва такова доказателство или
доказателствено средство.
Отказът от наследство се осъществява отново с молба до съда, което е
охранително производство, за което се съставя съдебен акт (чл.61, ал.1 ЗН).
Този факт отново се доказва чрез съдебния акт или съдебно удостоверение. По
делото липсва такова доказателство или доказателствено средство.
Ето защо представената декларация от ищеца не следва да се кредитира,
тъй като законът изисква писмена форма за доказване на приемането на
наследство изрично (изцяло или по опис) и отказът от наследство. Доколкото
не е спазена формата за действителност (специална процедура по чл.553-559
ГПК), то съдът не може да кредитира тази декларация.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на
която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването
на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и
не се доказа от ищецът, че се е отказал или е приел наследството по опис,
7
поради което е налице законовата презумпция, че ищецът е наследник
(Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., ). Ето защо
като универсален правоприемник на наследодателят, той е обвързан от
решението по установяване на вземането.
По давността
Исковата молба е подадена в съда на 22.04.2024 г.
Страните не спорят, че вземането е възникнало въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 23.12.2016 г. по ч. гр. д. № 69255/2016 описа на
СРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, но преди
изменението на ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г., обн. в 27.10.2017 г.) Съобщението е
залепено на 29.06.2017 г., поради което двуседмичният срок изтича на
13.07.2017 г. Съгласно чл.414, ал.2 ГПК (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от
1.03.2008 г.) възражението следва да се подаде в двуседмичен срок.
Следователно срокът за възражение оп чл.414 ГПК изтича на 28.07.2017 г. Ето
защо заповедта е влязла в сила на 28.07.2017 г. Следователно от тази дата
започва да тече погасителната давност. Същата изтича на 28.07.2022 г.
На 30.10.2017 г. кредиторът е подал заявление за образуване на
изпълнително дело, като е възложил на ЧСИ да извърши действия по чл.18
ЗЧСИ. Още на 09.11.2017 г. ЧСИ е извършил запор на вземания на длъжника
(л.19 от ИД). Извършеното действие е преди 28.07.2022 г., поради което
давност не е настъпила. Следователно от момента на поискване на действието,
макар и по чл.18 ЗЧСИ, давността се счита за прекъсната. Следователно
давността изтича на 30.10.2022 г.
На 16.01.2019 г. кредиторът е поискал налагане на запор на банковите
сметки на длъжника, както и на трудово възнаграждение или пенсия (л.49 от
ИД). Поисканото действие е преди настъпване на давността, поради което
действието следва да се зачете. Следователно от тази дата започва да тече
нова давност, която изтича на 16.01.2024 г.
По делото се установи, че длъжникът е починал на 11.11.2019 г. (л.56 от
ИД). Следователно на основание чл.432, ал.1, т.3 вр. чл.229, ал.1, т.2 ГПК
изпълнителното дело следва да бъде спряно. По това спира действията на
ЧСИ, които ас процесуални и се носи отговорност по чл.435 ГПК. Но спиране
на изпълнителното дело не спира давността. Последната е институт на
материалното право и такова не е предвидено по чл.115 ЗЗД.
На 14.07.2020 г. ЧСИ е конституирал новият длъжник – наследникът на
Н. Радева, а именно сина й Евгений Димитров Иванов (л.71 от ИД).
Следователно от тази дата, изпълнителните действия продължават.
На 14.07.2020 г. ЧСИ е наложил запор на вземания от банки на новия
длъжник. Действието е извършено по молба от 16.01.2019 г. Същото е
изпълнено и е породило действия по прекъсване на давността (л.74 от ИД).
С разпореждане от 26.05.2021 г. а наложена възбрана. Действието е
8
извършено по молба от 16.01.2019 г. Същото е изпълнено и е породило
действия по прекъсване на давността (л.104,123 от ИД).
На 26.05.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания на длъжника от
НОИ. Действието е извършено по молба от 16.01.2019 г. Същото е изпълнено
и е породило действия по прекъсване на давността (л.121 от ИД).
На 01.12.2021 г. кредиторът е подал молба за налагане на изпълнителни
действия – запор, опис и оценка на недвижими имоти (л.130 от ИД).
Искането е извършено преди 16.01.2024 г., поради което новата давност
започва да тече от 01.12.2021 г. и изтича на 01.12.2026 г.
Исковата молба е подадена в съда на 22.04.2024 г. Следователно към
датата на подаване на исковата молба, давността не е изтекла до приключване
на съдебното дирене. Освен това в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
давност също не е текла, поради ЗМДПИП. Само на това основание
исковата молба е неоснователна.
За пълнота на изложението
Нова молба за налагане на запор, опис и оценка, извършване на публична
продан е подадена от кредитора на 21.11.2023 г. (л.143 от делото) Молбата е
преди 01.12.2016 г., поради което новата давност започва да тече от 21.11.2023
г. и приключва на 21.11.2028 г.
В заключение
С оглед изложеното съдът приема, че исковата молба е неоснователна.
Следва изцяло да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения от
Н. Е. К. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ............ срещу „Т.....“ ЕАД ЕИК .....
с адрес : гр. София, ул. "........" 23Б, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено, че ищецът Н. Е. К. не дължи по
отношение на ответника „Т.....“ ЕАД ЕИК, сумата по ч. гр. д. № 69255/2016 г.
на 70. състав на СРС на обща стойност 1 601.98, присъдени в тежест на Н. Д
Р, ЕГН **********, починал на 11.11.2019 г., за която сума е образувано изп.
д. № 20178580402108 по описа на ЧСИ У Д с рег.№ 858, която сума е
погасена по давност и ищецът не е приел наследството по опис.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият претендира юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Юрисконсултското възнаграждение е в
законовия размер по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Неоснователно е
възражение за прекомерност. Делото е сложно от фактическа и правна страна
– има изпълнително дело, което е с голяма продължителност, има много
факти, следва да се преценят много факти и да се прочете цялото
изпълнително дело. Практиката по случай е обилна, но не е лесна за четенеа и
има нюанси на разминаване, дори тълкуване на тълкуването.
Ето защо Н. Е. К. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ............ следва да
9
бъде осъдена да заплати на „Т.....“ ЕАД ЕИК ..... с адрес: гр. София, ул. "........"
23Б сумата от 360.00 лева (триста и шестдесет лева), представляващи
разноски по гр. д. № 23552/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Н. Е. К. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ............ срещу „Т.....“ ЕАД ЕИК .....
с адрес : гр. София, ул. "........" 23Б, отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищецът Н. Е. К. не дължи по отношение на
ответника „Т.....“ ЕАД ЕИК, сумата по ч. гр. д. № 69255/2016 г. на 70. състав
на СРС на обща стойност 1 601.98, присъдени в тежест на Н. Д Р, ЕГН
**********, починал на 11.11.2019 г., за която сума е образувано изп. д. №
20178580402108 по описа на ЧСИ У Д с рег.№ 858, която сума е погасена по
давност и ищецът не е приел наследството по опис.
ОСЪЖДА Н. Е. К. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ............ да
заплати на „Т.....“ ЕАД ЕИК ..... с адрес: гр. София, ул. "........" 23Б сумата от
360.00 лева (триста и шестдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №
23552/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10