Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64 от 06.04.2023 г., гр.
Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 41 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Кюстендил срещу Решение №
351/23.12.2022 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №
1045/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото
от него Наказателно постановление (НП)
№ 350-РГ/06.12.2021 г. (АНД № 1045/2022 г. е образувано след като с Решение №
179/23.09.2022 г., постановено по КАНД № 198/2022 г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, е обезсилено Решение № 114/19.05.2022 г.,
постановено по АНД № 1322/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд). С посоченото
наказателно постановление на Д.В.В., с ЕГН **********, на основание чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева. В жалбата е изложено касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В
съдебното заседание по делото процесуалният представител по
пълномощие на директора на РЗИ – Кюстендил – юрисконсулт Димитър В.,
поддържа жалбата.
Д.В.
оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
С
обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Д.В. е
ангажирана за това, че на 23.07.2021 г., в условията на извънредна епидемична
обстановка в Република България, обявена от Министерския
съвет, се е намирала в закрито обществено място – магазин за дрехи втора
употреба, находящ се на адрес: гр. Дупница, ул. „М.” № **, без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, в
нарушение на т. I.7 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г., доп. със Заповед
№ РД-01-496/15.06.2021 г., изм. със Заповед № РД-01-555/06.07.2021 г. на
министъра на здравеопазването, съгласно която всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3. Нарушението е
установено при извършена проверка от служители на РЗИ – Кюстендил по повод
спазване на противоепидемичните мерки, въведени със Заповед №
РД-01-373/27.05.2021 г., доп. със Заповед
№ РД-01-496/15.06.2021 г., изм. със Заповед № РД-01-555/06.07.2021 г. на министъра
на здравеопазването. Резултатите от проверката са обективирани в протокол от
същата дата. Срещу В. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 00350/29.07.2021
г. за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването. Въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в
което са възпроизведени фактическите констатации по
същия.
Районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Приел е, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, доколкото в
процесния АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, която не съдържа предписание за поведение.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Същото следва
да бъде отменено, като при условията на чл. 227, ал. 1 от АПК
съдът ще потвърди наказателното постановление.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на Д.В. не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Процесните АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите
съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства,
относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на
нарушението, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Действително, в процесния АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 63, ал.
4 от ЗЗ, която предвижда единствено правомощие на министъра на
здравеопазването при обявена извънредна епидемична обстановка да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, но това
нарушение е санирано от административнонаказващия орган по реда на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН. Нормата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ
съдържа състав на административно нарушение. Обстоятелството, че
административнонаказателната разпоредба препраща към общ административен акт (в
случая Заповед
№ РД-01-373/27.05.2021 г., доп. със Заповед № РД-01-496/15.06.2021 г., изм.
със Заповед № РД-01-555/06.07.2021 г. на министъра на здравеопазването) относно въведената и
нарушена/неизпълнена противоепидемична мярка, не означава, че с този акт са
въведени административни нарушения. Напротив, това е акт, с който са въведени
определени задължения за неопределен брой лица – спазването на
изброените в тях противоепидемични мерки. Неизпълнението на тези задължения
обаче е въведено като административно нарушение с нормативен акт – Законът за здравето.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че Д.В. е извършила процесното нарушение. В
изпълнение на правомощието си по чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, в условията на обявена извънредна епидемична обстановка, с т. I.7 от Заповед
№ РД-01-373/27.05.2021 г., доп. със Заповед № РД-01-496/15.06.2021 г., изм.
със Заповед № РД-01-555/06.07.2021 г., министърът
на здравеопазването е
въвел следната противоепидемична мярка, считано
от 01.06.2021 г. до 30.07.2021 г.: задължение за всички лица, когато се намират
в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите
на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. В т. I.10 от заповедта
е пояснено, че за целите на тази мярка „обществени” са местата, които са
достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване. Към 23.07.2021
г. процесната заповед е валиден общ
административен акт, установяващ задължение за гражданите да носят защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3, когато
се намират в закрити обществени места. При действието на тази заповед Д.В.
се е намирала в закрито обществено място – магазин за дрехи втора употреба в гр. Дупница, без поставена защитна
маска за лице за
еднократна или многократна употреба, с което е нарушила въведената
противоепидемична мярка, и правилно на основание чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ ѝ
е наложено административно наказание глоба в минималния размер от 300 лева. Предвид характера на нарушението и
обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и
чл. 227, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 351/23.12.2022 г., постановено по АНД № 1045/2022 г. по описа на
Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 350-РГ/06.12.2021 г., издадено
от директора
на РЗИ – Кюстендил, с което на Д.В.В., с ЕГН **********,
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.