РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Плевен, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 314 по
описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на д-р П.И.А.,***
срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0938-000353/02.03.2020 г. на началник
група към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена
регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се посочва, че на 02.03.2020 година след
края на работния ден лицето не се е почувствало добри и към 18.30 ч е изпило един чай с 50 грама ром, като е
изпил и 20 мл. сироп Димекс, след което е повикан спешно от близък пациент и
при проверка е установено концентрация на алкохол в кръвта. Оспорващият посочва, че е лекар, работи в медицински
център ЕСКУЛАП и в случай на извънредна ситуация, не може да се предвижи до
работното място за оказване на помощ на нуждаещи се, а е възможно да е
приносител на коронавирусна инфекция. Посочва, че има експертно решение на
ТЕЛК. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият - Д-р П.И.А.,*** се явява лично и моли за отмяна на заповедта,
като не претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът
– Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, не се явява.
Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 02.03.2020 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия GА № 208084 (лист 18) по делото, тъй като при проверка на 02.03.2020
година в 18.42 в гр. Плевен на ул. „Д.Константинов“ е установено, че А.
управлява собствен автомобил ***с рег. № ***лед употреба на алкохол, установено
чрез техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабр. № ARSK0287 показва
положителен тест от 0,65 промила в кръвта от издишания от водача въздух.
На лист 20 по делото е приложен протокол за химическо
изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта, в който е отразено,
че за лицето е установено етилов алкохол в концентрация 0,55 промила във взета
кръвна проба.
На лист 19 по делото е приложен и талон за изследване
№ 0052153, в който е посочено че в 2.25
часа на 02.03.2020 г. при проверка с техническо средство е установено
концентрация на алкохол от 0,65 промила и следва да се яви лицето в ЦСПМ СПО
при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“.
По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018
год. (лист 10) на директора на ОД на
МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0938-000353/02.03.2020 г. на началник група към ОД
на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, спрямо
А. е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед № 316з-27/03.01.2018 год. (лист 10) на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, с която началник група към сектор „Пътна полиция“ (т. 1.2.) може да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените
правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171, т.2а,
б. „б“ от ЗДвП ,в приложимата редакция, прекратява се на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
В случая по делото е безспорно установено, че А. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, тъй като при
проверката с дрегер е установено 0,65 промила, а при кръвната проба
концентрацията е 0,55 промила. Оспорващият посочва, че е употребил незначително
количество алкохол в комбинация със сироп за кашлица Димекс т.е. не се отрича
употребата на алкохол, като независимо от обстоятелствата, които са довели до употребата
му, за лечение, то налице е законова забрана за управление на автомобил след
употреба на алкохол над определена концентрация.
Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното
превозно средство, се установява от съставения АУАН , който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за
водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново
и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол
и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой
жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Предвид установените факти по
делото и с оглед представената справка за извършените от оспорващия нарушения
на ЗДвП съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие
с целта на закона.
Неоснователен е доводът на оспорващия, че с
прекратяване на регистрацията на личното му МПС, ще се затрудни предвижването
му с оглед извънредната ситуация в РБългария при оказване на спешна помощ и ще
се увеличи възможност зарази хора, в случай, че като лекар е носител на
коронавирусна на инфекция. Обстоятелството, че същият следва да оказва
медицинска помощ предполага, че следва
именно като медицинско лице, с оглед твърденията му, да бъде в кондиция при
оказване на такава, да спазва правилата и да е в ясно съзнание и възможност да
окаже адекватна, своевременна помощ. Управлението на автомобил след употреба на
алкохол е обществено опасно деяние, което може да доведе до инциденти и
допускането на управление на МПС след употреба на алкохол макар и от медицински специалисти, които следва да
са запознати с последиците, които има алкохола върху професионалните
способности, не следва да се толерира, тъй като е застрашен именно човешки
живот при настъпване на инцидент и то от лице, което посочва, че следва да
участва в спасяването на хора.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите
материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на д-р П.И.А.,*** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0938-000353/02.03.2020 г. на началник група към ОД
на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена регистрация на ППС
за срок от 6 месеца.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/