№ 113
гр. Ямбол, 06.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330102549 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищецът се явява лично и с адв. И. С., редовно упълномощена.
Ответницата се явява лично и с адв. И. Д., в качеството й на
процесуален представител, назначен от съда.
Адв. Д. – Поддържам искането за отлагане на делото за 2 месеца. В.
излиза след 2 месеца от затвора. Поддържам искането за спиране по
взаимно съгласие, ако те не се съгласят, искам отлагане. Ако не се
съгласят за спиране, ще искам отлагане на делото за 2 месеца. Не успях
да се свържа с майката на В.. Ходих няколко пъти и бележка съм й
оставила. Ще искам да бъде с призоваване. Ходих 3 пъти на адреса.
Вратата долу не се заключва, но просто жената явно е на работа през
деня и няма никой. Не успях да се свържа с нея.
Адв. С. – Противопоставям се на искането за спиране на делото и за
отлагане за срок от 2 месец. На първо място, още в предходното с. з. бе
обсъден въпросът с освобождаването на ответницата от затвора във
връзка с наказанието, което изтърпява в С.ския такъв. Още тогава се
коментираше, че трябва да излезе януари или най-късно февруари, а
сега се казва, че тя ще излезе март. Тепърва да чакаме да си намери
работа и жилище! Това е едно много несигурно събитие. Дали ще се
случи или не? Не е логично да стоим и да чакаме някой да си реши тези
проблеми. При условие, че винаги я има възможността да заведе иск по
1
реда на чл.59 ал. 9 СК за промяна на обстоятелствата. Решението няма
да е със сила на пресъдено нещо и да е окончателно и винаги може да
претърпи промяна. Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. С. – Уважаема госпожо Председател, водим свидетелите.
Моля свид. Х. Г. Ц. да бъде заличен, а на негово място водим свид. М.
А. М..
Адв. Д. – Уважаема госпожо Председател, много държа да бъде
призована нашата свидетелка и ще платя таксата. Аз не мога събота и
неделя да ходя там, а през седмицата вероятно жената работи. Аз
опитах няколко пъти. Тя е майка на В. и добре я познава. Тя може да
каже при нея ли ще живее, има ли условия за детето, дали ще помага
при отглеждането на детето.
По доказателствата на ищеца, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Заличава Х. Г. Ц. и вместо него допуска М. А. М..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:
М. А. М. – 74 г., неосъждан, чичо на ищеца, без родство с
ответницата;
Ю. М. М. – 43 г., реабилитиран, не е осъждан за
лъжесвидетелстване, без родство със страните.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
2
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата
остана само първият от тях.
Свид. М. – Аз съм дядо на детето и сме го взели детето от родилния
дом от С.. А. е на брат ми син. Племенник ми е. Поддържах връзка с
тях, докато бяха семейство. Отначало те бяха добре. Тя беше бременна в
7-8 месец и оттогава я знам и живееха заедно. След като се роди бебето,
ние отидоха с бабата - жена ми и я взехме. Добре си живееха. Оказа се,
че те имали различни пътища. Различен живот като разбиране. Те се
разделиха. Известно време не я виждах. След това рядко се виждахме.
Показваше детето само. След това минаха няколко месеца. Не знам
колко време. Аз поддържах апартамента и ми казаха, че са разбили
апартамента. Отивам и тя е там настанена. Нямах нищо напротив да
живее там. След това ходих често да проверявам, но от първия етаж ми
казват: „Недей да се качваш горе!“. Те там се събирали с ракия,
алкохоли и други неща. Когато вече взехме детето при нас, то беше
напълно в стрес. Не беше адекватен изобщо. Плашеше се. Ние с бабата
го гледахме доста време около 3-4 месеца и то се пооправи. След това
го взе бащата. Той се ожени. Апартаментът му е лукс обзаведен. Стаята
на детето е лукс. Магазинерите в квартала могат да потвърдят това.
Като влизаме с детето в магазина то вика: „дай това, дай и това“. И
магазинерите дори казват: „Ей, спасихте това дете“. Казвам само
истината. Аз съм го гледал до последно. Последните 20 дена пак аз го
гледах. Сигурен съм, че при бащата се гледа като крал и бъдещето ще
му създаде. А тя какво ще му даде? На улицата ли да порасне? Ще стане
още по-лошо.
Апартаментът е на брат ми. Ключовете са в мен. Майка му на
ищеца почина в нас и ние сме гледали децата й. Редовно отивах до
апартамента. Това е на 10-тина дена, на 15 дена отивам. Той беше в
затвора тогава. Не мога да кажа точно колко време след като той влезе в
затвора, В. е родила. Аз съм възрастен човек и не помня. Ние сме го
гледали в нас детето. Тя винаги го оставяше при нас. Детето беше може
би на 2-3 години. Оставяше го по малко време и после си го прибираше.
3
Оставяла го е за няколко часа. Оставила го е няколко пъти. Сега спира
колата, да видим детето. Детето сега ще има бъдеще и всичко ще има.
Отскоро се е оженил А.. Нямат брак. Жена му идеално се грижи за
детето. Тя няма дете. Изкарваме го заедно. Най-идеално го гледа
сегашната му жена. Аз отивам редовно всеки ден.
Адв. С. – Представям снимки.
Адв. Д. – Възразявам.
Свид. М. – Тогава като е идвала В., тя изглеждаше нормално. Аз не
искам да лъжа. Казвам самата истина. Детето сега си намери мястото и
ще му се даде бъдеще и всичко. Първо с В. няма къде да живеят. При
майка си- дрън-дрън ще живее. Отдалеч познавам майката на В.. Не съм
имал разговор с нея. Не съм виждал да живеят заедно В. и майка й.
Може би нямат отношения. Не знам. Така изглежда, че нямат. Защо
след като си продала апартамента, тя къде живееше? При майка си ли?
Не е живяла при майка си. Тя продаде апартамента и тогава отиде на
брат ми в апартамента. Когато го продаде, А. беше в затвора. Не знам
дали той е изпращал средства и дали някой й е помагал, когато той е
бил в затвора.
Сама се настани в апартамента. Тя разби вратата и се настани, без
ние да знаем. Там живяха. Там било свърталище. Отивам до първия
етаж при комшиите и те казват: „Няма какво да отиваш горе. Там е
ужас.“. Целият вход може да каже това нещо.
В. е била в Г. при сестра ми. По-миналата или миналата година.
Детето беше родено. Беше голямо дете. Не знам, защо се е върнала тук.
Не знам, как се е върнала. В Г. да е била пребивана? В Г. не може да се
биеш дори на улица, камо ли да пребиеш, веднага ще влезеш в затвора.
Няколко пъти съм бил в Г.. Там има сериозни закони и е невъзможно
това. Това е лъжа, да е бита в Г.. Там ако биеш някого, веднага в
затвора, не си играят. Законите там са за хората и това е невъзможно. Ти
не можеш да плюеш на улицата, камо ли да биеш някой. Много добре
знам. И аз съм бил много пъти в Г.. Децата ми са там и знам всичко от-
до.
4
Свид. М. – Познавам А. над 30 години, а В. откакто ХА. има дете.
Живяха нормално. Докато А. беше навън, помагаме му. Постоянно си
помагахме един на друг, когато имаме нужда. Когато попадна в затвора,
се наложи ние да помагаме на детето и на В.. Понякога А. ни се
обаждаше и казваше: „Пратете й пари. Дайте пари на детето!“. Пращали
сме й пари и лично сме й носили на нея. Впоследствие я виждах с други
хора, които харчеха парите. Видях я с В. в едно такси, ние бяхме в една
кола. Тя ни видя и изчезна, защото ще кажем на А., че е с друг човек.
Помагали сме й няколко пъти. А. като го нямаше, тя гледаше детето. Не
сме я виждали много, защото нейният живот е друг, а нашият е друг. А.
като излезе от затвора, подадохме му ръка. Помогнахме му. Почна
работа при моя приятел Х. и той му даде бус. Организирахме
апартамент, който да има ток и топла вода. В. и тя беше добре, когато
бяха заедно. Оставаше й пари като пътува, за да издържа детето, но тя
не се спря. В. продължаваше с нейните глупости. Прибираме се един
ден лятно време и А. ми се обади, че има проблем. Питам, какъв
проблем има. Той казва: „Скарахме се с В.“. И аз се обаждам на Х. да
решим проблема. Апартаментът тогава не беше още подготвен.
Седнахме в него долу на земята, защото даже и столове нямаше, и както
си играех с малкия, видях го със синини. Викам: „А.е, какво е туй, бе?“.
Синини по кръста, ощипвания. Викам му: „Не виждаш ли, бе?“ и той
полудя още повече. Вика: „Как може тя да бие детето?“. Нямаше я. Бяха
се скарали тогава, беше напуснала. По-късно я видях на казиното. Аз
като излязох, отидох на една бензиностанцията „***“ и я видях на
казиното с кой беше там и беше с бял клин. Обадих му се, че В. е пред
казаното. Когато А. беше на път и се върна, на първия или втория ден
се скараха с В.. Детето остана при баща си. Тя не се прибра. Май в
колата спа или не знам, къде е спала. Това беше окончателно между тях.
Ние се радвахме всички, че ХА. се прибра и помага на детето.
Нормално е детето да остане при В.. Тя е майката. Когато той пътува и
отсъства по 3-4 или 5 дена и детето трябва някой да го гледа. Казвал ни
е да помагаме, ако има нужда, и ние винаги сме насреща. За детето не
мога да кажа, как го е гледала, но детето беше наистина стресирано.
Като кажа: „Къде е мама?“, то казва: „лоша майка, лоша“. Сега имам
контакт с детето и то е коренно различно. Говори. Започна да борави с
5
телефон и лаптоп. Радва се вече на всичко. Обяснява се, какво иска.
Храни се добре. На снимките по делото, които ми показвате, е втората
му съпруга, а това е детето. Снимката е в неговия дом. В апартамента, в
който живее А.. Тогава нямаше столове, а сега вече има всичко, и
канапета, и дивани, и собствена стая за детето. Количка има скъпа.
Легло-количка. Рали ли се води? Доста подобрения има. Климатиците
работят постоянно. Когато го няма и закъснява с тока, ми се обажда да
платя тока, който е по 300-400 лв. Проблемите между тях са от това, че
В. ползва други неща – трева ли е, бонзай ли е, не го знам вече.
Наркотици от рода на пико, мисля че. Виждал съм я в такова състояние,
но съм я отбягвал. Нетрезво състояние. Това е в „***“, отвън на улицата.
Отбягвам я, за да не й давам пари. Не че иска, но може и да ме помоли
заради детето. На приятел е детето. Помагали сме. Не мога да кажа
колко пъти, защото и аз съм в движение, но съм я виждал – 2-3 пъти и
по разговори, по държание, по походка си личи, че е в нетрезво
състояние. Не съм я виждал да взема наркотика. На улицата не се взема.
Аз лично съм я виждал, че не е в трезво състояние. От приятели съм
чувал, че използвала трева, бонзай и пико. Най- вече бонзай. Чували сме
от общи познати, че постоянно детето е ревяло, като е било при нея и тя
постоянно му се е карала. В стрес е било детето. Докато А. го е нямало,
не мога да кажа тя с кой е живяла, но предполагам, че от тяхното
обкръжение някой. Имало някакъв „***“. Той се занимава с „тези“
работи. Той е дилър на „***“. Там в казаното се събират.
Откакто А. живее с В., сме се виждали, когато той пристигне от
път. Говорили сме си в движение в колата. В тях не можехме да
отиваме, защото не беше довършен апартаментът още. Три-четири пъти
съм се виждал с А.. Ние В. я знаем от доста време. От 10-15 години.
Няма начин да не знаем, кой какво прави в „***“. Ние постоянно сме
заедно. Комшии сме. Той е шофьор при Х. на мебелната къща. Аз не
работя там. Имам собствен бизнес. Когато се нуждае от шофьори, и аз
пътувам с него. Помагам му.
Променен е животът на А.. Сега детето живее в лукс. Детето не е
стресирано и се гледа добре. Храни се добре. Той не се притеснява за
нищо. Сега А. не ми се обажда: „Помогни!“. Вече сам си вади парите.
Докато той е бил в затвора, аз в апартамента не съм ходил. То не беше
6
за живеене в апартамента. Аз съм го виждал. Нямаше ток. Въобще няма
ток и затова се наложи, да се премести. А. няма как да прати от затвора
пари, но се обажда на нас и на Х., на близките си приятели, да
помагаме. Тя разби апартамента и влезе вътре. Апартаментът беше
заключен. Имаше преди това дрехи и доста работи, откогато майка му и
баща му бяха живи. Тогава доста работи имаше, а сега, когато отидохме
последния път, нямаше нищо. Една вода имаше само. Аз съдействах
заради детето да направи втори апартамент. Да има ток и топла вода и
уют. Той в момента е в друг апартамент. В момента ремонтира стария.
В. живееше в апартамента на баща му без ток.
Ответницата В. Л. – Бях си купила печка на дърва и въглища от
комшията.
Свид. М. – Не знам някой от неговите роднини да е взимал вещи от
апартамента. Преди това мисля, че тя е живяла в *** или *** блок. Там
не знам вече, тя къде е била. Преди той да отиде в затвора, двамата
живяха на квартира. Като ходихме в апартамента, нищо не видяхме.
Имаше само един дюшек долу, едни дрехи и едни дивани - скъсани.
Скоро ходихме в апартамента, когато В. влезе. Това лято беше.
Влязохме в тъмното да разгледам, да видим ,какво можем да помогнем.
Приятелят му продава мебели, да види какво може да помогне. Аз
продавам килими, и аз да помогна. То не е за живеене. Мисля, че беше
август или юли.
Не знам дали апартаментът е обявяван за продажба.
Адв. Д. – Поддържам искането за призоваване на майката на В. при
режим на призоваване с адрес: гр. Я., ж.к. „Г. ***“ бл. ***, ***
апартамент - кафява метална врата, без номер на вратата. Посочила съм
какво смятам, че би могла да докаже.
С оглед недовеждане на свидетелката, при искане за призоваването
й, направено още в предходното с. з., но с неуточнен адрес за
призоваване, следва да бъде дадена последна възможност на страната да
ангажира гласни доказателства, с предупреждение, че при
неосигуряване на свидетелката, делото ще се гледа без тези гласни
доказателства съобразно чл. 158, ал. 1 ГПК, поради това
7
ОПРЕДЕЛИ:
Да се призове свид. Т. Г. Л. на посочения адрес: гр. Я., ж.к. „Г. ***“
бл. ***, *** апартамент, при депозит от 10 лв. вносими от ответницата в
3-дневен срок.
Т. к. доказателствата не са налице, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага делото и го насрочва за 20.02.2023 г. от 11 часа. На страните е
съобщено.
Да се призове свид. Т. Г. Л. след внасяне на депозита!
Да се направи справка за адресна регистрация на лицето по имена!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,12
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
8