№ 4149
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110210943 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 63 и слeдващите от ЗАНН
Образувано е по жалба от "***" ЕАД срещу НП № ***/30.04.2024 г.
на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на
дружеството на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в във вр.
с чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000лв.
В жалбата се сочат подробни аргументи за незаконосъобразност на
оспореното НП, поради което се иска негоовата отмяна. Акцент е поставен на
обстоятелството, че потребителят е избрал двата мобилни номера да се
факторират заедно и имат обща максимална финансова граница, т. е при
превишаването й от един от номерата, другият номер също може да бъде
ограничен съгласно договора и приложимите общи условия за услугите.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрк. К., с пълномощно по делото. В пледоарията си по
същество моли да отмяна на НП по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
В Комисията за защита на потребителите е постъпила жалба срещу
"***" ЕАД, която е заведена в централния деловоден регистър на
институцията под вх. № Ц-03-4100/18.04.2023 г. В нея се излага твърдение от
1
потребител, че операторът неправомерно е преустановил достъпа до услуга с
номер *** поради достигната максимална граница на потребление на мобилни
услуги с номер ***, ползвани по друг договор. Според потребителя
ограничаването на правата на ползвателя на услугите по конкретен договор с
аргумент, че е достигната максималната финансова граница по друг договор,
представлява нелоялна търговска практика.
Предвид това е образувано производство, в хода на което с писма с
изх. № Ц-03-4100/25.07.2023 г. и изх. № Ц-03-4100/11.10.2023 г. е указано на
"***" ЕАД да представи в КЗП писмени сведения и документи, относими към
жалбата. В изпълнение на разпорежданията дружеството е представило
следните документи:
Копие от екземпляра на сключено между потребителя и "***" ЕАД
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
с вх. № 20220601105906-54177543, уреждащо доставянето на мобилна услуга
с номер *** при условията на тарифен план Smart М+;
Копие от екземпляра на сключено между потребителя и "***" ЕАД
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
с вх. № 20220601105257-54177438, уреждащо доставянето на мобилна услуга
с номер ***при условията на тарифен план Smart М+;
Копие от издадената на името на потребителя фактура
№[ЕГН]/22.03.2023 г., в която е начислена сума, надхвърляща финансовата
граница на потребление, за ползвана услуга по договора за номер ***;
Писмени становища, в които дружеството сочи, че на 19.03.2023 г. в
18: 53 ч. е ограничен достъпът до мобилни услуги с номера *** и 0***,
поради превишен кредитен лимит;
Екранни снимки от системата на дружеството, от които е видно, че
достъпът до мобилни с номера *** и 0*** е ограничен на 19.03.2023 г. в 18:
53: 27 ч. и е възобновен на 20.03.2023 г. в 11: 08: 30 ч.
Комисията е приела за установено, че в предлаганите от "***" ЕАД
общи условия за предоставяне на мобилни услуги е регламентирано право за
оператора да ограничава и спира достъпа до услуги при надхвърлянето на
финансовата граница на потребление, а именно: "Надхвърлянето на
финансовата граница на потребление дава право на ***, но не задължава
дружеството да ограничава и спира ползването на услугите от страна на
потребителя. В частност, при превишаване на финансова граница на
потребление *** може /но не се задължава/ да спре възможността на
потребителя да осъществява изходящи повиквания, освен изходящите
повиквания към услуги за спешни повиквания". Административният орган е
приел, че дружеството може да ограничава и спира ползването на услуги от
страна потребителя при превишаване на финансовата граница, но това негово
право е приложимо единствено по отношение на договор, по който е
надхвърлена финансовата граница на потребление.
От издадената на името на потребителя месечна фактура №
***/22.03.2023 г. е видно, че на 19.03.2023 г. е начислено потребление в
роуминг с номер *** в размер на 159, 03 лв. и нулево потребление по договора
за номер ***. На датата, на която е натрупано въпросното потребление в
роуминг /19.03.2023 г. /, от оператора е ограничен достъпът до услуги с номера
*** и 0***, които се ползват съгласно условията на два самостоятелни
договора - Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги с вх. № 20220601105906-54177543 и Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх. №
2
20220601105257-54177438.
Направен е извод от КЗП, че в конкретния случай са налице действия
от страна на търговец към потребител, които са пряко свързани с
ограничаване на достъпа до мобилни услуги с номер 0***, ползвани съгласно
условията на Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги с вх. № 20220601105257-54177438. Тези действия са
пряко свързани с доставката на услуги и представляват търговска практика по
смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/. Извършени са в противоречие на изискванията за
добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 28 от
ДР на ЗЗП, тъй като търговецът е преустановил достъпа до мобилни услуги по
договор, по който не е допуснато от потребителя надхвърляне на
максималната финансова граница на потребление в роуминг.
Прието е, че чрез описаните действия търговецът променя или е
възможно да промени съществено поведението на потребителя, тъй като
последният е поставен в ситуация да вземе неблагоприятно за него търговско
решение - да внесе гаранционна сума, която да служи за обезпечение на
плащанията, или да направи текущо плащане на всички използвани услуги по
договорите му с оператора, за да му бъде възобновен достъпът до услугите по
договор, по който не е допуснато надхвърляне на финансовата граница на
потребление. Според административния орган дружеството е действало
недобросъвестно и непрофесионално, ограничавайки правата на потребителя
по договор, по който не е налице неизпълнение на задължение.
Комисията е направила извод, че дружеството "***" ЕАД е
осъществило състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като е ограничило достъпа —до-
мобилни услуги, ползвани по договор, по който не е допуснато от страна на
потребителя надхвърляне на финансовата граница на потребление.
Предвид това е съставен АУАН, а въз основа на него и оспореното по
настоящем НП.
При така установените факти, съдът приема от правна страна
следното:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетел В.
Н. С. и свидетеля Е. Б. Б., и писмени такива.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетелите С. и Б., като същите се явяват логични, последователни,
вътрешно без противоречиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
3
документ, удостоверяващ компетентността им. Съгласно чл. 54, ал. 2
ЗТИП териториално и материално компетентен орган да издава НП е
председателят на Комисията за защита на потребителите.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
при спазване на установения ред, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и
отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Налице е съответствие между фактическото му описание, дадено от
актосъставителя и административнонаказващия орган, и правната
квалификация. Поради това и като не констатира нарушения в процедурата по
издаването и връчването на АУАН и НП, съдебният състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили издаденото НП
и да представляват основания за отмяната му.
Атакуваното наказателно постановление е и законосъобразно с оглед
приложението на материалния закон.
Легалното определение на понятието "търговска практика" се
съдържа в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, съгласно която норма това е всяко действи,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител,
което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока
или предоставянето на услуга на потребителите.
В конкретния случай дружеството не оспорва факта, че е ограничило
достъпа до услуги по два отделени договора, въпреки че месечният лимит е
надхвърлен само по отношение на един от мобилните номера - ***. Безспорно
е установено в конкретния случай, че по отношение на договора за номер
0***, за който е сключен отделен договор за потребление, не е надхвърлена
максималната финансова граница за потребление в роуминг.
Ето защо, законосъобразен е изводът на административния орган, че в
конкретния случай е налице нелоялна търговска практика по чл. 68 г, ал. 1 от
ЗЗП.
Правилно административният орган е приел, че чрез описаните
действия търговецът променя или е възможно да промени съществено
поведението на потребителя, тъй като последният е поставен в ситуация да
вземе неблагоприятно за него търговско решение - да внесе гаранционна сума,
която да служи за обезпечение на плащанията, или да направи текущо
плащане на всички използвани услуги по договорите му с оператора, за да му
бъде възобновен достъпът до услугите по договор, по който не е допуснато
надхвърляне на финансовата граница на потребление.
Неоснователно е твърдението на оспорващото лице, че след като
потребителят е избрал потреблението от двата договора да бъде включено в
една фактура, то тогава финансовият лимит е относим и към двата договора.
Необходимо е да се посочи, че по всеки от двата договора са налице
отделни права и задължения за страните, поради което неизпълнението на
един от тях не следва да има за последица санкция и по отношение на другия
договор, след като няма нарушение по същия. Обстоятелство, че заплащането
на потреблението по отношение на отделните мобилни номера по тези два
договора е в една фактура, също не променя този извод. Фактурата е
официален първичен счетоводен документ, издаден от продавач на купувач,
който удостоверява продажбата на стоки или услуги и изисква плащане за тях.
Чрез нея не се изменят създадените вече договорни отношения между
страните. Поради това не може да се приеме, че издаването на фактура във
4
връзка с плащанията по два отделни договора е основание да бъдат обединени
и задълженията по договорите. Мобилният оператор е следвало да осигури,
въпреки фактурирането на услугите заедно, разграничаването на
изпълнението или неизпълнението на всеки договор поотделно.
Дори да се приеме, че съвместното фактуриране на две отделни
потребления има за последица ограничаване на правата на достъп до всички
услуги при неизпълнение дори само на един от договорите, то по делото не се
установи потребителят да е уведомен за такава последица, за да може да вземе
самостоятелно и информирано решение дали услугите по двата договора да
бъдат фактурирани заедно или поотделно.
Нарушението е извършено на 19.03.2023г., а мястото на извършването
е – гр. София, бул. *** № 115И.
Извършеното от жалбоподателят нарушение не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото в
качеството му на лице, извършващо търговска дейност по занятие, е следвало
да бъде запознат с нормативната уредба, и в частност с изискванията на ЗЗП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, и стриктно да ги спазва.
Съгласно чл. 210а от ЗЗП за това административно нарушение се
предвижда имуществена санкция в размер на 2000 – 50 000 лв. В случая АНО
е наложил санкция в среден размер, която настоящият съд намира за
справедлива, като взе предвид обществената опасност, предвид широкия кръг
потребители, които биха могли да се засегнат, предвид ограничаването на
услугата за почти 24 часа, което рефлектира за потребителя в битов и
професионален план и като взе предвид приходите от продажби на
дружеството към инкриминирания период.
Горните аргументи мотивират съда да приеме, че оспореното НП е
законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото право на разноски има АНО, но такива не са
претендирани, поради което и не се дължат.
Воден от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** от 30.04.2024 г.,
издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на
осн. чл. 201а от ЗЗП за извършено нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1 от
ЗЗП на жалбоподателя „***“ ЕАД, с ЕИК: *** му е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000
(двадесет хиляди).
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5