РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Монтана, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200144 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2400225/28.01.2025г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” – Монтана, посочено от АНО само като
ЖСВ, ЕИК ХХХХХХ, а в същото време субекта е Д.П- „Н.К.Ж.И.“, Р.П.
„ЖСВ“, ЕИК ХХХХХХ, гр.В., представлявано от Директор инж.И. М. П., е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три, хиляди) лева, за
административно нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) вр. с чл.83, т.1 от Наредба № 13 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният
транспорт (Наредба № 13 за ОЗБУТЖТ), на основание чл.416, ал.5 вр. с
чл.413, ал.2 от КТ.
Недоволно от Наказателното постановление, Д.П- „Н.К.Ж.И.“, Р.П.
„Ж.С. –В.“, ЕИК ХХХХХХ, гр.В., представлявано от Директор инж.И. М. П.,
чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. В. пледира за отмяна на
НП, алтернативно за изменение на НП. В писмена защита се излагат
допълнителни доводи, в подкрепа на искането за отмяна на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Директор Дирекция „ИТ” – Монтана, като
административнонаказващ орган, чрез процесуален представител ст.
юрисконсулт С.К., моли съда чрез изложени доводи и в писмена защита да
потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 16.12.2024г. около обяд на място, св.М. К. Т. – гл. инспектор в
Дирекция „ИТ” - Монтана съвместно с колегата си св.М. К. П. – гл. инспектор,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на
контрол „Текущ ремонт/смяна на траверси на км 52 + 740 в междугарието
КрИ.дол – Бойчиновци“, извършван от работници на Ж.С. В., поделение към
ДП „ НКЖИ“. Въз основа на декларираните писмени обяснения и представени
от работодателя документи в Дирекция „ИТ“ – Монтана, се констатирало, че
ЖСВ, в качеството си на работодател не е осигурил ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. На
16.12.2024г. работниците по поддържане на жп път и съоръжения Х. И. и П.А.,
като част от работна група по текущ ремонт в междугарието КрИ.дол –
Бойчиновци, са ударени от моторен влекач 5253, като последица от
злополуката е настъпила смърт и на двете лица. Назначеният ръководител на
работата извършвана на 16.12.2024г. в междугарието КрИ.дол – Бойчиновци,
И. И., е прието, че не е подал своевременно команда за освобождаване на
железния път, проверил прибирането на инструментите и материалите от пътя
на габаритно разстояние и проследил за отстраняването на всички работници
от линията.
За установено нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) вр. с чл.83, т.1 от Наредба № 13 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният
транспорт (Наредба № 13 за ОЗБУТЖТ), св.М. К. Т. (актосъставител и
свидетел при установяване на нарушението) в присъствието на св.М. К. П.
(свидетел при установяване на нарушението) и св.П. С. А. – тяхна колежка и
свидетел при съставяне на АУАН, съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 12-2400225/23.12.2024г. спрямо Ж.С.
гр.В., като работодател. АУАН бил съставен в присъствието на директора
инж.И. М. П., като му бил връчен на 23.12.2024г. Директор инж.П. подал
писмени възражения против съставения АУАН, които синтезирани били, че
като работодател е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без
риск за здравето и по безопасен начин, както и че отговорността се носи
персонално от длъжностното лице, в случая от ръководителят на работа. В
подкрепа на възраженията са представени заверени копия на Заповед №
1232/05.11.2014г., Заповед № 38/13.01.2021г., ведно с писмени данни, че е
сведена до знанието на лицата, за които се отнася. Постъпилите писмени
възражения са обсъдени от АНО и приети за неоснователни.
На базата на изготвения АУАН, обясненията на И. Г. И. от 16.12.2024г., и
2
др. писмени данни, Директор Дирекция ”ИТ” - Монтана в качеството на
административнонаказващ орган (АНО) намерил, че Ж.С. гр.В. в качеството
на работодател е извършила административно нарушение по смисъла на чл.16,
ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) вр. с
чл.83, т.1 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътният транспорт (Наредба № 13 за ОЗБУТЖТ),
като била санкционирана на основание чл.413, ал.2 от КТ.
По служебна инициатива на съда, с оглед разкрИ.е на обективната
истина, по делото се призова и разпита като свидетел И. Г. И., който посочва,
че работи в Ж.С. – гр.В., на длъжност „техник, ръководител група“. Има
съставен АУАН и издадено НП и спрямо него и ги обжалва. Актът спрямо
него е съставен за това, че не е отстранил хората на безопасно
разстояние на два метра и половина от ж.п. линията, но на кой да каже да
се пази като последно останали били трима човека на линията, само той и
още двама човека били на линията, когато станал инцидента – В., който
има право да работи с тази машина и И. му помагал ако се скъса болт.
Когато станало, преди инцидента и в последния момент И. се дръпнал да види
как е линията. На нея били той, В. и И.. В. го извикал да види, че машината
отказала, дръпнал ръчката, но патрона не въртял и в тоя момент няма и десет
секунди извикали: „идва влекач“. И. И. бил с гръб към влекача, той идвал
откъм гърба му. И. бил до машината, хванал едната ръчка, В. хванал
другата, И. от другата страна измъкнал машината за няма десет секунди на
десет метра от линията и в този момент влекачът минавал покрай тях, но
колесара на машината останал на самата линия. И. И. помни, че като дръпнали
машината, И. се подхлъзнал и машината го ударила в челото и го затиснала,
потекло му кръв. Те вдигнали машината с В., за да излезе И.. Излязъл, имало
кръв на челото му. В този момент на В. му станало лошо, влекачът бил
спрял на 50, 60 метра. В. казал, че ще излезе да пие вода, И. излязъл след него
и видял, че двама човека лежат. Погледнал, нито мърдат, нито шават и тогава
се обадил на тел.112 за помощ. След това звъннал на съседните гари да спрат
движението, но преди да стане случката се обадил на Гара КрИ.дол, за да
попита може ли да работят спокойно, ще има ли возила от Бойчиновци, от
КрИ.дол, попитал бързия влак навреме ли е, диспечерката казала, че е на
КрИ.дол, казала още, че ще има едно возило от Бойчиновци за КрИ.дол.
И. казал на момчетата, че няма да работят, докато не преминат двете возила.
Обадил се пак на КрИ.дол, тя казала: „Няма да има нищо, работете си
спокойно“. Попитал сигурна ли е и тя казвала: „Работете спокойно, това
возило ще работи, но в Бели извор“. Диспечерката била жена. Те си
работили спокойно. И. разделил групите на две и както казал на линията
наредил на В. и И., защото те имали документи да работят с машината, а
другите изобщо не били на линията. Имали си инструктаж, единият
сигнал от към КрИ.дол бил на над 500 метра, както трябва да бъде. Другият
сигнал бил на 400 метра, но тази информация от ръководител движение
(диспечерката) го подвела. Тя казала: „Няма да има никакви возила“, И.
3
попитал сигурна ли е: тя казала „Сигурна съм, работете си спокойно“ и като
казала така, те си работили. Не е видял колесара, който движи машината.
И. предполага, че момчетата Х. и П. са се спуснали да вземат от линията това,
което е останало. Те не са били на линията, те са били встрани, но И.
предполага, защото после колесарът се озовал в лявата страна, а бил на
линията, като те не сме го пипали. Може би влекачът ги е пребил, ако
са отишли да вземат колесара. И. се занимавал с В. да освободят И.,
защото го била затиснала машината. Влекачът е машина и може би е
бил тръгнал за Бойчиновци, за Медковец. И. е бил ударен от едната страна и
от излизането от линията той се подхлъзнал и машината го ударила, тази,
която изхвърлили с В.. Още сутринта провели инструктажа и всеки се
подписал саморъчно. Още на същият ден, книгата била иззета от НСлС. След
тези събития, И. се свързал с гара КрИ.дол и се разкрещял. Може ли да не ги
предупредят, че идва машина към тях, която е пуснала, а диспечерката не
казала нищо, и затворила. И. си извадил разпечатка на изходящите му
разговори. Участъкът се намира в крива, в завой и по тази причина бил
поставил указатели на достатъчно разстояние, на 550 метра от мястото на
работата, те са за машинистите. За момчетата, което направил е, че само трима
били на линията, другите десет човека са били извън линията. И. и В. били
встрани на линията на два метра и половина преди инцидента. Всички
били отстрани на линията, само И., И. и В. били последни на линията. И.
видял влекачът, че идва зад него, групата била срещу него от дясно на
два метра, три от линията като едната група хвърляла баластра, другата
група събирала стари материали. Наляво изхвърлили машината. Влекачът
може да се е движил с 60, 70 км/ч. Брутната маса понякога е 20-30 тона. Не са
чули никакъв звуков сигнал, нито спирачки. И. не е видял какво точно се е
случило с Х. и П., за да настъпи смъртта им. Тези показания на св.И. напълно
се припокриват с дадените в рамките на АНП писмени сведения от И., л.35 от
делото.
В рамките на съдебното следствие по делото са приети писмени
доказателства, в т.ч. представени от процесуалния представител на
жалбоподателя, които удостоверяват извършен периодичен инструктаж (книга
за инструктаж по безопасност и здраве при работа в ЖП Секция гр.В.
(периодичен инструктаж), извършен инструктаж на работното място (книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа) в ЖП Секция гр.В. (работно
място), инструктаж проведен на 16.12.2024г., на починалите лица.
Св.Т. и св.П. поддържат изложените обстоятелства в АУАН. Св.М. Т.
посочва, че на свидетеля, който е призован като длъжностно лице И. И.
е съставен отделен акт и издадено отделно НП за нарушение на чл.83, т.1 от
Наредба № 13. Според нея са свързани нещата. Ако са били определени
сигналисти на 500 метра от мястото на работата, които да сигнализират,
когато идва влак може би са щели да видят влака навреме и да се
отстранят от ж.п. линията, но в случая, съставила акт на ръководителя на
групата И. за това, че не е подал своевременно команда да се махнат
4
работниците от линията. Самата Наредба № 13, товари ръководителите с
доста отговорност.
Св.П. С. А. е свидетел при съставяне на АУАН.
Тъй като в рамките на съдебното следствие се установи, че за случая е
образувано и се води ДП в НСлС, съдът изиска справка в следния смисъл: по
повод на инцидент станал на 16.12.2024г. в междугарието КрИ.дол -
Бойчиновци по повод на текущ ремонт (смяна на траверси) на
километър 52+740, извършван от работници на ЖСВ, поделение към ДП
НКЖИ, в резултат на което е настъпила смърт на две лица П.А. и Х. И., води
ли се ДП в НСлС, кой е номерът му, на какъв етап е разследването по
делото, има ли привлечени към наказателна отговорност лица, за какво
престъпление? Ако има да се изпрати заверено копие на Постановлението
за привличане на обвиняем. Ако е възможно също така да се приложи към
отговора, и копие на дадените показания от лицето И. Г. И. - технически
ръководител група.
В отговор на поставените въпроси, НСлС, ПРБ, чрез писмо рег. №
1097/24/03.04.2025г. на водещия разследването следовател, е отговорила в
следния смисъл:
На производство в НСлС е досъдебно производство (ДП) № 41/24 г. по
описа на службата, пр. пр. 1672/2024г. по описа на ОП - Монтана, водено за
това, че на 16.12.2024 г. в междугарието КрИ.дол-Бойчиновци, в района на
с.Охрид, област Монтана, при управление на подвижен железопътен състав -
моторен влекач нарушил правилата за движение и по непредпазлИ.ст
причинил смъртта на повече от едно лице – П. И. А. и Х. И. Л., както и
телесна повреда на И. Л. Т. - престъпление по чл.343, ал.3 вр. с чл.342, ал.1,
пр.1 от НК. Към настоящия момент няма привлечени към наказателна
отговорност лица. Разследването по случая продължава. Приложено са
изпратени и заверени копия от протоколи за разпит на свидетеля И. Г. И.,
проведени на 16.12.2024г. и 19.12.2024г. Приложените показания на И.,
съвпадат с дадените показания пред настоящия съдебен състав.
Съгласно писмо рег. № 1097/24/22.04.2025г. по описа на НСлС, ПРБ, на
производство в НСлС е досъдебно производство № 41/24 г. по описа на
службата, пр. пр. 1672/2024 г. по описа на ОП - Монтана, образувано и водено
за престъпление по чл.343, ал. 3 вр. с чл.342, ал.1, пр.1 от НК. В хода на
разследване се изследват всички възможни версии и отговорните, за това
лица. Към настоящия момент няма привлечени към наказателна отговорност
лица. Разследването по случая продължава.
На първо място следва да се посочи, че правилната абривиатура
(наименование) на жалбоподателя, работодател е Д.П- „Н.К.Ж.И.“, Р.П. „Ж.С.
– В.“, ЕИК ХХХХХХ, гр.В., представлявано от Директор инж.И. М. П..
Имайки предвид чл.50 и чл.51 от Правилника за устройството и дейността на
ДП „Н.К. „Ж.И.“ и § 1, т.1 от ДР на КТ, според настоящия съд правилно е
определен субекта ЖП Секция гр.В., като Р.П. на ДП, но неправилно е
5
посочено наименованието му, което според настоящия съд е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Като се имат предвид доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено
събраните ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ доказателства в хода на съдебното
следствие, съдът намира, че АНО е приложил неправилно закона. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства НЕ доказват извършено
административно нарушение от Д.П- „Н. К. Ж.И.“, Р.П. „ЖСВ“, ЕИК
ХХХХХХ, гр.В., представлявано от Директор инж.И. М. П. по чл.16, ал.1, т.6
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) - „При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят е длъжен: т.6.да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; вр. с чл.83,
т.1 от Наредба № 13/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътният транспорт (Наредба № 13 за ОЗБУТЖТ) –
„Преди преминаването на возило ръководителят на работата своевременно
подава команда за освобождаване на железния път, проверява прибирането на
инструментите и материалите от пътя на габаритно разстояние и следи за
отстраняването на всички работници. В случай че по пътя приближава возило
или специализирани машини за ремонт и поддържане на железния път на
разстояние не по-близо от 500 m до група, по сигнал от сигналистите или
ръководителя на работата работниците се прибират в укритията или настрана
от пътя на разстояние от крайната релса не по-малко от: т.1.минимум 2 m при
приближаване на влак или друго жп возило със скорост до 100 km/h;
Нарушението е НЕДОКАЗАНО по отношение на работодателя Д.П-
„Н.К.Ж.И.“, Р.П. „ЖСВ“, ЕИК ХХХХХХ, гр.В., представлявано от Директор
инж.И. М. П.. Показанията на св.Т. и св.П. не са достатъчни, за да се приеме,
че нарушението е доказано в лицето на жалбоподателя, защото на техните
показания се протИ.поставят приложените и приети по делото – заповеди и
книги за инструктаж. В подкрепа на този извод на съда са и показанията на
св.И. Г. И., които настоящия съд кредитира изцяло. Показанията на св.И. са
последователни и непротИ.речиви, едни и същи дадени в рамките на АНП,
пред настоящия съд и в хода на разследването по ДП № 41/24г. по описа на
НСлС.
Настоящият съд изцяло споделя наведените доводи от жалбоподателя,
чрез юрисконсулт В., за отмяна на НП и не споделя доводите, изложени в
писмената защита от ст. юрисконсулт КРЪСТЕВА. Тежестта да се докаже
установено административно нарушение, в т.ч. и по отношение на неговия
извършител (автор), в рамките на АНП е на АНО, който е бил длъжен да
установи и чрез другите в т.ч. и чрез събраните в рамките на съдебното
следствие доказателства, които оборват доказателствената сила на съставения
АУАН.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи
с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното
6
административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено.
Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно,
което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед
спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното,
обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен
и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от
административнонаказващия орган. Нееднократно в съдебната практика е
отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на
трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат
протИ.поставяни на правата на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от
закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и
да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им
разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква
правна квалификация. Не се констатира и да е изпълнено изискването за
обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на
същото.
Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна
фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на
контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати
нарушения на производствените правила, не е установено безспорно
извършено нарушение, което е довело и до издаване на неправилно НП. В
подобен смисъл са Решение № 270/27.06.2022г. по КАНД № 224/2022г. по
описа на АС – Монтана и Решение № 40/30.01.2023г. по КАНД № 30/23г.
Налице е и друго основание за отмяна на процесното НП №
12-2400225/28.01.2025г. на Директор Дирекция „ИТ“ - Монтана и
прекратяване на АНП поради това, че за това, че на 16.12.2024г. в
междугарието КрИ.дол-Бойчиновци, в района на с.Охрид, област Монтана,
при управление на подвижен железопътен състав - моторен влекач нарушил
превилата за движение и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на повече от
едно лице – П. И. А. и Х. И. Л., както и телесна повреда на И. Л. Т., е
образувано ДП № 41/24г. по описа на НСлС, ПРБ, респ. прокурорска преписка
вх. № 1672/24г. по описа на ОП – Монтана за разследване на престъпление по
чл.343, ал.3 вр. с чл.342, ал.1, пр.1 от НК от НК. В хода на разследване по ДП
№ 41/24г. на НСлС, се изследват всички възможни версии и отговорните,
за това лица. Към настоящия момент няма привлечени към наказателна
отговорност лица. Разследването по случая продължава.
Тази законна последица се следва от изискванията на чл.33, ал.1 от
ЗАНН – „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува” и разбира се съгласно възприетата съдебна практика след издаване
на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т. д. № 3/2015г.,
ОСНК вр. с чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
7
Нормата на чл.33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за
приоритет на наказателната отговорност над административната, като
поначало въобще не допуска конкуренция между
административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също
лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано
наказателно производство, административнонаказателно производство не се
образува, а започналото се прекратява. Правилото за примата на наказателната
пред административнонаказателната отговорност изначално осуетява
опасността от дублиране на административнонаказателната и наказателната
отговорност независимо от характера на административнонаказателното
производство по смисъла на Конвенцията. Спазването на предписанията на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е надежден механизъм за предотвратяване на
нарушения на принципа ne bis in idem при паралелно или последователно
провеждани административнонаказателни и наказателни производства,
защото изключва подобна процесуална ситуация.
Във връзка с това ОСНК при ВКС оценява като неправилна практиката в
някои съдебни райони да се образуват и провеждат
административнонаказателни производства спрямо нарушители, въпреки
наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни
производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са
привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното
производство от гледна точка на правилото ne bis in idem с оглед
перспективата за по-експедитивно протичане на административно-
наказателното производство с наказателен характер и окончателното му
приключване първо във времето. Установената от чл.33 от ЗАНН забрана за
образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако
за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху
„деянието“ като водещо основание при преценката за приложението й, без да
поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на
обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на
чл.211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не
се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към
наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на
прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да
започне наказателно производство за дадено деяние, и с това предопределя
реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за
административните органи и императивно изключва възможността за
образуване и провеждане на административнонаказателно производство за
деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно. В случая цитираното
по – горе ДП е висящо е и се отнася до същото деяние, предмет на
настоящето АНП.
При този изход на делото, не са налице условията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна, като АНО,
такова следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя, представляван от
8
гл. юрисконсулт Р. В..
Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, настоящия съд намира, че на Д.П-
„Н.К.Ж.И.“, Р.П. „ЖСВ“, ЕИК ХХХХХХ, гр.В., представлявано от Директор
инж.И. М. П., следва да се присъдят 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение, платими от ГИТ, ЮЛ към което се числи възизваемата
страна, като АНО.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 вр. с чл.63,
ал.2, т.3 вр. с ал.6 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.),
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2400225/28.01.2025г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на „ЖСВ“, ЕИК
ХХХХХХ, гр.В. (така е посочено в обжалваното НП), представлявано от
Директор инж.И. М. П., в качеството на работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 (три, хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 вр. с
чл.413, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА ГИТ, към което ЮЛ се числи Дирекция "ИТ" - Монтана, да
заплати на Д.П- „Н.К.Ж.И.“, Р.П. „Ж.С. – В.“, ЕИК ХХХХХХ, гр.В.,
представлявано от Директор инж.И. М. П., сумата 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна, като АНО – Директор
Дирекция „ИТ” – Монтана.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, послужило
за издаване на НП №12-2400225/28.01.2025г. на Директор Дирекция „ИТ“ -
Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9