№ 19550
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110103850 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на Столична община, с код по БУЛСТАТ
*********, допълнена с уточнителна молба с вх. № 39471/07.02.2024 г. и
уточнителна молба с вх. № 63010/26.02.2024 г., подадена чрез процесуалния
му представител – юрк. Н. Е. срещу „Жанел 2000“ ЕООД, с ЕИК: *********, с
която се иска:
1. Да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1. Сумата от 21 465.64 лева – остатък от дължимо обезщетение за
ползване на недвижим имот /публична общинска собственост за
поставяне на търговски обект с целогодишен режим на работа на
територията на Южен парк 3част за позиция № 1.2. за обект № 9 с
покрита площ от 30 кв.м./ без правно основание предвид прекратен
договор за наем за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2023 г. /чийто
пълен размер е възлизал на 28 350 лева/, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС – 10.03.2023 г. до окончателното
плащане.
2. Сумата от 3.13 лева – остатък от обезщетение за забава за
периода от 25.09.2018 г. до 02.02.2023 г. /чийто пълен размер е
възлизал на 6252.89 лева.
2. Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми:
1
1. Сумата от 7700 лева – дължимо обезщетение за ползване на
недвижим имот /публична общинска собственост за поставяне на
търговски обект с целогодишен режим на работа на територията на
Южен парк 3част за позиция № 1.2. за обект № 9 с покрита площ от
30 кв.м./ без правно основание предвид прекратен договор за наем,
за периода от 01.03.2023 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
22.01.2024 г. до окончателното плащане.
2. Сумата от 716.24 лева – обезщетение за забава за периода от
26.02.2023 г. до 22.01.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за наем № РД-
566-28/30.12.2011 г. Въз основа на същия на ответника било предоставено
ползването на имот – публична общинска собственост за поставяне на
търговски обект с целогодишен режим на работа на територията на Южен
парк 3част за позиция № 1.2. за обект № 9 с покрита площ от 30 кв.м. Срокът
на договора бил 5 години с начален момент датата на издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на преместваем обект като не
можел да бъде продължаван, а уговорената наемна цена – 700 лева без ДДС.
Предвид това срокът на действие на договора следвало да бъде до 30.03.2016
г.
Впоследствие независимо от противопоставянето на ищеца ответникът
продължил да ползва имота, но преустановил заплащането на наемна цена.
Общината отправила извънсъдебна покана за заплащане на сумите, но такова
така и не последвало.
Доколкото след произнасяне на съда по заповедното дело било
образувано изп.дело № 926/2023 г. на ЧСИ Ангел Петров, то част от сумите,
присъдени със заповед № 18974/29.06.2023 г. и изпълнителен лист от същата
дата по ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС били заплатени от ответното
дружество, в която връзка по настоящото дело се претендира остатъкът от
същите.
На последно място се обръща внимание, че заповед № РА-18-
33/13.08.2018 г. арх. Влади Калинов като директор на дирекция Общински
строителен контрол била отменена с Решение № 7558/13.12.2018 г. по адм.
дело № 10270/2018 г. на АССГ, потвърдено от ВАС с определение № 13015 от
2019 г. по адм.дело № 2433/2019 г. Поради това ответното дружество се
позовавало на заповед за премахване на обекта му, която в действителност
била отменена.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за наем № РД-566-
28/30.12.2011 г. и оборотни ведомости. По заповедното производство е
представено извлечение от счетоводни книги.
След проведено производство за възстановяване на срок по чл. 64 от
2
ГПК, с протоколно определение в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г.,
съдът е възстановил срока за подаване на отговор на исковата молба и на
насрещна искова молба.
Ответникът „Жанел 2000“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че между
страните през процесния период е действал валиден договор за наем, за
обосноваване на което твърдение се позовава на Наредба на СОС от 2014 г., в
която се определя, че срокът за действащите към влизане в сила на Наредбата
разрешения за поставяне на преместваеми обекти се удължава до
максималния 10-годишен срок. Поради това поддържа, че вместо уговорения с
договора за наем 5-годишен срок следва да се прилага посочения от Наредбата
10-годишен срок.
Оспорва и претенцията по чл. 236 ЗЗД като неоснователна и погасена по
давност.
Наред с това посочва, че имотът не е ползван след 2018 г., когато е
издадена Заповед № РА-18-33/13.08.2018 г. за премахване на преместваем
обект „Павилион с целогодишен режим на работа“, находящ се в гр. София,
Южен парк – 3 част, с вход откъм бул. „Гоце Делчев“, позиция 1.2, обект №9,
която е била отменена от АССГ, но след издаване на заповедта Общината е
започнала нарочно да извършва изкопни и строителни дейности за
електропровод или водопроводна мрежа пред обекта, оградила го е с ограда и
поради това достъпът на ищците до обекта им е бил невъзможен.
Наред с това оспорва и датата на представения като доказателство към
исковата молба заверено копие на договор за наем. Поддържа, че
регистрационният индекс е поставен допълнително и посочената дата не
обвързва ответника.
Релевира възражение за давност по отношение на претендираните
наемни вноски, като се позовава на кратката 3-годишна давност.
На последно място, твърди, че продължава да извършва плащания по
договора, но неправилно Столична община отнася плащанията по реда на чл.
76, ал. 1 и 2 ЗЗД, въпреки, че в преводните нареждания е посочено точно и
ясно основание за извършеното плащане.
Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
Представя следните писмени доказателства: преводно нареждане (в
изключително нечетлив вид) и копие от Решение № 7588/13.12.2018 г. по
адм.д. 10270/2018 г. на АССГ (незаверено) и Заповед № РА-18-33/13.08.2018 г.
на Директор на дирекция „Общински строителен контрол“.
В срока по чл. 131 ГПК след извършеното възстановяване на срока от
съда е подаден и насрещен иск с вх. № 280420/03.09.2024 г., доуточнен с
молба с вх. № 372620/19.11.2024 г. от „Жанел 2000“ ЕООД срещу
първоначалния ищец Столична община за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 24 900 лева, представляващо обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 02.09.2018 г. до 30.09.2023 г, изразяващи
3
се в накърняване на доброто име и репутацията на ответното дружество и
доверието на клиентите, вследствие на извършване на ремонтни дейности от
страна на Столична община пред обекта, в който „Жанел 2000“ ЕООД е
извършвал търговската си дейност.
Твърди, че по силата на договор за наем със Столична община е
предоставен за ползване павилион с целогодишен режим на работа, находящ
се в гр. София, бул. „Гоце Делчев“, позиция 1 за обект № 9. Твърди, че със
Заповед № РА-18-33/13.08.2018 г. на директора на дирекция „Общински
строителен контрол“ Столична община е наредила премахването на посочения
обект, който е стопанисван и ползван от ищцовото дружество. Поради
издадената заповед ищецът е принуден да спре своята търговска дейност.
Впоследствие заповедта е обжалвана и отменена от съда, но след това
Столична община започва целенасочено и умишлено да извършва изкопни
дейности пред обекта, ползван и стопанисван от ищеца, за да попречи на
осъществяваната от ищеца търговска дейност и да реализира доходи именно
от посочения търговски обект, за да може след като дейността на „Жанел
2000“ ЕООД бъде окончателно преустановена, Общината да може да
преотстъпи ползването на обекта на друг търговец. Вследствие на
осъществяваните изкопни дейности е настъпило подронване на репутацията
на ищцовото дружество, загуба на доверие на клиентите, контрагентите и
съседите от съседните имоти в „Жанел 2000“ ЕООД.
С тези аргументи се иска уважаване на исковата претенция. В условията
на евентуалност прави възражение за прихващане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск Столична
община подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като недопустим, евентуално неоснователен и недоказан.
Поддържа, че търговските дружества не могат да претендират
обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на съдебна практика
на ВКС.
Оспорва да са налице предпоставките за съвместно приемане и
разглеждане на насрещния иск. Оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва наличието на противоправно поведение на ответника, оспорва
твърденията, че Столична община умишлено е извършвала изкопни дейности
пред обекта, за да попречи на дейността му, както и наличието на твърдените
в исковата молба вреди и причинната връзка между твърдяното
противоправно поведение на ответника и вредите. Посочва, че поради
отмяната на посочената Заповед № РД-18-33/13.08.2018 г. с решение от АССГ
и ВАС ответникът не може да претендира обезщетение за вреди. Възразява и
срещу размера на вредите, като поддържа, че претендираното обезщетение не
кореспондира с размера на евентуално претърпените от ответника вреди.
Поради посоченото моли съдът да отхвърли предявения насрещен иск като
неоснователен, евентуално – съдът да уважи иска частично поради направено
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
4
Прави изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Претендира разноски.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. №
306496/19.09.2025 г. Изслушани са двама свидетели на ответното дружество:
Велизар Любенов Радойков /служител на ответника/ и Димитър Николов
Илиев /син на управителя на ответното дружество в процесния период/.
Представени са допълнително от ответника писмени доказателства:
решения на Столичен общински съвет и определение № 13015/02.10.2019 г. по
адм. дело № 2433/2019 г. на ВАС.
В съдебно заседание, проведено на 30.09.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита главните искове за доказани и иска същите да
бъдат уважени. Излага доводи за неоснователност на насрещния иск.
Ответникът – редовно призован, се представлява от адв. З.. Последната
изразява становище за отхвърляне на главните искове и уважаване на
насрещния иск. Поддържа направеното в условията на евентуалност
възражение за прихващане – при уважаване изцяло или частично на главните
искове.
От страна на Столична община са депозирани в даден от съда срок
писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца Столична община е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз оснона на документ по чл.
417 от ГПК /извлечение от счетоводни книги/ срещу ответника за вземанията,
част от които са предмет на настоящото производство – а именно за част от
вземанията, претендирани по установителните искове. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 18974/29.06.2023 г. по
ч.гр.д. № 12938/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
чрез ЧСИ.
Съгласно заповедта длъжникът е осъден да заплаи на ищеца заявител
сумата от 28 350 лева – неплатено обезщетение за ползване на недвижим имот
за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2023 г., както и обезщетение за забава в
размер на 6252.89 лева – за периода от 25.09.2018 г. до 02.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 10.03.2023 г.
до окончателното плащане.
От договор за наем от 30.12.2011 г. се установява, че същият е сключен
между Столична община като наемодател и ответника „Жанел 2000“ ООД
като наемател. Предмет на договора е възмездно ползване на част от имот –
публична общинска собственост за поставяне на „Търговски обект с
целогодишен режим на работа“ на територията Южен парк 3 част с покрита
площ от 30 кв.м. и приложеща открита площ от 200 кв.м. Срокът на договора
съгласно чл. 2 от същия е пет години от датата на издаване на удостоверение за
5
въвеждане в експлоатация, но не по-късно от три месеца от сключването му –
като срокът на договора не може да бъде продължаван. За ползването на имота
наемателят дължи наем от 700 лева месечно /за покритата площ/, а за
откритата площ от 200 кв.м. – наемът е съгласно схема, въведена от
администрацията на район Триадица.
Уговорено е че самият преместваем обект е собственост на наемателя, а
наемната цена се дължи авансово – до 25-то число на предходния месец.
Видно от заповед № РА-18-33/13.08.2018 г. на СО, НАГ, на директора на
дирекция „Общински строителен контрол“ на ответното дружество „Жанел
2000“ ООД е наредено да премахне преместваем обект – „Павильон с
целогодишен режим на работа“, разположен в гр. София, Южен парк 3 част
вход откъм бул. Гоце Делчев. В тази връзка е даден 14 дневен срок от
обявяване на заповедта за доброволно изпълнение на същата. Разяснено е че
при неизпълнение на заповедта в срока за доброволно изпълнение, същата ще
бъде изпълнена по принудителен ред. Заедно с това е постановено и в 3
дневен срок от започване на принудителното изпълнение до бъдат прекъснати
от компетентните лица достъпът до ток и вода за обекта.
Съгласно решение № 7558/13.12.2018 г. по адм.дело № 10270/2018 г. на
АССГ заповед № РА-18-33/13.08.2018 г. на СО е обжалвана от „Жанел 2000“
ООД – като е отменена от съда. В решението е отбелезяно, че процесният
обект е с издадено разрешение за поставяне № 154/22.06.2012 г. и разрешение
за въвеждане в експлоатация № АП – 70 – 00 – 38 – 1 – 26.02.2013 г, съгласно
които обектът е изпълнен в съотвествие с одобрените проекти и нормативните
изисвания.
По посоченото решение № 7558/13.12.2018 г. по адм.дело № 10270/2018
г. на АССГ е постановено и определение № 13015/02.10.2019 г. по адм. дело №
2433/2019 г. на ВАС – съгласно което касационната жалба на директора на
дирекция „Общински строителен контрол“ против решение №
7558/13.12.2018 г. по адм.дело № 10270/2018 г. на АССГ е оставена без
разглеждане – доколкото съдебният акт на АССГ е бил поначало необжалваем.
В тази връзка и следва извод, че решение № 7558/13.12.2018 г. по адм.дело №
10270/2018 г. на АССГ е влязло в сила.
Съгласно решение № 220/22.04.2021 г. на Столичен общински съвет
лицата страни по действащи договори за наем на общински нежилищни
имоти, сключени с кмета на СО, не дължат заплащане на договорената наемна
цена за срока, през който са преустановили своята дейност в наетия обект, за
срок не по-дълъг от периода 01.02.2021 г. до 30.06.2021 г. / пета месеца/ За
лицата, осъществяващи дейност, но при условията на спад на приходите, е
предвидена отстъпка от наемната цена съобразно спада на приходите.
Последното се доказва с декларация и финансови документи.
Съгласно решение № 136/16.04.2020 г. на Столичен общински съвет
лицата страни по действащи договори за наем на общински нежилищни
имоти, сключени с кмета на СО, не дължат заплащане на договорената наемна
цена за срока, през който са преустановили своята дейност в наетия обект, за
срока на противоепидемичните мерки, въведени в Република България и в
6
Столична община /13.03.2020 г. до 13.05.2020 г./.За лицата, осъществяващи
дейност, но при условията на спад на приходите, е предвидена отстъпка от
наемната цена съобразно спада на приходите. Последното се доказва с
декларация и финансови документи.
Съгласно решение № 319/10.06.2021 г. на Столичен общински съвет
лицата страни по действащи договори за наем на общински нежилищни
имоти, сключени с кмета на СО, не дължат заплащане на договорената наемна
цена за срока, през който са преустановили своята дейност в наетия обект, за
срок не по-дълъг от периода 01.06.2021 г. до 01.10.2021 г. / три месеца –
предвид дублиране на м. юни с предходното решение/ За лицата,
осъществяващи дейност, но при условията на спад на приходите, е предвидена
отстъпка от наемната цена съобразно спада на приходите. Последното се
доказва с декларация и финансови документи.
Съгласно решение № 580/09.09.2021 г. на Столичен общински съвет
лицата страни по действащи договори за наем на общински нежилищни
имоти, сключени с кмета на СО, не дължат заплащане на договорената наемна
цена за срока, през който са преустановили своята дейност в наетия обект, за
срок не по-дълъг от периода 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. /три месеца/. За
лицата, осъществяващи дейност, но при условията на спад на приходите, е
предвидена отстъпка от наемната цена съобразно спада на приходите.
Последното се доказва с декларация и финансови документи.
Съгласно решение № 828/16.12.2021 г. на Столичен общински съвет
лицата страни по действащи договори за наем на общински нежилищни
имоти, сключени с кмета на СО, не дължат заплащане на договорената наемна
цена за срока, през който са преустановили своята дейност в наетия обект, за
срок не по-дълъг от периода 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. /три месеца/. За
лицата, осъществяващи дейност, но при условията на спад на приходите, е
предвидена отстъпка от наемната цена съобразно спада на приходите.
Последното се доказва с декларация и финансови документи.
Съгласно решение 405/10.09.2020 г. на Столичен общински съвет лицата,
които ползват терени общинска собственост за разполагане на подвижни
съоражения въз основа на Разрешение за ползване на място за разполагане на
подвижни съоръжения пред станционарен търговски обект заплащат в
периода от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г. съответната такса, намалена с 30 %.
В показанията си свидетелят Велизар Любенов Радойков /служител на
ответника/ твърди, че от около двадесет години работи в ответното дружество
„Жанел“ ЕООД, като барман - управител, като отговаря за обекта. Уточнява,
че дружеството имало няколко заведения като от около десет години
свидетелят работел в заведенение „Янко Карело“ в „Южен парк“. Разяснява,
че заведението се намира в началото на парка до църквата и е в
средиземноморски стил като било разработено и функционирало добре в
продължение на години. Допълва, че заведението и към момента е на същото
място и свидетелят продължава да работи там.
На следващо място свидетелят разказва, че имало момент, в който
заведението не работело – няколко дни, в които свидетелят отварял и
7
пазарувал, но идвали служители на СО и започнали да заграждат наоколо за
ремонтна дейност – смяна на плочки. Уточнява, че това се случило в периода
от 2018 г. до 2019 г. като продължило около една година и шест месеца. В този
период заведението работело, но с нисък оборот, защото клиентите не можели
да минават и да го достигат, съответно имало и дни, в които били прекъснати
водо- и електро- снабдяването на обекта. В този период свидетелят знае, че
ответникът и общината водели дела, като едно от съседните заведения дори
било премахнато. Предвид създадените затруднения на ответното дружество
се налаожило да освободи персонал, както и да върне на свои контрахенти
машини и хладилни витрини, брандирани на „Кока кола“ и „Лаваца“.
Впоследствие заведението отворило чак през 2021 г., доколкото през 2019
г. настъпила и епидемията от Ковид 19, като работело много слабо.
Свидетелят поддържа, че във времето, в което имало поставени от
общината заграждения реално не се извършвали ремонтни дейности.
Преградите обаче пречели на клиентите на заведението, вкл. входът му бил
изцяло блокиран, като ответникът не бил уведомен и кога ще има спиране на
тока и водата.
От показанията на свидетеля Димитър Николов Илиев / син на
бившия управител на дружеството ответник/ се установява, че заведението се
намира на територията на „Южния парк“ от страната на църквата, на оживено
място в близост до банки и други обекти. Самото заведение било около 150
кв.м. закрита площ и около 120 кв.м. открита площ. В тази връзка за закритата
площ се плащал целогодишен наем, а за откритата само в месеците от май до
края на септември.
Според свидетеля обаче през 2018 г. общината решила да направи нова
план - схема на „Южния парк“ като „скритата“ цел била обектите да се дадат
на близки до ръководството на общината дружества. Схемата обаче ответното
дружество заедно с други лица оспорило съда.
Поради това свидетелят счита, че като „ответна“ реакция служители на
общината предприели „мним“ ремонт около заведението като оградили около
него в метални пана – с аргумент, че бъдат ремонтирани плочки и поставяни
електрически стълбове. В тази връзка дори за кратко били спреми водо- и
електро- подаването към заведението на ответника, а съседно заведение било
бутнато изцяло. Срещу ответника също била издадена заповед за премахване,
която обаче ответникът обжалвал и същата била отменена от АССГ. Скоро
след това и огражденията около заведението били премахнати.
Свидетелят разяснява, че реално не бил извършен ремонт – само на
места бил поставен асфалт. Заграждения имало обаче само пред заведението
на ответника, поради което свидетелят го определя като „наказателна акция“.
Впоследствие настъпила пандемията от Ковид 19.
Според свидетеля „ремонтът“ продължил около 1 г. и 06 месеца като
заведението не работело в този период заради огражденията и имало само
едни служител, който да го охранява. Предвид спирането на работата на
заведението някой съконтрахенти на ответника прибрали своя стока, а други
свои машини и съоражения – като витрините на „Коко кола“, кафе машини,
8
хладилници и т.н, което сериозно се отразило на заведението.
Според свидетеля несъстоялият се ремонт се отразил сериозно на
заведението на ответника в икономически аспект като дружеството понесло
финансови загуби.
Към момента заведението вече работело нормално, доколкото
ръководството на общината било друго, и започнало да се възстановява.
Свидетелят поддържа, че поради ремонта доста клиенти се отдръпнали
Показанията на свидетелите съдът цени при условията на чл. 172 от
ГПК, доколкото свидетелите са пряко свързани с ответника и за тях е налице
възможна заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетелите
обаче се последовални и кореспондират помежду си, поради което съдът ги
съобразява при формиране на правните си изводи.
Съгласно извлечение към заповедното дело претенцията от 28 350 лева
е формирана от обезщетение в размер на по 700 лева месечно за следните
периоди: 01.10.2018 г. до 01.03.2019 г. /шест месеца/; м. август и м. септември
2019 г. /два месеца/; цялата 2020 г. – дванадесет месеца – като в три от месеци
се претендират по 350 лева – за юни, юли и август 2020 г.; цялата 2021 г. –
дванадесет месеца и от м. май 2022 г. до м. декември 2022 г. – осем месеца и м.
януари и м. февруари 2023 г. – или 39 месеца х 700 лева + 3 месеца х 350 лева.
В тази връзка липсват следните месеци: 7 месеца от 2019 г. и 4 месеца от
2022 г.- общо 11 месеца.
На последно място по делото е изготвена и съдебно счетоводна
експертиза с вх. № 306496/19.09.2025 г.
От заключението по същата се установява, че в периода от 01.10.2018 г.
до 22.01.2024 г. ищецът Столична община е осчетоводил плащания от
ответното дружество „Жанев 2000“ ЕООД на обща стойност от 33 250 лева –
като с 8750 лева са погасени част от главниците – за м. 10, м. 11 и м. 12. 2019
г., за м. 06 и м. 07 2020 г. /350 лева/; за м. 04, м. 05, м. 06 и м.07. 2021 г. и м. 01.,
м. 02, м. 03 и м. 04 от 2022 г. С остатъка от 24500 лева са погасявани лихви и
разноски.
От своя страна дружеството „Жанев 2000“ ЕООД е представило
платежни документи за платени на СО общо 35 700 лева. Във всяко платежно
нареждане дружеството е посочвало главницата по коя точно фактура
погасява със същото. Плащанията са извършвани по групи – като най-голяма
сума е преведена на 25.05.2023 г. и обхващат и от м. 10.2019 г. до м. 01.2024 г.
При съобразяване на посочените главници, които ответникът е заявил,
че погасява – остават неплатени главници за м. 10.2018 г. до м. 09.2019 г.
/общо 8400 лева/.
Пълният размер на обезщетенията за забава възлиза на 8630.01 лева –
върху сумите за главници от м. 10.2018 г. до м. 01.2024 г.
Експертизата следва да бъде кредитирана предвид липсата на данни за
заинтересованост на вещото лице. Същата не е оспорена от страните, които са
се възползвали от правото си да зададат уточняващи въпроси в съдебно
заседание. Поради това и съдът съобразява заключението при формиране на
9
правните си изводи по делото.
На последно място съдът съобразява и че заявлението по ч.гр.д. №
12938/2023 г. е подадено на 10.03.2023 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
По установителните искове:
Искът за сумата от 21 465.64 лева – остатък от дължимо обезщетение за
ползване на недвижим имот без правно основание за периода от 01.10.2018 г.
до 28.02.2023 г. /чийто пълен размер е възлизал на 28 350 лева/ е с правно
основание по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, а искът за сумата от
3.13 лева – остатък от обезщетение за забава за периода от 25.09.2018 г. до
02.02.2023 г. /чийто пълен размер е възлизал на 6252.89 лева – с правно
основание по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника в хода на
изпълнително производство, който е депозирал възражение в срока по чл. 414
от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените
установителни искове са допустими.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните е бил сключен
договор за наем на обекта, чийто срок е изтекъл, но ответното дружество е
продължило ползването на имота – със знанието и въпреки
противопоставянето на ищцовата община.
Ответникът следва да докаже своите възражения, в това число
правоизключващи такива.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че договорът за
наем между страните е изтекъл към началото на процесния период – като
срокът на същия е бил пет години – съгласно изрично уговореното в чл. 2 – без
да подлежи на продължаване, считано от от 30.12.2011 г.
Наведеното от ответното дружество твърдение, основано на Наредба на
Столичен общински съвет от 2014 г. няма как да бъде споделено, доколкото
същото очевидно касае удължаване на срока на разрешението за поставяне на
на преместваемия обект, а не на договорите за наем.
По аналгочни съображения към настоящия случай не намират
приложение и представените от ответното дружество решения на Столичния
общински съвет от 2020 г. и 2021 г. във връзка с пандемията от Ковид 19.
Видно от текста на същите решенията касаят действащи договори със
Столична община, какъвто процесният между страните вече не е бил към тези
години.
Предвид гореизложеното и съдът достигна до извод, че прекратяването
на договора е настъпило към 30.12.2016 г.
От събраните по делото писмени и най-вече гласни доказателства,
10
изразяващи се в показанията на двамата свидетели, ангажирани от ответното
дружество, съдът намира за категорично установено, че и след 30.12.2016 г.
вкл. до датата на устните състезания – 30.09.2025 г. ответното дружество
ползва обекта, предмет на вече прекратения наемен договор. Това ползване се
осъществява със знанието и въпреки противопоставянето на ищцовата община
– която очевидно е демонстрирала нежелание обектът да продължи да
функционира, доколкото е издала заповед за премахване на заведението –
заповед № РА-18-33/13.08.2018 г. на СО, НАГ – макар и отменена от
административния съд. В тази връзка и най-късно към м. 09.2018 г. ответникът
е бил при всички случаи наясно с противопоставянето на общината срещу
ползването на обекта.
Предвид това и в целия процесен период по установителния иск за
главница / а и по осъдителния иск за главница/, хипотезата на чл. 236, ал. 2 от
ЗЗД, която предвижда, че ако наемателят продължи ползуването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор,
се явява осъществена. Това е така, доколкото след 13.08.2018 г. общината се е
противопоставила на ползването на обекта от ответника.
Поради това и няма как да бъде споделено възражението за погасяване
по давност на част от процесните главници – при изтичането на кратката
тригодишна такава – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид направеното възражение за давност съдът намира, че спрямо
процесните вземания с правно основание по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД –
приложение намира общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Посоченото разрешение е възприето в съдебната практика /напр. определение
№ 403 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2183/2021 г., II т. о., ТК/ – съгласно
която правото на ищеца да иска и получи обезщетение за неоснователното
ползване на имота след прекратяването на наемния договор при
противопоставяне от страна на наемодателя /доколкото това вземане има
извъндоговорен характер и се определя на плоскостта на неоснователното
обогатяване – по чл. 59 от ЗЗД/, възниква от момента на прекратяването на
договора /30.12.2016 г. / или най-късно на изразеното противопоставяне – м.
09.2018 г., когато е настъпило разместването на имуществени блага при липса
на основание за това. Давността за погасяването на това право /включително
правото да претендира обезщетението по съдебен ред/ започва да тече от
момента на възникването на вземането, който съвпада с момента на
изискуемостта му, съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Посочените изводи следват от ППВС № 1/79 г. досежно момента, от който е
започнала да тече петгодишната давност като вземането за обезщетение няма
периодичен характер. От тук следва и приложението на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД – така напр. решения на ВКС по т. д. №
934/09 г. на второ т. о. на ВКС, по т. д. № 3605/13 г. на първо т. о. на ВКС и по
т. д. № 2482/13 на първо т. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1047/08 г. на
четвърто г. о. на ВКС, по гр. д. № 628/08 г. на първо г. о. на ВКС, по т. д. №
377/10 г. на второ т. о. на ВКС и др.
С оглед гореизложеното и доколкото заявлението по ч.гр.д. №
11
12938/2023 г. на СРС е подадено на 10.03.2023 г. – при начален период на
претенцията 01.10.2018 г., то и никаква част от процесните главници не е
погасена по давност. В тази връзка и главният иск е доказан по своето
основание.
Неоснователна е обаче претенцията за обезщетения за забава. Това е
така, доколкото процесните главници имат своето основание в института на
неоснователното обогатяване. Ето защо и длъжникът по същите изпаза в
забава едва след покана. Такава по делото не се установи ищцовата община да
е отправила до дружеството – преди подаване на заявлението по ч.гр.д. №
12938/2023 г. на СРС. В тази връзка и доколкото ответникът не е бил поставен
в забава по отношение на главниците по установителния иск, то
установителният иск за обезщетения за забава върху тези суми следва да бъде
отхвърлен изцяло.
В процесния случай това налага отхвърляне на иска за сумата от 3.13
лева – остатък от обезщетение за забава за периода от 25.09.2018 г. до
02.02.2023 г. /чийто пълен размер е възлизал на 6252.89 лева/. За сумата от
6249.76 лева – заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
бъдат обезсилени – от заповедния съд, доколкото вземането не е предявено в
исковото производство.
В настоящия случай, видно от ССчетЕ и самите твърдения на страните
след образуване на заповедното дело длъжникът ответник е извършвал
плащания. Същите според представени платежни нареждания възлизат на
35700 лева, а 33250 лева. Като съобрази процесните месеци и претендираните
за тях суми от извлечението по заповедното дело, съдът констатира, че
ищецът не е претендирал плащания за м. 10, м. 11 и м. 12 2019 г. /общо 2100
лева/, а за м. 08.2020 г. е претендирал само 350 лева. В тази връзка и
действително относими към процесното дело са платени суми от 33 250 лева /
35 700 – 2100 – 350/.
Посочените плащания съдът съобразява по силата на правилото на чл.
235, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
В тази връзка и сумата от 33250 лева е достатъчна да покрие изцяло
процесното вземане от 21 465.64 лева – остатък от дължимо обезщетение за
ползване на недвижим имот /публична общинска собственост за поставяне на
търговски обект с целогодишен режим на работа на територията на Южен
парк 3част за позиция № 1.2. за обект № 9 с покрита площ от 30 кв.м./ без
правно основание за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2023 г. /чийто пълен
размер е възлизал на 28 350 лева/. В тази връзка и съдът съобразява, че
ответникът е заплатил изцяло сумата от 28 350 лева след образуване на
заповедното дело.
Доколкото плащанията, покриващи процесната сума от 21 465.64 лева –
са извършени на 24.05.2023 г., съдът намира, че следва да съобрази и
дължимата законна лихва от 10.03.2018 г. до 24.05.2023 г. Същата възлиза на
517.51 лева. В тази връзка и оставащата сума от 4900 лева е достатъчна да
покрие и това вземане.
Така остават 4382.49 лева /33250 лева – 28350 лева – 517.51 лева/.
12
С оглед гореизложеното установителният иск за главница следва да бъде
отхвърлен поради плащане, извършено от ответника след образуване на
заповедното дело /10.03.2023 г./, но преди образуване на исковото такова /
22.01.2025 г./.
Установителният иск за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен
изцяло като изначално неоснователен.
Предвид така обективираните от съда изводи и ищцовата община
грешно е осчетоводила постъпилите от ответното дружество плащания – като
е приела, че срещу същото е налице принудително изпълнение, което в случая
е неприложимо.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ответното дружество също
погрешно тълкува разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Това е така, доколкото всяка
от дължимите по месечно суми представлява самостоятелно задължение и
доколкото се дължи месец за месец, то отделните месечни суми не
представляват помежду си еднородни вземания. Същите биха били такива ако
ответника се претендираха няколко плащания като главница за един и същи
месец. Поради това и при наличие на изтекли лихви намира приложение
правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и същите се погасяват преди главниците –
дори ответникът да е посочил, че с конкретната вноска погасява главница.
Това в случая обаче има отношение само към законната лихва, доколкото
както се изясни по-горе ответното дружество не дължи суми за обезщетения
за забава, доколкото не е било поставено изначално в забава от ищеца – или
казано иначе е поставено в забава едва с отправяне на претенцията по
заповедното дело.
По осъдителните искове, предявени от СО против „Жанел 2000“ ЕООД:
Искът за сумата от 7700 лева –дължимо обезщетение за ползване на
недвижим имот за периода от 01.03.2023 г. до 31.01.2024 г. / единадесет месеца
/ е с правно основание по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, а искът за сумата от 716.24
лева –обезщетение за забава за периода от 26.02.2023 г. до 22.01.2024 г. – с
правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете се явяват доказани по своето основание – по изложените по-
горе съображения. Доколкото ответното дружество и при приключване на
устните състезания ползва имота, въпреки противопоставянето на ищеца. По
отношение на тези суми ответното дружество е поставено и в забава,
доколкото ищецът е манифестирал покана за плащане на такова обезщетение.
По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът отново съобразява постъпилите
плащания – като остатъкът от сумата от 4382.49 лева предвид заключението
на лещото лице е достатъчен да покрие: изцяло обезщетението за забава върху
дължимите главници за м. 03.2023 г. до м.09.2023 г. /като съдът съобразява
стойностите на същото от ССчетЕ/, както и изцяло главниците за м. 03.2023 г.
до м. 08.2023 г. /или суми на обща стойност 4266.66 лева/.
Така остават 115.83 лева – които съдът отнася към главницата за м.
09.2023 г. – която се погасява частично.
13
В тази връзка и остават дължими главници на обща стойност 3384.17
лева за периода от 01.09.2023 г. до 31.01.2024 г. – за която сума и период
искът следва да бъде уважен, а за разликата отхвърлен изцяло поради
плащане.
Дължимото обезщетение за забава възлиза на 108. 32 лева /изчислено с
лихвен калкулатор, доколкото ССчетЕ е с некоректно зададена крайна дата на
изчисление/ за периода от 26.08.2023 г. до 22.01.2024 г. – като в останалата му
част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По насрещната искова претенция:
В случая в съдебната практика действително е налице противоречие по
въпроса възможно ли е ЮЛ да търпи неимуществени вреди. В тази връзка и
част от практиката приема, че това не е възможно, доколкото концепцията за
неимуществени вреди почива на „душевните болки и страдания“, а ЮЛ като
неперсонифициран субект не може да търпи такива.
Друга част от практиката приема, че е възможно ЮЛ да търпи
неимуществени вреди, породени от накърняване на неговата „репутация“ и
„добро име“, „злепоставяне“ пред клиенти или съконтрахенти“.
В процесния случай от твърденията в насрещната искова молба, както и
от показанията на двамата разпитани свидетели, следва еднозначен извод, че
ответното ЮЛ е претърпяло имуществени вреди от действията на общината
респ. пропуснало е ползи. Това е така, доколкото процесните действия на
общината – ограждане на зона около заведението, издаване на заповед за
премахването му, дори спиране /за съвсем кратък и неустановен период по
делото на електроподаването и водоснабдяването/ - не представляват действия
от естество да причинят неимуществени вреди, доколкото по никакъв начин не
уронват престижа, репутацията или доброто име на дружеството.
Посочените действия дори според свидетелите са довели до отдръпване
на клиенти, именно защото клиентите не са можели да стигнат до заведението
поради загражденията, поставени от служители на общината.
Поради това и с изрично разпореждане № 146719/14.10.2024 г. съдът е
оставил насрещната искова молба без движение като е указал на дружеството
да посочи дали счита, че описаните действия на обищината са му причинили
неимуществени вреди или в резултат на същите дружеството е претърпяло
загуби /имуществени вреди/ респ. е пропуснало ползи / доказуемо чрез
спадове в оборота и т.н./. Въпреки тези указания обаче дружеството „Жанел
2000“ ЕООД е продължило да поддържа, че действията на общината
представляват неимуществени вреди.
В тази връзка и доколкото по делото не се доказа ищецът по насрещния
иск да е претъпял неимуществени вреди от действията на СО, то и
насрещният иск се явява недоказан по своето основание и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По възражението за прихващане:
Предвид извода за неоснователност на насрещния иск, няма как да бъде
уважено и възражението за прихващане.
14
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищецът претендира разноски в размер на 692.05
лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, действително
извършени видно от приложени платежни документи. С оглед изхода на
делото от тази сума на ищецът заявител се дължи сумата от 607.96 лева.
Ответното дружество претендира 300 лева – адвокатски хонорар,
действително извършени.
С оглед изхода на делото му се дължи сумата от 54.21 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 3850/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищецът претендира разноски за юрисконсулт в
минимален размер, за държавна такса от 115.84 лева /в исковото дело по
осъдителните искове/ и 800 лева депозит за вещо лице.
В тази връзка и съдът определя възнаграждение за юрисконсулт от по
100 лева по установителните съответно осъдителните искове, като по същия
начин разделя на две или по 400 лева – разноски за експертиза.
Доколкото ответникът е платил сумите по установителния иск за
главница преди образуване на исковото дело, а установителният иск за
обезщетение за забава е изцяло неоснователен, то разноски по
установителните искове не се дължат.
В тази връзка с оглед изхода по осъдителните искове, които се отхвърлят
частично поради плащане преди образуване на настоящото дело на ищеца се
дължи сумата от общо 255.55 лева / за държавна такса, експертиза и
юрисконсулт/.
Ответното дружество претендира 1200 лева възнаграждение за адвокат
и 996 лева за държавна такса по насрещния иск. Предвид липсата на
разграничение съдът приема, че дружеството претендира по 300 лева за всяка
от двете групи главни искове и 600 лева за насрещните такива.
В тази връзка и на ответника се дължи сумата от 300 лева – по
отхвърлените установителни искове и 175.51 лева за осъдителните искове или
общо 475.51 лева, което адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното, Софийският районен съд:
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на Столична община, с код по БУЛСТАТ
********* и адрес: гр. София, ул. Московска № 33 против „Жанел 2000“
ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
Аксаков № 21-А, за признаване за установено, че „Жанел 2000“ ЕООД дължи
на Столична община: 1/ сумата от 21 465.64 лева, представляваща главница –
остатък от дължимо обезщетение за ползване на недвижим имот /публична
общинска собственост за поставяне на търговски обект с целогодишен режим
на работа на територията на Южен парк 3част за позиция № 1.2. за обект № 9
с покрита площ от 30 кв.м./ без правно основание – поради прекратен договор
за наем, със знанието и въпреки изричното противопоставяне на наемодателя
Столична община, за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2023 г. /чийто пълен
размер е възлизал на 28 350 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС –
10.03.2023 г. до окончателното плащане и 2/ сумата от 3.13 лева – остатък от
обезщетение за забава за периода от 25.09.2018 г. до 02.02.2023 г. /чийто пълен
размер е възлизал на 6252.89 лева, поради плащане изцяло на сумата на
главницата след образуване на ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС, но преди
образуване на настоящото гр.д. № 3850/2024 г. на СРС и поради
неоснователност на претенцията за обезщетение за забава, за които суми са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12938/2023
г. на СРС.
ОСЪЖДА „Жанел 2000“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. Аксаков № 21-А ДА ЗАПЛАТИ на
Столична община, с код по БУЛСТАТ ********* и адрес: гр. София, ул.
Московска № 33, следните суми: 1/ сумата от 3384.17 лева – главница,
представляваща дължимо обезщетение за ползване на недвижим имот
/публична общинска собственост за поставяне на търговски обект с
целогодишен режим на работа на територията на Южен парк 3част за позиция
№ 1.2. за обект № 9 с покрита площ от 30 кв.м./ без правно основание –
поради прекратен договор за наем, със знанието и въпреки изричното
противопоставяне на наемодателя Столична община, за периода от 01.09.2023
г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното плащане и 2/
сумата от 108.32 лева – обезщетение за забава за периода от 26.08.2023 г. до
22.01.2024 г. върху съответните главници, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/ за сумата от 4315.83 лева – главница за периода
от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. – поради плащане преди образуване на
настоящото гр.д. № 3850/2024 г. на СРС и 2/ за сумата от 607.92 лева –
обезщетение за забава за периода от 26.02.2023 г. до 22.01.2024 г. върху
съответните главници – поради плащане преди образуване на настоящото
гр.д. № 3850/2024 г. на СРС в една част и поради неоснователност в
16
останалата част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на „Жанел 2000“ ЕООД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Аксаков
№ 21-А против Столична община, с код по БУЛСТАТ ********* и адрес: гр.
София, ул. Московска № 33 за осъждане на Столична община да заплати на
дружеството сумата от 24 900 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 02.09.2018 г. до 30.09.2023 г, изразяващи
се в накърняване на доброто име и репутацията на дружеството и доверието
на клиентите, вследствие на извършване на ремонтни дейности от страна на
Столична община пред обекта, в който „Жанел 2000“ ЕООД е извършвал
търговската си дейност, ведно със законната лихва от датата на насрещния иск
03.09.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Жанел 2000“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. Аксаков № 21-А ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Столична община, с код по БУЛСТАТ
********* и адрес: гр. София, ул. Московска № 33, сумата от 607.96 лева –
разноски в производството по ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС и сумата от общо
255.55 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 3850/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА Столична община, с код по БУЛСТАТ ********* и адрес: гр.
София, ул. Московска № 33 ДА ЗАПЛАТИ на „Жанел 2000“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Аксаков № 21-
А основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на, сумата от 54.21 лева – разноски за
адвокат в производството по ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС и сумата от общо
475.51 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 3850/2024 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 12938 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17