ПРОТОКОЛ
№ 349
гр. Девня, 13.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско
дело № 20253120100076 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК.
За ищеца Р. М. А., уведомена чрез адв. Е. И., не се явява, не се представлява.
Съдът докладва постъпила молба от адв. Е. И. с вх. №7678/06.10.2025 г.
За ответниците КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, редовно уведомени,
представител не се явява.
Съдът докладва постъпила молба от Кредисимо ЕАД с вх. №7616/02.10.2025 г
Съдът докладва постъпила молба от Ай Тръст ЕООД с вх. № 7620/02.10.2025 г.
Вещото лице Р. С. не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава
възможност на страните, ако желаят да пояснят и допълнят своите фактически твърдения, да
вземат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални
действия.
Съдът пристъпва към доклад по делото
Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********, против
КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК ********* и АЙ ТРЪСТ ЕООД ,ЕИК ********* искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.10, ЗПК за прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит № ******/ **.09.*********г., сключен между ищцата и
КРЕДИСИМО ЕАД, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
1
поръчителство от 10.09.2024г., сключен между ищцата и АЙ ТРЪСТ ЕООД., за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № *********/ **.0*.****г., сключен
между ищцата и КРЕДИСИМО ЕАД, за прогласяване нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г., сключен между ищцата и АЙ ТРЪСТ
ЕООД, както и сикове с правно основание чл.55 ЗЗД да бъде осъден КРЕДИСИМО ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 50 лева, платена възнаградителна лихва по
договор за предоставяне на потребителски кредит № 2986323/ 01.06.2024г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и да
бъде осъден КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 50 лева,
престирани парични плащания по договор за предоставяне на поръчителство към договор
потребителски кредит № *********/ **.**.*****г.
В исковата молба се излага, че на 10.09.2024г. ищцата е сключила с КРЕДИСИМО
ЕАД Договор за потребителски кредит N° ********/ **.**.20**г. и с АЙ ТРЪСТ ЕООД
Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем
сума от 3100лв. и на 01.06.2024г. ищцата е сключила с КРЕДИСИМО ЕАД Договор за
потребителски кредит N° *******/ **.06.****г. и с АЙ ТРЪСТ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 2000
лв .
Съгласно условията на Договор за потребителски кредит N° 3041883/ 10.09.2024г.
лихвеният процент по кредита е в размер на 39.59 %, а годишният процент на разходите е
47,83%. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит N° ********/ **.06.****г.
лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите е
21,77 %. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 47,83 % ,
съответно от 21,77 % , е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска
практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на
клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма -
поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на
чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 47,83 % разходите,
които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител.
Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер
на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
2
Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 47,83 % ,
съответно от 21,77 % , съставлява невярна информация, която е заблудила потребителят
относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на
действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е
сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 47,83 % ГПР, съответно от
21,77 % ГПР.. На ищцата не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на
изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички
разходи, за която тя следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за
него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните
характеристики на услугата, тя не е могла да разбере икономическите последици на поетото
от нея задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка
с получения заемен ресурс. Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй
като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр
за кредит в размер на 3100лв. с посочен ГПР 47,83 %, , съответно от 21,77 % , с различни
стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в
правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация,
потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с
неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата
неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и
разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Принципът за обективност и
прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива
93/13/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се
съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и
в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само
формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието
на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и
връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи /Решение по дело С-186/16г.,
съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по дело № С-26/13г., Решение от 23.04.2015г. по
дело С - 96/14; Решение от 26.02.2015г. по дело С - 143/13; Решение по дело С-47^10;
Решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С 308/15 от 21.12.2016г./ и с оглед на
задължителния им характер са съобразени с Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/16г.
на ВКС, II т.о, с което съдебният състав е приел, че „Тълкуването на СЕС поставя като
изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не
само от граматическа гледна точка така че потребителят да може да предвиди въз основа на
ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При
съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин - чл.147, ал.2 ЗЗП". Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на
47,83 %, съответно от 21,77 % , поради което и съобразно изведените критерии в дело С-
453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като
потребителя е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици
от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите,
които ще направи. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. ГПР се формира по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1
и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и
само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в
договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, които гласят, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
3
каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. В
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47,63 %/, съответно от 21,77 %.
Посочен е лихвен процент по кредита /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва
в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с
посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал
право да формира размер на ГПР от 47.63 %, съответно от 21,77 %. Законодателят задължава
кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на
ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички
плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат
информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите
им възможността да го обслужват. В този смисъл са задължителните указания на СЕС
дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04. 2016 г. по дело С 377/14, в което е посочено
следното: „Както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48,
от основно значение е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита
под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от
една страна, предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй
като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му
позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения. Кредиторът е заблудил
потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е
създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита.
С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на
злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в
гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на
действителния размер на ЕПР тежката правна последица на непораждане на права и
задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Съгласно Договор за
потребителски кредит № ******/ **.**.20**г и договор за потребителски кредит
№**********/**.**.2***г. ., потребителят може да сключи договор за предоставяне на
поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и
чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в
четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на
предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от
финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил
определен от кредитодателя и на **.**.20**г., съответно на **.**.20**г., е подписал с
втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно
който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на
3881.51лева. ,съответно от 1881,51 лева, платимо като добавък към падежната вноска.
Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици,
поради следните съображения: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора
и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е
правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното
му възникване. / арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален,
като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен
срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между
кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът
има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът
4
няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и
третото лице - поръчител е лишена от правно основание. Договорът за поръчителство е
уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят
възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в
двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя
вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Съдебната практика е константна, че
противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни.
По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не
получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е
още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен
да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл в
съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар
е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита
на интересите им / съображения 8, 9 , 23, 24, 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф
40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565Д2 на четвърти състав на СЕС. Поради
изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на
поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства,
тоест опасностт а от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да
се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89
Marleasing и 14/83 Von Colson). Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които
следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на
потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение
той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е
изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното
изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.
143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща
правни последици за потребителя. Поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи
договор с поръчителя, „Кредисимо" АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл.
22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Кредисимо" АД и кредитоиолучателя следва, че
ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на
свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият му мотив би бил да надари
кредитора. По силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно
5
да престира, в противен случай договорът е нищожен. На последно място, договорът за
поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при
условие, че съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе
кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения
договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Недействителна е и уговорката за
учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител. Договорът за
поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това
правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав,
който следва да се осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът
е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на
поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на
задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил
договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника
лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да
бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес,
поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от
правно основание. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми,
поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази
хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредигополучателя ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и
внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което
престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между
длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което
нарушаването на принципа на справедливост е още по- драстично. Поставянето на
изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от
Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл.16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48 да им осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на
интересите им / съображения 8, 9,23, 24,43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40
43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565Д2 на четвърти състав на СЕС. Поради
изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на
поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства,
тоест опасността от свърхзаддъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да
6
се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89
Marleasing и 14/83 Von Colson). Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които
следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на
потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение
той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е
изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчерпателното
изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.
143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща
правни последици за потребителя.
С оглед изложеното се моли за уважаване на исковете.
В срока за отговор на исковата молба ответника КРЕДИСИМО ЕАД излага, че не
оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договори
за потребителски кредит.. Главницата по кредита № 3041883/10.09.2024г. възлиза в размер
на 3460,75лв., от които 3100 лв. са усвоени изцяло от кредитополучателя за потребителски
цели, а сумата от 360.75 лв. е заплатена директно по сметка на застраховател от името, за
сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил
свое задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 360.75лв., кредитът има
характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а
със същата заплаща цената на стока/услуга (в случая застраховката), като усвояването става
чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена
(застрахователна премия) към третото лице-доставчик на стоката/услугата (застраховател).
Кредитополучателят е застраховано лице съгласно Декларация- съгласие за присъединяване
като застраховано лице по застраховка „Живот“, съгласно групов договор №CREDISSIMO
003/2020 и Застрахователен сертификат №*****/**.**.2024г.. Излага се още, че главницата по
кредита № *********/**.0*.2024г. възлиза в размер на 2791,20 лева., които са усвоени
изцяло от кредитополучателя за потребителски цели, а , по семтка на КРЕДИСИМО ЕАД е
постъпила сумата от 50 лева за възнаградителна лихва и сумата от 50 лева, която е
послужила за погасяване на задължението за предоставено поръчителство . Изложени са
доводи, че Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата
недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22 от ЗПК.
Твърди се, че процесният Договор не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
съдържание, а именно, че не било посочено по ясен и несъмнен начин съдържанието на
годишния процент на разходите, както и формирането на последния към момента на
сключване на Договора за потребителски кредит. Подобни твърдения не могат да бъдат
споделени, доколкото видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и
недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. КРЕДИТНИ
ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към Договора Общи
условия. Предвид изложеното Договора има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които
са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по
която е изчислен. С оглед горепосоченото се счита, че не са налице нарушения на
законовите разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в
процесния Договор. В така депозирана искова молба за изложени доводи, че дължимото се
възнаграждение за поръчителство бидейки разход по кредита следва да бъде включено при
формирането на размера на ГПР по процесния Договор за кредит.Не могат да се споделят
тези доводи, тъй като възнаграждение за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за
общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по
7
кредита. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането
на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна
свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита
и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между
„Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. който е включен при изчисляване на ГПР е
договорната възнаградителна лихва. На следващо място размерът на възнаграждението за
поръчител не е известен на КРЕДИСИМО ЕАД към момента на сключване на договора за
кредит и формирането на ГПР по последния. КРЕДИСИМО ЕАД не е имало информация
относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран
такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с КРЕДИСИМО ЕАД.
КРЕДИСИМО ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по
който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на
ГПР по чл. 19 от ЗПК. Процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в
електронен формат в системата на „Кредисимо“ ЕАД на („Сайта"). Кредитоискателят
попълва свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период),
както и избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора
(предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление
автоматично се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит,
общи условия, приложение №1 и др.), които са предоставят на клиента на посочения от него
адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка.
Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и
общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на
бутона „Вземи парите сега“ (самите документи са достъпни чрез активни връзки, при
натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след
подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да
предостави обезпечение в полза на доверителя ми, същият се препраща към платформата на
„Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за
предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в
среда, над която доверителя ми няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и
клиентът уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото
възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е подписан и неговите
параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни. В
допълнение, действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със
собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В
този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство,
съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор
за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не
попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на
поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя
(ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“
ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит,
8
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай
Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е
страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Не на последно място дори и да се
приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за
потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията
изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но
не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във
връзка със същия договор за поръчителство.
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете
Със своя отговор на исковата молба ответникът АЙ ТЪРСТ ЕООД излага, че не
оспорва твърдените от ищеца факти, за сключени Договори за предоставяне на
поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител Р. М. А.. Ай Тръст ЕООД е
сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да
гарантира като поръчител задълженията на ищеца. За така описаната услуга е дължимо
възнаграждение ., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се
дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи
възнаграждение на Ай Тръст ЕООД за периода след пълно изплащане на кредита.
Възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на
лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти
(дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който Ай
Тръст ЕООД поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на
услугите. Кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на кредитоискателя
на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. При подаване на заявката
кредитоискателя посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като системата на
кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо посочените
параметри. На този етап кредитоискателя посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и
какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на
поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализира месечна
вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за
възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои
лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му
като клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни
полета и натискане на бутона „Вземи парите сега" (самите документи са достъпни чрез
активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на
клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните
параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и
др.). След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е избрал
кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД кредитоискателят се
прехвърля автоматично към електронната система на „Ай Тръст" ЕООД, където се
визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го
подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен
номер. Предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство
става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на
кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на
независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма
достъп. Впоследствие „Ай Тръст" ЕООД предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно
9
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на
потребителя. „Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на
договора. В раздел И „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за
кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на
„Ай Тръст" ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо" ЕАД не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД,
не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР,
тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член
3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено
едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е
(1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на
кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлява
възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита". Предоставянето
на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на
конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е „задължително условие
за получаване на кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде
включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договор за
кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на
поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от
кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД
не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК .
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
ИЩЕЦЪТ следва да установи всички факти и обстоятелства, на които основава
своите възражения за нищожност на процесните договори и клаузата за заплащане на
възнаграждание за поръчителство, както и размера на сумите , платени без основание.
ОТВЕТНИЦИТЕ носят доказателствената тежест да установят наличието на
валидни уговорки по договорите, съобразени със законовата регламентация за защита на
потребителя и размера на ГПР по договора.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА така изготвения доклад по делото за окончателен. Същият да се счита
за неразделна част от съдебния протокол в днешно с.з.
10
Съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени към материалите по делото
представените писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими към
предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото: заверено „ВО”
копие от Приложение към Договор за потребителски кредит №********/**.**.20** г.,
заверено „ВО” копие от Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ ЕАД,
заверено „ВО“ копие на договор за потребителски кредит №*******/**.**.2024 г , заверено
„ВО“ копие на заверено „ВО“ копие на декларация съгласие за определяне изискванията и
потребностите за присъединяване като застраховано лице по застраховка „ Живот „ на
клиенти на „ Кредисимо „ ЕАД съгласно групов договор № CREDISSIMO -003/2020,
заверено „ВО“ копие на Общи условия на застраховка Живот на кредитополучателите на „
Кредисимо „ ЕАД, заверено „ВО“ копие на договор за предоставяне на поръчителство от
10.09.2024г., заверено „ВО“ копие на Приложение №1 към договора за предоставяне на
поръчителство, заверено „ВО“ копие на договор за поръчителство от **.0*.20**г., заверено
„ВО“ копие на удостоверение №127436/08.09.2024г. на Кредисимо ЕАД, заверено „ВО“
копие на общиусловия за предоставяне на кредити, заверено „ВО“ копие на договор за
потребителски кредит №******/**.**.20**г., заверено „ВО“ копие на Приложение №1 към
договор за потребителски кредит №******/**.**.****г., заверено „ВО“ копие на договор за
поръчителство от **.**.20**г., заверено „ВО“ копие на договор за предоставяне на
поръчителство от **.**.20**г.,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ИЗМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение № 455/20.06.2025г. в частта, с
която е назначена съдебна счетоводна експертиза в следния смисъл:
НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и справка при ответниците по делото да отговори на
въпросите : 1. Какви разходи / вкл. лихви,, комисиони, възнаграждения и други / на
заемодателя са включени в годишния процент на разходите / ГПР / по процесния договор за
кредит №******/**.**.20**г. и по процесния договор за кредит №******/**.**.*****г. ? 2.
Как се променя размера на ГПР по процесния договор за кредит №*******/**.**.20**г. и
по процесния договор за кредит №********/**.**.20**г. когато в същия се включи
предвиденото възнаграждение за поръчителство , като изчисли размера на ГПР чрез
включване в обхвата му на този разход и съответства ли така промения размер на ГПР на
размера предвиден в цл. 19 ЗПК? 3. Какъв е размера на платените суми за възнаградителна
лихва по договора за кредит №*******/**.**.20**г и договора за поръчителство към него ?
4. Какъв е размера на платените суми за възнаграждение по договора за поръчителство от
01.06.2024г. ?
За вещо лице съдът ОПРЕДЕЛЯ Р. Х. С., който да работи при възнаграждение в
размер на 200 лв., вносимо от ответната страна по равно / 100 лева от КРЕДИСИМО ЕАД и
100 лева от АЙ ТРЪСТ ЕООД / в седмичен срок от уведомяването за това
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си най-малко една седмица
преди съдебното заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
11
ЗАДЪЛЖАВА КРЕДИСИМО ЕАД да представи нарочна молба по чл. 192, ал.2
ГПК за третото неучастващо по делото лице ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД да представи справка
относно получена застрахователна премия групов по застрахователен договор No
CREDISSIMO-003/20, към който е включена Р. М. А., като кредитополучател по договор за
потребителски кредит №*******/**.**.20** г.
Съдът за изготвяне на експертиза и събиране на доказателства
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.11.2025 г. от 12.30 ч., за която дата и час
страните, които са редовно призовани, да се считат уведомени от днешно с.з.
Да се уведоми вещото лице Р. С..
Съдебното заседание приключи в 11.15 часа.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
Секретар: _______________________
12