Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………../11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело 11713 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Н.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** срещу С.С.С., ЕГН ********** и Р.Б.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата в общ размер от 800 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане,
изразяващи се в дефекти и разрушения на собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Генерал Столипин" №58:
апартамент 4 /четвърти/ разположен на ет.3
/трети/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ****по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрена със Заповед №РД-18-92 от
14.10.2008г. на изп. д-р на АК, със застроена площ от 75.55
кв.м. /седемдесет и пет цяло и петдесет и пет стотни квадратни метра/, състоящ
се от входно антре, дневна, кухненски бокс,
коридор, две спални, баня-тоалет и балкон, при съседи на апартамента: на същият
етаж: ****, под обекта ****,
над обекта: ****, ведно с избено помещение №4
с площ 3.48 кв.м. при граници
непосочени в предходен документ за собственост ,
както и 8.2671% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
в което е построена сградата с идентификатор на мястото № ****по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрена със заповед №РД-18-92
от 14.10.2008г. на изп. д-р на АК, ведно със 7
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата с идентификатор на мястото № ****по КККР,
одобрена със заповед № РД-18-92
от 14.10.2008г. на изп.д-р на АК, цялото с площ 207 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до
10м./, стар идентификатор няма, номер по предходен план 13, квартал 689,
парцел XIII, при съседи на мястото: ****, ****, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 23.07.2019г..
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по предявения иск, навеждайки
твърдения, съобразно които е придобил правото на собственост върху описания
недвижим имот по силата на възмездна сделка, обективирана
в НА за покупко продажба на недвижим имот №124,
т.III, рег.№ 2835, д.№428 от 2016г., вписан в СВ дв.вх.рег. 32044,
вх.рег. № 32338 от 12.12.2016г. акт №121,
т. LXXXV, дело №18298/2016г. Твърди се, че ответниците са собственици на имот в същата сграда. Имотът
на ответниците се намирал над този на ищеца. През
зимата на 2018г. започнало да се просмуква влага и да се образуват петна на
тавана в двете спални на апартамента му. Мазилката започнала да подпухва,
шпакловките да се ронят и свличат, появил се мухъл. Влагата идвала от терасите
на ап.5 и ап.6. Потърсил съдействие от ответниците,
като са провеждали разговори, които не завършили с разрешаване на проблема. Ответниците не живеели в имота, а го отдавали под наем. Към
настоящия момент роненето на мазилката, подкожушването
й, напукване и разпростиране на влагата, вече е обхванала
изцяло и стените, а не само таваните в помещенията /двете спални на ищеца/.
Помещенията станали необитаеми, а от мухъла и влагата е започнал процес на увреда и на обзавеждането в тях. Повредили са
се дрехи и други вещи съхранявани в шкафовете и гардеробите в тези две
помещения. В резултат на поведението на ответниците
са му причинени описаните в исковата молба имуществени вреди в собственото му
жилище. Оценява щетите на сумата в общ размер на 800 лева, необходими за
цялостно отстраняване на вредите. Моли за постановяване на положително решение
по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в
рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответниците излагат
съображения за неоснователност на предявения срещу тях иск по същество.
Оспорват твърденията, че в имота са настъпили описаните вреди, евентуално, че
същите са резултат от техни неправомерни действия и бездействия. Не оспорват
правото на собственост на ищеца върху описания имот, както и че те са собственици
на апартамент в същата сграда. Твърдят,
че в сградата, където са разположени апартаментите на страните, по отношение на
водосточните тръби на сградата са налице недостатъци,
допуснати при изграждането им и/или настъпили при тяхната експлоатация
през годините (поради некачественото им първоначално изпълнение
или от овехтяването им, или от липса на поддръжка). Тези недостатъци
причинявали периодично повреди на жилищата. По същество, молят за постановяване
на решение, с което насочения срещу тях иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В
проведените съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и
отговора по нея становища.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, че ищецът е собственик на апартамент 4 /четвърти/ разположен на
ет.3 /трети/, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрена със Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп.
д-р на АК, със застроена площ от 75.55 кв.м. /седемдесет и пет цяло и
петдесет и пет стотни квадратни метра/, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, коридор, две спални,
баня-тоалет и балкон, при съседи на апартамента: на същият етаж : ****, под обекта ****, над обекта: ****, ведно с избено помещение №4 с площ 3.48 кв.м. при граници непосочени в
предходен документ за собственост , както и 8.2671% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата с
идентификатор на мястото № ****по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрена със заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп. д-р на АК, ведно със 7 кв.м. ид.ч.
от дворното място, в което е построена сградата с идентификатор на мястото № ****по КККР, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп.д-р на АК, цялото с площ 207 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./,
стар идентификатор няма, номер по предходен план **, квартал ***, парцел ***, при съседи на мястото: ****, находящ се в ****, а ответниците
на обединен
апартамент №5/пет / и №6/шест/, находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда с
административен адрес: **** със застроена площ от 126.79 /сто двадесет и шест цяло и
седемдесет и девет стотни/ кв.м., състоящ се от входно антре, две бани -тоалет,
кухня, трапезария,
три спални, коридор и два балкона, при граници на апартамента: калкани,
стълбище и улица, заедно с прилежащото му обединено избено помещение №5/пет/ и № 6/шест/ с площ от 8 кв.м., без описани граници по документ за
собственост заедно с 14.89451% ид.части от
общите части на сградата, както и 16 кв.м. от
дворното място с площ от 206 кв.м. по
документ за собственост, а по скица
208.78 кв.м. съставляващо имот №*** идентичен с парцел № *** по
документ за собственост в кв. ***, по плана на втори подрайон
на гр.Варна при граници на дворното място по скица: улица, имоти №**, №*** и №***, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Горните факти се установяват и от представените Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
том**, рег.№ **, дело № ***/2002г.; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №**, том ***, рег.№ ***, дело № ***/2016г.; Справка по лице за
периода от 01.01.1992г. до 03.06.2019г..
Представена
е кореспонденция, водена между страните /л.12-17/ във връзка с твърдението за
нанесени имуществени вреди в имота на ищеца.
Установява се, че на 17.08.2018г. ищецът е
сигнализирал районната администрация за възникналия теч. С Писмо рег.№ СИГ 18002691 ВН 002ПР/13.09.2018г., адресирано
от Район Приморски - Община Варна до Р.С., са дадени указания в 14-дневен срок
да предприеме действия по отстраняване на проблема във връзка с подаден сигнал
от ищеца за появилата се влага на тавана в спалнята му.
От заключението на вещото лице Ц.А. по
допуснатата СТЕ се установява, че при извършения оглед не са установени вреди на сградата от водосточните тръби във връзка с техническите
характеристики или изработката, или начина на изграждане, или разположението,
или овехтяването, или некачественото изпълнение (монтаж), или липсата на
поддръжка, или някакъв друг неблагоприятен фактор или обстоятелство. В апартамента на ответниците не е констатирано
просмукване на влага. В
апартамента на ищеца, както и в съседния апартамент на трети етаж, вещото лице
е констатирало следи от просмукване в спално помещение. Подкожушената
боя по тавана на терасата е възможно да се дължи на конденз
при температурна разлика между откритата тераса на ответниците
и остъклената тераса на ищеца при липсата на топлоизолация. Вещото лице счита, че причина за просмукване на влага
не могат да бъдат водосточните тръби на сградата - същите са далеч от местата
на просмукване и няма видими дефекти в тяхното състояние.
По делото е прието заключението на
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Т.. След извършен оглед на
ап. №4, вещото лице е установило, че в двете сочени помещения - спални по фасадната стена около
прозорците и по тавана има паднала шпакловка и боя, както и следи от минали
течове.
Значителни поражения върху мазилката на тавана са нанесени и на остъкления
балкон към едната спалня. Вещото лице посочва отделните видове СМР, които предвиждат възстановяване
на шпакловка и мазилка при засегнатите участъци, както и цялостно боядисване на
съответните стени и тавана на балкона. Стойността им възлиза на 390.50 лева.
Вещото лице Н.А. дава заключение, съобразно
което при извършеното на
30.06.2020г. изследване /термографска
диагностика/ с термокамера FLIR са установени следи от стари преустановени течове, които вероятно идват от
открита тераса на горно ниво, до която на вещото лице не е осигурен достъп. Към момента на огледа не е установено наличие
на теч.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В производството по иска за обезщетение за
причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на
делото са вътрешните отношения между длъжниците. В
този смисъл: Решение по гр.д. № 1251/2012г. на ВКС, III
г.о.
Солидарната отговорност на ответниците произтича от задължението им за обезщетяване на
едни и същи вреди, които са следствие от един и същ деликт,
т.е. поради възникване отговорността на двамата от едни и същи юридически
факти.
Съдът приема, че е осъществен по категоричен начин
фактическият състав на чл.45, ал.1 ЗЗД: претърпени имуществени вреди от страна
на ищеца, изразяващи се в необходимостта от извършване на разходи за
възстановяване на жилището му. Констатираните от вещото лице вреди се дължат на
противоправно поведение на ответниците,
представляващо противоправно бездействие, изразяващо
се в неизвършване на строително-монтажни работи необходими за отстраняване на
теч, довел до имуществени вреди върху вещи собственост на ищеца - поради което
е ангажирана отговорността им за репарация на вредите, търпени от ищеца.
Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, на който ищецът
основава иска си за обезщетение, съдържа следните елементи: наличие на вреди в патримониума на ищеца - имуществени или неимуществени, противоправно поведение на ответниците
- действие или бездействие и наличие на пряка причинна връзка между него и
настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното, арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Доказателства оборващи тази законоустановена презумция по
делото не са ангажирани. На обезщетение съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД подлежат всички вреди, вкл. и тези, които ще настъпят в бъдеще, доколкото
настъпването им е сигурно и неизбежно, а размерът - установим. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, както и на ВС РБългария.
Вредите
представляват неблагоприятните последици, които претърпяват правата и интересите
на кредитора от нарушението на общата забраната да не се вреди другиму. В
конкретния случай от събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял
вреди – увредени са вътрешни мазилки, вследствие на течове от апартамента на ответниците, които увреждания могат да бъдат отстранени
чрез извършване на строително ремонтни работи. При съвкупния анализ на
доказателствата съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод за това,
че появилите се в имота на ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка
с поведение на ответниците. Вещите лица по СТЕ са
категорични относно причината за вредите, сочат причини, всичките от които са
свързани с бездействие на ответниците и липса на
предприети действия по отстраняването на течове довели до имуществени вреди в
имота на ищеца. Причинната връзка е обективен факт, който съществува вън и
независимо от съзнанието на дееца и увредения. Съдът приема, че вредите са в
резултат на противоправно бездействие от страна на ответниците, довело до течове причинили имуществени вреди,
изразяващи се в нарушена мазилка и боя на двете спални и единия балкон от
апартамента на ищеца, като са
налице и следи от минали течове. Вещото лице А. посочи, че вероятната
причина за настъпилите щети е откритата тераса на горно ниво /собственост на ответниците/. Съдът намира, че по делото се установи, че
течовете и влагата в жилището на ищеца се дължат на течове, предизвикани от противоправното бездействие на ответниците
и неизпълнение на задължението им да стопанисват процесния
апартамент, находящ се над този на ищеца, тяхна
собственост. Не се установи твърдението на ответниците,
че причината за теча са недостатъци на водосточните тръби на сградата. Вещото
лице А. даде заключение, съобразно което водосточните
тръби на сградата не са причина за просмукване на влага, същите са далеч от
местата на просмукване и няма видими дефекти в тяхното състояние.
Необходима е сумата от 390.50 лева, представляващи разходи за ремонтни СМР за възстановяване
на имуществените щети. Искът следва да бъде уважен в установения от вещото лице
размер, като за разликата над 390.50 лева до предявения размер от 800 лева
подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата в общ размер на 292.88 лв., извършени по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат; държавна такса и депозит за вещото лице,
съобразно уважената част от първоначално предявения иск. На ищеца се следва
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, независимо, че ответниците са двама, тъй като е предявен един иск за
солидарното им осъждане. Отговорността
за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от
процесуалния закон и е уредено от него. Отговорността за разноски е обективна, невиновна
отговорност. Тя не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените
разноски, причинени от водене на делото. Отговорността за разноски, като правна
категория е различна от материалното правоотношение
по иска и се обуславя от различни предпоставки - подробно регламентирани в чл. 78 и сл. ГПК, чието наличие винаги води до
осъществяването й. Солидарната отговорност за причинени вреди от неколцина се
поражда с факта на съпричиняването
виновно на тези вреди, независимо от това кой от тях до каква степен конкретно
е допринесъл за настъпването на тези вреди. Достатъчно е да се констатира само,
че някой е допринесъл в някаква степен за настъпването на вредоносния резултат,
за да възникне за него солидарна отговорност за този резултат наред с другите съпричинители. Съдът, който
разглежда отговорността на съпричинителите
и прилага чл. 53 ЗЗД, не е длъжен да определи
съотношението на вините между тях, защото същите отговарят солидарно пред
пострадалия за цялата сума. Това следва от разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, според която
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. От изложеното може да се направи извод, че
разпоредбата на чл.53 ЗЗД, установяваща принципа на солидарната отговорност е
неприложима за отговорността за разноски,т ъй като
както се посочи, последната не е отговорност за вреди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците имат право на разноски. Реализирани са в общ
размер на 956.50 лева /заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат и депозити за вещи лица/. Съобразно отхвърлената част от иска в тежест
на ищеца следва да се възложи сумата 489.61 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН ********** и Р.Б.С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят
солидарно на Н.К.Л., ЕГН **********, адрес: ***, сумата
в общ размер от 390.50 лева /триста
и деветдесет лева и 0.50 ст./ представляваща
обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане,
изразяващи се в дефекти и разрушения на собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в *****: апартамент 4
/четвърти/ разположен
на ет.3 /трети/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ****по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрена със Заповед №РД-18-92 от
14.10.2008г. на изп. д-р на АК, със застроена площ от 75.55
кв.м. /седемдесет и пет цяло и петдесет и пет стотни квадратни метра/, състоящ
се от входно антре, дневна, кухненски бокс,
коридор, две спални, баня-тоалет и балкон, при съседи на апартамента: на същият
етаж:****, под обекта ****, над обекта: ****,
ведно с избено помещение №4 с площ 3.48
кв.м. при граници непосочени в предходен документ за собственост ,
както и 8.2671% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
в което е построена сградата с идентификатор на мястото № ****по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрена със заповед №РД-18-92
от 14.10.2008г. на изп. д-р на АК, ведно със 7
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата с идентификатор на мястото № ****по КККР,
одобрена със заповед № РД-18-92
от 14.10.2008г. на изп.д-р на АК, цялото с площ 207 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до
10м./, стар идентификатор няма, номер по предходен план 13, квартал 689,
парцел XIII, при съседи на мястото: ******, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 23.07.2019г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 390.50 лева до
предявения размер от 800 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН ********** и Р.Б.С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Н.К.Л., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата в общ размер от 292.88 лв./двеста деветдесет и два лева и 0.88
ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.Л., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на С.С.С.,
ЕГН ********** и Р.Б.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата в общ размер от 489.61
лева /четиристотин осемдесет и девет лева и 0.61 ст./, представляваща реализирани от ответниците съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото под формата на заплатени депозити за вещи лица и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: