РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Сандански, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200650 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по
жалба от А. Сл. Ст. – кмет на Община Сандански, с адрес – гр. С., бул.”С.” №
*****, против Наказателно постановление № 4-10/10.11.2023г. на
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, с
което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.200, ал.1, т.6,
във вр. с чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.201, ал.2 от
същия закон, във вр. с чл.200, ал.1, т.6 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда/
лева.
Подателят на жалбата изразява становище, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като при издаването му не са били
спазени материалноправните и процесуалноправните законови изисквания.
Твърди се също, че неправилно е приложена опростена процедура за
мониторинг са изтекли давностните срокове за образуване на
административнонаказателно производство.
В съдебно заседание за жалбоподателя - се явява процесуален
1
представител, който подържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
За ответната страна – Директор на Регионална здравна инспекция –
Благоевград, редовно призована, се явява надлежно упълномощен
юрисконсулт, който излага доводи за законосъобразност и правилност на
обжалваното НП, за спазване на процесуалните правила при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и при издаване на НП. Иска
потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно.
За Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и
своевременно призовани, представител не се явява и не изразява становище по
спора.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти :
На 25.04.2023 г. от свидетелите П. и С. – експерти при РИОСВ
Благоевград, в присъствието на свидетеля Х. – служител в отдел „Екология“ в
община Сандански била извършена проверка на обект „Пречиствателна
станция за отпадъчни води - (ПСОВ) – село Вълково, местност „Ормана“, от
който обект в река Струма се заустват общ поток (битовофекални и дъждовни)
пречистени отпадъчни води на село Вълково. Проверяваният обект е
собственост на Община Сандански, която е отговорна за неговото
функциониране съгласно издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ (БД ЗБР) Разрешително за зауставане на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти (РЗ) №43110052/05.03.2009г.,
продължено с Решение №ПО-01-/26.01.2015г.
При извършване на проверката на обекта били взети проби/извадка от
води №№416 и 417/25.04.2023г. от Регионална лаборатория (РЛ) - Благоевград
в рамките на 24 часа (през два часа, съответно в 10:00 ч. и 12:00 ч.). Пробите
били еднократни, като впоследствие били изследвани в лабораторни условия.
Резултатите от извършени анализи, отразени в Протокол от изпитване (ПИ)
№02-0180/05.06.2023 г. по описа на РЛ – Благоевград сочат, че от
проверявания обект се изхвърлят (заустват) отпадъчни води, като се
нарушават (не се спазват) индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО),
определени в издаденото Разрешително за заустване № 43110052/05.03.2009 г.,
продължено с Решение №П0-01-/26.01.2015г. по показатели БПК5 и ХПК, а
2
именно: по показател БПК5 резултат от изпитване - 67 mg/dm3 при ИЕО 25
mg/dm3, а по показател ХПК резултат от изпитване - 220mg/dm3 при ИЕО 125
mg/dm3.
Предвид резултатите от изследването от свидетелката П., в
присъствието на свидетелите С. и Зикатанова бил съставен АУАН с №4-10 от
27.07.2023г. В АУАН било описано извършването на проверката и резултатите
от изследванията на взетите проби.
Било прието от актосъставителя, че при така установеното община
Сандански, като титуляр на РЗ №43110052/05.03.2009г., продължено с
Решение №ПО-01-/26.01.2015г., зауства отпадъчни води в отклонение от ИЕО,
определени с разрешителното по показатели БПК5 и ХПК, което се явява
неизпълнение на задължението й да спазва разпоредбата на чл.48, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите, да поддържа качеството на водата в съответствие с условията
в разрешителното.
АУАН бил съставен в отсъствие на представител на община Сандански,
която била надлежно уведомена и поканена за съставянето му. Впоследствие
същият бил изпратен за връчване, като след връчването му – в предвидения в
закона срок е постъпило писмено възражение срещу констатациите в АУАН.
Възраженията били основно в насока неспазване на процедурата по вземане
на проби за изследване.
Въпреки подаденото възражение, АНО – Директор на РИОСВ
Благоевград – на 10.11.2023г. издал обжалваното НП № 4-10. В
постановлението била изложена идентична на описаната в АУАН фактическа
обстановка. АНО приел и квалификацията на нарушените правни норми,
дадена от съставителя на АУАН. Обсъдил направеното възражение, като приел
същото за неоснователно, за което изложил мотиви. Приел, че не са налице
основания деянието да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН и на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите наложил на
община Сандански административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лева. НП било връчено на 14.11.2023г., като в предвидения в
закона срок – на 28.11.2023г. срещу същото била депозирана жалба.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на актосъставителя П., свидетелите С., З., В. и Х.,
както и от приетите по делото писмени доказателства. Не са налице
3
противоречия относно времето, мястото и начина на извършване на
проверката, както и на резултата от извършените изследвания.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и установи
фактическата обстановка и въз основа на тях, като същите са приобщени по
надлежния процесуален ред.
Жалбоподателя оспорва начина на вземане на проби и нарушаването на
предвидената за това процедура
Жалбата е подадена от надлежно лице, в законоустановения срок,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени
от компетентни органи. АУАН е съставен от длъжностно лице, упълномощено
на основание чл. 201, ал. 1 ЗВ, а атакуваното НП е издадено от директора на
РИОСВ- Благоевград, надлежно упълномощен на основание чл. 201, ал. 2 ЗВ,
за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед л. 7-12/.
И АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание и са
издадени при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им, като
съдържат всички изискуеми с разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението, дата и място на
извършването, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна
квалификация.
На първо място съдът не приема доводите на жалбоподателя, че АУАН е
издаден след изтичане на предвидения в ЗАНН срок. Действително, АУАН е
съставен повече от три месеца след извършване на проверката. Към момента
на вземане на пробите обаче не е било установено нарушение. Такова е
установено едва след получаване на резултатите от лабораторните
изследвания, поради което и срокът за съставяне на АУАН следва да се
изчислява именно от тази дата. За приемането на резултатите от изследването
е съставен КП№41-10/23.06.2023г., докато АУАН е съставен на 27.07.2023г.,
т.е. – далеч преди изтичането на срока предвиден в ЗАНН. Предвид характера
на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие неизпълнение на
4
регламентираното чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ задължение за водоползвателите -
титуляри на разрешителни да поддържат необходимото качество на водата в
съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните,
същото следва да се счита за извършено към датата на установяването
неизпълнението на посоченото задължение.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци
са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяна на санкционния акт, а
възраженията в обратна насока са неоснователни. Видно от съдържанието на
процесното НП в същото подробно и аргументирано при пълнота на мотивите
е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са
посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и
посочената в АУАН и НП правна квалификация. В обстоятелствената част на
наказателното постановление подробно са обсъдени задълженията на титуляр
на разрешително, регламентирани с приложената материална норма, като е
направена и коректна привръзка с приложимата Наредба № 2/08.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите. Ето защо
деянието правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган,
като нарушение на чл.48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба №
2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда
и водите, а наведените доводи в обратна насока са неоснователни.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно
нарушение административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя от
5
обективна страна е реализирал състава на описаното в акта административно
нарушение, а именно жалбоподателя, като титуляр на РЗ
№43110052/05.03.2009г., продължено с Решение №ПО-01-/26.01.2015г.,
зауства отпадъчни води в отклонение от ИЕО, определени с разрешителното
по показатели БПК5 и ХПК, което се явява неизпълнение на задължението си
да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителното, което коректно е квалифицирано
като нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от юридическо
лице, чиято отговорност по аргумента на чл.83, ал.1 от ЗАНН е невиновна, а
обективна, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
С разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите законодателят е
предвидил налагането на глоба, съответно имуществена санкция от 1 000. 00
до 5 000. 00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания, а
съгласно чл.48, ал.1, т.3 от същия закон, водоползвателите – титуляри на
разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните. На основание чл.38, ал.3 от Наредба № 2/08.06.2011г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите, по
смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона заводите за нарушаване на
емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното
за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Ето защо правилно на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството
му на титуляр на на РЗ №43110052/05.03.2009г., продължено с Решение №ПО-
01-/26.01.2015г.
В конкретния случай, в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите законодателят е предвидил налагането на глоба, съответно
имуществена санкция от 1 000. 00 до 5 000. 00 лева, за лице, което изхвърли
6
отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши
емисионните норми и изисквания, ако не подлежи на по-тежко наказание.,
като на фирмата-жалбоподател е наложен минималния размер, предвиден за
това нарушение – 1000. 00 лева. Така определеното наказание е съобразено с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път.
В настоящия случай съдът намира, че е неприложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган /АНО и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи административно наказание. Касае се за формално по характера си
нарушение, такова на така нареченото "просто извършване", при което с факта
на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето
защо при формалните административни нарушения е невъзможно да се
направи преценка относно липсата или незначителността на вредните
последици, поради липсата на такива. При положение, че с факта на
неспазване на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ задълженото лице е
осъществило ФС на формалното нарушение, безпредметно е, в аспекта на чл.
28 от ЗАНН, да се обсъжда продължителността на бездействието, поради това,
че ще е налице все нарушение на установения правов ред, при това при
наличието на презюмираните общественоопасни последици. Още повече в
случая се констатира, че установените превишения не са незначителни. От
друга страна не следва да се пренебрегва и значимостта на защитените
обществени отношения, доколкото в случая се касае за замърсяване на
околната среда.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен
начин, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, което води до
неговото потвърждаване.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № 4-10/10.11.2023г. на Директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/, с което на жалбоподателя А.Сл.Ст. – кмет
на Община Сандански, с адрес – гр. Са., бул.”С.” № ***, за административно
нарушение по чл.200, ал.1, т.6, във вр. с чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на
основание чл.201, ал.2 от същия закон, във вр. с чл.200, ал.1, т.6 и чл.83, ал.1
от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Благоевград в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8