РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. В., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420102128 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от 06.07.2020 г. от В. К. ИЛ. с
ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”О. 2” *******,чрез адв.Ж.С. от АК М.,против
М. К. АС. с ЕГН ********** и Б.Г. В.-А.а с ЕГН **********,и двамата от
гр.В. ул.”Е.Й.”*******.
Адвокатът на ищцата твърди,че ищцата била с водеща диагноза
параноидна шизофрения и общо заболяване - дефицитен синдром с негативна
симптоматика при параноидна шизофрения от 1997 г.,поради което паметта и
интелекта й били болестно променени,но не била поставена под запрещение.
С нотариално заверено пълномощно рег. №******* и рег. №******* от
09.04.2020 г.,заверено от нотариус Н.Г.,вписан в регистъра на НК под
№******* с район на действие - района на СРС,ищцата била упълномощила
първия ответник да сключи договор по чл.212 от ЗЗД за продажба на
наследствените й права от наследодателя й К.Т.Ц.,б.ж. на гр.П.,починал на
20.06.2003 г.,и от И.С.М.,б.ж. на гр.Б.,починала на 31.01.1964 г.,без да
разбира и да ръководи действията си с оглед заболяването й.
На 15.04.2020 г. ответникът,в качеството си на пълномощник на
ищцата,по време на брака си с ответницата, бил сключил сам със себе си,но
1
във вреда на представляваната ищца,договор за продажба на наследство по
чл.212 от ЗЗД от 15.04.2020 г.,рег. №*****.,том 2,акт 39 на нотариус А.О.П. с
район РС М.,рег. №578 на НК,вписан вх. рег. №******акт №****на Служба
по вписвания М. при РС М.,и вписан вх. рег. №*****,акт №334,том 1 на
Служба по вписвания Б. при РС Б.,с който договор бил купил наследствените
права на ищцата от наследодателя й К.Т.Ц. и от И.С.М.,която не била пряк
наследодател на ищцата,като съвкупност от техните права и
задължения,срещу сумата 4 000 лв.,която сума не била договорена и отразена
в упълномощителната сделка и която сума ищцата не била получила.
Душевното заболяване на ищцата било поставило същата в трайна
невъзможност да разбира и да ръководи действията си,в частност и по
извършената от нея на 09.04.2020 г. едностранна упълномощителна сделка за
сключване на договор по чл.212 от ЗЗД за продажба на наследствените й
права от наследодателя й К.Т.Ц. и от И.С.М.,поради което сделката била
нищожна поради липса на съгласие,на основание чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от
ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД или евентуално - унищожаема,на основание
чл.31 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД и не била породила правни
последици.
Сключеният от ответника М.А.,в качеството му на пълномощник на
ищцата,сам със себе си,но във вреда на представляваната ищца,договор за
продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 15.04.2020 г. бил нищожен
поради липса на съгласие,на основание чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД,поради
трайна невъзможност на ищцата да разбира и ръководи действията си или
евентуално - унищожаем,на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД и не бил породил
правни последици,тъй като ищцата не била могла да разбира и ръководи
действията си при сключване на упълномощителната сделка,респ. сключване
на договора,с оглед заболяването й.
Договорът за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 15.04.2020 г.
бил недействителен на основание чл.40 от ЗЗД и не бил произвел действие за
представляваната ищца, тъй като бил сключен в нейна вреда поради
нееквивалентност на престациите,защото посочената в него цена на
продадените наследствени права - 4 000 лв. била по-ниска от действителната
цена на недвижимите имоти, включени в продадените наследствени права от
К.Т.Ц. и от И.С.М.,или евентуално нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,с
2
оглед накърняване на добрите нрави,във връзка с размера на посочената в
договора цена на продадените наследствени права - 4 000 лв.,която била по-
ниска от действителната цена на недвижимите имоти, включени в
продадените наследствени права.
Исканията са Съдът да постанови решение,с което:
1. да прогласи за нищожна поради липса на съгласие,на основание чл.26
ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД,или евентуално,на
основание чл.31 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД,да унищожи
упълномощителната сделка,предмет на нотариално заверено пълномощно рег.
№******* и рег. №******* от 09.04.2020 г.,заверено от нотариус Н.Г.,вписан
в регистъра на НК под №******* с район на действие - района на СРС,с която
ищцата е упълномощила ответника да сключи договор по чл.212 от ЗЗД за
продажба на наследствените й права от наследодателя й К.Т.Ц.,б.ж. на гр.П.,и
от И.С.М.,б.ж. на гр.Б.;
2. да прогласи за нищожен поради липса на съгласие,на основание чл.26
ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД или евентуално, на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,да
унищожи договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 15.04.2020
г., рег. ****,том 2,акт 39 на нотариус А.О.П. с район РС М.,рег. №578 на НК;
3. да признае за недействителен,на основание чл.40 от ЗЗД,и
непроизвел действие за представляваната ищца,или евентуално да прогласи за
нищожен,на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,договор за продажба на наследство
по чл.212 от ЗЗД от 15.04.2020 г.,рег. *****,том 2,акт 39 на нотариус А.О.П. с
район РС М., рег. №578 на НК,като сключен във вреда на ищцата поради
нееквивалентност на престациите.
Претендира и съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,ответниците са дали отговори,с които
оспорват предявените искове като недопустими,поради липса на правен
интерес от предявяването им като главни/единствени/ искове за защита,и като
неоснователни.
Намират,че упълномощителната сделка била извършена с изявление на
ищцата в пълно съзнание и възприемане на правните й последици и с
несъмнено демонстрирано желание за възникването им,както и че същото
желание и воля от страна на ищцата било демонстрирано и относно
3
сключената въз основа на пълномощното сделка - договор за продажба на
наследство.
И преди договарянето,пред свидетели,ищцата недвусмислено била
заявила ясното си намерение за упълномощаването и продажбата на
наследство,и че била получила продажната цена на наследството,с която се
била съгласила.
В немалък период от време,максимално близък до времето на
извършване на оспорваните сделки,ищцата била извършила други
многобройни разпоредителни сделки с недвижими имоти в полза на трети
лица,потвърждавайки съзнателното си отношение към тези правни действия и
целените последици.
Оспорват и твърденията на ищцата за наличие на психично
заболяване,което препятствало формирането на правно валидна воля относно
извършеното упълномощаване и продажба на наследство,липсата на съгласие
или неспособността да разбере ставащото,както и да ръководи постъпките си.
Намират,че поводът за делото било последвалото размисляне на
ищцата в опита си да извлече за себе си по-голяма изгода от създалата се
ситуация,а не липсата на преценка,възможност за ръководене на действия и
постъпки, още по-малко пък липсата на валидно изразено съгласие относно
стореното.
Ответницата твърди и че не била материално-правно легитимирана като
ответник по спора,доколкото била в режим на разделно придобиване с
ответника,което обстоятелство било вписано чрез декларация в Агенция по
вписвания.
Също претендират разноски.
Ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищцата:
В случай,че исковете на ищцата бъдат уважени и договорът за
продажба на наследство бъде признат за нищожен,респ.
унищожен,задържането на продажната цена от страна на ищцата оставало без
основание.
Иска ищцата да бъде осъдена да му възстанови сумата 4 000 лв. -
получена без основание продажна цена по договора.
Претендира и законната лихва от датата на насрещния иск,както и
4
деловодните разноски във връзка с иска.
Ищцата по делото и респ. ответница по насрещния иск в писмен
отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан.Не била получила
сумата 4 000 лв.,нито лично от ответника,нито чрез трето лице,поради което
не му дължала връщането й,както и че нямало договаряне относно сумата
между нея и ответника.Представените от ответника документи - копия от
разходен касов ордер №1/14.04.2020 г. и от преводно нареждане за кредитен
превод от 14.04.2020 г. на ”УБ”АД били ирелевантни.
Също претендира разноски.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно
събраните по делото допустими,относими и необходими
доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна
следното:
На 09.04.2020 г. ищцата е упълномощила ответника, Ю.М.К. с ЕГН
********** от гр.В. и С. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.С. поотделно,както
следва:
-да я представляват за издаване и получаване на удостоверение за
наследници на И.С.М., бивш жител на гр.Б.;
-да я представляват за издаване и получаване на удостоверение на лице
с различни имена;
-да я представляват за снабдяване с решение за възстановено право на
собственост,скица и УТХ и данъчна оценка,касателно наследствен поземлен
имот №****с площ 40 000 кв.м./нива ІІІ кат. в м.”Л.” в землището на с.М.
общ.Б. обл.М./;
-да извършват всякакви правни и фактически действия във връзка с
продажба на наследствените й права по чл.212 от ЗЗД от наследодателите й
К.Т.Ц.,бивш жител на гр.П.,и И.С.М.,бивш жител на гр.Б.,вкл. подписване
договор,подаване молба за изготвяне на констативен нот. акт,получаване
плащане и вписване договора/нот. акт.
Пълномощникът има право да договаря сам със себе си и от името на
други лица,които също представлява,както и да преупълномощава други
лица.
Горното е видно от представеното по делото пълномощно с нот. заверки
5
на подписа и съдържанието рег. №№******* и **** том 2 акт 18 от
09.04.2020 г. на нотариус с район на действие РС С. Н.Г./стр.9 от
приложеното гр. дело №214/2020 г. на РС Б./.
На 16.06.2020 г.,ищцата е оттеглила даденото пълномощно.
Горното е видно от декларация с нот. заверки на подписа и
съдържанието рег. №№******на нотариус с район на действие РС С.
Н.Г./стр.11 от приложеното дело/.
На 15.04.2020 г.,ответникът,като пълномощник на ищцата,е продал на
себе си наследствените й права от наследодателите й К.Т.Ц. и И.С.М.,за
сумата от 4 000 лв.,изплатена напълно в брой преди подписването на
договора.
Горното е видно от договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД
с нот. заверка на подписите рег. №2364 том 2 акт 39 от 15.04.2020 г. на
нотариус с район на действие РС М. А. П./стр.10 от приложеното дело/.
На 14.04.2020 г.,ответникът е наредил превод на сумата от 4 000 лв. с
основание ”плащане ид. части с.М. продажба на наследство” на Г. ПЛ. Д..
Горното е видно от платежно нареждане от 14.04.2020 г./стр.119 от
приложеното дело/.
С разходен касов ордер от 14.04.2020 г.,ответникът, чрез Г. ПЛ. Д.,е
наредил да се изплати на ищцата сумата от 4 000 лв. с основание ”имот
135002 1/6 и.ч. 212 ЗЗД покупка земя с.М.”.
Горното е видно от РКО/стр.120 от приложеното дело/.
К.Т.Ц.,бивш жител на гр.П., починал на 20.06.2003 г.,е баща на ищцата.
И.С.М.,бивш жител на гр.Б., починала на 31.01.1964 г.,е прабаба на
ищцата/баба на К. Ц.,майка на неговата майка М. Т. Й.,починала на 03.08.1977
г./.
Като наследник на К. Ц.,ищцата е наследник и на Т. П. М.,бивш жител
на гр.Б., починал на 11.11.1940 г./дядо на К. Ц. и съпруг на И. М./.
Като наследник на К. Ц.,ищцата е наследник и на Д. А. Й.,бивш жител
на гр.Б., починал на 19.09.1944 г./втори съпруг на М. Т. Й./.
Горното е видно от удостоверения за наследници №№******* на
Община Б./стр.стр.12-20 от приложеното дело/.
6
Наследството от Т. М. включва недвижими имоти в гр.Б.:
1. поземлен имот с идентификатор ****/земя с площ 52 кв.м./;
2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****/жилище с площ
52 кв.м./;
3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****/търговски обект
с площ 52 кв.м./;
4-6. самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ****/търговски и
други обекти с площ съответно 49 кв.м.,33 кв.м. и 56 кв.м./.
Наследството от И. М. включва земеделска земя - поземлен имот
№49607.135.2 с площ 40 004 кв.м. в землището на с.М./нива ІІІ кат. в м.”Л.”/.
Наследството от Д. Й.включва земеделски земи и гори:
Земи:
1. В землището на с.Б. общ.Б. - 1 835/ 3 309 ид. части от поземлен имот
№**** с площ 3 309 кв.м./нива ІІІ кат. в м.”Р.”/;
2. В землището на гр.Б. - поземлен имот №****с площ 3 966
кв.м./ливада Х кат. в м.”Ж. р”/;
В землището на с.К. общ.Б.:
3. поземлен имот №***** с площ 21 511 кв.м./нива ІХ кат. в м.”К.”/;
4. поземлен имот №**** с площ 27 605 кв.м./нива ІХ кат. в м.”К.”/;
5. поземлен имот №**** с площ 23 011 кв.м. /нива ІХ кат. в м.”К.”/;
6. поземлен имот №***** с площ 14 787 кв.м. /ливада ІХ кат. в м.”К.”/;
7. В землището на с.З. общ.Б. - 788/3 737 ид. части от поземлен имот
№****с площ 3 737 кв.м./нива ІV кат. в м.”Ч.”/;
Гори:
8. поземлен имот №***** с площ 13 985 кв.м. /дървопроизводителна
гора в м.”П.” в землището на с.Б. общ.Б./;
9. поземлен имот №***** площ 6 014 кв.м. /дървопроизводителна гора в
м.”П” в землището на с.Б/;
10. поземлен имот №**** с площ 1 000 кв.м. /дървопроизводителна гора
в м.”Г. р.” в землището на гр.Б./;
11. поземлен имот №***** с площ 6 000 кв.м. /широколистна гора в
7
м.”К.” в землището на с.К./.
Горното е видно от:
Касателно имотите от Т. М.:
-заповед №РД-**** на кмета на Община Б./стр.34 от приложеното
дело/,с която на основание ЗВСНОИ е наредено да се отпишат от актовите
книги:
1. 2/3 ид. части от дюкян пл. №811,собственост на наследниците на Т.
М. П. и К. Т. М./съгласно УН №747 - син на Т. М.,починал на 10.09.1943 г./,
2. дюкян пл. №810 по плана на гр.Б., собственост на наследниците на И.
Т. М..
-удостоверение от 29.03.2018 г. от кмета на Община Б./стр.35/,видно от
което ПИ с идентификатор 03928.512.552,самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** с предназначение ”за търговска дейност” и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****с предназначение
”жилище/ апартамент” са идентични с имотите,описани в нот. акт №48 рег.
№*******9 нот. дело №66/1921 г. и нот. акт №8 том 1 дело ****
-удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 18.10.2017
г. на Община Б./стр.36/,видно от което И.С.М. родена на 22.12.1865 г. и И. Т.
М. са имена на едно и също лице.
-нот. акт том І №8 регистър 87 дело №10/1929 г. /стр.37/,видно от който
К. Т. М. е закупил празно дюкянско място в гр.Б. на ”П.” с пространство от
44.6 кв.м..
-нот. акт за доброволна делба на наследствен недвижим имот №48 от
11.03.1921 г. рег. №*******9 нот. дело №66/стр. стр.38-41/,видно от който на
Т. М. е даден дюкян в гр.Б. ул.”Н.”.
-нот. акт за замяна на недвижими имоти от 23.05.1921 г./стр.42/,видно
от който Т. М. е получил част от празно място цялото около 700 кв.м. в гр.Б..
-нот. акт за покупко-продажба №75 т.І дело №134/1984 г. на Б. р.
съд/стр.43/,видно от който И. М. И.,К.Т.Ц.,Т. Д. Й. и В. С. М. са продали
своите 385/600 ид. части от парцел ІІ-ри в кв.84 пл. №833 по плана на
гр.Б.,цялата парцела от 730 кв.м., ведно със същите ид. части от стопанската
сграда,масивния клозет, посажденията и от общите части и особените
8
подобрения в двуетажната масивна жилищна сграда,ведно с 5/6 ид. части от
целия първи етаж,състоящ се от дюкянски помещения и други - четири
стаи,без стълбищната клетка - обща част на сградата,5/6 ид. части от мазетата
под първия етаж,а също така и 5/6 ид. части от западната част на втория етаж
и тавана над тази част,обособени като самостоятелни,със самостоятелни
входове към общото стълбище.
-удостоверение от 07.02.2018 г. от кмета на Община Б./стр.45/,видно от
което самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *****с
предназначение ”за търговски цели” са с административен адрес гр.Б.
ул.”А.”№3 ет.1.ПИ с идентификатор ****е идентичен с УПИ VІ 117 в кв.7 по
регулационния план на гр.Б. от 1906 г..
-удостоверение от 25.10.2017 г. от кмета на Община Б./стр.46/,видно от
което ПИ с идентификатор **** по плана на гр.Б. от 1964 г. попада в УПИ V
кв.84 пл. номера 810 и 811,идентични с имотите описани в нот. акт №66/1921
г. и №8 т.І дело №10/ 16.10.1929 г..
Касателно имотите от И. М. - решение №54Ч/ 31.05.1999 г. по преписка
***** на ОСЗ Б./стр.61/;
Касателно имотите от Д. Й. - решение №СР-661/ 10.01.2009 г. по
преписка №**** на ОСЗ Б. /стр.26/,решение №**** по преписка №1140/ 1998
г. на ОСЗ Б./стр.27/,решение №****по преписка №****на ОСЗ Б./стр.28/,
решение №****по преписка №5369А/1992 г. на ОСЗ Б./стр.29/,решение
****по преписка ****на ОСЗ Б./стр.30/,решение ****по преписка ****на ОСЗ
Б./стр.31/,решение **** по преписка №****на ОСЗ Б./стр.32/ и решение
****по преписка **** на ОСЗ Б. /стр.33/.
Имотите от Т.М. са с данъчни оценки,както следва:
ПИ с идентификатор **** - 54.50 лв.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****- 5 228.10 лв.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** - 11 711 лв.
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори **** с
предназначение ”търговски обект” и ”нежилищен обект за здравни и
социални услуги” - 7 260.10 лв., 4 889.50 лв. и 5 926.60 лв..
ПИ с идентификатор****/земя с площ 750 кв.м./ - 7 854 лв..
Горното е видно от данъчни оценки 2 бр./стр.стр.59 и 60 от
9
приложеното дело/.
На 28.05.2020 г. и с нот. акт №*** на нотариус с район на действие РС
Б. Е. П.,ответникът е бил признат за собственик/въз основа на договора за
продажба на наследство/ на 1/9 ид. части от наследствените от Д. Й. имоти.
Горното е видно от нот. акт/стр.стр.21-24 от приложеното дело/.
На 28.04.2020 г. и с нот. акт №58 т.ІІ рег. №2494 дело №168/2020 г. на
нотариус с район на действие РС М. А. П.,ответникът е бил признат за
собственик/въз основа на договора за продажба на наследство/ на
наследствения от И. М. имот.
Горното е видно от нот. акт/стр.25 от приложеното дело/.
Ответниците са сключили граждански брак на 20.06.1987 г.,за което е
бил съставен акт №13 на Кметство М.о Община Х. Област В..
Горното е видно от удостоверение за граждански брак /стр.125 от
приложеното дело/.
За ответника към 27.04.2020 г. има актуален регистриран режим на
имуществени отношения/с ответницата/ режим на разделност/уведомление от
18.12.2017 г./.
Горното е видно от удостоверение от Агенцията по вписванията/стр.124
от приложеното дело/.
По партидата на ищцата в Агенцията по вписванията са налице 24 бр.
вписвания,вкл. продажби на 23.01.2004 г., 14.07.2004 г.,27.07.2005
г.,25.09.2008 г.,11.04.2016 г., 06.11.2017 г.,09.11.2017 г.,25.10.2018
г.,14.02.2020 г., 06.03.2020 г.,13.05.2020 г. и 14.07.2020 г..
Горното е видно от справка от Агенцията по вписванията/98-117 от
приложеното дело/.
По партидата на ответника в Агенцията по вписванията са налице 133
бр. вписвания,вкл. искови молби,договори за наем/аренда и за продажба и др..
Горното е видно от справка от Агенцията по вписванията/147-202 от
приложеното дело/.
Ищцата е със заболяване ”параноидна шизофрения”. Диагнозата е била
поставена през 1997 г..Същата година е била и диспансеризирана.От 1999 г. е
и трудоустроена.На терапия с медикаменти е.През годините са били
10
наблюдавани и влошавания,довели до хоспитализации/през 2012 г. и през
2013 г./.През 2018 г. лекарите са констатирали вкл. мислене - изпразнено от
мотиви и интереси,сведено до бита; памет и интелект - болестно променени.С
решение от 08.11.2021 г. по гр. дело №11571/2020 г. на СГС,ищцата е била
поставена и под ограничено запрещение.
Горното е видно от:
Експертно решение ******на ТЕЛК при ІІ-ра МБАЛ гр.С./стр.8 от
приложеното дело/;
Епикриза от 2012 г. от Център за психично здраве ”Проф.Н. Ш.”ЕООД
гр.С./стр.69 от настоящето дело/;
Епикриза от 2013 г. от Държавна психиатрична болница ”Св.И. Р.” гр.Н.
И. кв.Г./стр.70 от настоящето дело/;
Протокол от с.з. от 11.05.2012 г. по нчд №6219/2012 г. на
СРС/стр.стр.141-143 от настоящето дело/,видно от който ищцата е била
настанена на задължително лечение в амбулаторна форма в ЦПЗ”Проф.Н.
Ш.” гр.С. за срок от 2 м.;
Решение от 08.11.2021 г. по гр. дело №11571/2020 г. на СГС/стр.стр.233
и 234 от настоящето дело/;
Експертно решение ****** на ТЕЛК при ІІ-ра МБАЛ гр.С./стр.172 от
настоящето дело/;
Експертни решения от 15.08.2005 г. и от 18.10.2007 г. /във връзка с
преосвидетелстване на ищцата/,протоколи на медицинска комисия от
29.06.2012 г. и от 28.05.2017 г. и 48 бр. амбулаторни листове от 10.01.2017 г.
до 11.11.2021 г.,вкл. от 12.03.2020 г. и от 24.06.2020 г./стр.стр.178-230/.
Допуснати и изслушани са експертизи:
Вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза/стр.стр.243-245 от настоящето дело/ е приело, че ищцата страда от
душевното заболяване параноидна шизофрения.Непрекъснато
протичане.Промяна на личността с интелектуален и личностов дефицит.
Вкл. е установило,че ищцата се води на диспансерен отчет.Както и че
шизофренната психоза е с давност повече от 20 г..
Приело е и че ответницата е в трайна невъзможност да разбира и
11
ръководи действията си,в частност извършената упълномощителна сделка.
Вещото лице по допуснатата оценъчна експертиза на имотите в
регулация и земеделските земи/стр.стр.247-252/ е оценило,както следва:
ПИ с идентификатор 03928.512.552 - 15 600 лв.;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** - 21 840 лв.;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** - 59 800 лв.;
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***** - 31 605 лв., 17
325 лв. и 43 400 лв.;
с.Б. - поземлен имот **** 2 217 лв.;
гр.Б. - поземлен имот *****3 569 лв.;
с.К. - поземлен имот **** 302 лв., поземлен имот **** 5 521
лв.,поземлен имот ****4 602 лв.,поземлен имот №38131.74.5 2 957 лв.;
с.З. - поземлен имот №30301.31.96 2 167 лв.;
с.М. - поземлен имот №49607.135.2 48 005 лв..
Вещото лице по допуснатата оценъчна експертиза на горите/стр.
стр.254-284/ е оценило,както следва:
поземлен имот №****** с площ 13 985 кв.м. /дървопроизводителна
гора в м.”П.” в землището на с.Б. общ.Б./ 30 422 лв.;
поземлен имот ***** с площ 6 014 кв.м. /дървопроизводителна гора в
м.”П.” в землището на с.Б./ 14 591 лв.;
поземлен имот ***** с площ 1 000 кв.м. /дървопроизводителна гора в
м.”Г. р.” в землището на гр.Б./ 1 784 лв.;
поземлен имот №***** с площ 6 000 кв.м. /широколистна гора в м.”К.”
в землището на с.К./ 4 398 лв..
Допуснати и разпитани са и свидетели:
В с.з. на 13.10.2021 г./протокол от с.з. стр.стр.101-112 от настоящето
дело/ са били разпитани доведените от ищцата Л. Т. М., на 63 г., втора
братовчедка на ищцата, Е. В. Й., на 80 г., стринка на ищцата, и М. Т. Й., на 54
г., първа братовчедка на ищцата.
Същите твърдят,че ищцата не била добре психически от около
двадесет-тридесет години.Вкл. буйствала,изчезвала от дома си,държала се
12
превъзбудено,говорела несвързано. Била приемана многократно за лечение в
психиатрични болници.За нея се грижел съпругът й,който бил починал в края
на 2017 г..До неговата смърт,нямало проблеми с ищцата.След това тя била
започнала връзка с ром на име Л.,с около тридесет години по-млад от
нея.Същият имал кредити,наложило се ищцата да продава свои имоти.След
това тя започнала нова връзка,с друг ром,на име Мето. Същият я бил завел в
офис на ответника в гр.С.,за да продаде дял от земеделска земя в с.М..Били
направили пълномощно,без ищцата да разбере,че става въпрос за продажба на
наследство.Първата свидетелка впоследствие разговаряла с жена от офиса на
име С.,която й била обяснила,че ответникът така купувал земята - с договор
по чл.212 от ЗЗД.И ищцата нямало защо да се притеснява. Впоследствие се
било оказало,че ответникът бил сключил договори за наем на тази земя и се
бил снабдил с нот. актове и за други земи.
Ищцата представяла различни версии за получените пари,веднъж - че
М. бил взел 3 000 лв.,друг път-че нищо не била получила.Категорично била
заявила,че не била искала да продава наследствените си права от баба си
И.С.М..
В с.з. на 29.12.2021 г./протокол от с.з. стр.стр.159-160 от настоящето
дело/ са били разпитани призованите по искане на ответника С. Г. Б., 47 г.,и Г.
ПЛ. Д., 28 г./служители във фирмата на ответника ”Ю.”/.
Същите твърдят,че ищцата била дошла в офиса на фирмата в гр.С. с
намерението да продаде наследство. Идвала повече от един път.Била
придружавана от един мъж. Донесла документи,разбрали се за
цената.Платили й. Ответникът бил превел сумата,която била изтеглена от
офиса.Ищцата била подписала ордера при получаването.Била оставила
впечатлението за напълно нормален човек.Били влезли и във връзка с
роднини/с дъщерята на Елена и с Иванка/,същите нямали против ищцата да
продава.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Производството е по следните обективно и субективно съединени
искове:
1. за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие,на
основание чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД,и при
условията на евентуалност - за унищожаване,на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД
13
във връзка с чл.44 от ЗЗД,поради трайна невъзможност за разбиране и
ръководене на действията,на упълномощителна сделка;
2. за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие у
продавача,на основание чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД,и при условията на
евентуалност - за унищожаване,на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,поради трайна
невъзможност за разбиране и ръководене на действията на продавача,на
договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД;
3. за установяване на споразумяване между представителя на
прехвърлителя и приобретателя във вреда на представлявания,на основание
чл.40 от ЗЗД,и при условията на евентуалност - за прогласяване на
нищожност, на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД,на договор за продажба
на наследство по чл.212 от ЗЗД,поради накърняване на добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите.
При условията на евентуалност - при условие,че бъдат уважени
първоначалните искови претенции,предявен е и насрещен иск за връщане на
даденото по договора за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД,с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.34 от ЗЗД - в хипотезата на
начална липса,респ. отпадане на основанието за извършването на
престациите.
По исковете с правно основание чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД и
евентуално съединените искове с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД:
Исковете по чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД се приемат за
допустими/като предявени от валидно представляван правен субект с правен
интерес/ и разгледани по същество - за основателни.При което,Съдът не
следва да разглежда и да се произнася по евентуално съединените искове.
Съгласно чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД,нищожни са договорите,при
които липсва съгласие.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗЗД,унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице,ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си.Съгласно чл.32 ал.ал.1 и 2 от ЗЗД,унищожение може
да иска само страната,в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, като
правото да се иска унищожение се погасява с 3 г. давност.
Съдебната практика традиционно е приемала,че липсва
14
съгласие/воля/,когато или не е било постигнато такова,или изявлението е
било направено на шега,при мислена уговорка или насилие,като и в двете
групи случаи липсата трябва да е съзнавана.Когато е несъзнавана и лицето
формално е дееспособно/кумулативно/,приложение намират правилата на
унищожаемостта.
С решение №143/16.12.2019 г. по гр. дело №2729/ 2018 г. на ВКС ІІІ г.о.
вече е възприето,че унищожаем на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД е
договорът,сключен от дееспособно лице,което към сключването му не е
могло да разбира или ръководи действията си,а причината за това състояние е
преходна,кратковременна.Нищожен на основание чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от
ЗЗД е договорът,сключен от дееспособно лице,което към сключването му не е
могло да разбира или ръководи действията си,а причината за това състояние е
трайна/душевна болест или старческо слабоумие/.Тези основания за
недействителност се прилагат и за едностранните сделки/чл.44 от
ЗЗД/.Правото на иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД се погасява с 3 г. давност,която
започва да тече от деня на сключване на договора,респ. на извършване на
едностранната сделка.Правото на иск по чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД не се
погасява по давност.
Съдът намира,че в настоящия случай е доказана трайна невъзможност
ищцата да разбира и ръководи действията си, поради душевна болест.
Ответникът е възразил,че ищцата е демонстрирала разумно поведение в
офиса му,че в периода е изповядала редица сделки,при които със същите
впечатления са останали съответните нотариуси.
Съдът обаче ще се облегне на събраната медицинска
документация,разяснена от съответен специалист. Заболяването на ищцата е
от години,налагало е стационарни лечения и постоянна медикаментозна
терапия.Довело е до неспособност да преценява последиците от постъпките
си. Въпреки че заключението на вещото лице е оспорено от ответника,Съдът
го кредитира,още повече,че в негова подкрепа се явяват и писмени
доказателства - за започнало през същата година съдебно производство,в
резултат на което ищцата е била поставена под запрещение.
С оглед наведен такъв довод,може да се мисли и че ищцата вероятно не
е осъзнала напълно и че упълномощава за продажба на наследствени права,а
не продава конкретен имот.Прави впечатление,че в пълномощното е
15
акцентирано върху имота,преди текстовете,касаещи наследство и
наследодатели.Както и че това намира продължение в посочените в платежно
нареждане и РКО.
Касателно договора за продажба на наследство : порокът на
упълномощителната сделка съответно засяга и самата продажба.
Ответникът е възразил,че ако се приеме,че ищцата не е формирала
валидно воля да упълномощи ответника да продаде наследствените й
права,следва да се приеме и че не е формирала валидно воля да упълномощи
и адвоката да подаде исковата молба.Следва да се отбележи,че липсата на
представителна власт на адвоката на ищцата не засяга ответника,а ищцата и
единствено тя има интерес да повдига въпроса.
По изложените съображения,Съдът намира,че исковете следва да бъдат
уважени,като бъде прогласена нищожността на атакуваните упълномощаване
и договор за продажба на наследство,поради липса на съгласие от страна на
ищцата.
Исковете следва да бъдат отхвърлени по отношение на
ответницата,доколкото по делото се установи,че същата не е придобила
собственост вследствие продажбата.
По иска с правно основание чл.40 от ЗЗД и евентуално съединения иск
с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД:
И иска по чл.40 от ЗЗД се приема за допустим/като предявен от валидно
представляван правен субект с правен интерес/ и разгледан по същество - за
основателен.При което,Съдът не следва да разглежда и да се произнася по
евентуално съединения иск.
Съгласно чл.40 от ЗЗД,ако представителят и лицето,с което той
договаря,се споразумеят във вреда на представлявания,договорът не поражда
действие за представлявания.
Следователно,за уважаване на иск по чл.40 от ЗЗД ищецът следва да
докаже,че атакуваният договор е сключен от представителя във вреда на
представлявания/ищеца/ - при неизгодни за представлявания
условия/нееквивалентност на размерите на престациите/,че предоставените на
представителя права са упражнени превратно,макар и в рамките на
предоставената с пълномощното представителна власт,както и
16
недобросъвестност у другата страна по сделката и намерение за увреждане на
представлявания.
Видно от представеното пълномощно,ищцата е предоставила на
ответника власт да сключи представения договор за продажба на наследство.
По-горе в решението се прие,че ищцата не е формирала и изразила
валидна воля да упълномощи ответника.Няма пречка да бъде разгледан и
довод за недействителност на договора за продажба на наследство причинено
от представителя увреждане,като представителят не е договарял в негов
интерес.
Съобразно трайната практика на ВКС,изразена в решение №****по гр.
дело №753/99 г. V г.о.,решение **** по гр. дело №*** г. ІІ г.о. и решение
№****по гр. дело №**** І г.о.,нееквивалентността на престациите
представлява нарушение на добрите нрави,в който случай сключената сделка
е нищожна поради нарушаване на основния принцип на отношенията между
представител и представляван,а именно на задължението на представителят
да действа в интерес на представлявания.В случая пълномощникът е
договорил цена, значително по-ниска от пазарната.Действително,
наследството е съвкупност от права и задължения,но по делото не са
установени никакви пасиви на наследствата, както и всички активи,но
пазарната стойност на установените активи е много пъти по-висока.И по
косвени доказателства - нот. актове на ответника,извлечение от партидата на
ответника в Агенцията по вписванията, договори за наем на част от активите
и показанията на поисканите от ответника свидетели,следва да се приеме,че
този факт явно е бил известен на ответника,купващ, продаващ и отдаващ под
наем/аренда недвижими имоти.
Правата на ищцата върху имотите от Т. М. са 3/16 ид. части/като се
съобрази,че същият е починал при действието на отменения Закон на
наследството,който прави разлика между наследници от различен пол и
между открити и покрити имоти/.По делото е установено наследство с
пазарна стойност 189 570 лв.,т.е. дял на ищцата 35 544.38 лв..
Правата на ищцата върху имота от И. М. действително са 7/36 ид.
части/на колкото ги е изчислил ответникът/.По делото е установена пазарна
стойност на имота 48 005 лв.,т.е. дял на ищцата 9 334.31 лв..
Правата на ищцата върху имотите от Д. Й. действително са 1/9 ид.
17
части.По делото е установено наследство с пазарна стойност 70 348 лв.,т.е.
дял на ищцата 7 816.44 лв..
Т.е.,на цена от 4 000 лв. са продадени активи с пазарна стойност
52 695.13 лв..
В решение №223/27.03.2009 г. по гр. дело №6158/2007 г. на ВКС І г.о. е
прието,че когато на представителя е предоставена възможност да договори
цената,той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър
стопанин,което ще рече при средна пазарна цена. Предоставената с
пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като
възможност представляваният да бъде ощетен,а като такава за гъвкаво и в
негова полза преценяване на пазарната ситуация.Това становище изразява
трайната съдебна практика по приложението на чл.40 от ЗЗД,която приема,че
ако пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда
на представлявания,така сключеният договор би бил недействителен по
отношение на представлявания.
В този смисъл,Съдът намира,че е установен първия елемент от
фактическия състав на чл.40 от ЗЗД,така както е определен и в тълкувателно
решение №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС в.III
т.2.
Съдът намира,че е налице и вторият елемент от фактическия
състав,който също е дефиниран в цитираното тълкувателно решение,а
именно: ”споразумяване” между представителя и насрещната страна по
договора/ответника/ за увреждането на представлявания,което се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора
относно увреждането на представлявания.В решението е посочено,че:
”споразумяването” не съставлява отделна правна сделка между представителя
и насрещната страна по недействителния договор,която сделка да е различна
от самия този договор,т.е. - не е необходимо да е налице изричен ”сговор”
между тях да увредят представлявания,което би предполагало във всички
случаи намерение за увреждане и умисъл за това,но в голяма част от
хипотезите такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на
представлявания.Това ”споразумяване” между представителя и насрещната
страна е обективирано в самия недействителен договор,увреждащ
представлявания,което е първият елемент от фактическия състав.Поради това
18
вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява не
винаги в общ сговор и общо намерение/цел/ у представителя и насрещната
страна да увредят представлявания,а в тяхната недобросъвестност - те,и
двамата,знаят/осъзнават/,че сключеният договор обективно уврежда
представлявания.Уговарянето на цена, значително по-ниска от пазарната
показва,че пълномощникът не изпълнил своите задължения с дължимата
грижа и е увредил интересите на упълномощителя.В практиката е прието,че
наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства,които,ценени в съвкупност,да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен,в която
законът презумира знание за увреждането/чл.135 ал.2 от ЗЗД/ или
заинтересованост /чл.172 от ГПК/,вкл. даваща право на отказ от
свидетелствуване/чл.166 ал.1 т.2 от ГПК - решение №841/ 19.01.2010 г. по гр.
дело №3530/2008 г. на ВКС ІV г.о./.В случая ответникът е договарял сам със
себе си,при което Съдът намира,че е установен и втория елемент от
фактическия състав.
По изложените съображения,Съдът намира,че искът следва да бъде
уважен,като бъде прогласена недействителността на атакувания договор за
продажба на наследство,като сключен във вреда на представляваната ищца.
По насрещния иск,предявен в условията на евентуалност:
Доколкото условието се е сбъднало,Съдът следва да разгледа
иска.Който намира допустим/като предявен от валидно представляван правен
субект с правен интерес/ и разгледан по същество - основателен.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът по иска е следвало
да докаже предаването на сумата,респ. получаването й от ответницата,както и
липсата/отпадането на основанието за получаването й.
Доколкото договорът за продажба на наследство се приема за
нищожен,даденото по него подлежи на връщане.От ищцата по
делото/ответница по насрещния иск се оспорва получаването на
сумата.Оспорването Съдът намира неоснователно.Следва да се има
предвид,че на ответника се следва връщане на даденото,като купувач по
сделката. Доколкото е действал и като представител на продавача,ако не е
изпълнил задължението си да предаде полученото на продавача,отговаря на
19
различно основание,но не рефлектира на правото му да иска и да получи
връщане.В случая,Съдът приема,че са представени годни доказателства за
предаването на сумата - признанието на ответника,като представител на
продавача,е удостоверено от нотариуса, представен е и писмен
документ,неоспорен от ищцата по делото,събрани са и годни гласни
доказателства,макар и свидетелите да могат да се третират като
заинтересовани. Съдът ще спомене и показанията на свидетел на ищцата,
който твърди,че ищцата в някои моменти е признавала получаването на пари
по сделката,макар и взети от мъжа до нея.
По изложените съображения,Съдът намира,че искът следва да бъде
уважен,като ищцата следва да бъде осъдена да върне на ответника платената
по договора за продажба на наследство сума,ведно със законната лихва от
датата на предявяването на иска-26.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Разноските по делото:
При този изход на делото,ответникът дължи на ищцата деловодните
разноски във връзка с предявените от ищцата искове-240 лв. държавни такси
по исковете,12 лв. други държавни такси,3.60 лв. банкови такси и 1 418 лв.
възнаграждения на вещи лица,общо 1 673.60 лв..
Ищцата дължи на ответника 15 лв. държавна такса частна жалба/поради
уважаването на жалбата/.По компенсация,ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата 1 658.60 лв..
Поради отхвърлянето на исковете по отношение на ответницата,ищцата
следва да бъде осъдена да й заплати 1 740 лв. деловодни разноски/адвокатско
възнаграждение/.
Във връзка с предявения от ответника насрещен иск,при уважаването
му ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника 160 лв. държавна
такса по иска,2.56 лв. банкова такса,580 лв. адвокатско възнаграждение и 25
лв. възнаграждения на свидетели/при заплатени от ответника 100
лв.,доколкото свидетелите са искани и във връзка със защитата по
предявените от ищцата 3 бр. искове/,общо 767.56 лв..
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
20
ПРОГЛАСЯВА за нищожна поради липса на съгласие,на основание
чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД,упълномощителната
сделка,предмет на нотариално заверено пълномощно рег. №******* и рег.
№6668, том 2,акт 18 от 09.04.2020 г.,заверено от нотариус Н.Г.,вписан в
регистъра на НК под №******* с район на действие - района на СРС,с която
ищцата В. К. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”О. 2” ******* е
упълномощила ответника М. К. АС. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.”Е.Й.”******* да сключи договор по чл.212 от ЗЗД за продажба на
наследствените й права от наследодателя й К.Т.Ц.,бивш жител на
гр.П.,починал на 20.06.2003 г.,и от И.С.М.,бивш жител на гр.Б.,починала на
31.01.1964 г..
ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради липса на съгласие,на основание
чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 от ЗЗД,договор за продажба на наследство по чл.212
от ЗЗД от 15.04.2020 г., рег. *****.,том 2,акт 39 на нотариус А.О.П. с район
РС М.,рег. №578 на НК, вписан вх. рег. №1127/15.04.2020 г.,акт №296,том I
на Служба по вписвания М. при РС М.,и вписан вх. рег. ****,акт №334,том 1
на Служба по вписвания Б. при РС Б.,с който ответникът М. К. АС. с ЕГН
********** от гр.В. ул.”Е.Й.”*******,в качеството си на пълномощник на
ищцата В. К. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”О. 2” *******,е продал на
себе си наследствените й права от наследодателя й К.Т.Ц.,бивш жител на
гр.П., починал на 20.06.2003 г.,и от И.С.М., бивш жител на гр.Б.,починала на
31.01.1964 г...
ПРОГЛАСЯВА и за недействителен,като сключен във вреда на
представлявания на основание чл.40 от ЗЗД,договор за продажба на
наследство по чл.212 от ЗЗД от 15.04.2020 г., рег. №2364/15.04.2020 г.,том
2,акт 39 на нотариус А.О.П. с район РС М.,рег. №578 на НК, вписан вх. рег.
№1127/15.04.2020 г.,акт №296,том I на Служба по вписвания М. при РС М.,и
вписан вх. рег. №337/28.04.2020 г.,акт №334,том 1 на Служба по вписвания Б.
при РС Б..
21
ОСЪЖДА М. К. АС. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Е.Й.”******* да
заплати на В. К. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”О. 2” ******* сумата от
1 658.60 лв. деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете по отношение на Б.Г. В.-А.а с ЕГН ********** от
гр.В. ул.”Е.Й.”*******.
ОСЪЖДА В. К. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”О. 2” ******* да
заплати на Б.Г. В.-А.а с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Е.Й.”******* сумата от
1 740 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. К. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”О. 2” ******* да
заплати на М. К. АС. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Е.Й.”******* сумата от
4 000 лв.- получена по договора за продажба на наследство,ведно със
законната лихва върху сумата от 4 000 лв.,считано от 26.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 767.56 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
22