№ 193
гр. *********, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130101501 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от К. Ж. Ж., ЕГН
**********, адрес в *********** срещу Д. Я. Ж., ЕГН **********,адрес в
***********; Й. Я. Т., ЕГН **********, с пост. адрес в ***********; П. К. Д.,
ЕГН **********,с адрес ********; М. К. Д., ЕГН **********,с пост. адрес в
**********; А. В. Ц., ЕГН **********,с пост. адрес в *************
Ищецът твърди, че е собственик чрез покупко-продажба на 1/2
идеална част от недвижим имот, находящ се в с. ********, общ. *********,
обл. *******, а именно: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ V-125, в
квартал 15 по плана с. ********, цялото с площ от 1 420 кв.м. , ведно с ½
ид.ч. от построените в това дворно място къща, второстепенна постройка и
навес с оградни стени, при граници на дворното място: улица, УПИ VI- 125,
XV-123 и УПИ IV-121, съгл. н а. за продажба на недвижим имот № 33, том I,
н.д. № 52/1986 година.
Ищецът купил имота от баба си Й. Ж.а Ж.а, която се е снабдила с
нотариален акт до давност през 1980 година с № 113, том I, н.д. № 275/1980г.
За другата половина от имота, документ за собственост няма, като в
издадената от Община ********* скица на имота № 970/25.11.2022г. като
собственици освен ищеца, са записани и наследници на Ж. Я. Ж..
От датата на придобиване на имота, т.е. от 1986 г., до подаване на
1
исковата молба ищецът твърди, че владее целия имот със семейството си,
стопанисва го, ремонтира го при нужда. След пенсионирането си, повече от
15 години, ищеца и съпругата му живеят трайно и постоянно там.
Твърди се, че за повече от 36 години, ищеца и съпругата му владеят
спокойно и необезпокоявано целия имот, като това владение не е оспорвано
от никого и е достояние на всички роднини, както и на цялото село.
Владението им е манифестирано пред всички, поради което ищеца се счита за
собственик на целия имот, ведно с описаните подробно сгради, въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност.
Иска се да бъде постановено решение, с което на основание чл.124
от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищеца е
собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. част от недвижим
имот, находящ се в с. ********, общ. *********, обл. *******, а именно:
ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ V-125, в квартал 15 по плана с.
********, цялото с площ от 1 420 кв.м., ведно с построените в това дворно
място къща, второстепенна постройка и навес с оградни стени, при граници
на дворното място: улица, УПИ VI- 125, XV-123 и УПИ IV-121.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответниците по делото с изключение на ответницата А. Ц..
В него тя излага, че предявения иск е допустим и основателен.
Не оспорват, че от 1986 година, ищеца владее целия имот, както и че
извършва частични ремонти по него, че стопанисва, владее и живее трайно в
имота поне от около 15 години, заедно със съпругата си.
Половината част от дворното място, както и от къщата, плевнята и
сайванта ответниците знаят, че е прехвърлена чрез покупко-продажба от баба
им Й. Ж.а Ж.а, но ищеца владее целия имот. Той е принадлежал на дядо им
Ж. Я. Ж..
Поради това считат, че ищеца е собственик на целия процесен имот.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.
Ответната страна не се явява и не изразява становище.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
2
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено следното от фактическа страна:
От скица № 970/25.11.2022 г.; н.а. вписан под № 33, т. 1, дело №
52/1986 г.; н.а. вписан под № 113, т. 1, дело № 275/1980 г. се установява, че
на 13.06.1980г. Й. Ж.а Ж.а е призната за собственик въз основа на давностно
владение на ½ ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.********,
съставляващо УПИ V-125, в квартал 15 по плана с. ********, цялото с площ
от 1 420 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построените в това дворно място къща,
стопански постройки, при граници на дворното място: улица, наследници на
Ж. Ж., П.Г., Я.В.
На 21.02.1986г. Й. Ж.а продава на ищеца неин внук ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с.********, съставляващо УПИ V-125, в квартал 15
по плана с. ********, цялото с площ от 1 420 кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от
построените в това дворно място къща, второстепенни постройки – плевня,
сайвант, сайвант с дам. Сделката е обективирана в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 33, том I, н.д. № 52/1986 година.
Видно от скица № 970/25.11.2022 г. границите на процесното дворно
място са: улица, УПИ VI- 125, XV-123 и УПИ IV-121. В община *********
като собственик на имота се водят ищеца на ½ ид.ч. от него и наследниците
на Ж. Ж..
От удостоверение за наследници изх. № 64/20.06.2022 г.;
удостоверение за наследници изх. № 64-1-1/20.06.2022 г. се установява, че Ж.
Ж. е починал на 09.05.1976г. като е оставил живи наследници по закон:
внуците си Д. Ж., Й. Т., К. Ж..
Синът на Ж. Ж., Н. Ж. е починал на 05.10.2003г. и е оставил за свои
живи наследници по закон племенниците си: П. Д., М. Д., А. Ц., Д. Ж., Й. Т.,
К. Ж..
От показанията на св.С., чиито показания съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че от 1986г. ищецът ползва имота, той се грижи за него,
ремонтира къщата и постройките. Останалите наследници не са се
противопоставяли на тези негови действия, те знаят че ищеца ползва имота и
че целия имот е негов. Никой от наследниците не са се противопоставяли на
3
владението на Ж.. Поне от около 15 години ищецът живее в процесния имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗС, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение,
упражнявано през периода 1986г. до подаване на исковата молба –
01.12.2022г. на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. ********, общ.
*********, обл. *******, а именно: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ V-
125, в квартал 15 по плана с. ********, цялото с площ от 1 420 кв.м., ведно с
½ ид.ч. от построените в това дворно място къща, второстепенна постройка и
навес с оградни стени, при граници на дворното място: улица, УПИ VI- 125,
XV-123 и УПИ IV-121.
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че е собственик на ½
ид.ч. от процесното дворно място по давностно владение през периода 1986г.
до предявяване на исковата молба, че владението му е било явно,
непрекъснато, необезпокоявано, че е стопанисвал, ползвал, ремонтирал
процесните имоти и трайно живее в тях от около 15 години, че е собственик
на другата ½ ид.ч. от процесните имоти по покупко-продажба от баба си Й.
Ж.а.
Ответната страна няма факти, които да са в нейна доказателствена
тежест.
Давностното владение е оригинерен способ за придобиване на право
на собственост. За придобиване на имот въз основа на давностно владение е
необходимо: изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-
годишен давностен срок, през който лицето да е упражнявало фактическа
власт върху имота с намерение за своене, позоваване на давността, лицето да
владее имота явно, необезпокоявано и непрекъснато имота, да демонстрира
своето владение на останалите сънаследници в случай, че се владее
наследствен имот.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът
притежава ½ ид.ч. от процесните имоти въз основа на покупко-продажба от
баба си Й. Ж.а, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим
4
имот № 33, том I, н.д. № 52/1986 година.
От разпита на св.С., чиито показания са кредитирани от съда се
доказа, че ищецът владее целия имот от 1986г., като го поддържа, ремонтира
постройките, а от 15 години трайно живее в имота. Ищецът демонстрира това
свое владение пред останалите сънаследници, които са съгласни с него и не
му се противопоставят по никакъв начин.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е владял ½ ид.ч.
от процесния имот от 1986г. до подаване на исковата молба, владението е
явно, демонстрирано на останалите сънаследници, непрекъснато,
необезпокоявано. Ищецът владее целия имот с намерение да го свои и е
възприеман за собственик на целия имот.
Предвид гореизложеното предявения иск като основателен следва да
бъде уважен.
Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат предвид
изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата по
делото сторените от ищеца разноски са в размер на 50 лева за държавна такса,
като ответниците следа да бъдат осъдени да му заплатят тези разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Ж. Ж.,
ЕГН **********, адрес в *********** срещу Д. Я. Ж., ЕГН **********,
адрес в ***********; Й. Я. Т., ЕГН **********, с пост. адрес в ***********;
П. К. Д., ЕГН **********,с адрес ********; М. К. Д., ЕГН **********, с пост.
адрес в **********; А. В. Ц., ЕГН **********, с пост. адрес в *************,
че К. Ж. Ж., ЕГН ********** е собственик въз основа на давностно владение,
упражнявано през периода 1986г. до подаване на исковата молба –
01.12.2022г. на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. ********, общ.
*********, обл. *******, представляващ ДВОРНО МЯСТО, съставляващо
УПИ V-125, в квартал 15 по плана с. ********, цялото с площ от 1420 кв.м.,
ведно с ½ ид.ч. от построените в това дворно място къща, второстепенна
постройка и навес с оградни стени, при граници на дворното място: улица,
5
УПИ VI- 125, XV-123 и УПИ IV-121.
ОСЪЖДА Д. Я. Ж., ЕГН **********, адрес в ***********; Й. Я. Т.,
ЕГН **********, с пост. адрес в ***********; П. К. Д., ЕГН **********,с
адрес ********; М. К. Д., ЕГН **********,с пост. адрес в **********; А. В.
Ц., ЕГН **********,с пост. адрес в ************* ДА ЗАПЛАТЯТ на К. Ж.
Ж., ЕГН **********, адрес в *********** разноски по делото за държавна
такса в размер на 50 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
6