№ 17183
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20241110163256 по описа за 2024 година
Постъпила е молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която заявява наличието
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №8484/12.05.2025г. по гр. д.
№ 63256/2024г. по описа на СРС. Твърди, че в мотивите на решението, съдът е
присъдил на ищеца разноски, сторени в исковото и заповедното производство, в общ
размер от 59.16 лв. съразмерно с уважената част от иска спрямо ответника В. К. Б., но
не е отразено в диспозитива на решението.
Ответникът В. Б. оспорва молбата с доводи, че не са налице предпоставките на чл. 247
от ГПК. Оплакването в молбата не е, че размерът на разноските е изчислен
неправилно, а че липсва произнасяне в диспозитива относно тях, т.е. в случая не се
касае за очевидна фактическа грешка. Когато в диспозитива на решението на съда
липсва произнасяне относно следващите се на страните (или на някоя от тях) разноски
по делото, редът за присъждането им е чрез молба за допълване на решението в частта
за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, която следва да се подаде в срока за
обжалване на решението. Решението по делото е влязло в законна сила много преди
подаването на молбата на „Топлофикация София“ ЕАД и дори на 20.06.2025 г. е
издаден изпълнителен лист per. № 14984/20.06.2025 г., а молбата на „Топлофикация
София“ ЕАД е подадена на 03.09.2025 г., т.е. след като срокът по чл. 248 от ГПК вече е
бил изтекъл.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
приложимият закон, приема следното:
Видно от мотивите на решението, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете съдът установява, че ищецът има право на съдебни
разноски за исково и заповедно производство срещу отв. Б. за сумата общо 59,16 лв. за
платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждние, последното на осн. чл. 78,
1
ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в минимален размер по чл. 25-
26 от НЗПП.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, отв. Б. е претендирал съдебни разноски 350 лв. за платено
адвокатско възнаграждение за заповедно производство, а за исково - по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
С искова молба се навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност, което е
относимо за възмездната правна помощ по ч. гр. дело №38055/2024 г., СРС, и съдът е
определил разноска сумата 200 лв., а съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи на отв. Б. сумата 133,65 лв.
По компенсация, съобразно направеното изрично искане за това от ищеца с искова
молба, съдът присъжда съдебни разноски само в полза на отв. Бакаркси - 74,49 лв.
Изложеното налага извод от правна страна, че молбата следва да се разгледа по реда на
чл. 247 от ГПК, а не по чл. 248 от ГПК. Съдът се е произнесъл по претенцията на всяка
страна за съдебните разноски при условията на искането на ищеца за тяхната
компенсация. Обективираната от съда воля в диспозитива на решението е вярна и
съответна на мотивите на акта. Няма противоречие между формираната воля на съда и
неино погрешно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Ето защо молбата на
ищеца е неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. №219809/23.08.2025 г. по описа на СРС с правно основание чл.
247, ал. 1 от ГПК на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ищеца и отв. Б., чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2