Номер 13022.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. наказателен състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емил С. Банков
Членове:Мариан В. Иванов
Кристина А. Лалева
Секретар:Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Емил С. Банков Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20204400600595 по описа за 2020 година
С присъда № 47/02.06.20г., постановена по НЧХД № 1588/19г.РС-Плевен признал
подсъдимия С. Г. П. за невинен в това, че на 12.02.2019г. в гр. Плевен по гр. д. №8271/2018г. по
описа на ПлРС наклеветил частната тъжителка Н. Т. Ц. , като във възражението си употребил
изразите: „Всичко което е написала Н. Ц. е измислица и лъжа” „Същата не е присъствала на
нито едно събрание и не знам откъде черпи сведение за нередовността на събранията.” „Тази
особа води постоянно дела срещу всички домоуправители от 2006г. до сега.” „ Беше назначена
от бившия кмет за служебен домоуправител, като си беше определила заплата от 150 лева
месечно.” „Същата беше касиер на блока през 1989г. – 1991г., като злоупотреби с парите
събрани от живущите.” „ Не можем да харчим парите на блока, макар че те са събрани от нас,
без нея. Тя една стотинка не е дала. Те са наши пари на блока, но не и нейни.” „Съжалявам, че
същата не е разбрала, защо й е отказан чип за асансьор.” „Тя единствената не е плащала таксите
з асансьор, ел. осветление, чистачка, от притежаващите апартаменти в блока над 20 години или
точно от 1995г.” „След поставяне на устройството на 20.09.2019г. всички платиха със задна дата
сумите, които дължаха, единствена Н. Т. отказала на касиера да заплати задълженията си.” „Ако
съберем всичките харчове на блока за тези години, ще се получи сумата от 7304 лева, за която Н.
Ц. не е внесла една стотинка.” „Имам предвид, че нормален човек не може да води дела срещу
трима домоуправители” – престъпление по чл. 147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК.
Недоволна от присъдата е останала частната тъжителка Н. Ц., който я обжалва, като
навежда доводи,че същата е неправилна. Моли въззивната инстанция да постанови решение,
с което да отмени присъдата и да постанови друга, с която да осъди оправдания подсъдим.
Ответникът по въззивната жалба, лично и чрез защитника си, изразява становище, че
1
жалбата е неоснователна, а постановената присъда е правилна. Моли въззивния съд да
постанови решение, с което да я потвърди.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразявайки доказателствата по делото първоинстанционният съд правилно е
изяснил правнорелевантните факти по делото. Настоящата инстанция напълно споделя
изводите му относно фактическата обстановка. По категоричен начин е установено, че
частната тъжителка Н. Ц. живее в гр. Плевен, ****, като обитател в етажната собственост е
и подсъдимия С. Г. П. .
Безспорно е, че по искова молба депозирана от частната тъжителка Н. Ц. било
заведено гр. д.№8271/2018г. на ПлРС. В писменото си възражение от 12.02.2019г.
приложено на л.9 от делото подсъдимият употребил по отношение на частната тъжителка
следните изрази предмет на настоящото производство: „Тази особа води постоянни дела
срещу всички домоуправители от 2006г. досега. Беше назначена от бившия кмет за
служебен домоуправител като си беше определила заплата от 150 лева месечно…. Същата
беше касиер на блока през 1989г. – 1991г., като злоупотреби с пари събрани от живущите.
Всичко, което е написала Н. Ц. е измислица и лъжа. Същата не е присъствала на нито едно
събрание и не знам откъде черпи сведения за нередовността на събранията.”
Във Възражението на л.18 по делото, подсъдимият употребил изразите: „ Не можем
да харчим парите на блока, макар че те са събрани от нас, без нея. Тя една стотинка не е
дала. Те са наши пари на блока, но не и нейни.” „Съжалявам, че същата не е разбрала, защо
й е отказан чип за асансьор.” „Тя единствената не е плащала таксите з асансьор, ел.
осветление, чистачка, от притежаващите апартаменти в блока над 20 години или точно от
1995г.” „След поставяне на устройството на 20.09.2019г. всички платиха със задна дата
сумите, които дължаха, единствена Н. Т. отказала на касиера да заплати задълженията си.”
„Ако съберем всичките харчове на блока за тези години, ще се получи сумата от 7304 лева,
за която Н. Ц. не е внесла една стотинка.” „Имам предвид, че нормален човек не може да
води дела срещу трима домоуправители”.
В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели К. Й., Н. Т., В. П.,
М.Г., Ч. М., Т. М., обяснения е дал и подсъдимият С. П.. От всичко това се установява, че
във входа в който живеят тези лица съществуват многогодишни конфликтни отношения
между тъжителката и останалите живущи.
От показанията на свидетеля К. Й. се установява, че първата заповед на ч.тъжител,
2
след като е била назначена като домоуправител е да си определи възнаграждение от 150
лева, която лично свидетелят е възприел. С този факт се оборва твърдението частната
тъжителка, че тя не си е определяла заплата в размер на 150 лева. Тази заповед не е
приложена по делото, тъй като е лично издадена от частната тъжителка в качеството й на
домоуправител и не е в неин интерес да я представи. От показанията на същия свидетел,
както и от приложената справка на л.36 - л.47 от делото и другите справки за водени дела е
видно, че частната тъжителка е системен жалбоподател, и тъжител и през годините от 2014г.
до настоящият момент е водила много на брой дела срещу различни домоуправители на
входа, с което бива оборена нейната теза, че е наклеветена, за това че води постоянно дела
срещу всички домоуправители от 2006г. досега. От показанията на свидетеля К. Й. се
установява още, че лично тя го е съдила три пъти. Прочее настоящата инстанция не намира
нито като позорящо, нито като уличаващо в престъпление твърдението, че едно лице води
дела. Установява се още, че осемдесет и някоя година е изгубена тетрадка, в която са били
отразявани приходите събирани от такси и направените разходи във входа.
От показанията на свидетеля Н. Т. се установява, че докато свидетелят е бил касиер
на входа, частната тъжителка не е плащала каквито и да било такси за 2018г. и 2019г., с
което бива опровергана нейната теза с това твърдение, че тя единствена не е плащала. От
показанията на свидетеля Т. се установява, че всички живущи във входа са си платили със
задна дата дължимите суми, като Н. Ц. не е направила това. На проведеното общо събрание
м. август 2019г. е било взето решение за това да бъдат платени дължимите суми, на което
събрание Т.а не е присъствала. С този факт бива оборена тезата, че тя няма как да е наясно с
това, че събранията са нередовни, а и само по себе си това твърдение не я касае и не е
клеветническо.
От показанията на свидетеля Ч. М. се установява, че ч.тъжителка си е била
определила заплата от 150 лева като домоуправител, а на касиерката Т. М. е била
определила заплата от 100 лева.
Свидетелката Т. М. избягва отговора на този въпрос в нейните показания, от които се
установя, че тя е в конфликт с подсъдимия С. П. и свидетеля К. Й..
В хода на съдебното следствие пред РС са събрани изобилни доказателства
установяващи влошените отношения между частната тъжителка и почти всички нейни
съседи повод за което са изложените в свидетелските показания факти, които съответстват с
написаното в процесното възражение. В този ред на мисли първоинстанционният съд е
приел, че обвинението не е доказано от обективна страна. В такъв случай е безпредметно да
се коментира субективната такава.
При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на
съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения налагащи изменяне или отменяне на
присъдата извън посочените във въззивната жалба.
3
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е неоснователна, а
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 47/02.06.20г.,
постановена по НЧХД № 1588/19г. по описа
на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4