№ 343
гр. Разград, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500261 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, ЕИК203670940,
гр.София срещу Разпореждане №2736/26.VIIІ.2021 по чгрд № 1835/ 2021г по опис на РРС, в частта с която
срещу длъжника Снежана Свиленова Х., ЕГН**********, от гр.Лозница, Разградска обл., е отказано издаване на
заповед за изпълнение за вземане в размер на 254,10лв.лв. , претендирано с подаденото от жалбоподателя
заявление по чл.410 ГПК като неплатена на падеж застрахователна премия, дължима му се по сключен между
длъжника и „Микро Кредит“АД Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №1171-
10158712 /17.III.2017г.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице основания за
неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди
издаване на заповед за изпълнение на вземанията му за главница и мораторна лихва в пълен размер.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, частната жалба е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното
разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по
същество на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление - за правилно в частта, с която е отказано издаване на
заповед за изпълнение на неплатена на падеж премия по застраховка “защита“ , договорена на 20.III.2017 като
допълнителна услуга по сключения от длъжника Договор за заем CrediHome №1171-10158712 /17.III.2017г.
1
Сезираният с производството по чл.410 ГПК съд дължи произнасяне в рамките на заявените от кредитора
вземания-по размер, основание, период. Което предполага преценката му за редовността на заявлението от
външна страна и за наличието на документа, доказващ валидност на основанията и изискуемост на вземанията.
В случая, в реквизит на подаденото от него заявление, въззивникът е индивидуализирал в предмет на
претенцията си по чл.41 ГПК, както следва: вземане, дължимо в размер на 562,32лв. ведно със законна лихва в
изпълнение на главница по Договор за заем CrediHome №1171-10158712, сключен на 17.III.2017г. между
„Микро Кредит“АД и конституирания в производството длъжнник- Снежана Свиленова Х., ЕГН********** .
В приложения като доказателство Договор за заем е посочено, че предоставеният на длъжника кредит е в
размер на 700,00лв., при поето от последния задължение за връщането му на 27 равни месечни вноски, всяка с
падеж на съответния медец и в размер, съгласно считания за неразделна част от договора погасителен план.
На следващи позиции, в предмет на заповедното производство са заявени:
- непогасено вземане за възнаградителна лихва в размер на 49,15лв., договорена като дължима за
срока на договора ;
-неплатена и изискуема по договор за доп. пакет услуги сума от 107,80лв.
-неплатена и изискуема по договор за допълнителни услуги застрахователна премия в размер на
254,10лв. и
- дължими в обезщетение вземания, съответно в размер на 146,90лв за забава на главницата и в размер на
86,95лв. за забава на плащанията по договор за допълнителни услуги за времето от 2.V.2017 до дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
От приложените към заявлението доказателства се установява, че със сключване на процесния договор
за заем , в право на длъжника е предвидена възможност да поиска сключване на някои от застраховките,
предложени от кредитора- „Микро Кредит“АД, в качеството му на застрахователен посредник на „Уника
живот“АД и дефинирани по договора за заем като „допълнителен пакет услуги“. От приложените към него
доказателства се следва за безспорно, че в случай на поискана от длъжника застраховка, кредиторът му ще
действа като посредник на застрахователя, съгл. чл. 29 КЗ. Т.е., същият не е страна в застрахователното
правоотношение и в тази връзка не доказва кредиторовото си качество по отношение на тези вземания. Към
заявлението не са представени доказателства за извършени от него плащания на поети от длъжника към
застрахователя задължения, от което да следва и извод за встъпването му в права на удовлетворен кредитор.
Тълкуването на посочените разпоредби от кредитния договор мотивират съда да заключи, че за да изиска
тези суми от кредитополучателя, въззивникът като цесионер -правоприемник на процесните вземания е
следвало да докаже, че прводателят му е страна по валидно сключен с длъжника договор за застраховка и да
установи, че същият е заплатил дължимите се застрахователни вноски, респ. че се е суброгирал в правата на
застрахователя срещу застрахованото лице- длъжник.
След като се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за паричен заем,
сключен между кредитна институция и физическо лице, то безспорно длъжникът има качеството на "потребител",
поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на
Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство-ЗЗП. В
редица свои решения/Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017 г. по
т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др. / ВКС съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори.
При анализа на кредитното правоотношение става ясно, че приложимите норми са тези на Закона за
2
защита на потребителите, с оглед характеристиката на длъжника на "потребител", нормите на Закон за
потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и
субсидиарно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите
при предоставяне на такива (чл. 2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
Клаузата на чл.28 от ОУ към процесния заемен договор, предвиждаща формирането на главницата по
кредитния договор с включване на дължими по пакет " Живот" и „Безработица“ застрахователни премии е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за
застраховка. Освен това предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната
вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна . Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен
застрахователен договор, по който жалбоподателят е трето правоимащо лице и като такова прават му са
единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на
застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните вноски е "Уника живот"АД, а не въззивникът.
Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита,
не го легитимират като титуляр на това вземане към кредитополучателя.
Ирелевантно е възражението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката –
това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и подадената срещу
него жалба следва да се остави без уважени като неоснователна.
С оглед изхода на делото, разноски на въззивника не се следват. Определението на въззивния съд
не подлежи на обжалване - т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София
срещу Разпореждане №2736/26.VIIІ.2021 по чгрд № 1835/ 2021г по опис на РРС, в частта с която срещу
длъжника Снежана Свиленова Х., ЕГН**********, от гр.Лозница, Разградска обл., е отказано издаване на
заповед за изпълнение за вземане в размер на 254,10лв.лв. , претендирано с подаденото от жалбоподателя
заявление по чл.410 ГПК като неплатена на падеж застрахователна премия Договор за допълнителни услуги
към Договор за заем CrediHome №1171-10158712 /17.III.2017г.
В останалата си част като необжалвано Разпореждане №2736/26.VIIІ.2021 по чгрд № 1835/ 2021г по
опис на РРС е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4