Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 665/9.4.2020г.

 

град Пловдив, 09.04.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц. и участието на прокурор С. Ч. като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 36 описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по исковата молба на „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. ***, представлявано от А.Т., подадена чрез процесуален представител - адв. С., обективираща обективно съединени искове, против Агенция „Митници“ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000.00 лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 1206/ 2018г. от 01.03.2019г., издадено от директор на Териториална дирекция Тракийска, представляващи сторените разноски за договореното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 2206/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, ІХ наказателен състав и по КАНД № 2417/2019 година по описа на Пловдивския административен съд – ХІХ състав.

Дружеството - ищец се представлява в съдебно заседание от адв. С., който поддържа исковата претенция, като моли искът да бъде уважен по основание и размер. Претендират се направените разноски и за настоящото производсттво.

Ответникът по иска – Агенция „Митници“ се представлява от пълномощника си юрисконсулт К., която счита иска за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер и моли исковата молба да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, направени по АНД № 2206/2019 година и по КАНД № 2417/2019 година. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки в указания от съда срок.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена по основание и размер.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за частично основателен, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че на „Винарска изба Пълдин“ АД е издадено наказателно постановление /НП/ № 1206/2018 от 01.03.2019 година, с което е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 4 296.60 лева.

Посоченото НП е обжалвано от дружеството ищец пред Районен съд Пловдив (ПРС), за което е образувано АНД № 2206 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело) и с Решение № 1195/19.06.2019 година атакуваното НП е отменено. Недоволен от това решение ответникът по настоящото дело обжалва решението на ПРС, за което е образувано КАНД № 2417/2019 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХІХ състав и с Решение № 2394/21.11.2019 година е оставено в сила решението на Районен съд - Пловдив и решението е влязло в законна сила на 21.11.2019г.

Пред Пловдивския районен съд „Винарска изба Пълдин“АД е представлявано от адв. С., когато е даден ход на делото и по делото е наличен договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019г. (приложен на  л. 13 по АНД № 2206 по описа за 2019 г. на ПРС) като с него е уговоренно дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за съдебната инстанция и е подписано пълномощно, по силата на което възниква процесуалното представителство на адв. С..

По делото е наличен и друг договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019г. (приложен на  л. 35 по АНД № 2206 по описа за 2019 г. на ПРС) като с него е удостоверено между страните  плащането  в брой на  уговоренно адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за съдебната инстанция. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, поради което и следва да бъде ценен като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

При атакуване на първоинстанционното решение от ответника Агенция „Митници“ и в образуваното КАНД № 2417/2019 година на Административен съд – Пловдив ищецът „Винарска изба Пълдин“ също е представляван в единственото по делото съдебно заседание от адв. С., когато е даден ход на делото и е наличен също договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019 година (приложен на лист 13 от КАНД № 2417 по описа за 2019 година) като е уговорено плащане на сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение, по изрично посочена банкова сметка.

***а произвоството по настоящото дело пред настоящата съдебна инстанция е представено пълномощно и трети договор за правна защита и съдействие (лист 18 по адм. дело № 36/2020 г. по описа на съда) за процесуално представителство по настоящото дело, като е уговорено плащане на сумата от 300 лева като дължимо адвокатско възнаграждение, по изрично посочена банкова сметка *** „Експресбанк“АД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

По отношение допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявения иск е подсъден на административните съдилища съобразно правните норми на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е издаден процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл. 127 ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.

Материалноправното основание на иска е чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД № 2206/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, но съдът намира, че не е налице причинна връзка относима за пълния размер на претендираното обезщетение заявено като причинена вреда за дружеството - ищец и незаконосъобразния акт.

По делото от ангажираните  доказателства се обоснова извод, че единствено за  сумата от 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019г. и по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019г. доколкото с тях е удостоверено между страните  плащането  „в брой“, за „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД е налице имуществена вреда.

По отнощение на сумата от 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019 година (приложен на лист 13 от КАНД № 2417 по описа за 2019 година), съдът констатира, че в преводното нареждане /л.5/ като наредител е вписано дружеството „Виноград“АД.

По отношение на претендираните разноски за производството по настоящото дело по  договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено плащане на сумата от 300 лева като дължимо адвокатско възнаграждение, по изрично посочена банкова сметка *** „Експресбанк“АД, съдът констатира, че в преводното нареждане /л.20/ като наредител е вписано дружеството „Виноград“АД.

От справката в Търговския регистър се установява, че „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД и „Виноград“АД са самостоятелни юридически лица с правноорганизационна форма – Акционерно дружество, като наличните данни за „свързаност“ са ирелевантни за настоящото производство.

По делото не са ангажирани доказателства разкритата банкова сметка ***: *** „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД, и в този аспект „Виноград“АД да е действало като пълномощник/наредител/.

По отношение на претендираните разноски за производството по настоящото дело, относно сумата от 25 лева като платена държавна такса, съдът констатира, че в преводното нареждане /л.12/ като наредител е вписано дружеството „Виноград“АД, а обстоятелството, че като задължено лице е посочено „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД, не води до извод, че именно от патримониума на  последното дружеството – ищец е излязла сумата.

Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на НП пред районния, а искът за сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По изложените съображения не следва да се присъждат разноски по настоящото дело, в полза на ищеца.

С оглед този изход на делото и на осн. на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, вр.чл. 78,  ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от НЗПП на ответната страна се дължат разноски в размер на 100 лв./ сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение. 

По изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. ***, сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за имуществените вреди, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното наказателно постановление /НП/ № 1206/2018г. от 01.03.2019г., издадено от директор на Териториална дирекция Тракийска, отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение № 1195 от 19.06.2019 година по АНД № 2206 от 2019 година по описа на Районен съд Пловдив и оставено в сила с Решение № 2394/21.11.2019 година, постановено по КАНД № 2417/2019 година по описа на Административен съд – Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, по договор за правна помощ и съдействие, сключени между дружеството ищец и адвокат Р.С., като иска за сумата над 500лв. до пълния предявен размер от 1000 лева отхвърля като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за това съдебно производство в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение, в полза на дружеството - ищец.

ОСЪЖДА „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. ***, да заплати на  Агенция Митници, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: