Определение по дело №101/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск от държавата, представлявана от министъра на Регионалното развитие и благоустройството чрез областния У. на О. с административен център Б. за признаване, че ответниците „. С”, , представлявано от Никола Владимир Божинов и Г. Д. С., не са собственици на поземлен имот с идентификатор 065334.202.29, находящ се в м. "Сухо поле", гр. С. с площ от 11 993 кв.м. урбанизирана територия с начин на трайно ползване "за машиностроителна и машинообработваща промишленост" и за отмяна на нотариален акт № 48/2008 г. в частта му по т. 2.

Твърди се от ищеца, че при снабдяването на първия ответник „. С”, с констативен нотариален акт № 44/2008 г. за процесния имот с идентификатор 065334.202.29, са послужили документи, измежду които е и акт за държавна собственост № 200/8.2.1974 г., впоследствие за който имот е съставен нов акт с № 1990/15.9.1984 г. Ицецът твърди, че актувания с тях имот не съответства на имота, предмет на нотариалния акт.Твърди, че за сградите в процесния имот е съставен АДС № 1950/8.11.1983 г. и те са продадени от публичен изпълнител при регионална дирекция София на Агенцията за държавни вземания на търговско дружество “Красимир Карпатов 2006”, ЕООД, което е въведено във владение с протокол № 0114/2001/184371/14.4.2008 г. Земята под сградите не е актувана нито с този АДС, нито с който и да било друг акт. „. С", не е бил собственик на тази спорна земя, за което сочи и обстоятелството, че дружеството се е снабдило с нотариален акт към 2008 г. т.е. осем години след сключване на приватизационния договор. Затова втория ответник-Г. С. след като е купил имот от несобственик с нотариален акт № 48/2008 г. не е могъл да придобие това право, което не е имал праводателя му.

В отговора ответника „. –С” сочи, че иска е допустим, но неоснователен. Сочи, че наистина при помощник нотариуса е представил АДС 200/8.2.1974 г., АДС № 1950/8.11. и АДС № 1990/15.9.1984 г., всички издадени от ОбНС –С. и не знае защо в нотариалния акт е отбелязан само АДС № 200. В изготвения правен анализ, актуален към 31.1.1999 г. е отбелязано, че с АДС № 1950/8.11.1983 г. са включени построените до датата на издаване на акта сгради, като теренът под тях е включен в сметка 201 на баланса. Категорично се противопоставя на обстоятелството, че имотът актуван с тези актове не съответства на поземлен имот с идентификатор 065334.202.29.

Ответникът С. изразява становище за недопустимост на иска.Сочи, че ищеца в исковата молба с твърдението си, че “Нито с този акт /АДС№ 1950/8.11.1983 г./, нито с който и да било друг, е актувана земята под сградата” всъщност е признал, че имотът не е държавен. От друга страна иска е предявен от неупълномощено лице. Изразява становище по съществото на делото, сочейки, че исковете са неоснователни. Твърди, че писмените доказателства представени от първия ответник в производството по съставянето на констативен нотариален акт за констатиране правото на собственост надлежно го легитимират като собственик на имота. Позовава се и на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ Сочи за безспорен факта, че имотът е бил предоставен за ползване на ответното дружество, наред със сградния фонд в него, поради което е влязъл в капитала му при преобразуване на дружеството.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактически и правна страна:

На ответното дружество „. С”, със сключен договор с Агенцията за приватизация от 18.6.2000 г. за приватизационна продажба на пакет от 22 683 бр. акции, представляващи 75% от капитала на „. С”, ЕАД, С. е прехвърлено правото на собственост върху посочения пакет акции. В опис приложенията към същия под № 2 е отразено, че се прилагат копия на документи, удостоверяващи собствеността върху недвижимите имоти, а в приложение № 4 - че са прилага справка- извлечение от сметка 201 и 203 по баланса на дружеството и инвентарна книга към 30.6.2000 г. Въз основа на този приватизационен договор и включване в активите на дружеството ответника „. С”, на 08.07.2008 г. с нотариален акт № 44/2008 г. под т. 2 е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 065334.202.29, находящ се в м. "Сухо поле", гр. С. с площ от 11 993 кв.м. урбанизирана територия с начин на трайно ползване "за машиностроителна и машинообработваща промишленост". За изготвянето на нотариалния акт са изброени като представени следните документи, удостоверяващи правото на собственост – акт на Общински съвет, С. № 200/8.2.1974 г., извлечение от сметки № 201 и скица № 9746/30.6.2008 г., издадена от Благоевградски териториален кадастър”, ЕООД. Видно от представения АДС № 200/1974 г. /корегиран на 400/, че е актуван имот с площ от 27 000 кв.м. при граници: МТС, път, блок на опитна станция и блок на ДЗС. Експерта сочи, че този имот е предмет на съставения по-късно АДС № 1990/15.9.1984 г., в площта на който от 37 600 кв.м. е включена и площта от 27 000 кв.м. Експерта пояснява, че двата акта се отнасят за един и същ имот, като втория акт е след разширение на завода. Този имот по сега действащата кадастрална карта съответства на имот с идентификатор № 655334.202.67, а не на процесния имот с идентификатор 065334.202.29, за който е издаден и нотариалния акт. В АДС № 200/1974 г. е посочено в съответната графа 2, че имотът се одържавява с решение № 360 на МС от 1.8.1966 г. и е отстъпен за ползване на Завод за авточасти, С.. Представят се протокол от 19.11.1968 г. за извършена оценка на държавно дворно място, което е предадено безвъзмездно от ДП “Текстилни влакна” на ДП “Мототехника”, както и протокол-опис от 20.11.1968 г., в който на основание цитираното в АДС решение № 360 на МС е извършено предаване и приемане на недвижими имоти от Градски народен съвет на Завода за резервни авто-мото части. В АДС № 1990/1984 г., съставен въз основа на чл. 77 от НДИ е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Завод за горивна апаратура на авточасти, С.. От тези факти очевидно е, че спорния имот не е предмет на тези АДС и следователно с тяхното представяне пред нотариуса не е могло да се удостовери правото на собственост на „. С”, .

Върху представената скица № 12114/5.8.2008 г. на АК за имот с идентификатор 065334.202.29 е посочен за собственик държавата и е цитиран Акт за частна държавна собственост № 1950/3.11.1983 г. като е отразено, че на ответното дружество е предоставено правото на ползване. Видно обаче от заключенията на екперта е, че с него са актувани само сградите, построени в имот с идентификатор 065334.202.30, тъй като към момента на съставяне на акта няма изградени сгради в имот с идентификатор 065334.202.29. Тези два имота, видно от заповед № РД-1842/12.9.2005 г. на Изпълнителния директор на АК са били един имот и са обособени с последваща заповед КД-14-01-427/196.2007 г. като самостоятелни. Построените върху имота с идентификатор 065334.202.29 сгради са продадени от публичен изпълнител при регионална дирекция София на Агенцията за държавни вземания на търговско дружество “Красимир Карпатов 2006”, ЕООД, което е въведено във владение с протокол № 0114/2001/184371/14.4.2008 г. Предявения отрицателен установителен иск касае именно имота, в който се намират продадените сгради.

Съдът намира иска за допустим. Безпорен за държавата е наличието на правен интерес, тъй като съгласно чл. 18 от Закона за държавната собсвеност – имотите, държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния У. по местонахождението им. Не се установи да е предоставяно управление върху имота на “Струма С”, . Несъстоятелно е и твърдението, че иска е предявен от неупълномощено лице. Според чл. 32 т. 4 във вр. с чл. 31, ал. 1 от ГПК представители на страните по пълномощие са областните управители, упълномощени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в случаите по дела, които се отнасят до недвижими имоти- държавна собственост. Областния У., предявил иска е упълномощен според посочения в закона начин с изрично пълномощно от министъра на МРРБ за имот, находящ се на територията на О. с административен център –Б..

Иска е основателен. Според чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая не се установи продибиване на това право чрез изброените способи. Събраните по делото доказателства по едни безспорен и несъмнен начин установяват, че ответното дружество не е собственик на процесния имот. Документите, представени за удостоверяване, че правото собственост върху имота принадлежи на Струма С”, касаят друг различен имот от посочения в т. 2 от нотариален акт № 44/2008 г . Не са налице и предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП, тъй като не се установи процесното имущество да е предоставено за стопанисване и управление на държавните предприятия преди тяхното преобразуване в търговски дружества, за да се счете въз основа на тази норма, че е придобито правото на собственост от ответното търговско дружество. Не се предостави сметка 201, като се твърди, че имотът е фигурирал в нея. Заприходяването на имота обаче в тази сметка също предполага предоставено право на стопанисване и управление. След като „. С”, не е собственик на даден имот, то не може и да се разпорежда с него в т.ч. и да го продава. С прехвърлянето му на втория ответник-Г. С., която сделка е обективирана в нотариален акт № 48/08 г., дружеството недопустимо е прехвърлило права, които няма. Ето защо предявения иск следва да се уважи и като последица от уважения иск на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени нотариалния акт № 48/2008 г., с който имота е продаден на Г. С..

Ответниците ще следва да платят на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 330 лв., представляващо възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от Държавата, представлявана от министъра на Регионалното развитие и благоустройството чрез областния У. на О. с административен център Б., че ответниците „. С”, , представлявано от Никола Владимиров Божинов, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Г. Бенковски”, 15 и Г. Д. С., с адрес: гр. С., ул. “Рила”, 3 не са собственици на поземлен имот с идентификатор 065334.202.29, находящ се в м. "Сухо поле", гр. С. с площ от 11 993 кв.м. урбанизирана територия с начин на трайно ползване "за машиностроителна и машинообработваща промишленост", при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 65334.0.491, 65334.202.62, 65334.149.6, 65334.149.9, 65334.0.493, 665334.149.1 65334.202.30, 65334.202.129.

ОТМЕНЯ нотариален акт № 48/2008 г. в частта му, в която е обективиран, сключения договор за покупко продажба на процесния имот между „. С”, , представлявано от Никола Владимиров Божинов и Г. Д. С..

Осъжда „. С”, , представлявано от Никола Владимиров Божинов и Г. Д. С. да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на Регионалното развитие и благоустройството чрез областния У. на О. с административен център Б. направените от тях разноски по делото в размер на 330 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: