Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, първи
граждански състав, в откритото съдебно заседание на десети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н. Г., като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 4289/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 37в, ал. 5 вр. ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на „Грейнстор БГ“ ЕООД гр. Враца
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.
„Асен Разцветников“ № 1А, ниво 1, офис 3 срещу заповед № 175 от 01.10.2019 г.
на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца.
С т. I от горепосочената заповед са одобрени масиви за
ползване на земеделски земи за землището на с. Лесура, община Криводол за
стопанската 2019-2020 г. между собственици и ползватели, съгласно чл. 37в, ал.
2 от ЗСПЗЗ и чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, с т. ІІ от заповедта към определените
масиви за ползване са разпределени и имотите по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т. 2
от ЗСПЗЗ по реда и начина, определен в представеното споразумение за землището
на с. Лесура, община Криводол, а с т. III от заповедта към определените масиви
за ползване са разпределени имотите по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ
по реда и начина, определен в представения от комисията по чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ за землището на с. Лесура, община Криводол.
В жалбата се поддържат следните пороци на
административния акт: противоречие с материалния и процесуалния закон и
несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5
от АПК. В тази връзка се твърди, че при издаване на заповедта не е спазен
принципът на чл. 37в, ал. 1, във вр. с § 2 от ЗСПЗЗ, тъй като ответният
административен орган не е създал и разпределил на жалбоподателя масиви за
ползване, а фактически му е предоставил декларираните имоти за ползване в
реалните им граници. Поддържа се също, че не е спазен принципът на чл. 37в, ал.
3, т. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като на жалбоподателя са разпределени имоти без сключени
договори, които по актуален начин на ползване са пасища и ливади, а не ниви,
въпреки че жалбоподателят е декларирал единствено ниви в заявлението си по чл.
70, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че или одобреното споразумение за ползване не
отговаря на правилата на чл. 37в и следващите от ЗСПЗЗ, или на тези правила не
отговаря извършеното служебно разпределение на останалите извън споразумението
масиви, както и че не е спазен принципът на чл. 37в, ал. 2, изр. 5 от ЗСПЗЗ,
според който в масивите за ползване по чл.37в, ал. 1, които се създават по
споразумение между собствениците и/или ползвателите, съответно в заповедта на
директора на ОД „Земеделие“ не могат да се включват имоти, декларирани за
ползване в реалните им граници. Навеждат се доводи, че ответният
административен орган в нарушение на закона е одобрил постигнатото след
изтичането на предвидения в ЗСПЗЗ преклузивен срок за това споразумение, в
което грубо са нарушени правилата за създаване и разпределяне на масиви за
ползване. Също така навежда доводи, че в резултат на това незаконосъобразно
разпределение на масивите, жалбоподателят е в невъзможност да използва имотите,
поради липса на достъп до тях, тъй като пътищата са отдадени за ползване на
други ползватели.
Искането към съда е да постанови решение, с което да
отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Врачанският районен съд, след
преценка на всички доказателства и доводи на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена заповед
№ 175 от
01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца., с която
е разпределено ползването на земеделски земи. Заповедта е обявена на 08.10.2019
г. по предвидения в чл. 37 В от ЗСПЗЗ ред, видно от представения по делото протокол. Жалбата е подадена на
17.10.2019 г., поради което същата е в срок и следва да бъде разгледана по
същество.
Подадена е от лице, имащо правен
интерес, доколкото се установява, че жалбоподателя е подала молба за ползване
на земеделски земи.
Като доказателство по делото е
приета цялата преписка във връзка с издадената заповед, съдържаща заявленията
за участие в масивите за ползване и проект за разпределение на масивите за
ползване на земеделските земи.
По делото е изслушана и приета СТЕ,
която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена.
След преценка на събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното.
Жалбата е подадена в срок, от лице,
имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Атакуваната заповед представлява акт
по чл. 37в ал.4 от ЗСПЗЗ, който съобразно разпоредбата на ал.5 подлежи на обжалване по реда на АПК. Налице е
индивидуален административен акт, с който имайки предвид изложените в жалбата
твърдения и представените писмени доказателства, безспорно се засягат правата и
интересите на жалбоподателя.
Като административни актове, тези
заповеди следва да отговарят на изискванията за законност, визирани в чл. 146 от АПК,
а именно – да са издадени от компетентен орган, в съответната форма, при
спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби по издаването
им и да са съобразени с целта, която преследва законът. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
В случая не е налице никакъв порок в обжалваната заповед.
По делото е представено споразумение
на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2
ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г. за землището на с. Лесура, в което не участва
жалбоподателят „Грейнстор БГ“ ЕООД.
От приетата по делото СТЕ,
неоспорена от страните, се установява, че е налице съвпадение между
разпределените по заповедта имоти и декларираните от „Грейнстор БГ”ЕООД по реда
на чл. 69 и чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ имоти за участие в масиви за ползване.Както
са подадени за участие в разпределението разпокъсано по масиви, така са
разпределени. Отразено е също така, че няма окрупняване на имотите.
Редът и начинът за предоставяне
ползването на земеделски земи са уредени в Глава пета
"а чл. 37б - чл. 37д от ЗСПЗЗ. Производството по чл. 37в представлява процедура за създаване на
масиви за ползване на споразумение между собствениците и/или ползвателите,
което се ръководи от нарочна комисия за всяко землище на съответната община,
назначена със заповед на директора на ОД "Земеделие". Съгласно чл. 37б ал.2
и ал.З от ЗСПЗЗ
декларацията по ал.1 от собствениците се подава в срок до 31 юли и важи за
следващата стопанска година, като в същия срок ползвателите могат да подадат в
общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с приложен опис на имотите за участие в масиви за ползване, съгласно
регистрираните в общинската служба по земеделие заявления за договори и/или
документи за собственост, В същия смисъл са и чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ.
Процесната заповед е издадена при
спазване разпоредбата на чл. 37в, ал. 2
от ЗСПЗЗ по реда и начина, определен в представеното споразумение за землището
на с. Лесура, община Криводол. Споразумението е влязло в сила, с оглед
обстоятелството, че същото обхваща не по-малко от две трети от общата площ на
масивите за ползване в землището на село Лесура.При разпределението на масивите
за ползване, които не са обхванати от постигнатото споразумение, е спазено
изискването за пропорционалност, регламентирано в нормата на чл. 37в, ал.
3, т. 2 ЗСПЗЗ.В този смисъл са
неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.След като е
постигнато споразумение, на жалбоподателя са разпределени масиви за ползване,
които не са обхванати от споразумението, тоест останали масиви от землището.Ако
се следва логиката на жалбоподателя, това означава да се отрече възможността,
закрепена в чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, разпределението на масивите за ползване
да бъде извършено чрез постигане на споразумение.
Неоснователни са направените в
жалбата оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като на жалбоподателя
са разпределение необработваеми земи.В заключението на представената по делото
СТЕ е посочено, че по данни от цифровата ортофотокарта актуалния начин на
трайно ползване на имотите, разпределени на „Грейнстор БГ” ЕООД, като „бели
петна” е „нива” четвърта категория.
В заключението по назначената СТЕ, вещото лице
е посочило, че е извършило проверка на всички поземлени имоти, предоставени за
ползване на „Грейнстор БГ”ЕООД. Отразено е, че от 14 броя имоти за седем от тях
може да се каже, че има достъп, защото граничат с прокарани полски пътища или
са до гори, откъдето може да се премине до гората, за да се достигне до имотите.
Но за останалите 7 броя имоти няма реален достъп, тъй като попадат във
вътрешността на голям земеделски блок и независимо,че са проектирани пътища до
тях, то те са изорани и няма как да се достигне без да се унищожи реколтата в
съседните имоти на друг земеделски производител.Обстоятелството, че част от
проектираните полски пътища са разорани, поради което до определени масиви не
може да бъде достигнато, не може да бъде вменено във вина на административния
орган – Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Враца.
Що се касае до възражението, че
ответният административен орган в нарушение на закона е одобрил постигнатото
след изтичането на предвидения в ЗСПЗЗ преклузивен срок за това споразумение, с
което грубо са нарушени правилата за създаване и разпределяне на масиви за
ползване, следва да се отбележи, че посочения в закона срок е инструктивен и
нарушаването му не опорочава атакуваната заповед.
При този изход на делото основателно се явява
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал.4 АПК при отхвърляне на оспорването, подателят на жалбата заплаща на
ответника всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат. Доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт,
съдът намира, че оспорващият следва да заплати на ответника разноски за
процесуално представителство съобразно чл. 78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според ал.1 на този текст заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. В случая съдът счита, че следва да определи 150
лева. Следователно жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Областна
дирекция Враца деловодни разноски за процесуалното му представителство от Ц.Д.
в размер на 150.00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Грейнстор БГ“ ЕООД гр. Враца с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Асен
Разцветников“ № 1А, ниво 1, офис 3 срещу заповед № 175 от 01.10.2019 г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.3 АПК „Грейнстор БГ“ ЕООД гр. Враца с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Асен Разцветников“ № 1А, ниво 1,
офис 3 да заплати на Областна дирекция
"Земеделие" гр. Враца сумата от 150.00 лв., представляваща направени
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на обжалване
пред Административен съд – Враца в 14 - дневен срок от деня на получаване на
съобщението от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: