№ 1973
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Я. Т. (подадена чрез адв. М.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-026819 от 06.11.2023г., издадено от Д.Д.Д. - Началник
Сектор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Г. Я. Т. е
наложена „глоба” в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и 26 контролни точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и
целта на закона. Оспорва се компетентността на органа, издал процесното НП, както и
изправността на техническото средство, с което е заснето нарушението. Според
жалбоподателя е изтекъл 3-месечният срок от откриване на нарушителя за съставяне на
АУАН. На следващо место в жалбата се посочва, че връченият на Т. екземпляр от
Наказателното постановление не бил подписан, поради което се прави извод, че НП не е
издадено от оправомощено лице. Посочва се, че не е налице обективният признак
„състемност“ – доколкото са цитирани два влезли в сила Електронни фиша Серия К №
6275314 и Серия К № 6366578. Претендира се и за нарушено право на защита на
жалбоподателя. Иска се СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление като
незаконосъобразно. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.
С молба с вх. № 46246 от 10.02.2025г. адв. М. е заявил, че поддържа жалбата, моли за
1
отмяна на НП и иска присъждане на адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. Я. Т. и адв. М. не се явяват лично в
съдебно заседание на 18.02.2025г. и не вземат становище по спора.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП-СДВР не се явява и не изпраща
представител по време на съдебното заседание пред СРС на 18.02.2025г.
С писмо с вх. № 396059 от 06.12.2024г., с което административно – наказателната
преписка е изпратена от ОПП – СДВР на СРС, се заявява, че жалбата е подадена след срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Посочва се, че техническото средство е одобрен тип средство за
измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от
24.10.2003г. Със същото писмо се прави и изрично възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
По дело е депозирано и писмено становище по жалбата с вх. № 45206 от 10.02.2025г. от
гл. юрк. М. - пълномощник на въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП - СДВР. В
писменото становище се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, поради което
се иска съдът да я отхвърли, както и да потвърди НП като законосъобразно и правилно.
Според процесуалния представител на въззиваемата страна между АУАН и НП има пълно
съответствие на деянието и на посочените като нарушени правни норми. Претендира се за
спазване на изискванията на ЗАНН. Определеното наказание се приема за законосъобразно.
Твърди се Актът и НП да са издадени от компетентни органи, при наличие на всички
елементи от обективната страна на състава на нарушението. Поради това се заявява, че
нарушителят не е възпрепятстван да разбере за какво нарушение е ангажирана
административно – наказателната му отговорност. Според гл. юрк. М. при издаване на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице били задължителните
реквизити, както за АУАН, така и за Наказателното постановление. Претендира се и за
спазване на сроковете за съставяне на АУАН и НП. Иска се СРС да потвърди Наказателното
постановление, тъй като от събраните в хода на производството доказателства се доказвало
нарушението от обективна и субективна страна. Нарушението било словесно и цифрово
описано в пълнота. Поради това наказаното лице е можело да разбере обвинението и да
организира защитата си. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска съдът да
приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП, тъй като се твърди, че АУАН е редовен. Според гл. юрк. М.
събраните доказателства безспорно сочели, че е налице административно нарушение на
правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Поради това се иска СРС
да отхвърли жалбата и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Според
процесуалния представител на въззиваемата страна в случая чл.28 от ЗАНН не е приложим.
Иска се СРС да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и същевременно
се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
2
Лек автомобил „****“ с рег. № **** е собственост на „****г“ ЕООД. Въз основа на
сключен Договор за финансов лизинг автомобилът се ползва от Г. Я. Т..
С Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 6366578, издаден от СДВР на Г. Я. Т. е наложено на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева за това, че на 19.09.2022г. в 19:07 часа в гр. София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ 47, с
посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“, при ограничение на
скоростта 40 км/час, въведено с пътен знак В26, в населено място, с лек автомобил „****“ с
рег. № **** се движил (след приспаднат толеранс от 3 %) със скорост от 74 км/час,
установена с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) CORDON MD 1197 в
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
С Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 6275314, издаден от СДВР Г. Я. Т. е наказан на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, извършено на 14.08.2022г. в 15:38 часа в гр. София, бул. „П. К. Яворов“ 36, с
посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“, при ограничение на
скоростта 50 км/час за населено място, с лек автомобил „****“ с рег. № **** се движил (след
приспаднат толеранс от 3 %) със скорост от 84 км/час, установена с АТСС CORDON M2.
Двата цитирани по-горе Електронни фиша са връчени на Т. на 16.05.2023г. и са
влезли в сила на 31.05.2023г.
На 01.06.2023г. в 20:33 часа в гр. София по бул. „Ген. Данаил Николаев” до № 10, с
посока на движение от бул. „Васил Левски“ към бул. „Ситняково“ лек автомобил „****“ с
рег. № **** се движел със скорост от поне 92 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 км/ч. в
полза на водача от реално измерената скорост от 95 км/ч.), при ограничение на скоростта в
населено място 50 км/час. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и
заснета с техническо средство : видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON М2 с № MD1193. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. На 14.03.2023г. тази видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON М2 е преминала последваща проверка, за която е издаден
Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. Според този Протокол допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при
скорост над 100 км/час.
На 01.06.2023г. за времето от 19.30 часа до 21.30 часа тази видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1193, за която е издаден Протокол от
проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г. е била
3
позиционирана в гр. София, бул. „Ген. Данаил Николаев” до № 10, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Васил Левски“ към бул.
„Ситняково“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. Техническото
средство било настроено да се задейства при приближаване на автомобилите и при
стационарен режим на измерване. Във връзка с това бил съставен Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37617/02.06.2023г.
Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение на лек автомобил
„****“ с рег. № **** била изпратена призовка до Г. Т. да се яви в ОПП-СДВР. На 20.10.2023г.
той се явил в ОПП – СДВР и в декларация по чл.188 от ЗДвП Г. Я. Т. заявил, че именно той е
управлявал МПС-то на 01.06.2023г. около 20:33 часа.
Въз основа на тази декларация и снимковия материал от видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1193 свидетелят М. П. съставил (в
присъствието на Десислава Чилева и Иван Бенчев) срещу Г. Я. Т. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 069023 от 20.10.2023г. за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. В АУАН
е записано, че на 01.06.2023г. в 20:33 часа в гр. София, по бул. „Ген. Данаил Николаев”, с
посока на движение от бул. „Васил Левски“ към бул. „Ситняково“ управлявал лек автомобил
„****“ с рег. № ****, собственост на „****г“ ЕООД, като до № 10 се движил с превишена,
наказуема скорост от 92 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 % от измерената скорост от 95
км/час), при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, като нарушението е
установено с АТСС CORDON М2 № MD1193 и е извършено в условията на системно
превишаване на скоростта – след влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 6275314 и
Електронен фиш Серия К № 6366578 от 31.05.2023г. Отразено е в АУАН, че същият е
съставен по снимков материал по преписка, включваща и декларация от водача.
На 20.10.2023г. срещу подпис препис от Акта е връчен на Г. Я. Т..
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
него, е издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-4332-026819 от 06.11.2023г.,
с което Д.Д.Д. - Началник Сектор в ОПП – СДВР на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5,
вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложила на Г. Я. Т.
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР на Г. Я. Т. са отнети и 26 контролни точки.
Наказателното постановление е било изпратено за връчване на Т. чрез 01 РУ – СДВР.
Т. е бил търсен и на адреса в гр. София, ул. „Симеонов век“ № 7, и по телефона. Оставено
му било съобщение да се яви в приемната на мл. полицейски инспектор Л. към 01 РУ –
СДВР, но жалбоподателят не се явил. Във връзка с това била изготвена Докладна записка от
мл. полицейски инспектор Л. към 01 РУ – СДВР, която /заедно с невръченото НП/ била
изпратена на ОПП – СДВР с писмо, изведено в 01 РУ – СДВР на 25.09.2024г. Върху писмото
4
е поставена резолюция от 08.10.2024г. за връчване по чл.58, ал.2 от ЗАНН, като върху самото
НП е поставен печат /без подпис/, че Наказателното постановление е връчено по чл.58, ал.2
от ЗАНН на 20.09.2024г. и е влязло в сила на 05.10.2024г.
Въпреки така направеното отбелязване, Наказателното постановление е връчено
срещу подпис на Г. Я. Т. на 11.11.2024г., след което е обжалвано от него с жалба, подадена
чрез системата за сигурно електронно връчване на 18.11.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетеля М. П.;
АУАН с бланков № 069023 от 20.10.2023г.; разписка за подаване на жалба чрез системата за
сигурно електронно връчване; Докладна записка от мл. полицейски инспектор Л.;
декларация по чл.188 от ЗДвП; справка от сайта на Български институт по метрология за
вписан тип средство за измерване; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване;
Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37617/02.06.2023г.; снимков
материал (снимки на автомобила и на техническото средство); Ежедневна форма на отчет от
01.06.2023г.; призовка; Електронен фиш Серия К № 6366578, издаден от СДВР; Електронен
фиш Серия К № 6275314, издаден от СДВР; писмо с рег. № 4332р-51564/25.09.2024г.;
справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-8283 от 12.11.2015г.;
Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от 12.09.2024г.; Заповед на
Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; извадка от Ръководство за
работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение
CORDON-M2; справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш
Серия К № 6275314; писма от Български институт по метеорология с вх. № 48492 от
11.02.2025г. и с вх. № 56335 от 17.02.2025г. - с приложени копия на Протокол от проверка №
019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване и извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“;
писмо от ОПП – СДВР с вх. № 56284 от 17.02.2025г.; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 56129
от 17.02.2025г. - с приложени писмо с рег. № 4332р-51564/25.09.2024г., Докладна записка от
мл. полицейски инспектор Л., писмо до 01 РУ – СДВР, Електронен фиш Серия К № 6275314,
издаден от СДВР с разписка за получаване, справка от информационната система на ОПП –
СДВР за Електронен фиш Серия К № 6275314, Електронен фиш Серия К № 6366578,
издаден от СДВР с разписка за получаване, справка от информационната система на ОПП –
СДВР за Електронен фиш Серия К № 6366578, справка за регистрацията на МПС с рег. №
****, справка за собствеността на МПС с рег. № **** и справка от информационната
система на ОПП – СДВР за НП № 23-4332-026819 от 06.11.2023г.; писмо от Столична
община с вх. № 57242 от 18.02.2025г. с приложена схема и писмо от „****г“ ЕООД с вх. №
57273 от 18.02.2025г.
Приложените на лист 12-15, лист 55-59, лист 62-75 и лист 99-107 от делото писма от
Български институт по метеорология с вх. № 48492/11.02.2025г. и с вх. № 56335/17.02.2025г.,
Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистъра на одобрените
5
за използване типове средства за измерване, извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-
радарна система“, справка от сайта на Български институт по метрология за вписан тип
средство за измерване с номер на вписване В-46, Решението за одобрение на типа на уреда
за измерване и извадка от Ръководство за работа със стационарно преносими уреди за
осъществяване на контрол на пътното движение CORDON-M2 следва да се кредитират от
съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От
съвкупната им преценка се доказва, че видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON М2 с № MD1193 е одобрена съобразно нормативните изисквания, преминала е
проверка и съответно е била технически годна към процесната дата.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-37617/02.06.2023г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та,
ограничението на скоростта за съответното място, режима на измерване и посоката на
задействане. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-37617/02.06.2023г. се установяват още вида и номера на използваното
техническо средство. Това писмено доказателство намира опора и в кредитираните по-горе
писма от Български институт по метеорология и Протокола от проверка № 019-СГ-ИСИС от
14.03.2023г.
В писменото доказателство, приложено на лист 16 от делото, са посочени общия
брой на констатираните нарушения, вида и номера на ползваното техническо средство,
както и това, че то е преминало метрологична проверка, за която има издаден Протокол №
019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г. От съвкупната
преценка на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-37617/02.06.2023г., Протокола от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. и
писмата от Български институт по метрология с вх. № 48492/11.02.2025г. и с вх. №
56335/17.02.2025г. се установява, че посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37617/02.06.2023г. АТСС е
именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с №
MD1193, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№ В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото
в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-37617/02.06.2023г. техническо средство (CORDON № MD1193) фигурира и в
снимковия материал на лист 17 и лист 18 от делото. Това означава, че именно това
техническо средство е било използвано при заснемането на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила.
6
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-37617/02.06.2023г. отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Този Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 19 от делото) и
съдържа всички реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
01.06.2023г., регистрирането на документа е под № 4332р-37617 от 02.06.2023г., посочени са
имената и подписите на лицата, които са разположили и настроили техническото средство,
респ. са проверили въпросния Протокол. В графата за приемане на Протокола е изрично
отбелязано, че данните са „автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС“, което
означава, че приемането на Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на
компютърна конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса,
поради което и няма положени имена и подписи на служител на ОПП – СДВР. Отразените в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-37617/02.06.2023г. време, място, посока на движение, ограничение на скоростта и
липсата на пътен знак В-26 се потвърждават и от Ежедневната форма на отчет.
Приложената на лист 20 от делото Ежедневна форма на отчет е годно, информативно,
относимо, обективно, достоверно доказателство, което изцяло се подкрепя от кредитирания
по-горе Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Поради това СРС дава вяра и на Ежедневната форма на отчет от 01.06.2023г.
Въз основа на Ежедневната форма на отчет от 01.06.2023г. и Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37617/02.06.2023г. се
установява, че от 19.30 часа до 21.30 часа на 01.06.2023г. (което включва и процесния час –
20:33 часа) техническо средство CORDON M2 с № MD1193 е било позиционирано в гр.
София, бул. „Ген. Данаил Николаев“ до № 10, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от бул. „Васил Левски“ към бул. „Ситняково“ при ограничение на
скоростта 50 км/час за населено място.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло и приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 17 и лист 18 от делото се установява регистрационният
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение. Приложеният по делото снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимката на лист 19 от
7
делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тя се явява годно веществено
доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано АТСС.
Писмото от Столична община с вх. № 57242 от 18.02.2025г. и приложената към него
схема, както и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 56284 от 17.02.2025г. са обективни,
непредубедени и достоверни писмени доказателства, които намират опора не само помежду
си, но и в кредитираните по-горе снимки (на лист 17 и лист 18 от делото), Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37617 от
02.06.2023г., Ежедневната форма на отчет от 01.06.2023г. и констатациите в АУАН. Поради
това съдът дава вяра на цитираните по-горе писмени доказателства и приема, че на
процесното място не е имало пътен знак В-26 и ограничението на скоростта е било 50 км/час
за населено място.
Приложените на лист 94-95 от делото справки са обективни, достоверни и като
издадени от държавен орган имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това СРС дава вяра на справката за регистрация на МПС с рег. № **** и на
справката за собствеността на МПС с рег. № ****, като приема, че автомобилът, с който е
извършено нарушението, е собственост на „****г“ ЕООД.
Писмото от „****г“ ЕООД с вх. № 57273 от 18.02.2025г. също следва да се кредитира
от съда, тъй като е достоверно и не се опровергава от нито едно друго доказателство,
събрано по делото. Поради това СРС приема, че лек автомобил „****“ с рег. № ****, макар
да е собственост на „****г“ ЕООД, реално се ползва от жалбоподателя Г. Я. Т..
Призовката на лист 21 от делото е обективно доказателство, което намира опора в
показанията на св. М. П.. Поради това СРС дава вяра на призовката и приема, че от ОПП –
СДВР са призовали Т. да се яви пред тях.
Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС
(т.е. ползвателят) отговаря за извършеното с него нарушение. В случая жалбоподателят Г. Я.
Т. е ползвател на МПС-то, с което е извършено процесното нарушение. По делото е налична
декларацията по чл.188 от ЗДвП, подписана от жалбоподателя и съдържа неизгодни за него
факти, а именно, че той е управлявал автомобила на процесната дата и час. Поради това
съдът приема, че Г. Я. Т. към 20:33 часа на 01.06.2023г. е бил ползвател и водач на
превозното средство и се явява отговорен за извършеното нарушение по ЗДвП.
Разпитаният от СРС, НО, 10 състав свидетел М. П. дава относими, информативни,
достоверни и непредубедени показания. Те намират опора в събраните по делото писмени
доказателства. Поради това съдът кредитира думите на св. П..
Съдът дава вяра и на приложения по делото АУАН с бланков № 069023 от
20.10.2023г., защото отразените в него констатации намират опора в останалия събран по
делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
Приложените на лист 22, лист 23, лист 60, лист 86-89 и лист 90-93 от делото
доказателства са обективни, достоверни и взаимно допълващи се. Поради това СРС
кредитира Електронен фиш Серия К № 6366578 и Електронен фиш Серия К № 6275314,
8
справките от информационната система на ОПП – СДВР за тези Електронни фишове и
разписките за получаването им и установява, че за нарушения по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
жалбоподателят Т. е бил наказван с Електронен фиш Серия К № 6366578 и с Електронен
фиш Серия К № 6275314, връчени на 16.05.2023г. и влезли в сила на 31.05.2023г.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на справката картон на водача, както и на
приложените по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните
работи. От справката картон на водача се установяват предишните нарушения по ЗДвП на Г.
Я. Т., включително и това, че той е бил наказан с Електронен фиш Серия К № 6366578 и с
Електронен фиш Серия К № 6275314, връчени на Т. на 16.05.2023г. и влезли в сила. От
Заповед № 513з-8283 от 12.11.2015г. на Директора на СДВР и т.2.1., вр. т.1.3.1. от Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че М. П. П. е
имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. От Заповед № 8121К-12547 от
12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Д.Д.Д. е заемала длъжността
Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР. Като такава, по
силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи тя е имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП.
Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица и релевираните в обратната насока доводи в жалбата се явяват
неоснователни.
Приложените на лист 10, лист 24 и лист 83-85 от делото документи са взаимно
допълващи се, обективни и непредубедени. Поради това СРС кредитира писмото от ОПП –
СДВР до 01 РУ – СДВР, Докладната записка от мл. полицейски инспектор Л. и писмото с
рег. № 4332р-51564/25.09.2024г. От съвкупната им преценка се установява, че процесното
Наказателно постановление е било изпратено с цел връчване на Г. Я. Т. чрез 01 РУ – СДВР,
жалбоподателят е бил търсен на адрес : гр. София, ул. „Симеонов век“ № 7 и по телефона,
било му е предадено съобщение да се яви в приемната на мл. полицейски инспектор Л. към
01 РУ – СДВР, но не го е сторил, за което е изготвена Докладна записка от мл. полицейски
инспектор Л., която /заедно с невръченото НП/ е била изпратена на ОПП – СДВР с писмо,
изведено в 01 РУ – СДВР на 25.09.2024г. Видно от писмо с рег. № 4332р-51564/25.09.2024г.
на него е била поставена резолюция от 08.10.2024г. за връчване по чл.58, ал.2 от ЗАНН. От
екземплярите на Наказателното постановление, приложени на лист 9 и лист 82 от делото се
вижда, че е поставен печат /без подпис/, че Наказателното постановление е връчено по
чл.58, ал.2 от ЗАНН на 20.09.2024г. и е влязло в сила на 05.10.2024г. Това отбелязване на
обвързва съда. При условие, че СРС е сезиран с жалба срещу въпросното НП, съдебният
състав сам следва да направи преценка дали са били налице предпоставките за прилагане на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и дали тази норма е била правилно приложена в конкретния случай. За
да бъде приложен чл.58, ал.2 от ЗАНН следва да се докаже, че нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, новият му адрес е неизвестен, като наказващият орган следва да
отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в
9
Докладната записка не е посочено на коя дата Т. е бил търсен на известния за него адрес.
Същевременно е посочено, че с лицето е осъществена връзка по телефона и е било
уговорено да се яви пред служител на МВР, но не сторил това. Установяването на
нарушителя, макар и по телефона, означава, че не може да се направи извод, че същият се
крие и съответно, че не може да бъде установен. Няма и данни да е променил адреса си, като
новият му адрес да е неизвестен. Поради това СРС счита, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.58, ал.2 от ЗАНН. С оглед на така оформената Докладна записка (без
посочена дата, на която Т. е бил търсен на адреса, без вписване кога е бил уведомен по
телефона, имало ли е уговорка за явяване в приемната в точно определен момент и ако да –
кой е той, както и без посочен момент, до който Т. не се е явил пред мл. полицейски
инспектор Л.) съдът приема, че административно – наказващият орган е следвало да проведе
нова процедура по връчване на НП, а не да се позовава на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Освен това
СРС приема, че в случая чл.58, ал.2 от ЗАНН е бил неправилно приложен и заради още нещо
– върху НП не е отбелязано на коя дата нарушителят не е бил намерен на адреса си. На
следващо место – чл.58, ал.2 от ЗАНН изисква отбелязването да се направи от наказващия
орган, а видно от лист 9 и лист 82 от делото в случая отбелязването е с печат и без подпис,
което означава, че върху Наказателното постановление няма направено отбелязване от
наказващия орган, както изисква чл.58, ал.2 от ЗАНН. И на последно място /но не и по
важност/ следва да се посочи, че в конкретния случай върху НП е посочено, че то е връчено
по чл.58, ал.2 от ЗАНН на 20.09.2024г., но видно от писмо с рег. № 4332р-51564/25.09.2024г.
до 25.09.2024г. Наказателното постановление е било в 01 РУ – СДВР (с цел връчване на
нарушителя) и следователно няма как пет дни по-рано (на 20.09.2024г.) НП да е била
налично и пред наказващия орган (Началник Сектор в ОПП - СДВР), за да може да
отбележи, че НП е връчено на 20.09.2024г. Не следва да се забравя, че според чл.58, ал.2 от
ЗАНН Наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая
като е записано, че НП е връчено на 20.09.2024г., излиза, че тогава е направено
отбелязването по чл.58, ал.2 от ЗАНН, но това няма как да бъде прието за вярно, тъй като по
делото е налице писмо с рег. № 4332р-51564/25.09.2024г., според което до 25.09.2024г. НП е
било в 01 РУ – СДВР, т.е. не е било върнато в ОПП – СДВР и няма как пет дни по-рано
Началник Сектор в ОПП – СДВР да направи отбелязването по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Поради изложеното по-горе СРС приема, че процесното НП не е законосъобразно
връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и направените в тази връзка отбелязвания върху
самото Наказателно постановление не обвързват съда и не следва да се приемат за верни.
Именно поради това СРС не дава вяра на приложената на лист 96-97 от делото справка,
както и на писмото от ОПП – СДВР на лист 81 от делото - касателно датата на връчване на
НП № 23-4332-026819 от 06.11.2023г. В тези два документа се сочи още, че НП било
изпратено и по електронна поща. Дори и това да е така, доколкото няма ангажирани
безспорни доказателства дали жалбоподателят е отворил въпросните електронни съобщения,
не може да се приеме, че чрез тях със сигурност е получил препис от НП на по-ранна дата от
отразената в разписката за връчване на НП върху самото Наказателно постановление.
10
Поради всичко, изложено по-горе, СРС прие, че Наказателното постановление е
връчено на основание чл.58, ал.1 от ЗАНН на Г. Т. /срещу подпис/ на посочената в края на
НП дата – 11.11.2024г.
Приложеното на лист 7 от делото писмено доказателство се характеризира с
достоверна дата. Поради това СРС дава вяра на разписката за подаване на жалба чрез
системата за сигурно електронно връчване и приема, че НП е обжалвано с жалба, подадена
на 18.11.2024г.
При условие, че съдът счита, че НП е връчено законосъобразно на нарушителя на
11.11.2024г., то подадената на 18.11.2024г. жалба се явява депозирана в законоустановения
срок и е процесуално допустима.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица - съгласно
събраните по делото доказателства и изложените по-горе мотиви в тази насока. Видно от
лист 9 и лист 82 от делото Наказателното постановление е подписано от наказващ орган,
поради което и релевираният в обратния смисъл довод в жалбата се явява неоснователен.
Доколкото нарушението е било реализирано на 01.06.2023г., а самият нарушител е
открит на 20.10.2023г. (след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП от страна на Г. Я.
Т.) и от датата на деянието (01.06.2023г.), респ. от датата на установяване на нарушителя
(20.10.2023г.) до датата на съставяне на АУАН (20.10.2023г.) не са изтекли визираните в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове, съдът приема, че те са спазени. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че датата на установяване на нарушението не съвпада винаги с датата
на установяване на нарушителя. В случая нарушителят е станал безспорно ясен едва след
като ползвателят на автомобила е попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП и е признал, че
на процесните дата и час именно той е управлявал МПС-то. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН
Актът следва да се състави до 3 месеца от откриването на нарушителя. За конкретния случая
това означава до 3 месеца, считано от 20.10.2023г. Като е съставен на 20.10.2023г. Актът се
явяват издаден в деня на откриването на нарушителя. Поради това неоснователно в жалбата
се твърди, че бил изтекъл 3-месечният срок за съставяне на АУАН. Когато нарушителят не е
бил спрян за проверка в момента на извършване на нарушението, погрешно би било да се
мисли, че 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на деянието, а
не от датата на попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП.
Между датите на съставяне на Акта (20.10.2023г.) и на издаване на Наказателното
постановление (06.11.2023г.) е изтекъл срок по-малък от месец. Поради това съдът приема,
че са спазени сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
11
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
нарушителя и на двама свидетели. Законът дава възможност свидетелите по Акта да са
свидетели на съставянето му, когато той се съставя след извършване на нарушението. След
изготвянето Актът е предявен на Г. Я. Т. и му е връчен екземпляр от него. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Същото е надлежно удостоверено с подписи.
Поради това СРС приема, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.43,
ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН като при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Релевантните за спора
факти са описани в АУАН и в НП по един и същ начин. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. То е достатъчно ясно и разбираемо
посочено в Акта и в Наказателното постановление. По недвусмислен начин е записано
времето и мястото на нарушението, че то се изразява в управление на МПС с превишена
скорост, посочена е измерената скорост, скоростта след приспадане на 3 км/ч. толеранс в
полза на водача и разрешената скорост в населено място. Автомобилът е индивидуализиран
по модел, марка, регистрационен номер и собственик. Отбелязано е, че водачът на
автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Записано е, че нарушението е
установено с техническо средство и същото е в достатъчна степен индивидуализирано. В
хода на описание на нарушението са посочени доказателствата, на които то се основава.
Поради всичко това съдът приема, че нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, са достатъчно ясно описани в АУАН и НП.
Доколкото и в Акта, и в НП е посочено, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
извършено при условията на системно превишаване на скоростта, като са цитирани и два
Електронни фиша, и е посочена датата им на влизане в сила, СРС приема, че формално не са
налице основания за отмяна на процесното Наказателно постановление. Дали е налице
системност на процесното нарушение е въпрос по съществото на спора.
Водим от изложеното съдът прие, че при съставянето на Акта и при издаване на
Наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, не е нарушено
правото на защита на нарушителя да разбере повдигнатото му административно –
наказателно обвинение и съответно спорът следва да бъде решен по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал и подкрепящите го констатации от АУАН настоящият съдебен състав установи, че
с техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и
място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била заснета скорост на движение 95 км/час. Предвид възможността за грешка в рамките
на 3 км/час при скорост до 100 км/ч., съдът приема, че автомобилът се е движил с поне 92
км/час. От всички налични по делото доказателства следва, а и жалбоподателят не спори, че
12
именно той е управлявал заснетото МПС. Освен това в декларация по чл.188 от ЗДвП Г. Я. Т.
посочва себе си като водач на МПС-то. Поради това и на основание чл.188 от ЗДвП Г. Я. Т.
следва да бъде наказан с наказанието, предвидено за извършеното нарушение – доколкото
той е управлявал МПС-то с процесната скорост на 01.06.2023г. в 20:33 часа. От снимковия
материал, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-37617/02.06.2023г., Ежедневната форма на отчет от 01.06.2023г., АУАН,
писмото от Столична община и схемата към него, както и от писмото на ОПП – СДВР с вх.
№ 56284/17.02.2025г. се установява, че на процесното място не е имало пътен знак В-26 и
ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място. При тези данни следва, че
като се е движил с поне 92 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 км/час в полза на водача)
при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място водачът на МПС-то доказано е
реализирал от обективна страна фактическият състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на
движение на лек автомобил да не се превишава скоростта от 50 км/час в населено място.
Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със скорост от поне 92 км/ч. (след
приспаднатия толеранс) при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място,
жалбоподателят Г. Я. Т. (като водач на лекия автомобил, заснет с техническото средство)
следва да носи отговорност за реализираното от обективна страна нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. в населено място (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) в случая е с 42 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено при пряк
умисъл. Всеки водач на пътно превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на пътен знак, въвеждащ друго ограничение на скоростта, следва
да управлява МПС със скорост, която да не превишава 50 км/час. Щом е измерена скорост от
поне 92 км/ч. значи водачът на МПС-то е съзнавал обществено-опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните последици.
Гореизложеното означава, че от обективна и субективна страна е доказано, че Г. Т. е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на 01.06.2023г.
Настоящият съдебен състав не приема конкретният случай за маловажен.
Нарушението е формално – на просто извършване. С управление на автомобила със скорост
над 50 км/ч. в населено място нарушението е довършено, без законодателят да изисква
настъпването на някакви вредни последици. Единствената обществено-опасна последица,
визирана в състава на проценото нарушение, е осъществяването на самото му изпълнително
деяние. Освен това в случая превишението на скоростта над позволените 50 км/час не е
никак малко – с 42 км/час. Нарушението е реализирано в населено място, на 1 юни – Денят
на детето. Предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП (макар да не могат да
обосноват извод за „системност“ на процесното нарушение – по съображения, изложени по-
долу) следва да се вземат предвид при преценката на обществената опасност на дееца и
обосновават завишена степен на опасност на Т. на пътя. Поради това разпоредбата на чл.28
13
от ЗАНН е неприложима.
Според §6, т.62 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „системно“ е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото Наказателно постановление или на първия Електронен фиш, с който на нарушителя
се налага наказание за същото по вид нарушение. Това означава, че проявите на нарушение
от даден вид трябва да са най-малко три, като едва третото по ред нарушение следва да се
квалифицира като извършено при условията на „системност“. От значение в случая е
началният момент, от който следва да се броят минимум три прояви на нарушение от
съответния вид и този момент е влизане в сила на първото НП или Електронен фиш. В
случая в АУАН и в НП са посочени два предходни Електронни фиша, но доколкото и двата
са влезли в сила на 31.05.2023г., не може да се приеме, че нарушенията, за които са издадени
Електронен фиш Серия К № 6366578 (нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено
на 19.09.2022г.) и Електронен фиш Серия К № 6275314 (нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 14.08.2022г.) са осъществени в едногодишен срок от влизане в сила на
Електронните фишове на 31.05.2023г. Поради това погрешно би било да се счита, че
нарушенията по чл.21 от ЗДвП, за които Т. е бил наказан с цитираните в АУАН и НП
Електронни фишове обосновават първото и второто нарушение, а от там погрешно би било
да се счита, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП от 01.06.2023г. е третото по ред
нарушение от същия вид. Процесното нарушение е извършено след като преди това Т. е
извършил други две нарушения от същия вид, за които са му били издадени Електронен фиш
Серия К № 6366578 и Електронен фиш Серия К № 6275314, но доколкото тези два
Електронни фиша са влезли в сила на една и съща дата /31.05.2023г./, всеки от тях следва да
се счита за „първия електронен фиш“ по смисъла на §6, т.62 от ДР на ЗДвП, от който следва
да се преценява дали има поне три други нарушения от същия вид. В случая
административно – наказващият орган нито е посочил в АУАН и НП (т.е. нито съответно е
предявил обвинение), нито е доказал след 31.05.2023г. и преди 01.06.2023г. Т. да е
реализирал други две нарушения по чл.21 от ЗДвП, за да е мислима хипотезата процесното
деяние да се яви третото по ред нарушение по чл.21 от ЗДвП, извършено в рамките на 1-
годишния срок от влизането в сила на Електронните фишове на 31.05.2023г. Това, че
процесното нарушение е от същия вид като нарушенията, за които са били издадени на Т.
Електронен фиш Серия К № 6366578 и Електронен фиш Серия К № 6275314 не е
достатъчно, за да се докаже „системност“ на нарушението. За да е изпълнено изискването на
§6, т.62 от ДР на ЗДвП е необходимо да се докаже, че след влизане в сила на Електронните
фишове на 31.05.2023г. Т. е извършил други две нарушения по чл.21 от ЗДвП и процесното
нарушение от същия вид се явява трето по ред в рамките на 1 година, считано от
31.05.2021г. Такива факти не са били предявени на жалбоподателя и срещу подобни
твърдения той не се е защитавал. Поради това не може за първи път с настоящия съдебен акт
жалбоподателят да узнае кои други две нарушения, извършени евентуално преди
01.06.2023г. и след 31.05.2023г. могат да обосноват извод за „системност“ на процесното
нарушение по чл.21 от ЗДвП. Доколкото, за да е налице „системност“ по смисъла на §6, т.62
от ДР на ЗДвП е необходимо в 1-годишен срок от влизане в сила на Електронните фишове
14
на 31.05.2023г. Т. доказано да е извършил поне три нарушения по чл.21 от ЗДвП, за първите
две от които да е има влезли в сила НП или Електронни фишове, а третото да е процесното, а
в случая това нито се доказва от справката картон на водача, нито има подобни факти,
срещу които Т. да се е защитавал от началото на започнатото срещу него административно –
наказателно производство, но следва, че обжалваното НП следва да се измени като се
приеме, че Т. доказано е извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което следва да носи
съответното наказание, без да се санкционира жалбоподателя за това нарушението да е
извършено „системно“.
Поради това СРС приема, че на жалбоподателя следва да се определи наказание за
извършеното от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП, без да се прилага чл.182, ал.5 от ЗДвП, тъй като той се прилага при „системно“
нарушение, каквото в случая се установи, че не е доказано да е осъществено. Поради това и
на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2 от ЗАНН съдът следва да измени НП по отношение на
приложимата санкционна норма, а от там и касателно вида и размера на наказанията.
Според чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП при превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място с над 40 км/час - нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на 600
лева. В случая по делото се установи, че Т. е управлявал МПС със скорост от поне 92 км/час
при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място, т.е. с превишение от 42 км/час.
Заради това на него, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП следва да се наложи „глоба“ в
размер на 600 лева. Точно фиксираният размер на наказанието „глоба“ в чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това на Г. Т. следва да бъде наложено наказание
„глоба“ в размер на 600 лева. Доколкото с процесното НП на жалбоподателя е била
определена „глоба“ в размер на 1200 лева, то същата следва да се намали от 1200 лв. на 600
лева.
В чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП (за разлика от чл.182, ал.5 от ЗДвП) не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“. Поради това
следва изцяло да се отмени определеното с процесното НП наказание от 6 месеца „лишаване
от право да управлява МПС“.
При превишаване на разрешената максимална скорост с по-малко от 50 км/час и при
недоказана съставомерност по чл.182, ал.5 от ЗДвП в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г. – за
краткост : Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.) не се предвижда на виновния водач да се
отнемат контролни точки. Поради това и доколкото съдът прие, че следва да отпадне от
санкционната норма ал.5 на чл.182 от ЗДвП, то следва да се измени НП като се отмени и
отнемането на 26 контролни точки на Г. Т..
15
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че следва да
измени обжалваното Наказателно постановление по отношение на приложимата санкционна
норма (от чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП – на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП), както и относно
вида и размера на наказанията като намали глобата от 1200 лв. на 600 лв., а наложените на Т.
„лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца и
отнемане на 26 контроли точи следва изцяло да отпаднат.
По аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК и доколкото СРС не
отменя обжалваното НП, не следа да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Поради това и искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
Т. следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено
с разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, както и с това, че
юрисдикционният акт не е отменен. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая – на основание чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
гл. юрк. М. е изготвила писмено становище по жалбата с вх. № 45206/10.02.2025г., но не е
взела участие в откритото съдебно заседание пред СРС на 18.02.2025г. Освен това СРС не
потвърждава изцяло НП, а го изменя. Поради това и предвид фактическата и правна
сложност на казуса, както и реално извършената от процесуалния представител на
въззиваемата страна работа по делото, съдът прие, че следва да определи разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на законовия минимум, предвиден в Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. в рамките на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2 от ЗАНН и чл.63д, ал.4, вр. ал.1
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-026819 от 06.11.2023г., издадено
от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Г. Я. Т. е
наложена „глоба” в размер на 1200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 26
16
контролни точки, КАТО изменя санкционната норма от чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП –
на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, КАТО намалява размера на административното наказание
„глоба“ от 1200 лева на 600 лева и КАТО отменя наложените на Т. „лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца и отнемане на 26
контроли точки.
ОСЪЖДА Г. Я. Т. с ЕГН **********, с адрес : ****, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Я. Т. /чрез адв. М./ за присъждане в полза
на жалбоподателя на направените от него разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17