Р Е Ш Е Н И Е № 5
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 11.02.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесети
първа година, в състав:
Председател : Т. Попиванов
при секретаря М.Евтимова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2639 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2 против Т.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е от ищеца иск с право основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които
произтича исковата претенция, са наличието на сключени между страните Договор
за предоставяне на мобилни услуги и Договор за лизинг на мобилни устройства
от 07.03.2011г. и 09.05.2017г.; че
ищецът е изправна страна по договорите, както и че ищецът е прекратил
предсрочно договора поради неизпълнение от страна на ответника.
Иска се от ищеца съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи заплащане на сумата в размер на 55,58 лева – незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 10.04.2017г. –
09.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК по гр.Д. № 1299/2019г. по описа на ВРС, по което има издадена Заповед за
изпълнение, както и да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 54,39
лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.05.2017г. за
устройство марка „Теленор“, модел „М200“. Претендира присъждане на разноските.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител, с
който заявява, че искът е допустим, но неоснователен, като поддържа от своя
страна, че посочените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения не
отговарят на истината. По доказателствата предоставя на съда.
Не са налице обстоятелства, които се признават
от ответника и които да подлежат на доказване.
Съдът е указал доказателствената
тежест на страните: че в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните
облигационни правоотношения; че е изправна страна по договорите; че е прекратил
едностранно договора поради неизплатените от страна на ответника, както и да
установи размерът на претендираните суми.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Не се
спори между страните и се установява от представените по делото договор Договор
за предоставяне на мобилни услуги от
07.03.2011г. и Допълнителни споразумения към него от 15.12.2016г. и
16.02.2017г., че между страните е било налице облигационно отношение, по силата
на което ищцовото дружество се е задължило да предостави мобилна услуга с
мобилен/фиксиран номер 0359899130408, а ответникът се е задължил да заплати
определена цена. А също, че с Договор за лизинг на мобилни устройства от 09.05.2017г., ищцовото дружество е
предоставило на ответника устройство марка „Теленор“, модел „М200“, ведно с
погасителен план, неразделна част от договора за лизинг. С договорите ответникът
е декларирал, че е запознат и приема Общите условия по договорите.
Ищецът
е издал фактура № ********** от 10.05.2017г. за отчетен период от 10.04.2017г.
до 09.05.2017г. за предоставени мобилни услуги в размер на 29.78 лева и фактура
№ ********** от 10.06.2017г. за отчетен период от 10.05.2017г. до 09.06.2017г.
за предоставени мобилни услуги в размер на 32.16 лева или обща сума в размер на
61.94 лева, от която сума е сторнирана сума за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, при което
претендираното общо задължение за исковия отчетен период е общо в размер на
55.58 лева. Съгласно крайната издадена на абоната фактура, същият дължи
изпълнение за устройство марка „Теленор“, модел „М200“ – лизингови вноски в
размер на 54.39 лева за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г. Ответникът
формално оспорва иска, но не е оспорил представените от ищеца писмени
доказателства, както и начислените му с процесните фактури суми, поради което
съдът приема, че ответникът е останал задължен за заплащане на исковите суми по
договора за предоставяне на мобилни услуги и по договора за лизинг на мобилно
устройство в посочения във фактурите размер. Не се оспорва и обстоятелството,
че ищцовото е изпълнило задълженията си по договора – да предостави на
ответника договорените мобилни услуги и да предаде на ответника лизинговата
вещ, поради което ищецът е изправна страна по договорите. Ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на задълженията си към ищцовото дружество
– обстоятелство, което ако е налице е в негова тежест да установи – поради което
той е неизправна страна по договорите.
Ищецът
е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение и в
реализираното заповедно производство по гр.Д. № 1299/2019г. по описа на ВРС му
е издадена Заповед за изпълнение за сумата в размер на 109.97 лева –
незаплатени месечни абонаментни вноски, както и за сумата в размер на 18.42
лева – мораторана лихва за период от 26.08.2017г. до 18.04.2019г. В настоящото
производство се претендира установяване дължимостта на сумата в размер на 55,58
лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода 10.04.2017г. – 09.08.2017г. и не се претенира установяване
дължимостта на лихвата за забава, пресъдена със заповедта за изпълнение, поради
което заповедта за изпълнение в частта, в която са пресъдени сумата над 55,58
лева – главница, както и мораторна лихва - следва да бъде обезсилена.
Ищецът,
като изправна страна по договорите има право да иска изпълнение от страна на
ответника – заплащане на договорената цена за процесните периоди. Исковете като
основателни следва да бъдат уважени.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за пресъждане на
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 15.05.2019г. до изплащане на вземането.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска както следва: в
настоящото производство за платена държавна такса в размер на 100 лева, за депозит
на особен представител в размер на 100 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева или общо разноски в размер на 380 лева,
както и редуцирани разноски по заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1299/2019г.
по описа на ВРС – 77.92 лева за адвокатско възнаграждение и за държавна такса в
размер на 10.82 лева или общо разноски в размер на 88.74 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи изпълнение на парично задължение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2, за следните суми: 55.58 /петдесет и пет лв. и петдесет и
осем ст./ лева, представляваща
неизплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 10.04.2017г.
до 09.08.2019г. по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 07.03.2011г. и Допълнителни споразумения към
него от 15.12.2016г. и 16.02.2017г., с абонатен номер *********, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д.№ 1299/2019г. по описа на ВРС – 15.05.2019г.,
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Л.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2, сумата в размер на 54.39 /петдесет
и четири лв. и тридесет и девет ст./ лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилни устройства от 09.05.2017г. за устройство
марка „Теленор“, модел „М200“ за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г.
ОБЕЗИСЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение, изд. на 17.05.2019г. по ч.гр.Д.№ 1299/2019г.
по описа на ВРС, в частта, в която е пресъдена главница над 55,58 лева – незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
10.04.2017г. – 09.08.2017г. Договор за предоставяне на мобилни услуги от 07.03.2011г. и Допълнителни споразумения
към него от 15.12.2016г. и 16.02.2017г., както и в частта, в която е пресъдена
сумата в размер на 18.42 лева – мораторана лихва върху главницата за периода от
26.08.2017г. до 18.04.2019г.
ОСЪЖДА Т.Л.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2, направените от ищеца
разноски в настоящото производство – общо
в размер на 380 /триста и
осемдесет/ лева, и разноски в
заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1299/2019г. по описа на ВРС – общо в
размер на 88.74 /осемдесет и осем
лв. и седемдесет и четири ст./ лева
Решението може да
бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: