РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. гр.Мадан, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100336 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК от Н. АС. М., действаща чрез пълномощника си адвокат М.О. против Д. С. АС., Ф.
АС. К., С. АС. К., З. ЯС. М., Ф. Х. ТР., Р. АС. Ш., Х. А. ТР., Х. С. ТР., Е. С. СТ., Р. СМ. К.,
Р. СМ. Т., Ф. СМ. С., ЮР. АТ. Б., М. А. Б., Е. Х. К., Р. Х. К., М. Х. К., Х. Х. Д., Ф. АС. СТ.,
Р. АС. СТ., Ф. Х. С., С. АС. АЛ., Ф. Р. Х., Х. Р. ДЖ., Ф. ИС. Ч., АС. ИС. Ч., Ш. Х. М., Х. Х.
Б., Б. Х. М., Ф. ЕМ. М., АС. К. М., В. К. М., АС. АД. Х., ИР. Р. Х., Л. Р. Х..
В исковата молба се твърди, че ищцата е племенница на Р. М. Т. с ЕГН **********,
починал на 16.10.2000 година и на Р. С. Т. с ЕГН **********, починала на 08.11.2007
година. Ищцата и ответниците били наследници на Р. М. Т. и на Р. С. Т.. Ищцата твърди, че
леля й Р. била сестра на майка й Х. К.а. Леля й била лице с увреждане по рождение и нямала
деца със съпруга си Р.. Единственото им детенце било момченце на име Р., което е починало
само няколко дни след раждането му през 1952 година. Р. С. Т. и Р. М. Т. живеели сами в
тяхна двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 68 кв.м., построена в имот пл.
№ ** по кадастралния план на село Ч., за който е отреден УПИ ХII-** в кв.** по плана на с.
Ч., и който по разписен лист в община Р. бил записан на името на Р. Я. Т. (както се казвал Р.
Т.). Когато калекото на ищцата се разболял, леля й сама се грижела за него. Още тогава те
двамата се обърнали към своите роднини с предложение да дарят къщата и имота си на този
от тях, който е съгласен да полага грижи за тях, докато са живи. От роднините по линия на
Р. никой не се съгласил, а също и от страна на леля й. След като той починал, лелята на
ищцата продължила да живее сама в къщата им и нямала нужда от чужда помощ. Ищцата й
помагала за дейности, които изисквали тежко натоварване и такива, с които не можела да се
справи сами. През 2005 година здравословното й състояние се влошило и тя легнала на
легло, като не можела да се обслужва сама, както поради вродените си увреждания, така и
поради напредналата си възраст и влошеното си здраве. Ищцата започнала да се грижи
ежедневно за нея. Посещавала я редовно, носела й хранителни продукти и лекарства,
готвела й, поддържала личната й хигиена. През зимния период я взимала да живее в къщи за
по няколко месеца и живеели в едно домакинство. Приживе тя искала да й прехвърли имота
с къщата. Пред всички свои роднини тя обявила, че къщата и имота около нея оставят на
ищцата, като благодарност за отношението и грижата ни към нея. След смъртта й на
1
08.11.2007 година ищцата установила изцяло фактическата власт върху горния имот, като го
считала за свой. Само ищцата от всички наследници имала ключове от входната врата на
къщата и само тя обработвала двора. Откакто починала леля й, ищцата ходила периодично
там, за да проветрява, ползва къщата, за да съхранява багаж, коси двора, плащала данъците и
таксата битови отпадъци в пълен размер. Тези действия били манифестирани спрямо всички
ответници по спора открито и явно. В нито един момент от 2007г. до сега ответниците
нямали достъп и владение върху процесния имот. Досега никой от тях нямал претенции за
достъп до имота и къщата или за ползването му. Действията на ищцата били манифестирани
спрямо ответниците открито и явно и те били наясно, че имотът е изцяло на ищцата. В
резултат на това в полза на ищцата е изтекла придобивна давност, с изтичането на която
била придобила правото на собственост чрез фактическото упражняване на съдържанието
му в периода 08.11.2007г. - 16.11.2021 година.
С оглед изложеното ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на основание
придобивна давност на следния недвижим имот: имот с планоснимачен номер ** по
кадастралния план на село Ч. със застроена и незастроена площ 351 кв.м., за който е отреден
УПИ *** в кв. ** по плана на с. Ч., община Р., одобрен със Заповед № РД-***/23.04.1985г.,
който е с площ 394 кв.м., при граници на УПИ ***: на север - край на регулацията, на юг -
улична регулация, на изток – УПИ **** и на запад - УПИ ***, ведно с построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда с площ 68 кв.м., находящ се в село Ч., община Р., област
С..
Препис от исковата молба е редовно връчен на всеки от ответниците Д. С. АС., Ф.
АС. К., С. АС. К., З. ЯС. М., Ф. Х. ТР., Р. АС. Ш., Х. А. ТР., Х. С. ТР., ЕЛЗ. С. СТ.,Р. С. К.,
Р. СМ. Т., Ф. СМ. С., Юри Атанасов Б., М. АЛД. Б., Е. Х. К., Р. Х. К., М. Х. К., Х. Х. Д., Ф.
А. С., Р. АС. СТ., Ф. Х. С., С.А. А., Ф. Р. Х., Х. Р. ДЖ., Ф. И. Ч., АС. ИС. Ч., Ш. Х. М.,Х.Х.
Б., Б. Х. М., Ф. ЕМ. М., А.К. М., В. К. М., АС. АД. Х., И.Р. Х., Л. Р. Х.. В срока по чл. 131 от
ГПК никой от тях не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Наличието на правен интерес се обуславя от
формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв
обем ще потърси искова защита. Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск,
навеждайки фактически твърдения за осъществяване на фактическа власт от 08.11.2007 г. до
настоящия момент върху процесния недвижим имот, който е бил собственост на Р. М. Т. и
на Р. С. Т., като страните по делото са техни наследници и като такива са придобили
съответната идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот
съобразно наследственият им дял. Наведеното от ищеца придобивно основание давностно
владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя.
Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни
елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и субективният
(animus) - намерението за своене. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключението за наличие на неизвестен факт, а именно - субективния признак на владението
- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния
признак на владението - упражняването на фактическа власт върху вещта. Както при всички
оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я
оспорва, трябва да я обори. В настоящия случай ответниците са проявили процесуална
пасивност и не са релевирали възражения в този смисъл.
Като писмени доказателства по делото са приети удостоверение за наследници на Р.
М. Т. изх. № Р -.....2021 г. на Кметство с. Ч., общ. Р., от което е видно, че Р. М. Т. е почнал на
2
16.10.2000 г., а неговата съпруга Р. С. Т. на 08.11.2007 г., както и че страните са техни
родственици.
В о.с.з. от 15.06.2022 г. е разпитана свидетелката Х. С., която заяви, че познава
ищцата, както и нейната леля Р. С. Т. и чичо й Р. М. Т.. Те двамата живеели в с. Ч., на ул. Т.
сами. Преди да починат за тях се е грижела ищцата. Лелята на ищцата изпаднала в по-
безпомощно състояние и се наложило ищцата да бъде там. Роднините ходели да я видят
само за свиждане. Свидетелката също ходила при лелята на ищцата. Последната споделяла
как да бъде поделено имуществото след смъртта й, казала на свидетелката, че на ищцата
остава къщата и 2-3 ниви. Пред свидетелката подписала документ, че оставя в наследство
къщата и 2-3 градини на мъжа на Н.. След като починала Р., ищцата плащала данъка и
таксите и ходила да почиства и да поддържа къщата. Само ищцата имала ключ от къщата.
Свидетелката не знаела някой да е създавал пречки на ищцата да влиза в къщата, нито никой
друг да е имал претенции към къщата и двора. Къщата била на два етажа, на двора имало
стълбище, на първия етаж имало две стаи с голям коридор, за втория етаж от първия етаж се
качвало по дървена стълба, втория етаж също бил две стаи с коридор. Свидетелката ходила
в този имот на посещение, когато била жива Р. Т., а след като последната починала
свидетелката не посещавала процесния имот. Ищцата не живеела в процесния имот, ходила
само да почиства къщата.
В същото о.с.з. е разпитана свидетелката С. М., която заяви, че познавала Р. и Р. Т.и,
били съседи. Те живеели в къща на два етажа. Р.Т. починал по-рано от Р. Т.. Имали нужда
някой да се грижи за тях. Когато Р. и Р. Т.и били добре, ищцата ходила по-рядко. Когато
вече починал Р. Т., ищцата ходила, когато имала нужда да носи някакви продукти. Имали и
други роднини, но те били далече. Брат й на Р.идвал рядко да ги вижда, защото тя била сама
и била инвалид. Р. казвала, че който се грижи за нея, на него щели да дадат имота. Знаели, че
ищцата гледала Р.. Ищцата искала да закара Р. в нейната къща, обаче Р. не искала, искала да
си остане в собствената къща. След като починала и Р., къщата била затворена. Ищцата
ходила от време на време, грижела се за къщата, плащала и данъците. Свидетелката не
знаела някой от наследниците да има ключ от къщата. В къщата се съхранявали вещи само
на Р.. Лицето А. Б., който не бил роднина на ищцата искал да отиде да живее в къщата. Не
знаела някой от наследниците на двамата починали да е имал претенции към къщата.
Ищцата се грижела за всичко, обработвала градина и на нея й било оставено всичко.
Градината се намирала далеч от къщата. Свидетелката не знаела някой да е създавал
проблеми на ищцата във връзка с ползване на къщата. Влизала била в тази къща преди две
години с ищцата да видят какъв багаж е останал. Намерили един сандък с дрехи и буркани.
Знаела, че ищцата има достъп до имота. Не била виждала никой друг да влиза в имота освен
ищцата.
В о.с.з. от 12.07.2022г. в качеството на свидетел е разпитан М.Б., който заяви, че
познавал Р. Т. и Р. Т., те живеели в с. Ч. на ул. Т.. Къщата в която живеели, се намирала в
близост до мястото, където живеел свидетелят. Познавал и техните наследници. От тях
ищцата ползвала къщата. Не знаел някой друг от наследниците да е имал претенции към
къщата. В качеството му на кмет на с. Ч. при него не идвали сигнали някой да е смущавал
ползването на имота от ищцата. Ищцата ги гледала като били болни.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като обективни,
житейски логични, а и кореспондиращи на останалия доказателствен материал.
Разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.124 от ГПК, изисква в
качеството на страна, заявяваща право на собственост върху имота, да установи по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от
него придобивно основание- в случая придобивна давност. Разпоредбата на чл.79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
3
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата е упражнявала
фактическата власт върху процесния недвижим имот от 2007 г., в качеството на владелец,
доколкото единствено тя е притежава ключ от него. Липсват данни по делото до настоящия
момент ищцата да е загубила фактическата власт върху имота, или владението й да е
смутено или обезпокоено по какъвто и да е начин от ответниците. Съгласно ТР № 4/2012 г.
на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давностния срок. С оглед
изложеното в периода от 07.11.2007 г. до 07.11.2017 г. е изтекъл 10 годишния срок по чл. 79,
ал. 1 от ЗС и ищцата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот
по давност. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Разноски по
делото не се дължат, доколкото ищцата не е предявила претенция в този смисъл.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. АС., ЕГН **********, с адрес
с. Ч., община Р., ул. Р.№ ..; Ф. АС. К., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р. ул. Д. № ..;
С. АС. К., ЕГН **********, с адрес с. П., община Р.; З. ЯС. М., ЕГН **********, с адрес с.
Ч., община Р., ул. Е. № ..; Ф. Х. ТР., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. З. № ..; Р.
АС. Ш., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Р. № ...; Х. А. ТР., ЕГН **********, с
адрес с. Ч., община Р., ул. Т. № ...; Х. С. ТР., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Т.
№ ...; Е. С. СТ., ЕГН **********, с адрес град Ч., ул. В. Г. № ...; Р. СМ. К., ЕГН **********,
с адрес с. Ч. община Р., ул. Д. № ...; Р. СМ. Т., ЕГН **********, с адрес село Б., община Р.;
Ф. СМ. С., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Д. № ... ЮР. АТ. Б., ЕГН
**********, с адрес село Р., община Р.; М. А. Б., ЕГН **********, с адрес град Р. ул. С. С.
....; Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Р. № ...; Р. Х. К., ЕГН **********,
с адрес с. Ч., община Р., ул. З. №...; М. Х. К., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. З.
№ ..; Х. Х. Д., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Т. № ..; Ф. АС. СТ., ЕГН
**********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Д. №...; Р. АС. СТ., ЕГН **********, с адрес с. Ч.,
ул. Т. № ..; Ф. Х. С., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Р. № ..., С. АС. АЛ., ЕГН
**********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Ю. Г. № ...; Ф. Р. Х., ЕГН **********, с адрес с. Ч.,
община Р., ул. Т. № ...; Х. Р. ДЖ., ЕГН **********, с адрес с. Р., община Р.; Ф. ИС. Ч. ЕГН
**********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Д. № ...; АС. ИС. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Ч.,
община Р., ул. Д. № ...; Ш. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. З. № ..; Х. Х.
Б., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. Х. Б. № ..; Б. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. Ч.,
община Р., ул. З. № ..; Ф. ЕМ. М., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. З. № ..; АС.
К. М., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. З. № ...; В. К. М., ЕГН **********, с
адрес с. Ч., община Р., ул. З. № ..; АС. АД. Х., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул.
Т. № ...; ИР. Р. Х., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Р. № ...; Л. Р. Х., ЕГН
**********, с адрес с. Ч., община Р., ул. Р... № ..., че Н. АС. М., ЕГН **********, с адрес с.
Ч., общ. Р., ул. З. № ... е собственик на основание придобивна давност на следния недвижим
имот: имот с планоснимачен номер *** по кадастралния план на село Ч. със застроена и
незастроена площ 351 кв.м., за който е отреден УПИ *** в кв. *** по плана на с. Ч., община
Р., одобрен със Заповед № РД-602/23.04.1985г., който е с площ 394 кв.м., при граници на
УПИ ***: на север - край на регулацията, на юг - улична регулация, на изток – УПИ *** и на
запад - УПИ***, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 68
кв.м., находящ се в село Ч., община Р., област С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5