№ 6886
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20241100514176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17253/26.09.2023г. по гр.д. № 10797 по описа за 2024г. на
Софийски районен съд, 32-ри състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. Г. Я., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумите, както
следва: сумата от 3416,86лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-23.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 23.10.2020г. до 30.04.2022г;
сумата от 550,21лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 10.10.2023г.;
сумата от 45,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
23.10.2023г до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020г. до
30.04.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
58141/2023г. по описа на СРС , като М. Г. Я., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски
1
от 938,09лв. по исковото дело и 127,91лв. по заповедното дело, като са
отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за горницата над
3416,86лв. до предявен размер от 3556,90лв. и за периода от 01.05.2020г. до
22.10.2020г; иск за обезщетение за забава за горница над 550,21лв. до
предявен размер от 596,30лв; иск за сумата от 11,09лв. като обезщетение за
забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от
15.11.2020г. до 10.10.2023г., като Топлофикация София“ЕАД е осъдена да
заплати на М. Г. Я. съдебни разноски от 37,48лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
333908/21.10.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете М. Г. Я.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че правилно било прието от
районния съд че имот е съсобствен и квотите в съсобствеността, но
неправилно било прието че другият съсобственик не дължи заплащане на
сумите. Въззивникът не бил сключил договор с Топлофикация София“ЕАД.
Възникването на наемното правоотношение по чл. 57 от СК не доказвало , че
само ползващия съпруг дължи цената за топлоснабдяването на имота.
Клиенти на ищеца били двамата съсобственици –бивши съпрузи. Нямало
изявление от бившата му съпруга – В. Я.а, до ищеца че напуска имота по чл.
61 от ОУ. Отделно не можело едва със счетоводната експертиза да се
установи основанието на иска, от исковата молба не ставало ясно дали се
претендира енергия за отопление на имота или на общите части или за горещо
битово водоснабдяване или за сградна инсталация, нито се разбирало каква
лихва и върху коя главница се претендира, не можело да се претендира лихва
върху платени суми. Част от сумата била по изравнителна сметка от
31.07.2022г., която била извън процесния период. Не можело да дължи суми
преди да се издаде фактура за тях. Още на 03.11.2023г. платил всички суми, те
били отнесени от ищеца в нарушение на чл. 76 от ЗЗД. Не можело ищецът да
отнася това плащане за суми за период след процесния, те не били най-стари,
нито най-обременителни. Топломерите не били преминали през
метрологична проверка, ищецът следвало да осигури такава. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е
2
разноски
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Техем
Сървисис“ЕООД, ЕИК ********* не е изразило становище .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
64049/27.02.2024г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
М. Г. Я., ЕГН ********** срещу, с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че М. Г. Я., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както
следва: сумата от 3556,90лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-23.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 37 в гр. София, ж.к.
„******** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г; сумата от 596,30лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 10.10.2023г.; сумата от
45,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 23.10.2023г
до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020г. до
30.04.2022г., сумата от 11,09лв. лихва върху платена главница и върху цената
на дяловото разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 58141/2023г. по описа на СРС като му се присъдят
разноски. Посочило е, че ответникът е съсобственик на имота потребител
на енергия в него, потребил енергия в имота за процесния период в количества
и на стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение, изпаднал в забава на плащането й и дължал обезщетение в
размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Ответникът М. Г. Я., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че исковата молба е нередовна, не
сочела основание на вземанията. Посочил е, че имотът бил съсобствен, като
той притежавал 7/12 ид.ч. от имота, останалите 5/12 ид.ч. притежавала
3
бившата му съпруга В. А. и той не отговарял за припадащите се на нея
съобразно квотата й суми. Не било установено точното количество доставена
в имота енергия, качеството й. Задълженията били погасени по давност.
Платил задълженията чрез плащане в Изи Пей. Имот ве(е бил продаден на 3-
то лице. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –– Техем Сървисис“ЕООД,
ЕИК ********* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 58141/2023г. на СРС съгласно
което по заявление вх. № 297092/23.10.2023г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено М. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както следва: сумата от
3556,90лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
23.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 37 в гр. София, ж.к. „******** за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г; сумата от 596,30лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 10.10.2023г.; сумата от 45,50лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 23.10.2023г до изплащането й,
представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 11,09лв. лихва
върху цената на дяловото разпределение, както и разноски от 134,20лв., за
така издадена заповед длъжникът е уведомен на 11.01.2024г., на 25.01.2024г. е
подал възражение срещу заповедта, сочещо че не дължи сумата, на
01.02.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията и такива е представил на 27.02.2024г.
По делото е прието удостоверение за наследници, издадено на 06.08.1992г.
от СО, район Изгрев, съгласно което Г.В. Я. е починал на 06.08.1992г., като е
оставил за наследници по закон съпругата си И.А. Я.а и децата си Н. Г.а А. и
М. Г. Я..
По делото е приет договор от 27.04.1991г. съгласно който на Г.В. Я. е
продаден държавен имот представляващ апартамент № 37 бл. 11, ж.к.
********
4
Приет е нотариален акт № 139/30.12.2004г. носещ подписи за страните по
него и за съставилия го нотариус И., рег. № 384 на нот.К,. съгласно който на
30.12.2004г. И.А. Я.а и Н. Г.а А. са прехвърлили на М. Г. Я. своите 5/6 ид.ч. от
апартамент 37 в ж.к. ********, гр. София срещу задължение да издържа и
гледа И.Я. и заплащане на прехврълителя Н. Я.а на сумата от 3400лв
Прието е Решение от 31.05.2016г. по дело № 51445/2015г. на СРС, с
отбелязване, че е влязло в сила на 31.05.2016г. , съгласно което е прекратен с
развод бракът сключен на 17.10.1993г. от М. Г. Я. и В. А.Я., като е утвърдено
споразумение между тях, съгласно което семейното жилище - апартамент 37 в
ж.к. ********, гр. София се предоставя на М. Я., В. Я.а го е напуснала.
Приета е молба-декларация от 12.12.2015г. по регистъра на ищеца, съгласно
която на 12.12.2015г. В. А.Я. е подала до ищеца заявление, сочещо че
апартамент 37 в ж.к. ********, гр. София се ползва само от М. Г. Я., тя го е
напуснала , със съпруга си били в режим на разделност вписан в АВписвания ,
брачен регистър от 2013г., като от 08.02015г. била напуснала жилището и е
поискала да бъде заличена като ползвател на имота.
На лист 39 от делото на СРС е копие на част от молба, сочеща за автор В.
Я.а описваща решение на СРС от 31.05.2016г., както и че тази молба е във
връзка с имот с абонатен № 176888.
Приет е отговор на искова молба от 07.02.2023г. по дело 58210/2022г. на
СРС, 77-ми състав, с който В. Я.а е оспорила иск на Топлофикация
София“ЕАД за заплащане на суми за процесния имот, сочейки че го е
напуснала още през 2015г., че е уведомила Топлофикация за същото, че имало
искане от лятото на 2015г. за издаване на заповед за незабавна защита, в
последствие се развела с Я. и решението било влязло в сила на 31.05.2016г.
Приети са две страници от решение по дело 58210/2022г. съгласно което
исковете на Топлофикация София са били за период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г.
Прието е писмо от ищеца до ответника ,известие за доставяне, съгласно
които на 21.03.2013г. ищецът е уведомил ответника че е открил партида за
имота на негово име, защото той е негов собственик, на 0.04.2013г. ответникът
е получил писмо от ищеца.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС , договор от12.11.2001г.,
съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ******** е избрало и
5
възложило на Техем Сървисис“ЕООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата в списъка на живущи за ап. 37 са записани 4-ма членове
на семейството.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на за имота
в размер на сумите, за които е предявен иска
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г.
съгласно чл. 33 от които суми по фактури следва да се заплащат в срок от 45
дни след края на периода за който се отнасят в забава се изпада след изтичане
на срока за плащане на сумите по изравнителните сметки. Съгласно чл. 62 от
ОУ клиент който напуска семейното жилище въз основа на официален
документ следва да уведоми за същото доставчика като поиска промяна на
партидата
Приети са талони за отчети на уреди в имота, носещи подпис за
потребител, изравнителни сметки, съгласно които титуляр на партида за имота
е М. Я. , за втория отчетен период не е осигурен достъп за отчет на уреди в
имота, за първия отчетен период изравнителна сметка е по показания на уреди
в имота – за 4 отоплителни тела и за един водомер.
Приети са разписки от Изи Пей, съгласно които на 03.11.2023г. М. Я. е
платил на ищеца сума от 1929,21лв., за процесния имот, но в самата разписка
са посочени само суми за фактури от 2023г., сбор на които не съответства на
общата сума.
Приета е разписка от 02.11.2023г. съгласно която на 02.11.2023г. М. Я. е
платил на ищеца 28,84лв. за лихви върху фактури, издадени през периода
ноември 2020г.-май 2021г.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и
третото лице-помагач и допълнително представени му такива от тях е
посочило, че стойността на доставената и потребената енергия в имота за
периода май 2020-април 2022г. била 3627,64лв., сградата била топлофицирана,
дяловото разпределение било коректно направено от Техем Сървисис“ЕООД.
Общият топломер бил преминал през метрологични проверки и бил годен,
ежемесечно били снемани отчетите по него, технологични разходи били
приспадани коректно. В имота имало четири отоплителни тела с монтирани
уреди за измерване на потребление, един водомер. Уредите за първия отчетен
период били отчетени дистанционно, за втория отчетен период не бил
осигурен достъп за отчет и начисления били на база инсталирана мощност а за
БГВ – за един потребител, обем на имота бил 146 куб.м.
6
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в система на ищеца по партида на
ответника за имота били начислени сумите, за които са предявени исковете,
нямало данни за извършени плащания на сумите. Отразяване на погасени
суми от 33,47лв. се дължало на промяна в цената на топлинната енергия през
периода юли2019-март 2020 Плащанията от 02.11.2023г. и от 03.11.2023г.
били отнесени за вземания, които възникнали в период след процесния В
платежните документи не се сочело че се плащат суми по делото, фактурите
по изравнителните сметки били от юли месец, но те касаели периода на
изравняването тоест от май 2021г. до април 2022г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Исковата молба индивидуализира
вземанията до степен позволяваща правната им квалификация – сочи
основание и размер на всяка вземане, не е необходимо претнецията за топинна
енергия да се посочва по съставляващите я компоненти. Иск за лихва от
11,09лв. в петитум е посочена като такава върху платена главница и като
лихва за цена на дялово разпределение, но иск за тази сума е отхвърлен и не е
предмет на въззивното дело , поради което въззивният съд не разполага с
правомощие да се произнесе дали исковата молба в тази част е била редовна.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и
обезщетение за забава на плащането на топлинната енергия, за които е
издадена заповед за изпълнение.
7
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването , че
е носител на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията, като
ответникът е изпаднали в забава за изпълнението .
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
8
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ следва , че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема , че по делото е установено ответникът да е бил в договорни
отношения с ищеца за процесния период за доставка на топлинна енергия за
имот представляващ апартамент № 37 вх. Б, бл. ********“, гр. София.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени
битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
9
са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетите по делото неоспорени от страните договор,
удостоверение за наследници, нотариален акт от 2004г., решение за
прекратяване на брак с развод установяват, че през процесния период
апартамент № 37, в ж.к. ******** е бил съсобствен на М. Я. и на В. Я.а при
условията на разделност, те двамата са били съпрузи, но бракът им е
прекратен с влязло в сила на 31.05.2016г. съдебно решение, с което е
утвърдено споразумение, предоставящо ползването на този имот на М. Я.,
което жилище В. А. е напуснала към него момент. Така установените
обстоятелство установяват , че за процесния период имотът е ползван само от
М. Я.. Установява се по делото, че партида за имота е била открита на името
на М. Я. още през 2013г. – за същото е направено изявление от ищеца до
ответника с писмото от 2013г. Доколкото със заявление от 12.12.2015г. В. Я.а
е поискала от ищеца да я заличи като потребител на топлинна енергия за
имота в системата си, сочейки че е напуснала жилището , като съобрази и
приетото по делото решение за прекратяване на брака на М. Я. и на В. Я.а,
10
което решение е в държане на ищеца, като на лист 39 от делото има части от
молба с посочен автор В. Я.а и описваща решение на СРС от 31.05.2016г. във
връзка с процесиня имот, като съобрази и отговора на В. Я.а по дело
образувано от ищеца срещу нея за вземания във връзка с топлоснабдяването
на имота за период до 2020г., то съдът приема че ищецът е бил надлежно
уведомен за промяната на фактическото ползване на имота по смисъла на чл.
62 от ОУ, поради което и отговорност пред ищеца за заплащане на стойността
на доставените стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването на имота носи
само ответникът.
Установява се по делото от приетите по делото заключение по съдебно-
техническата експертиза, че в сградата е доставяна топлинна енергия за
отопление, общият топломер е бил годен да измерва потреблението, за
процесния имот не е осигурен достъп за отчитане на уреди за втория отчетен
период, за първия отчетен период същите са отчетени , като топлинна енергия
е начислена с оглед на четирите броя отоплителни тела в имота и обема му, на
база 1 потребител за втория отчетен период, а за първия отчетен период – по
показанията на уредите , стойността на реално потребената топлинна енергия
в имота е 3627,64лв. за двата пълни отчетни периода. Неоснователни са
оплакванията на въззивника основани на обстоятелството, , е фактурата по
втората изравнителна сметка била издадена след края на процесния период.
Тази фактура сочи периода, за който се издава и той е в рамките на процесния
период като данните по фактурата съответстват на изравнитената сметкаи на
заключението по техническата експертиза. Преди да се извърши точното
измерване на потреблението не е възможно да се издаде такава фактура и
доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Така съдът
приема, че районният съд е присъдил само суми, които касаят процесния
период и няма основание да се отменя решението му на соченото от
въззивника основание.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите
на районния съд по изчислението на сумите за периода на вземанията, предмет
на въззивното производство, за изпадането в забава, за дължимостта на цената
на дяловото разпределение и за размера на същата. При обосноваване на тези
изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма. С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото валидно
възникнали вземания на ищеца срещу ответника за заплащане на 3416,86лв.,
11
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имота за
периода от 23.10.2020г. до 30.04.2022г; сумата от 550,21лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 10.10.2023г.; сумата от 45,50лв., представляваща
стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.11.2020г. до 30.04.2022г.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че е погасил задълженията с
плащане. Приетите по делото разписки сочат плащане на сума от 1929,21лв. и
28,24лв., която не съответства на установените по делото като дължими суми
за периода. Тези разписки сочат като основание за плащане задължения,
които не са за процесния период, поради което и твърденията на въззивника за
неправилно приложения на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД съдът приема за
неоснователни.
При така възприетото съдът приема , че решението на районния съд е
правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника. Въззиваемият не е доказал
че е направил разноски за производство пред въззивния съд, депозирания
отговор на въззивната жалба и молба са бланкетни, не обосновават
присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, такъв не се е явил
в проведеното публично съдебно заседание във въззивното производство.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17253/26.09.2023г. по гр.д. № 10797 по
описа за 2024г. на Софийски районен съд, 32-ри състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца –– Техем Сървисис“ЕООД, ЕИК *********
Решението е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13