№ 149
гр. Ш., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Ш. в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200363 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и
изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Pol.R′dam-Rijnmond, CVE TM
/Полиция Ротердам-Реймънд CVE TM/ от 15.11.2024 г., в сила от 27.12.2024 г., за налагане на
финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин В. М. Д., роден на
28.01.1960 год., с постоянен адрес в Република България, гр.Ш., ул. „К. Ф.” № 7, вх.1, ет.6,
ап.16, обл. Ш.. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на
Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по
нидерландското законодателство.
Представителят на Ш.ска окръжна прокуратура намира искането за признаване на
съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага
да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и
Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Ш. служебна справка от НБД население се
установява, че с дата на раждане 28.01.1960 год. е В. М. Д., ЕГН - **********, с постоянен
адрес в Република България, гр.Ш., ул. „К. Ф.” № 7, вх.1, ет.6, ап.16, обл. Ш.. Засегнатото
лице – В. Д. е редовно призован, но не се явява. Преди това засегнатото лице В. М. Д. е
запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава - Нидерландия
декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В
съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената финансова санкция.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова
санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
1
санкция, наложена от несъдебен орган Pol.R′dam-Rijnmond, CVE TM /Полиция Ротердам-
Реймънд CVE TM/ от 15.11.2024 г., в сила от 27.12.2024 год. Решението за постановяване на
финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Нидерландия. От
изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от
български произход /В. М. Д./, което: “На 25 юни 2024 година в 17:31 часа в Ridderkerk,
Voorweg /Ридеркерк, Ворвег/ е паркирал ППС на място за паркиране, докато същото не
принадлежи към посочената категория или група ППС-та, за които е предназначено
мястото.“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по
реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата - чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Ш.ска област /съдебен
район на Окръжен съд Ш./, то Окръжен съд гр. Ш. е компетентен да разгледа Решението –
чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило
постоянен и настоящ адрес на територията на област Ш. в Р. България. Липсват данни, че
лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 28.05.2025 год., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното
наказание да бъде преведен. Достатъчно е същият да е приложен към Решението и
Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата
сума няма направена частична вноска. В. М. Д. не представя доказателства за пълно или
частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка
на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за
постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за
признаването му и допускането му за изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице В. М. Д. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава -
членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството
на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на
финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р.
България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да
бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са
налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е
пълно и отговаря на решение от 15.11.2024 г., в сила от 27.12.2024 г., за налагане на
финансова санкция, постановено от несъдебен орган Pol.R′dam-Rijnmond, CVE TM /Полиция
Ротердам-Реймънд CVE TM/, Нидерландия.
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
2
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за
наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето
и влизане в сила на решението на 27.12.2024 год. не са изминали повече от две години, и са
налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение
на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и
изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство
изтича на 27.12.2027 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок –
27.12.2029 год. по законодателството на Нидерландия. Поради което съдът приема, че
давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице В. М. Д. е било
уведомено за правото си да обжалва решението.
Решението е постановено от несъдебен орган на 15.11.2024 г., в сила от 27.12.2024 г.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното
удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според
националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното
удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може
да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде
изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 15.11.2024 година. От представена справка е видно, че
на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно
равностойността на 120 EUR в български лева е 234,70 лева /двеста тридесет и четири лева и
седемдесет стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган
Pol.R′dam-Rijnmond, CVE TM /Полиция Ротердам-Реймънд CVE TM/, Нидерландия от
15.11.2024 г., в сила от 27.12.2024 год., с което на българския гражданин В. М. Д., роден на
28.01.1960 год., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, гр.Ш., ул. „К.
Ф.” № 7, вх.1, ет.6, ап.16, обл. Ш.
е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро, равностойна на 234,70 лева
/двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/, по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението – 15.11.2024 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за
налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД
на НАП- гр.Варна, офис гр. Ш. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице – в същия срок от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Ш.: _______________________
4