Решение по КНАХД №589/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1784, район „Младост“, [улица], подадена чрез процесуалния представител юрк. П. К. - С., с която се оспорва Решение № 272/23.05.2025 г., постановено по АНД № 686/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен.

С горния съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № ВТ-007370 от 14.03.2025г., издадено от началника на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, [ЕИК], на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по 68в във вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и неоснователно, поради което съдебният състав приема, че се твърди наличие на касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се мотивите, изложени от въззивния съд и се излагат подробни съображения, че не е налице прилагане на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите, както и че не е налице неспазване от страна на жалбоподателя на разпоредбите на чл.32, ал.1 и чл.29, ал.7 от Закона за потребителския кредит.

Посочва се, че в Закона за потребителския кредит няма забрана кредиторът да изисква от кредитополучателя писмено уведомление за предсрочно погасяване на задължението, стига то да не е обвързано и с изискване за конкретен срок, в който да стане това, поради което не е налице нелоялна практика в този смисъл от страна на банката. Касае се за добросъвестна практика, която не нарушава икономическите интереси на потребителя.

Оспорват се доводите на решаващия съд, че условията, съдължащи се в разпоредбата на Раздел III “Задължения на кредитополучателя “ в т. 17 от договора за кредит са в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че при извършената проверка от КЗП не е установено неизпълнение от страна на банката на посочените разпоредби от ЗПК, както и че в нито един от представените при проверката на КЗП документи не се съдържа текст ,който изрично да предвижда, че при предсрочно пълно или частично погасяване на кредита, или при отказ от договора банката не извършва намаляване на общите разходи по кредита. Сочи се, че констатациите на КЗП, които са изцяло приети от PC-Плевен, са направени по отношение действащ договор за кредит, както и на типов даговор, за които няма подадено искане за частично или пълно предсрочно погасяване, тоест при извършения преглед КЗП не е могла да установи нарушение на разпоредбата на чл.29 от ЗПК.

В заключение е направено искане за отмяна на обжалваното решение на РС – Плевен. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба, в което са наведени доводи за нейната неоснователност. Изложено е становище, че районният съд е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства и доводите, наведени от страните, като е произнесъл мотивирано и законосъобразно решение. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. За него е постъпило писмено становище, с което се поддържат доводите от касационната жалба. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и се претендира присъждане на направените разноски за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Приетото за установено от фактическа страна не се оспорва от касатора.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел за установено, че на 04.12.24 г. е извършена проверка с КП К-2770240 в банков клон в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „Първа Инвестиционна банка АД. С КП е наредено да се представят на 05.12.24r. следните документи: 1. Договор за потребителски кредит, който е сключен с физическо лице /потребител/ в периода м.03.24г. до момента с включени допълнителни услуги: застраховка, кредитна карта и пакетна банкова услуга, ведно с погасителен план, СЕФ, Общи условия, други договори (за застраховка допълнителни услуги или други, свързани с него), документи за платени такси по кредита 2 Бланка на типов договор за потребителски кредит; 3. Информация за общ брой сключени договори за потребителски кредит в клона за 2024г. На 05.12.2024г. с ППД К -0133615 са приети договор за потребителски кредит № 025LDR-024715/13.08.2024 г. ведно с погасителен план, СЕФ, застрахователна полица, вносна бележка от 12.08.24 г. за платена такса 25,00 лв., извлечение от сметка от 24.08.24 г. за събрана такса за договаряне на кредит в размер на 273,82 лв., искане за включване на пакет от 02 08 24 г., ОУ за платежни услуги, договор № 50FINV91501017782105/02.08.24 г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, договор за ползване на банкови продукти и услуги включени в пакет „Моят избор онлайн" от 02.08.24 г. и бланка на типов договор за потребителски кредит. На 06.12.24 г. е получено Писмо с вх.№ Ц-03-11473 с информация за общ брои отпуснати потребителски кредити в клона за периода 01.01.24 г. - 30.11.24г. - 661 броя. След прегледа на предоставените документи АО е приел за установено следното:

От Договор за потребителски кредит № 025LD-R1024715/13.08.24 г., сключен между „Първа Инвестиционна банка" АД и потребител в качеството на кредитополучател е видно, че „ПИБ" АД е предоставило потребителски кредит в размер на 20 000,00 лв. за срок от 120 месеца, ГПР 8,02%, общ размер на всички плащания - 28 487,58 лв. В Раздел II „Лихви, такси и комисиони по кредита" в т.10. от договора е предоставена следната информация:

„Кредитополучателят дължи на банката такса за договаряне на кредит в размер на 273,82 лв., дължима най-късно до първа погасителна вноска по кредита. Таксата е дължима и при упражняване на правото на отказ от договора за кредит. В т.13 е вписано следното: „В случай, че Кредитополучателят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той дължи лихва за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата и заплащане на всички разходи, свързани с отпускането, обезпечаването и погасяването на кредита, както и такса за договаряне на кредита съгласно Тарифата на Банката ....“.

В представения СЕФ към Договор № 025LD-R-024715/13.08.24 г., Част IV. „Други важни условия по договора за кредит", в т.1 „Право на отказ от договора" е вписано, че при упражняване право на отказ се дължи такса за договаряне на кредита. Въз основа на горното адм. орган е приел, че информацията в договора и СЕФ, че кредитополучателят трябва да заплати таксата за договаряне на кредит при упражняване право на отказ от договора за кредит и всички разходи, свързани с отпускането, обезпечаването и погасяването на кредита, е в противоречие с разпоредбата на чл.29, ал. (7) от ЗПК, който гласи:

„При упражняване на правото си на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора".

Направена е и констатация, че в Раздел III „Задължения на кредитополучателя", в т.17 от договора е предоставена следната информация за предсрочно погасяване на кредита:

„В случай, че Кредитополучателят желае да упражни правото си предсрочно да погаси част или всички свои задължения по настоящия договор, същият се задължава да подаде изрично писмено/а искане/молба, съдържащо/а размера на предсрочно погасяваната сума и датата, на която желае да се погаси същата.

Въз основа на горното адм. орган е приел, че тези условия са в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗПК, съобразно който:

„Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора".

Въз основа на горното административния орган е изложил съображения, че в ЗПК няма изискване потребителят да подава писмено уведомление за предсрочно погасяване на кредита и някакъв определен срок или дата, а тъкмо напротив - има право по всяко време да погаси кредита. Също така, потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита, а кредиторът в конкретния случай е премълчал тази информация. Всички гореописани условия се съдържат и в представената бланка на типов договор, което означава, че тези условия се съдържат във всички сключени договори за потребителски кредит. През 2024г. в клона на банката в гр. Плевен, ул. „Дойран" 138 са сключени 661 броя договори за потребителски кредит.

Направен е извод, че кредиторът е ограничаил правата на потребителите, произтичащи от чл.32, ал.1 от ЗПК и чл.29, ал.7 от ЗПК. Тези действия на търговеца несъмнено противоречат на добрите нрави и са в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. Прието е, че „Първа Инвестиционна Банка" АД с [ЕИК] прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите, която е в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, както и с разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПК и чл.29, ал.7 от ЗПК.

Въз основа на горното е съставено оспореното НП, с което на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, [ЕИК], на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по 68в във вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Така установеното от фактическа страна, както и правните изводи от страна на административнонакаващият орган са споделени напълно от въззивния съд.

РС - Плевен е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят отмяна на постановлението. След анализ на разпоредбите на в чл. 68д, ал. 2, т. 4; чл. 68г, ал. 1; чл. 68в от ЗЗП, както и тези на чл.32, ал.1 от ЗПК и чл.29, ал.7 от ЗКП,по съществото на спора съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано, че дружеството е извършило нарушението, за което му е съставен АУАН и издадено обжалваното НП. Отхвърлил е като неоснователни възраженията в жалбата, свързани с нарушение на чл.34 от ЗАНН, във връзка с които доводи не са налице оплаквания от касатора. Обсъдил е индивидуализацията на наложената санкция, при което в мотивите на решението е допусната техническа грешка по отношение на нейния размер, която обаче не допусната в диспозитива на съдебния акт. Като краен резултат е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на РС - Плевен е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано по категоричен начин нарушение на чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП, изразяващо се в прилагане от страна на „„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни.

От анализа на проверените договори по безспорен начин се установява, че банката е въвела изисквания към кредитополучателите, които са в разрез с изискванията на ЗПК, в който не е налице разпоредба, изискваща потребителят да подава писмено уведомление за предсрочно погасяване на кредита, а напротив – същият има право да погаси кредита си по всяко време и без допълнителни условия. От посочените по-горе разпоредби на закона е видно също така, че потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита при предсрочното му погасяване, което обстоятелство обаче не е упоменато от кредитора и не е уредено в процесните договори. Въведените изисквания за заплащане на такса за договаряне на кредита и всички разходи и допълнителни условия при упражняване право на отказ от договора, както и при предсрочно погасяване на задълженията по него противоречат на правата на потребителите, произтичащи от разпоредбите на чл.32, ал.1 от ЗПК и чл.29, ал.7 от ЗПК, несъмнено противоречат на добрите нрави, както и са в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. Ето защо несъмнено е налице извършено нарушение на чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП

Като е достигнал до същия извод, Районен съд – Плевен е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба КЗП, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272/23.05.2025 г., постановено по АНД № 686/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111, да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.