№ 22605
гр. С., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110149252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. А. Д., чрез адв. М., срещу „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем №
***** от 19.09.2022 г., сключен между Г. А. Д. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, поради
противоречие на закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да върне на Г. А. Д. сумата от 30,48
лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № *****
от 19.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.08.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
19.09.2022 г. сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ***** за
сума в размер на 600 лв. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да
отговарят на определени условия, банкова гаранция или дружество – поръчител, одобрено
от заемодателя. Твърди, че на същата дата – 19.09.2022 г., сключил с „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № *****, по силата на който
посоченото дружество поело задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения
договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сума
1
в размер на 185,52 лв., която била разсрочена на изплащане заедно с месечната вноска по
договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да
предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя
страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да
събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя, като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи
паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Твърди,
че погасил изцяло сумата по сключения договор за заем, в това число и задължението по
договора за поръчителство. Поддържа, че договорът за паричен заем е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, като приеме, че договорът за паричен заем № ***** от 19.09.2022 г. е
нищожен на посочените основания. На следващо място моли съда да осъди ответника „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на ищеца сумата от 30,48 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 20.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез юрк. К.,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно
изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесният
договор за кредит е нищожен на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ***** от
19.09.2022 г. се установява, че между ищеца Г. А. Д., в качеството му на заемател, и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД предоставило на Г. А.
Д. сумата в размер на 600 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 12 седмици на 12
погасителни вноски, всяка от които в размер на 52,54 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 40,00% и годишен процент на разходите от 49,23%.
В чл. 4, ал. 1 от договора за заем е било уговорено, че заемателят се задължава в срок
до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на
заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) две физически лица поръчители,
които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други
банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2)
банкова фаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата от 630,48 лв. със срок на валидност
2
– 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, установява се по делото, че на 19.09.2022 г. между Г. А. Д., в
качеството му на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на
гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с
наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на Г. А.
Д., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора за паричен заем.
Не е спорно между страните по делото, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят
дължи възнаграждение на гаранта в размер на 185,52 лв., платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 15,46 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
Не е спорно по делото, че съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че: общо заплатената от ищеца сума по договора за заем е в размер на 816,00
лв., с която е погасена главница в размер на 600 лв. и договорна лихва в размер на 30,48 лв.;
по договора за предоставяне на гаранция общо изплатената сума е в размер на 185,52 лв.,
като посочените суми са платени на 1 плащане към „Изи Асет Мениджмънт“ АД; вземайки
предвид размера на отпуснатия кредит – 600 лв. за срок от 12 седмици и общо изплатената
от Г. А. Д. сума в размер на 816 лв., годишният процент на разходите в този случай е в
размер на 154,29%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на договора за паричен заем №
***** от 19.09.2022 г.
Сключеният между ищеца и ответника договор за паричем заем е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК),
като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
3
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ищецът поддържа, че процесният договор за паричен заем е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В частност, преценката относно действителността на процесния договор за паричен
заем следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите
на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на
претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното
договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор
за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,23%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този
смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
4
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че “Изи Асет
Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3,
ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел
да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните сборни плащания,
като изрично е посочено и задължението за предоставяне на гаранция (двуседмичният
размер на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и
сумата от 15,46 лв. - двуседмично дължимо възнаграждение за предоставяне на гаранция).
Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 49,23%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните
вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен
разход действителният ГПР е значително над 50,00% – в случая 154,29%.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на
договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с
5
основното задължение по кредита. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет Мениджмънт“ АД по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за
да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.
по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за
паричен заем № *****/19.09.2022 г. е изцяло нищожен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил претендираната сума,
че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 30,48 лв.
е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Както вече бе посочено по-горе, от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо заплатената от ищеца сума по
договора за заем е в размер на 816 лв., с която е погасена главница в размер на 600 лв. и
договорна лихва в размер на 30,48 лв., а по договора за предоставяне на гаранция общо
изплатената сума е в размер на 185,52 лв., като посочените суми са платени на 1 плащане
към „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Следователно и предвид нищожността на договора за паричен заем №
6
*****/19.09.2022 г., ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 30,48 лв.,
представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по нищожен Договор за
паричен заем № *****/19.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
20.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
предявен от ищеца срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД е основателен, поради което следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 100 лв. и за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 500 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв., настоящият съдебен състав приема за
основателно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, като аргументите за това са следните:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о.,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
7
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК.
Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора;
обстоятелството, че от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че
ищецът Г. А. Д., чрез процесуалния му представител е предявил над 50 идентични претенции
с идентични по съдържание искови молби, а отделно от това процесуалният представител на
ищеца е предявил над 200 идентични претенции с идентични по съдържание искови молби,
по които в Софийски районен съд са образувани над 200 дела – напр. гр.д. № 68284/2023г. по
описа на СРС, ГО, 157 състав; гр.д. № 68290/2023г. по описа на СРС, ГО, 165 състав; гр.д. №
69120/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, гр.д. № 69119/2023 г. по описа на СРС, ГО, 47
състав, гр.д. № 68285/2023 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, и др., по всяко от които би се
достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно
надвишаващи размера на исковите суми, настоящият съдебен състав приема, че на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 240 лв. с вкл. ДДС (в този смисъл са Определение № 12574 от 12.08.2024г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 6143/2024 г. по описа на СГС, VI-4 с-в, Определение № 12716 от
16.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 8537/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„З“ с-в,
Определение № 14430 от 19.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 10225/2024 г. по описа на
СГС, ГО, II-Ж с-в, Определение № 14721 от 25.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №
9457/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„Л“ с-в, Определение № 15714 от 09.10.2024г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 9834/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-„В“ състав, и др.).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., бул. „С.С.“ № 40, ет. 4, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.
2, офис 40-46, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ***** от 19.09.2022 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
8
управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да
заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „С.С.“ № 40, ет. 4, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата в размер на 30,48 лв., представляваща недължимо платена
сума за възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем № *****/19.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.08.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да
заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „С.С.“ № 40, ет. 4, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 600 лв. – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да
заплати на адв. Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. А.С.“ № 125-2, ет.
5, оф. 5.3, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 240 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9