Р Е
Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил,28.02.2020
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, ІІІ- ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 943 по описа за 2019 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ю.Г.Б., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 19-1139-000777/21.05.2019 г. издадено от **** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кл,
с което са му наложени следните
административни наказания : на осн. чл. чл.
183, ал.4, т.8 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лева; на осн. л. 183, ал.4, т.8
– „ глоба“ в размер на 50 лева; на осн чл. 185 от ЗдВП – „ глоба в размер на 20
лева и на осн. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
– „глоба“ в размер на 10 лева . Иска се отмяна на НП като се сочат допуснати
нарушения на процесуалните правила и се твърди
неправилно прилагане на материалния закон.
Административнонаказващият орган не
взима участие в производството и не изразява становище по жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.05.2019
г. в 07:25 ч. свидетелите К.Г. и К.К., дежурен автопатрул
на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кл
забелязали спрял на кръстовището
, образувано от улиците „Ц.О.“ и „Д.Д.“
и на пешеходна пътека, обозначена
с пътна маркировка М8.1, лек автомобил м.“Пежо“, с рег. № КН***В. Свидетелите К. и Г. отишли до автомобила. От
намиращото се на ъгъла, образуван от двете улици, заведение излязъл
жалбоподателя. От същия контролните
органи поискали да представи документи
за извършване на проверка. Б. не
представил свидетелство за управление на МПС.
На място била извършена проверка в
информационната система на сектор Пътна полиция, при която било
установено, че Ю.Б. има наложено друго наказание „глоба“, която не е заплатена
в срока за доброволно плащане.
За установените нарушения, на
мястото на проверката, на водача бил
съставен АУАН, който е предявен на
жалбоподателя. Същият отказал да го подпише в графата нарушител, като подписът
е удостоверен по предвидения в ЗАНН ред, с подписа на един свидетел. В АУАН са
дадени следните правни квалификации на описаните нарушения като такива по чл. 98, ал.1, т.6; чл. 98,
ал.1, т.5; чл.190, ал.3 и чл. 100, ал.1, т..2 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено
атакуваното НП № 19-1139-000777/21.05.2019 г. на Началника на сектор ПП при ОД
на МВР К. . В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Дадена е правна квалификация
на всяко от описаните нарушения. Посочени са и административнонаказателни
разпоредби, които според АНО
съответстват на всяко от описаните
административни нарушения.
По доказателствата :
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства доказателствени средства :
гласни – показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП има доказателствена села.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са обективни и
последователни., поради което ги кредитира изцяло. При това няма пречка свидетелите
, които са извършили проверката да бъдат свидетели за установяване на
възприетото от тях по време на
проверката, тъй като законът не създава такава забрана, а по делото не се
твърдят и не са установени обстоятелства, от
които да следва, че свидетелите - полицейски служители са заинтересовани от изхода на административното производство или
имат с нарушителя или негови близки особени отношения, които да пораждат
основателни съмнения в тяхното безпристрастие, поради което не е налице и
хипотезата на чл.
51, ал.1, б. "в" от ЗАНН. Още повече, че свидетелите осъществяват
ежедневен контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, поради
което няма основание да се счита, че са вложили емоция, която да им пречи
правилно да възприемат или възпроизвеждат фактите от
действителността. Напротив, формираната у тях рутина при работата им е
помогнала да възприемат правилно ситуацията. Същите са очевидци на случилото се
и са възприели непосредствено обстоятелствата, включени в предмета на доказване
(чл.
102 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/, вр. чл. 84 от ЗАНН). Наличието на разминаване в
показанията им относно това дали водачът е бил в автомобила или извън него , в
момента на установяване на нарушението съдът отдава на изминалия дълъг период
от време от датата на проверката до датата на даване на показания в съдебно заседание. Този факт се отразява на преценката дали
става въпрос за паркиране или престой на МПС на забраненото място. В конкретния
случай, обаче като незаконосъобразно както паркирането , така и престояването в
зона на кръстовище и на пешеходна пътека.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното
физическо лице, в преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
- чл.
63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира - чл. 13,
чл.
107, ал.2 и чл.
313-314
от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - чл.
189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, вр. чл.
189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (НП също е
връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване,
което хронологически предхожда връчването му).
III. По приложението на материалния закон:
Субект на всяко едно от описаните
нарушения е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, каквото
качество безспорно жалбоподателят е имал. Изпълнителното деяние на нарушението е във
формата на действие.
Разглеждайки спора по същество,
съдът намира, че извършените от
водача административни нарушения по т.т.
1,2 и 4 са извършени виновно и са доказани по несъмнен начин, поради което
и в частта по тези пунктове НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
В частта по т.3 от НП , съдът намира
следното :
Според състава на съда по отношение на наложеното с т. 3 от НП административно наказание, е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения по чл. 6 от ЗАНН, особено в аспекта "обявено за наказуемо".
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
В посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите.
Предвид горното в тази му част НП следва да бъде отменено.
Поради изложените съображения и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1139-000777/21.05.2019 г. издадено от **** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР К,, с което на Ю.Г.Б., с ЕГН – ********** *** са наложени следните административни наказания : на осн. чл. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лева; на осн. чл. 183, ал.4, т.8 – „ глоба“ в размер на 50 лева и на осн. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева.
ОТМЕНЯ НП № 19-1139-000777/21.05.2019 г., издадено от Н. сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кл, в частта по т.3, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП,за което на Ю.Г.Б., с ЕГН – ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Кюстендилски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: