Решение по дело №204/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

 

гр.Б.С., 21.11.2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично заседание на 22 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 204/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***7, представлявано от Т.Я.К., в качеството му на управител, чрез  пълномощника юрисконсулт Д.В.А.,***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,  чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника С.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес ***, за сумата от 828,53 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2707568 от 19.12.2016г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договорна лихва в размер на 85,11 лв. за периода от 18.01.2017г. до 14.12.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 672,96 лв., законна лихва за забава в размер на 103,76 лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

Съдът с определение постановено в с.з. на 12.09.2019г.по искане на ищцовото дружество е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК  „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, в процедурното качество на трето лице-помагач на ищцовото дружество, за доказване основанието и размера на вземането срещу ответника, в което са се суброгирали след прехвърляне на вземането.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът, чрез особения представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата молба, по изложените съображения.

Третото лице-помагач чрез пълномощника в писмено становище удостоверява, че въз основа на договор за цесия от 30.01.2017г. и договор за цесия от 03.05.2019 г. ищцовото дружество е прехвърлило вземането си н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД включително и по процесния договор за потребителски паричен кредит с кредитополучател С.Б..

По делото са събрани писмени доказателства.Допусната и изслушана е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Приложено е ч.гр.д.№ 1506/2018г. по описа на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на  доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1506/2018г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника С.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 902/20.11.2018г. в полза н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от  Т.Я.К., в качеството на управители, чрез  пълномощника юрисконсулт Д.В.А.,***, за сумата от 828,53 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2707568 от 19.12.2016г., договорна лихва в размер на 85,11 лв. за периода от 18.01.2017г. до 14.12.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 672,96 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 0 лв., законна лихва в размер на 103,76 лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 33,81 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. 

С настоящата искова молба кредиторът “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.

Ищецът “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД *** в и.м. твърди, че на 19.12.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на «заемодател» и С.Ц.Б.  в качеството му на «заемател» е сключен договор за паричен заем № 2707568 от 19.12.2016г. Съгласно чл.2 от сключения Договор за паричен заем, „Заемодателят” е предоставил на „Заемателя” потребителски заем при следните параметри: заемна сума от 1500.00 лв., договорна лихва в размер на 85,11 лв.  платими на 12 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 149.94 лв., които са подробно описани в погасителен план към Договора, като първата погаситерлна вноска е дължима на 18.01.2017г., а последната е дължима на 14.12.2017г. От своя страна, Кредитодателят в момента на подписването на Договора за заем, е изплатил в брой на заемателя сумата, съгласно Договора, което заемателят е удостоверил с подписването му. С договора страните се съгласяват , че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 2619390. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Ответникът се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1799.28лв., ведно с договорната лихва на 12 бр.месечни погасителни вноски, всяка в размер на 149.94лв., включваща първоначална главница и договорна лихва.

Длъжникът е заплатил част от  дължимия паричен заем към Дружеството в размер на 1603.60 лв. Начислената договорна лихва по договора е в размер на 85.11 лв. за периода от 18.01.2017г. – датата на първата вноска, до 14.12.2017г. – датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между страните договор ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към момента дължимата неустойка е в размер на 672.96лв. До момента длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Междувременно на 30.01.2017 г. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ********* сключила договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и Приложение № 1 към него от 01.08.2018г., като съгласно договора за цесия вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу С.Ц.Б., с ЕГН **********, е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- кредитор. Съгласно изискването на закона “А.З.К.Н.П.З.” ООД е изпратила уведомително писмо за цесия /л.15 от делото/, съдържащо и покана за доброволно изпълнение до г-н С.Ц.Б., за което е упълномощена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Няма данни писмото да е получено от длъжника. Поради това длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването й./Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".

 По този повод з. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образувано ч.гр.д. 1506/2018г. е издадена заповед за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба за установяване съществуването на паричното вземане в посочените в нея размери.

Междувременно на 03.05.2019 г. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ********* сключила договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „А.З.С.Н.В.” ЕАД, както и Приложение № 1 към него, като съгласно договора за цесия вземането н. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД срещу С.Ц.Б., с ЕГН **********, е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- „А.З.С.Н.В.” ЕАД.

Ответникът, чрез особения представител, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

В с.з. ответникът чрез особения представител оспорва предявените искове на ищеца против него по основание и размер.

По делото е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Вещото лице П.П. в с.з. заяви, че поддържам заключението така както е депозирано. Посочи, че е предоставен кредит на ответника С.Ц.Б., съгласно договор за паричен заем от 19.12.2016г., като главницата възлиза на 1500.00лв.

Съгласно погасителния план на процесния кредит предвиденият срок за погасяване е 12 месеца, като с процесния договор за заем е рефинансиран остатък от предишен договор за паричен заем с  № 2619390, възлизащ на 430.92лв.,  кредитополучател  по който също е бил ответника С.Ц.Б..

Относно направените погашения вещото лице е констатирал следното: Съгласно предоставените счетоводни данни и документи установява, че ответникът е направил погасения по процесния договор за кредит в общ размер на 1558.60лв. Извън тази сума ответникът е заплатил сумата от 45.00лв. - начислен разход за събиране на вземането,  което е станало на три вноски или общо платените задължения по договора  са в  размер на 1603.60лв., от които както стана  ясно 45.00лв. са за погасяване на разходите за събиране на вземането,  а 1558.60лв. са изплатени погашения на основни компоненти на дълга в това число - главница, договорна лихва и неустойки.

Погасените неустойки възлизат на 672.96лв., погасената договорна и възнаградителна лихва възли  на 671.47лв. 

В с.з. вещото лице уточнява, че на  стр. 5  от заключението е допусната техническа грешка, където е посочена сумата  от  214,17лв., като следва да се чете погасена главница, а не погасителни лихви. 671.47лв.  са погасените лихви.

След депозирането на заявлението за издаване заповед за изпълнение не са постъпвали плащания от ответника или към момента на изготвяне на експертизата общата стойност от задължението е в размер на 1663.70лв. от които:  остатъчна главница в размер на 828.53лв, остатък договорна лихва в размер на 85.11лв. за периода от 18.01.17 до 14.12.2017г., остатък неустойка за неизпълнение  по договорно задължение в размер на 672.96лв. и лихва за забава върху главницата в размер на 77.10лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника С.Ц.Б. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и неговото съдържание. Установи се също, че кредитодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение-предоставил е в полза на ответника исканата сума, факт който не се оспорва – а и ответникът е декларирала чрез подписване на договора за кредит.

От представените с и.м. писмени доказателства се установи, че след сключване на договора между страните, вземането по него е било цедирано на 30.01.2017 г. и Приложение № 1 от 01.08.2018г. на ищцовото дружество “А.З.К.Н.П.З.” ООД, т.е към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК(20.11.2018г.) титуляр на вземането по договора за кредит е “А.З.К.Н.П.З.” ООД. При това положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, също така вземането е преминало от предишния кредитор в/у новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още не консолидирано до момента на съобщаване на длъжника на цесионния договор.  Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение м/у длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателят изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задължението му-т.е изпълнение спрямо лице което е легитимирано по смисъла на чл.75 от ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника от законово задълженото с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД лице, е абсолютно  задължителна материалноправно предпоставка за уважаване на предявения иск, касаеща активната материалноправна легитимация на ищеца. В тази насока по делото е налице доказателство – уведомително писмо, изпратено на адреса на ответника, но не е приложена обратна разписка, от която да е видно, че ответникът е получил писмото. Поради това длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването, което не се отрича и от ответника. Въз основа на горното съдът приема, че цедентът е уведомил надлежно длъжника за извършеното прехвърляне на процесното вземане и своевременно не е направил своите възражения.

От събраните по делото писмени доказателства – Предложение за сключване на договор за паричен заем; Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; Договор за паричен заем № № 2707568 от 19.12.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.Ц.Б.; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД, Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Потвърждение  на извършената цесия  между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез “А.З.К.Н.П.З.” ООД до ответника с покана за доброволно изпълнение; Пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с упълномощаване ищцовото дружество да уведоми ответника, че има задължението да  върне получените от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД пари на цесионера “А.З.К.Н.П.З.” ООД, на когото заемодателят валидно е прехвърлил правата си по заемния договор, чрез цесия; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „А.З.С.Н.В.” ЕАД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД, Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД спрямо ответника е предмет на договора за цесия;

Ответникът е уведомен за станалата цесия  от цесионера, за което цедентът нарочно го е упълномощил, чрез уведомлението приложено към исковата молба, връчена на ответника./вж. Решение 78/09.07.2014г.на ВКС, по т.д.2352/2013 г. по чл.290 от ГПК/.

Не се доказа ответникът да е заплатил на ищеца изцяло дължимото, а само час от него. Видно от заключението на вещото лице П.П., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, към настоящия момент задължението  на ответника възлиза общо на 1663.70лв. от които:  остатъчна главница в размер на 828.53лв, остатък договорна лихва в размер на 85.11лв. за периода от 18.01.17 до 14.12.2017г., остатък неустойка за неизпълнение  по договорно задължение в размер на 672.96лв. и лихва за забава върху главницата в размер на 77.10лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г. до датата  на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

В това производство в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, че е заплатил посочената сума, по какъв начин и в какви срокове. След като не е сторил това, то предявения иск, че ответникът дължи на ищеца сумата от 828,53 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2707568 от 19.12.2016г., договорна лихва в размер на 85,11 лв. за периода от 18.01.2017г. до 14.12.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 672,96 лв., законна лихва в размер на 77.10лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, се явява основателен и следва да бъде уважен.

Исковата претенция в пълния предявен размер - на обезщетението за забава от 103,76 лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г., съдът намира, че следва да отхвърли, тъй като се установи от заключението на вещото лице, че в тази част сумата е погасена и не се дължи.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1506/2018г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 83.81 лв., от които: 33.81 лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и заплатена държавна такса в размер на 116.19 лв. по настоящето исково производство и следва ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер от 409.63 лв., съразмерно уважената част от исковете.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. Бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а съгласно чл. 26 за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. В този смисъл претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в размер на 300 лв. е в размер на нормативно установения максимум, имайки предвид, че по делото са проведени две съдебни заседания, поради което не са налице предпоставки за присъждане над този размер, съгласно направеното искане с исковата молба.

С молба вх.№ 7138/18.10.2019г. /л.89 от делото/ третото лице-помагач е направило искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Трето лице-помагач „А.З.С.Н.В.” ЕАД е внесло и депозит за вещо лице в размер на 200 лв., и депозит за особен представител на ответника в размер на 348.00 лв., като съдът е задължил ищеца да внесе тези суми за вещо лице и за назначаване на особен представител на ответника, който да го представлява по делото.

Съдът намира искането за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. на третото лице помагач за неоснователно, тъй като съгласно чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

Ответникът не е поискала и не е направила разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да му се присъждат.

 

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р    Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***7, представлявано от Т.Я.К., в качеството му на управител, чрез  пълномощника юрисконсулт Д.В.А.,***, сумата от 828,53 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2707568 от 19.12.2016г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “А.З.К.Н.П.З.”***/, договорна лихва в размер на 85,11 лв. за периода от 18.01.2017г. до 14.12.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 672,96 лв., законна лихва за забава в размер на 77.10лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 902/20.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1506/2018г. по описа на РС-Б.С..

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от уважения размер до пълния предявен размер - на обезщетение за забава от 103,76 лв. за периода от 15.12.2017г. до 14.11.2018г., като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, С.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***7, представлявано от Т.Я.К., в качеството му на управител, чрез  пълномощника юрисконсулт Д.В.А.,***, направените деловодни разноски по исковото производство за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса в общ размер от 409.63 лв., съразмерно уважената част от исковете, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1506/2018г. по описа на БСлРС в размер на 83.81 лв., от които: 33.81 лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

   На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

   Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1506/2018г. по описа на РС-Б.С..

 

 

 

                                                           

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: