РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110145707 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Т.А. П., ЕГН ********** срещу „“
АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „“ № , с която се иска да
бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата за
доставена, но незаплатена потребена топлинна енергия, представляваща 8428,02лв.
(осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и 2 стотинки), от които главница в
размер на 6706,95лв. за периода 01.09.2004г. до 30.04.2008г. със законна лихва в размер
на 1721,07лв. за периода 01.11.2004г. до 09.05.2008г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 2150/2009г. на СРС, 88-ми състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № на ЧСИ-, рег.№ на КЧСИ
Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по определение по гр.д. №
2150/2009г. на СРС, 88-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №на
ЧСИ-, рег.№ на КЧСИ. Сочи се, че от издаването на изпълнителният лист в последствие по
изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия за период повече от шест
години и същото е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.
Сочи се, че давността е започнала да тече с издаване на изпълнителния лист, а -
13.02.2013г., като от тази дата до 13.02.2018г. е изтекла погасителна давност, както по чл.
111, б. „в" от ЗЗД, така, така и по чл. 117 от ЗЗД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди се, че давността за процесното вземане е
прекъсната първоначално при образуване на изпълнителното дело, доколкото в постъпилата
молба е поискано предприемане на изпълнителни действия и изрично е посочено, че на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да избира начина на
изпълнение. Твърди се и, че давностният срок е прекъсван неколкократно с всяко едно
1
извършено от страна на ЧСИ изпълнително действие по делото и с всяка подадена молба от
страна на „“ за извършване на изпълнително действие и с всяка постъпила по сметката на
ЧСИ сума, събрана в следствие на принудително изпълнение.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът Т.А. П. и „“ са били страни по гр.д. №/2009 г. на Софийския районен съд, III
Г.О., 88 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение №109 от 31.03.2009 г. в полза на
„“ ЕАД.
На 13.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед за
изпълнение №109 от 31.03.2009 г. на СРС, III ГО, 88 състав за сумата от 6706.95 (шест
хиляди седемстотин и шест лева и 95 стотинки) лева за главница, заедно с 1721.07 (хиляда
седемстотин двадесет и един лева и 07 стотинки) лева законна лихва за забава от
01.11.2004г. до 09.05.2008г., и законна лихва от 27.03.2009г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 561.40 (петстотин шестдесет и един лева и 40 стотинки) лева - разноски по
делото.
По молба на взискателя „“ ЕАД от 23.05.2013 г. е образувано изп.дело по описа на
ЧСИ . С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл.
18 от ЗЧСИ.
Със запорно съобщение, с изх. № 30657/12.06.2013г./л. 18 от ИД/, отправено до
„Обединена българска банка“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 30659/12.06.2013г./л. 19 от ИД/, отправено до „Първа
инвестиционна банка“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 30661/12.06.2013г./л. 20 от ИД/, отправено до
„Уникредит Булбанк“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 30662/12.06.2013г./л. 21 от ИД/, отправено до „Банка
ДСК“ ЕАД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 30664/12.06.2013г./л. 27 от ИД/, отправено до
„Юробанк България“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 30658/12.06.2013г./л. 29 от ИД/, отправено до
„Общинска банка“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника открити
в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 30663/12.06.2013г./л. 32 от ИД/, отправено до
„Централна кооперативна банка“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 30660/12.06.2013г./л. 33 от ИД/, отправено до
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
На 01.02.2014 г. съдебният изпълнител е конституирал НАП като присъединен
кредитор по изпълнителното дело.
С молба от 27.02.2019 г. взискателят „“ е поискал от съдебния изпълнител да бъдат
наложени запори на банковите сметки на длъжника, както и запор на трудовото
възнаграждение или запор на пенсията.
2
На 04.01.2022 г. съдебният изпълнител е постановил постановление за прекратяване
на изп. дело на основание чл. 433 т. 8 ГПК.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
3
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност.
Въпреки, че на ищеца е указно в тежест да установи началния момент на
погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
такова доказване не е проведено и по делото липсва препис от заповедта с отбелязване на
датата на влизането й в сила. За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може
със сигурност да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 13.02.2013г.- датата на която е
издаден изпълнителния лист въз основа на заповедта
Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по гр.д. №2150/2009 г на
Софийския районен съд е влязла в сила на 13.02.2013 г. Също така следва да се съобрази, че
страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в
хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117,
ал.2 ЗЗД, която изтича на 13.02.2018 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело №–
23.05.2013 г., давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Образувано е тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Отговорът на
този въпрос е само теоретично релевантен за правния извод по спора, доколкото в
процесния случай и двете застъпени становища водят до един и същ резултат
Настоящият състав споделя следното разрешение: Спирането на давността по
изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
4
ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното неотносими се явяват извършените изпълнителни
действия до 26.06.2015 г., тъй като до този момент давност за вземането не е текла.
След като давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., то същата
изтича на 26.06.2020 г.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В периода след 01.02.2014 г., не са извършвани изпълнителни действия спрямо
ищеца в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни способи и няма
данни по изпълнителното дело взискателят /ответникът или присъединения взискател/ да е
поискал извършването на такива.
Следователно, изпълнително дело по описа на ЧСИ е прекратено на 01.02.2016 г. по
отношение на длъжника по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
изтичането на две години от датата, на която извършено последното изпълнително действие
- в този смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013
г.,
Предприетите след настъпилата перемпция изпълнителни действия/ на 27.02.2019 г./,
като такива по вече прекратено производство, не са били от естество да поддържат неговата
висящност, нито са от естеството да прекъснат давността, доколкото не са валидно
извършени, а такива по премирало изпълнително дело.
Настоящият съдебен състав не споделя възприето разрешение в Решение
№37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., с докладчик съдията в смисъл, че
„след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.“
Съдът счита, че изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността,
не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изпълнително дело,
прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Аргумент в подкрепа на горното се
черпи от разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/, според които във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Освен от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така изразеното виждане се подкрепя и от решение № 42 от
26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 10/16.02.2016
г. по гр.д. № 3231/2014 г. на ВКС, III ГО; определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр.д. №
3217/2017 г. на ВКС, III ГО/.
Възприетата от настоящия съдебен състав практика не води до смесване на
институтите на перемпцията и погасителната давност, а държи сметка за последиците на
перемпцията по отношение на изпълнителното дело и валидността на извършваните
изпълнителни действия. За пълнота следва да се посочи, че от страна на Председателя на
5
Висшия адвокатски съвет е отправено предложение изх. № 796/21.07.2021 г. да бъде
допълнен предметът на вече образуваното тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, а ако се приеме, че такова допълване не е допустимо, да се образува ново тълкувателно
дело, по което да се даде отговор на така поставения въпрос, с оглед констатирана
противоречива практика по него.
Образуването на изпълнителното дело е при действие на ППВС № 3/80 г. В този
случай последното изпълнително действие на 01.02.2014 г. няма да прекъсне давността до
датата на постановяване на ТР № 2/15 г. – 26.06.2015 г. След влизане в сила на
тълкувателното решение, съобразно даденото в т. 10 разрешение, погасителна давност
започва да тече от последното изпълнително действие. Но в случая давността по чл. 110 ЗЗД
започва да тече не от последното действие, извършено на 01.02.2014 г. а от 26.06.2015 г.
Същата е изтекла на 26.06.2020 г.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата за доставена, но незаплатена
потребена топлинна енергия, представляваща 8428,02лв. (осем хиляди четиристотин
двадесет и осем лева и 2 стотинки), от които главница в размер на 6706,95лв. за периода
01.09.2004г. до 30.04.2008г. със законна лихва в размер на 1721,07лв. за периода 01.11.2004г.
до 09.05.2008г., за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2150/2009г. на СРС,
88-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № на ЧСИ-, рег.№ на
КЧСИ.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса в
размер на 337.12 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал.
1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА в размер на 751.40 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от посоченото, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т.А. П., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение „“ АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „“ № , НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата по изпълнителен лист от
13.02.2013г., издаден въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение №109 от
31.03.2009 г. на СРС, III ГО, 88 състав, а именно 8428,02лв. (осем хиляди четиристотин
двадесет и осем лева и 2 стотинки), от които главница в размер на 6706,95лв. за периода
01.09.2004г. до 30.04.2008г. със законна лихва в размер на 1721,07лв. за периода 01.11.2004г.
до 09.05.2008г., за която сума е било образувано изпълнително дело № на ЧСИ-, рег.№ на
КЧСИ.
ОСЪЖДА „” ЕАД, ЕИК:, представлявано от - Изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „” № да заплати на Т.А. П., ЕГН ********** съдебно-
деловодни разноски за държавна такса в размер на 337.12 лева.
ОСЪЖДА „” ЕАД, ЕИК:, представлявано от - Изпълнителен директор, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „” № на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв.
Д.Й. Ч., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 751.40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7