Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 112
06.03.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 1218 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.149, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба на К.Х.Д. ***,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0271-000061/11.02.2019г. издадена от П.
К. М.- ВПД Началник РУ Харманли, към ОД МВР Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна,
като издадена при липса на предмет. В съдебно заседание процесуалният
представител на оспорващия поддържа жалбата. Твърди, че оспорената заповед е
нищожна поради липса на представени доказателства за наличие на компетентност
от страна на административния орган за издаване на акт от вида на процесния. Моли за обявяване на
заповедта за нищожна и присъждане на направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0271-000061/11.02.2019г. издадена от П. К. М.- ВПД Началник РУ Харманли, към
ОД МВР Хасково на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. Д
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на ПМС на водач до
заплащане на дължимата глоба. В оспорения акт се сочи, че издателят и е
упълномощен да състави настоящата ЗППАМ със Заповед № 272з-2219/20.09.2018г. на Директор ОДМВР Хасково.
Предвид изричното оспорване на процесния акт като
нищожен и с оглед съдържанието на Заповед № 272з-2219/20.09.2018г. на Директор
ОДМВР Хасково, за доказване компетентността на издателя на оспорения акт, с
определението за насрочване от 08.11.2019г., изрично на ответника е указано, че
по преписката не се представят доказателства, относно заеманата от издателя на
акта длъжност. В проведеното на 10.12.2019г. съдебно заседание, на
административния орган отново е указано по реда на чл. 171, т.4 от АПК, че по
делото липсват доказателства удостоверяващи заеманата от издателя на акта
длъжност към датата на неговото издаване. Изрично е било указано, че при
непредставяне на доказателства в тази насока до датата на следващото съдебно
заседание делото ще бъде решено при наличната доказателствена съвкупност, ведно
с последиците от недоказване на горните обстоятелства. Така дадените указания
са съобщени на органа със съобщение 8414 на 17.12.2019г., като в изпълнение на
същото по делото е постъпило писмо вх. № 8108/ 30.12.2019г., ведно с приложени
писмени доказателства, но не й тези, за които изрично се отнася даденото от
съда указание.
Въз основа
на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инкорпорираща искане за обявяване
нищожността на процесния акт е подадена срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита. Доколкото искането за обявяване нищожност на административен
акт не е ограничено със срок, същото се явява процесуално допустимо и след
изтичане срока за оспорване на акта по отношение неговата законосъобразност,
предвид което се явява процесуално допустимо.
Разгледано
по същество, искането за обявяване нищожност на процесния акт е основателно по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
С процесното
оспорване се навеждат основания за нищожност на оспорения акт. Валидността на
всеки административен акт е обусловена от компетентността на неговия издател.
По делото се представя и не се оспорва от страна на
жалбоподателя Заповед №272з-2219/20.09.2018г. на Директора на ОДМВР - Хасково,
като акта, с който материално компетентния орган в изпълнение на предоставените
му от закона правомощия делегира правомощия на изрично посочени длъжностни
лица, включително и на Началници на РУ в ОД МВР Хасково, да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а,т.4, т. 5, т. 6 и 7 от ЗДвП. Независимо от горното
се твърди нищожност на процесния акт, като издаден при липса на правомощия за
това.
С оглед направеното оспорване, следва да се отбележи,
че с приложената по делото оправомощителна заповед, компетентния орган е
определен чрез посочване на съответната длъжност, но не и поименно. Последното
предпоставя необходимостта от попълване на административната преписка с
доказателства от които да е видно, че издателя на акта е изпълнявал съответната
длъжност към датата на издаване на процесния акт. Въпреки изрично дадените на
органа по реда на чл. 171, ал.4 от АПК указания, че в административната
преписка не се съдържат доказателства в тази насока, такива по делото не са
постъпили до приключване на съдебното дирене. Изрично е било указано, че при
липса на представени доказателства в тази насока, делото ще бъде решено при
наличната доказателствена съвкупност, ведно с последиците от недоказването на
тези обстоятелства.
При изрично наведени от страна на жалбоподателя
аргументи за нищожност на процесния акт, в тежест на ответната страна е, при
условията на пълно доказване да установи фактите и обстоятелствата обосновали
издаването на процесния акт. Сред фактите удостоверяващи компетентност на
определено лице да издаде, в качеството си на админисатративен орган, конкретен
админисатративен акт, са не само наличието на делегираща правомощие заповед по
отношение конкретни длъжностни лица, а и заеманото от издателя на акта качество,
доколкото правомощията не са делегирани поименно, а са предоставени на лицата
заемащи конкретно посочените длъжности.
Компетентността на органа издал акта е основана препоставка
за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства
удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за
липса на компетентност у органа издал процесния акт. Дали е въпрос на пропуск
на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства,
удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи
процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за
издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и
съответен на това е и извода, че този административен акт се явява нищожен.
Изложеното води на извод за липса на компетентност у
страна на органа за издаване на акт от вида на процесния, което се явява
основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.
При този изход
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството,
платими от ответника. Същите възлизат в размер на 560 лева, от които 550 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 10 лева – внесена
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ :
ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0271-000061/11.02.2019г. издадена от П. К. М.- ВПД
Началник РУ Харманли, към ОД МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, да заплати на К.Х.Д. ***, разноски по делото в размер на 560 (петстотин и
шестдесет) лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: