РЕШЕНИЕ
№ 1893
гр. Варна, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110116806 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. В.В., № ***, чрез процесуалния й
представител – адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С, бул. "С.ш", № ***, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2708.84
лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на
исковата претенция/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищцата л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег.
№ В ****, настъпили в резултат на реализирано на 31.07.2022 г. ПТП в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Доктор Пискюлиев” с бул. „Владислав
Варненчик“, по време на престой за изчакване на разрешаващ зелен сигнал на
светофарната уредба, причинено по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес Ц
220“, с рег. № В ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, изразяващи се в увреждане на заден капак, задна маска,
задна броня, предна броня, преден регистрационен номер, ляво осветление
регистрационен номер, дясно осветление регистрационен номер, корито
резервна гума и ключалка заден капак, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 31.07.2022 г. предоставила
собствения си л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № В ****, на Е.П., като на
същата дата около 13:10 ч. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Доктор
Пискюлиев” с бул. „Владислав Варненчик“, докато водачът на автомобила
1
изчаквал светването на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба бил
блъснат отзад от л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, управляван от
Г.Г.. В резултат на силния удар собственият на ищцата автомобил се изместил
напред и ударил от своя страна намиращото се пред него МПС, което обаче
напуснало мястото на инцидента, след като светофарът светнал зелено. За
произшествието водачите попълнили двустранен протокол, като за виновен
бил посочен този на л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****. Посочва,
че към датата на ПТП автомобилът на Г.Г. бил застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок 22.06.2022 г. –
21.06.2023 г., предвид което на 01.08.2022 г. ищцата уведомила
застрахователя за настъпилия инцидент. След огледа на увредения автомобил
било съставено Опис – заключение по щета № 0003****** в който като
увредени детайли на процесния автомобили са посочени: заден капак, задна
маска, задна броня, предна броня, преден регистрационен номер, ляво
осветление регистрационен номер, дясно осветление регистрационен номер,
корито резервна гума и ключалка заден капак. Излага, че от ответното
дружество било заплатено обезщетение в размер на 604.67 лв. за
констатираните повреди, която ищцата счита за недостатъчна за поправянето
на същите в цялост. Намира, че нужната сума за отремонтирането на
автомобила е в размер на 2500 лв., съобразно направеното проучване в
няколко сервиза. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважаван. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност
на исковата претенция. Не се оспорва, че във връзка с настъпилото на
31.07.2022 г. ПТП от ищцата е образувана щета № 0003****** предвид
наличието на застраховка по „Гражданска отговорност“ на л.а. марка
„Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, по застрахователна полица BG/22/**** за
периода 22.06.2022 г. – 21.06.2023 г. Поддържа, че действително по
заведената щета на 20.09.2022 г. е заплатено обезщетение в размер на 604.67
лв., определено в съответствие с Наредба № 49 от ЗЗГО и съответстващо на
констатираните увреждания по автомобила. Отбелязано е, че последният към
момента на инцидента е бил на 21 години, поради което не намира за
обосновано увредените части да бъдат заменяни с оригинални такива. Счита,
че задължението на застрахователя за определяне и заплащане на
застрахователно обезщетение е изпълнено с изплащането на посочената сума,
като допълва, че от ищцата не е постъпвало възражение относно размера на
определената сума, нито е отправяна нова покана за заплащане на
обезщетение. Предвид това ответникът намира, че не е станал повод за
завеждане на настоящото дело. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. Н. В., който моли решението да
бъде съобразено с изложеното от вещото лице, че за последните две години
се наблюдава увеличение с около 8 % на процесните авточасти.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
2
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
/31.07.2022 г./ е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес Ц
220“, с рег. № В ****, в резултат на което е претърпяла твърдените
имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено нейно собствено
моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка
„Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, със срок на действие 22.06.2022 г. –
21.06.2023 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие
– 31.07.2022 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета във
връзка с настъпилото ПТП, както и че по тази щета ответникът е заплатил на
ищцата обезщетение в размер на 604.67 лв.
От представения двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 31.07.2022 г. и от заключението на
вещото лице Д. В. по приетата по делото без възражения от страните съдебна
автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован
извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от
ищеца в исковата молба, а именно: пряк механичен контакт между три
превозни средства под ъгъл, близък до нула спрямо надлъжните им оси. На
31.07.2022 г. около 13:10 часа водачът на лек автомобил „Рено лагуна“, с рег.
№ В ****, Е.П., спира зад колона от автомобили за изчакване на червен
сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Доктор Пискюлиев“ и
бул. „Владислав Варненчик“, посока север. В процеса на изчакване
процесният автомобил бива блъснат в задната част от л. а. „Мерцедес Ц 220“,
с ДК № В ****, при което се премества напред спрямо статичното си
положение и последва сблъсък с автомобила пред него.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № В ****, е собственост на ищцата Г. П. Й..
Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗК „Лев инс“
АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и
изготвен снимков материал, каквато е обичайната практика в случая.
Констатирани са следните увреждания: заден капак, задна маска, задна броня,
предна броня, преден регистрационен номер, ляво осветление регистрационен
номер, дясно осветление регистрационен номер, корито резервна гума и
ключалка заден капак.
Вещото лице в заключението си посочва, че при съпоставка на
механизма на застрахователното събитие, уврежданията на автомобила и
снимковия материал, изготвен по преписката, става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените
увреждания по автомобила.
3
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Г.Г., управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“, с ДК № В ****, който при изчакване на
разрешаващ сигнал на светофарната уредба е блъснал в задната част
автомобила на ищцата - лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № В ****, като в
резултат на ударът последният се е преместил напред и е последвал сблъсък и
с автомобила пред него.
Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното
превозно средство са настъпили и съответни щети както в задната, така и в
предната му част. Установена е и причинно-следствената връзка между
събитието и вредоносния резултат, в който смисъл е коментираната по-горе
САТЕ.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищцата обезщетение в размер на 604.67 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищцата.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали
и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, общата стойност за възстановяване на
процесния увреден автомобил по средни пазарни цени /за части и боя/, в това
4
число и стойността на труда по средни пазарни цени към датата на събитието,
се равнява на сумата 3313.51 лв.
При изслушването си в съдебно заседание обаче вещото лице посочи, че
дадените от него цени на авточастите са към настоящия момент, като тази
цена за две години е нараснала с около 8 %, тоест увеличението на годишна
база е 4-5 %.
В този смисъл съдът намира за основателно искането на процесуалния
представител на ответника цената на материалите /в това число авточасти и
боя/ да бъде намалена с посочения от вещото лице процент – 8 % /1639.63 лв.
-8 % = 1508.46 лв./. Тоест, стойността на щетите по автомобила, причинени
при ПТП на 31.07.2022 г., по средни пазарни цени /включително средната
пазарна цена на труда/ към датата на събитието /която е единствената
релевантна за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение/ възлиза на 3182.34 лв. /1508.46 лв. + 1673.88 лв./.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 2577.67 лв., след
приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение – 604.67 лв.
/3182.34 лв. – 604.67 лв. = 2577.67 лв./, необходима за възстановяване на
увреденото моторно превозно средство в състоянието му преди инцидента. До
този размер предявеният иск следва да бъде уважен, като за разликата над
тази сума до претендираната 2708.84 лв. същият следва да бъде отхвърлен.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна
лихва, като върху главницата 100 лв. /първоначално предявения размер на
частичния иск/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане, а за уважения увеличен
размер на исковата претенция, равняващ се на сумата 2477.67 лв. считано от
датата на изменението на иска – 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, съдът намира следното:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива в общ размер от 1038.35 лв., в това число 108.35 лв. -
държавна такса, 250 лв. – депозит вещо лице, и 680 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 09.05.2024 г. Съдът намира за неоснователно
направеното в условията на евентуалност в отговора на исковата молба
възражение за прекомерност, доколкото същото е в рамките на минималния
размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в
производството доказателствен материал и проявената процесуална активност
от страна на процесуалния представител на ищеца. След направените
изчисления съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за сумата 988.07 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът представя списък с разноските по чл. 80 ГПК и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. От страна
на процесуалния представител на ищцата е направено възражение за
прекомерност, което съдът приема за основателно, доколкото в
производството страната се е представлявала от юрисконсулт единствено при
подаване на писмен отговор на исковата молба /в съдебно заседание
5
застрахователят се представлява от адвокат, като не са представени
доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение/. По изложените
съображения съдът приема, че претендираното възнаграждение следва да
бъде редуцирано до минимално дължимото такова в размер на 100 лв.,
определено съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. След направените изчисления съдът
намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
сумата 4.84 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "С.ш." № ***, да заплати на Г. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. В.В., № ***, сумата 2577.67 лв. /две хиляди
петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/,
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата л.а.
марка „Рено Лагуна“, с рег. № В ****, настъпили в резултат на реализирано
на 31.07.2022 г. ПТП в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Доктор
Пискюлиев” с бул. „Владислав Варненчик“, по време на престой за изчакване
на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, причинено по вина на
водача на л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в
увреждане на заден капак, задна маска, задна броня, предна броня, преден
регистрационен номер, ляво осветление регистрационен номер, дясно
осветление регистрационен номер, корито резервна гума и ключалка заден
капак, ведно със законната лихва върху сумата 100 лв. /първоначално
предявения размер на частичния иск/, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане, и ведно
със законната лихва върху сумата 2477.67 лв. /уважения увеличен размер на
претенцията/, считано от датата на изменение на иска – 15.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2577.67 лв. до претендираните 2708.84 лв.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
BG33*************, специална сметка с титуляр адв. Й. К. А..
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "С.ш." № ***, да заплати на Г. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. В.В., № ***, сумата 988.07 лв. /деветстотин
осемдесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Г. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. В.В., № ***, ,
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "С.ш." № ***, сумата 4.84 лв. /четири лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
6
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7