Определение по дело №283/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2019 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20197240700283
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 218

гр.Стара Загора, 23.05.2019г.

 

Старозагорският административен съд, VIІ състав, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година:

                                                        СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                                                          

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 283 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                     

 

Производството по административно дело № 283/2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на П.А.М. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017г., издаден от Директор Областна дирекция на ДФЗ – гр.Хасково (с изх.№01-260-6500/805/2 от 13.07.2017г.). По отношение на срочността на подаване на жалбата в същата е посочено, че не са налице предпоставките са връчване на административния акт по реда на чл.61, ал.3 от АПК, а именно – адреса на М. да е неизвестен или същият да не бил е намерен на посочения от него адрес.

 

         В представеното по делото от ответника придружително писмо, съпровождащо административната преписка, се сочи, че оспорването е просрочено и се моли съда да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

При извършената проверка относно допустимостта на жалбата, съдът установи следното:

 

От приложения към жалбата пощенски плик се установява, че жалбата е подадена по куриер на 15.04.2019г. и е заведена в АС Стара Загора на 17.04.2019г. (л.26). Жалба с идентично съдържание срещу същият административен акт е подадена по куриер на 15.04.2019г. и до Областна дирекция на ДФЗ – гр.Хасково (л.45 и сл. и л.69).

 

Видно от представеното по административната преписка известие за доставяне на пратка с изх.№01-260-6500/805 от 14.07.2017г., съдържаща  оспорения в настоящото производство административен акт (л.310), са извършени две посещения за връчване на пратката на адреса на жалбоподателя – на 17.07.2017г. и на 24.07.2017г., като на 21.08.2017г. е поставен и стикер (л.312). В посоченото известие за доставяне е отразено, че лицето не е намерено на адреса.

 

От известие за доставяне на пратка с изх.№01-260-6500/805 от 13.09.2017г. е видно, че са извършени още две посещения на адреса за връчване на пратката на жалбоподателя – на 17.09.2017г. и на 29.09.2017г., като на 07.03.2018г. обратната разписка е върната на ДФЗ (л.313). В посоченото известие за доставяне е отразено, че пратката не е потърсена от получателя.

 

На 02.04.2018г. от служители на ОДЗ – Хасково е изготвен констативен протокол №38 за оповестяване на Удодомление по реда на чл.26, ал.2, вр. чл.61, ал.3 от АПК (л.314). В протокола е посочено, че на основание чл.61, ал.3 от АПК, след невъзможност П.А.М. да бъде намерен на посочения адрес за кореспонденция, на таблото на ДФ „Земеделие“ ОД – Хасково, на ул.Панорама №7, се поставят следните документи: Акт за установяване на публично държавно вземане на Държавен фонд земеделие с изх.№01-260-6500/805/2 от 13.07.2017г. на П.А.М.. В уведомлението към констативния протокол, неразделна част от последния, е посочено, че М. следва да се яви в 14-дневен срок за получаване на посочения административен акт в ДФЗ – гр.Хасково, на ул.Панорама №7 (л.315).

 

На 16.04.2018г. в посочения протокол от същите служители на  ОДЗ – Хасково е отразено, че е свален от таблото за съобщения на ОДЗ – Хасково следния документ: Акт за установяване на публично държавно вземане на Държавен фонд земеделие с изх.№01-260-6500/805/2 от 13.07.2017г. на П.А.М..

 

След анализ на така развитите доводи и аргументи в сезиращата съда жалба, като взе предвид приложените към административната преписка писмени доказателства и като съобрази закона, настоящия съдебен състав приема, че направеното от П.А.М. оспорване е процесуално недопустимо по следните съображения:

 

В разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК е предвидена хипотеза за оповестяване на административен акт, при която лицето – адресат обективно не може да бъде намерено за съобщаването му. Касае се за случаи, при които адресът на това лице не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. В тези случай законовия текст на чл.61, ал.3 от АПК предвижда три способа и изисквания за надлежно уведомяване за издадения административен акт, а именно: 1. чрез поставяне на съобщението на таблото за обявяване на административния орган; 2. чрез публикуване в интернет-страницата на съответния орган; 3. чрез оповестяване по друг обичаен начин. Изпълнението на който и да е от тези способи се счита за редовно уведомяване на адресата за постановения административен акт. За да се приеме наличието на законовите условия, при които актът се съобщава по някои от посочените три способа, следва лицето да е напуснало адреса и да не може да се узнае новия му адрес или лицето да не е намерено на посочения от него адрес.

 

В разглеждания случай препис от процесния административен акт два пъти е изпращан за връчване на адресата по куриер, но пратките са върнати обратно на издателя на акта, без да са връчени, като на обратната разписка за доставката при първото изпращане е отбелязано, че след двукратно посещение адресатът не е намерен на адреса, а във втория – че пратката не е потърсена от получателя отново след двукратно посещение. Поради това съобщаването на административния акт е осъществено съобразно първото от алтернативно посочените в чл.61, ал.3 АПК начини, а именно чрез поставяне на административния акт на таблото за обявления на ОДЗ – Хасково. Поставянето и свалянето са били удостоверени с протокол за извършване на съобщение за издадения акт по реда на чл.61, ал.3 АПК.

 

При тези данни се налага изводът, че в случая са били налице предпоставките за оповестяване на административния акт по реда на чл.61, ал.3 от АПК. Оповестяването е извършено чрез поставяне на административния акт на 02.04.2018г. на таблото на ДФ „Земеделие“ ОД – Хасково и свалянето му оттам на 16.04.2018г., т.е. подадената срещу него на 15.04.2019г. жалба се явява просрочена.

 

Посочения в жалбата съдебен акт на ВАС, касаещ връчване на съобщение по реда на чл.61, ал.3 АПК, не е относим към разглеждания случай, тъй като засяга случай, при който пратката не е потърсена, а в разглеждания случай са налице доказателства, че адресата на акта не е намерен на посочения от него адрес.

 

Регламентираният 14-дневен срок за оспорване на Акт за установяване на публично държавно вземане е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на жалба. Подадената след срока жалба е недопустима и следва на основание чл.159, т.5 от АПК да бъде оставена без разглеждане.

 

По повод искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.143 от АПК определя следните субекти на правото на разноски: I. жалбоподателят, когато съдът отмени обжалваният акт или органът оттегли оспорения административен акт – ал.1 и ал.2; II. страната, за която административният акт е благоприятен – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.3; III. другата страна – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.4. Посочения законов текст не предвижда в хипотезата на прекратяване на производството на основание чл.159, т.5 от АПК жалбоподателят да дължи разноски на ответника. Поради това искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски при просрочие на жалбата се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, ал.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.А.М. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017г., издаден от Директор Областна дирекция на ДФЗ – гр.Хасково (с изх.№01-260-6500/805/2 от 13.07.2017г.), като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника – Директор Областна дирекция на ДФЗ – гр.Хасково, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 283/2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

                                                        СЪДИЯ: