Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при
секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 2274 по описа за
2017г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото се развива след
връщане на делото от въззивната съдебна инстанция с решение от 05.11.2020г. постановено по в.гр.д.№
391/2019г. по описа на ВАпС със задължителни указания
до първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от ищеца иск за
прогласяване нищожността на сключения
договор за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус с
рег. № 196 от НК, като сключен в противоречие на закона. В съдебно заседание на
26.03.2021г. ищецът, чрез процесуалния си представител е уточнил, че предявява
иска за прогласяване нищожността на сделката само касателно собствената му 1/3 ид.част от имота, за която е сключена ипотеката.
Въз основа на горното съдът приема, че е
сезиран с предявени от от ищеца Д.Д. иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1, вр.
чл.167, ал.3 от ЗЗД против
ответниците Р.Д.,
Е.Д. и „Банка ДСК” ЕАД за прогласяване
на нищожността на сключения договор за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим
имот, обективиран в нотариален
акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус с рег. №
196 от НК, като сключен в противоречие на закона, тъй
като ипотеката е била учредена върху
имот, който при сключването на договора не
е принадлежал изцяло на учредителите до размера на притежаваната от ищеца 1/3 ид.част от имота, за която е сключена ипотеката.
В исковата
и уточняващата молби ищецът излага, че е собственик на 1/3 ид.част
от недвижим имот - вилно място, с идентификатор
10135.2520.1949 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящо
се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Траката“, ул. „8-ма“ № 106, цялото с площ по
скица 590 кв.м., при граници на мястото по нотариален акт: имоти пл. № 1947, 1948, 1951, 5045
и път, а по скица: имоти с ид. № 10135.2524.27; 10135.2520.1948; 10135.2564.1177; 10135.2520.5045, ведно с изградената
в имота жилищна сграда с идентификатор 10135.2520.1949.1 по Кадастралната карта със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м.,
въз основа на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 26, том IV, рег. № 6267,
дело № 284/2002г. Твърди, че
ответниците Р.Д., Е.Д. са учредили договорна ипотека обективирана в нот.акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. в
полза на ответника „Банка ДСК“ ЕАД по отношение на целия имот, с което са
сключили сделка противоречаща на закона, а именно на чл.167, ал.3 от ЗЗД
забраняваща ипотекирането на имот, който не е собственост на ипотекарните длъжници. Моли предявеният
иск да бъде
уважен.
В съдебно заседание ищецът
Д.Д., чрез процесуалния си представител
поддържа предявеният иск и
моли да бъде уважен. Твърди,
че към момента на сключване
на договора за ипотека на целия имот
ищецът е бил непълнолетен и
сделката, с която той е обезпечил чужно задължение със собствената си 1/3 ид.част от имота е нищожна поради противоречие със закона.
Моли за уважаване на иска и за присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците Р. и Е. Д. не са
изразили становище по иска за нищожност
на ипотеката в депозирания писмен отговор. Не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.
Ответникът – «Банка ДСК»
ЕАД в първоначално депозираният
писмен отговор /от 10.01.2018г./ заявява
становище за недопустимост и неоснователност
на иска за прогласяване нищожността
на ипотеката сключена в нот.акт № 194/2008г. обезпечаваща
нейно вземане по договор за
кредит с другите двама
ответници. Твърди, че към датата на сключването й единствени собственици на ипотекирания имот са били ответниците Д. в качеството
им на ипотекарни длъжници,
а исковата молба, по която е постановено решението, с което сделката по нот.акт № 171/2006г.
е прогласена за нищожна, постановено по гр.д.№
14369/2016г. по описа на ВРС е вписана след учредяване на ипотеката, поради което същото
е непротивопоставимо на банката
в качеството й на ипотекарен
кредитор. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмена молба заявява становище за неоснователност на иска и моли същият
да бъде отхвърлен.
В хода на въззивното
производство по в.гр.д.№ 391/2019г. по описа на ВАпС на ответниците – Р.Д., Е.Д. и „Банка ДСК” ЕАД
е предоставен срок /“продължил повече от 1 месец“ / за
изразяване на становище по направените
уточнения на исковата молба и новата му правна квалификация. Ответниците не
са изразили становище.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от нот.акт № 26, том 4, рег.№ 6267, дело № 284/2002г. на нотариус Д.С., Р.Д.Д., Е.Д.Д. и Д.Р.Д., действащ чрез своята
майка и законен представител – Е.Д.Д., са придобили чрез покупко-продажба, правото на собственост върху следния недвижим
имот: ВИЛНО МЯСТО , находящо
се в гр. Варна, общ. обл.
Варна, район „Приморски”, улица ”8” № 106, цялото с площ от
600 кв.м. на място и по данъчна
оценка, а по скица с площ от
569 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот пл.№ 1949 по КП ”Траката”, при граници: имоти
пл.№№ 1947, 1948, 1951, 5045, път,
ведно с построената в него едноетажна вилна сграда с площ от 120 кв.м.,
състояща се от: коридор, кухня-бокс,
хол-всекидневна, баня-тоалет
и три спални.
Съгласно нот.акт
№ 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на нотариус В.П., на 31.08.2006г. Д.Р.Д., със съгласието
на своя баща
и законен представител Р.Д.Д.,
е прехвърлил чрез покупко-продажба притежаваната
от него 1/3 ид.ч. от описания по-горе съсобствен недвижим
имот на майка
си Е.Д.Д..
Видно от представеният нот.акт № 194, том I, рег.№ 4143, дело № 170/2008г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, на 19.03.2008г. ответникът „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на
кредитор и ответниците Р.Д.Д. и Е.Д.Д., като
кредитополучатели и ипотекарни гаранти са сключили
договор, по силата на който „Банка ДСК” ЕАД на основание Договор за ипотечен
кредит от 18.03.2008г. е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на
220 000 евро, като за обезпечаване на вземането на кредитора на дадената в
заем сума ипотекарните гаранти Р.Д.Д. и Е.Д.Д. са учредили
договорна ипотека в полза на банката върху следния свой собствен недвижим имот,
придобит чрез покупко-продажба и в условията на СИО, а именно: ВИЛНО МЯСТО, находящо се в гр. Варна на територията на район
„Приморски”, местност „Траката”, улица ”8” № 106,
цялото с площ от 569 кв.м. по представена скица съставляващо поземлен имот №
3303, идентичен с пл.№ 1949 в кв.106 по плана на гр. Варна, местност „Траката”, при граници по предходен документ за собственост:
имоти пл.№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, заедно с построената в него жилищна
сграда, състояща се по акт за узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120
кв.м. и РЗП 191 кв.м.
С влязло в законна сила на 04.08.2015г. решение
постановено по гр.д.№ 968/2015г. по описа на ВОС сключеният с нот.акт № 171/2006г. договор за покупко-продажба е развален
по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД по иск на Д.Д. против Р.Д.
и Е.Д..
С влязло в законна сила на 19.04.2017г. решение
постановено по гр.д.№ 14369/2016г. по описа на ВРС са прогласени за нищожни
както сделката покупко-продажба обективирана в нот.акт
№ 171/2006г. на нотариус В.П. като привидна и прикриваща договор за дарение на
процесната 1/3 ид.част от описания по-горе имот, така
и прикритата сделка – договор за дарение на 1/3 ид.част
от имота с ид.10135.2520.1949 по КК на гр.Варна,
ведно с изградената с него едноетажна вилна сграда с ид.10135.2520.1949.1
по Кадастралната карта на гр.Варна поради противоречието й със закона – чл.73,
ал.3 от СК /1985г./, а именно сключена разпоредителна сделка от непълнолетно
лице. Исковете са предявени и разгледани с участието на ищеца Д.Д. и ответниците Р.Д. и Е.Д..
С влязло в законна сила решение постановено по
настоящото дело – гр.д.№ 2274/2017г. по описа на ВОС на 14.08.2018г. е прието за установено по отношение на
ответниците Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, че ищецът Д.Р.Д. е собственик на 1/3 ид.ч.
от вилно място с ид. 10135.2520.1949 по Кадастралната
карта на гр.Варна, находящо се в гр.Варна, район
„Приморски“, местност „Траката“, ул. „8-ма“ № 106,
цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници: имоти с ид. № 10135.2524.27; 10135.2520.1948; 10135.2564.1177 и
10135.2520.5045, ведно с изградената в имота жилищна сграда, съставляваща две
жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв. м., с ид.
10135.2520.1949.1, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002г. на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съобразно
задължителните указания на въззивната съдебна инстанция дадени с решение №
260041/05.11.2020г. по в.гр.д.№ 391/2019г. по описа на ВАпС
настоящият съдебен състав дължи произнасяне по
иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, вр.чл.167, ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за ипотека обективиран в нот.акт № 194, том I, рег.№ 4143, дело № 170/2008г. касателно 1/3 ид.част
от сделката кореспондираща на правото на собственост на ищеца по отношение на
ипотекирания имот поради противоречие със закона, тъй като ипотеката е била
учредена върху имот, който при сключване на договора не е принадлежал изцяло на
учредителите.
Ищецът Д.Д. не
е страна по атакувания договор за ипотека, но съдът приема, че за него е налице
правен интерес от предявения иск поради факта, че ипотеката е тежест върху
имота, по отношение на който твърди право на собственост, което го ограничава и
създава предпоставка същият да послужи за удовлетворяване на кредитор за чужд
дълг, който ищецът не е обезпечил.
Ответникът - „Банка ДСК“ ЕАД противопоставя своето ипотечно
право на ищеца, позовавайки
се на непротивопоставимостта на поставените без нейно
участие в съдебните процеси актове, с които е прогласена нищожността на
сделката по нот.акт № 171/2006г., с която нейният ипотекарен длъжник Е.Д. е придобила собствената на ищеца – нейн син 1/3 ид.част от процесния
имот и върху която през 2008г. е учредила ипотека. Безспорно „Банка ДСК“ ЕАД не
е била страна в съдебните производства по гр.д.№ 968/2015г. по описа на ВОС и
гр.д.№ 14369/2016г. по описа на ВРС и предвид субективните и обективни предели
на силата на пресъдено нещо очертана в чл.298, ал.2
от ГПК същата не е обвързана от постановените по тях съдебни решения. Възниква
обаче конкуренция на права между абсолютното вещно право на собственост и
ипотечното право принадлежащо на ипотекарния
кредитор, което му създава правна възможност на получи привилегировано
удовлетворение на обезпеченото си вземане чрез изпълнение върху обезпечението.
Съгласно нормата на чл.167, ал.3 от ЗЗД ипотека може да
се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на
лицето, което я учредява. Т.е налице е специална връзка между собствеността на
имота и възможността да се учреди привилегировано облигационно право, което
принадлежи само на собственика на имота към момента на учредяването. Цитираната
норма е материалноправна и императивна, установена
в обществен интерес и противоречието с нея е порок на договорната
ипотека, който води до нищожността й. Следователно
независимо от това, че не е обвързан от силата на пресъдено
нещо на решението прогласило нищожността на договора за продажба от 2006г., ипотекарният кредитор /банката/ се явява обвързан от
рефлекторното действие на нищожността, според което ипотекарният
му длъжник /купувач по нищожния договор/ не е бил никога собственик на имота и
не е могло валидно само с неговото изявление да възникне действително ипотечно
право в полза на трето лице - кредитор.
В случая от доказателствата
по делото се установява, че процесната 1/3 ид.част от
ипотекираният имот не е била собственост на ипотекарните
длъжници/гаранти Д. към момента на учредявяване на договорната ипотека, тъй като същите черпят
права от нищожен договор за покупко-продажба. Нищожната сделка не поражда
правни последици, които страните са целели още от момента
на сключването й, тя не може да бъде санирана,
тъй като порокът, от който
страда, е тежък и законът не свързва
с нея правните последици каквито имат валидните сделки.
Ипотечното право е производно и почива на правото на собственост, така че който
няма собственост върху имота не може да учреди другиму производно право на
собствеността.
Към датата на учредяване на
ипотеката по нот.акт № 197/2008г. собственик на
процесната 1/3 ид.част от ипотекирания имот е бил
ищеца, предвид нищожността на по-рано извършената от него разпоредителна
сделка, поради което ипотеката в тази част е нищожна като противоречаща на закона- чл.167, ал.3 от ЗЗД
/учредена от несобственик на ипотекирания имот/ и тази недействителност е
абсолютна. В този смисъл Решение № 34/23.03.2015г. по гр.д.№ 7201/2013г. по
описа на ВКС, III г.о.; Определение № 416/22.04.2016г. по гр.д.№ 985/2016г. по описа на ВКС, III г.о.
За пълнота на изложението
следва да се посочи още, че като страна по настоящото дело ответникът „Банка
ДСК“ ЕАД се явява обвързан от силата на пресъдено
нещо на влязлото в законна сила решение по гр.д.№ 2274/2017г. по описа на ВОС,
в частта касателно уваженият иск за собственост на ищеца Д.Д.,
с който е прието за установено по отношение на всички ответници, че ищецът е
собственик на процесната 1/3 ид.част от имотите с ид. 10135.2520.1949 и с ид. 10135. 2520. 1949.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, на основание
покупко-продажбената сделка обективирана в нот.акт № 26/2002г., която предхожда атакуваната договорна ипотека
сключена от несобствениците през 2008г.
При това положение съдът намира,
че предявеният иск за прогласяване нищожността на сключения договор за
учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот обективиран в нот.акт №
194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус с
рег. № 196 от НК за собствената на ищеца 1/3 ид.част
от имота, която е ипотекирана от несобственик се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Ищецът е направил искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора
същото се явява основателно. В производството са предявени и разгледани по
същество 2 иска – по единият /с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК/ вече е
постановено и влязло в законна сила решение и са присъдени половината от
сторените разноски в размер на 3510,62 лева. Предвид уважаването и на иска по чл.26, ал.1, предл.1, вр.чл.167, ал.3 от ЗЗД
на ищеца се следват разноски в размер на още 3510,62 лева включващи 410,62 лева
заплатена държавна такса по иска за нищожност и 3100 лева – адвокатско
възнаграждение, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени
в тежест на ответниците.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот обективиран в нот.акт
№ 194, том I, рег.
№ 4143, дело № 170/2008г. на
нотариус О.С.с
рег. № 196 от НК в частта, с която за
обезпечаване на вземането на кредитора „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218306161451 на дадена в заем сума по договор за ипотечен кредит от 18.03.2008г., ипотекарните гаранти Р.Д.Д., ЕГН ********** и Е.Д.Д., ЕГН ********** са учредили договорна ипотека върху притежаваната от Д.Р.Д., ЕГН ********** 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ вилно място, с идентификатор
10135.2520.1949 по Кадастралната
карта на гр.Варна, находящо се в гр. Варна,
район „Приморски“, местност „Траката“, ул. „8-ма“
№ 106, цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници
на мястото по нотариален акт:
имоти пл. № 1947, 1948, 1951, 5045
и път, а по скица: имоти с ид. № 10135.2524.27; 10135.2520.1948; 10135.2564.1177; 10135.2520.5045; 10135.2520.1951;
10135.2520.7049 и 10135.2504.30, ведно с изградената
в имота жилищна сграда с идентификатор 10135.2520.1949.1 по Кадастралната карта със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м. поради противоречие на
закона, тъй като ипотеката е била учредена върху
имот, който при сключването на договора не
е принадлежал изцяло на учредителите, по
предявеният от Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против Е.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, Р.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218306161451 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Московска” 19 иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1,
вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, Р.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218306161451 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Московска” 19 ДА ЗАПЛАТЯТ
на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3510,62 /три хиляди петстотин и десет и 0,62/ лева – сторени по настоящото дело съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок считано от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис
от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: