Р Е Ш Е Н И Е № 1730
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Дичев адм. д. № 1130 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Стабил – ДИ“ ЕООД,
ЕИК по булстат ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 21, ет.2,
ап.8, представлявано от Д. Я. С., чрез процесуалния си представител адв. К.Т., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК–50-0070366 от 11.03.2022
г., издадена от и. д. началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив
в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-28/01.04.2022 г. на директор дирекция
"Оперативни дейности" при ЦУ на НАП.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й.
Твърди, че административният акт е необоснован и постановен при съществено
нарушение на административно-производствените правила. Заявено е, че следва да
бъде взето предвид обстоятелството на неиздаване към настоящ момент на
наказателно постановление, който факт лишава търговеца от възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС. Твърди също
така, че не е налице щета за бюджета, нито е налице невнасяне на данъчни
задължения, нито дружеството е допускало
други такива нарушения.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и
моли съда да постанови решение, с което да отмени издадената заповед по доводи,
изложени в представените писмени бележки. Претендира разноски по делото.
Ответникът началник отдел "Оперативни дейности" –
Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ при главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, не се явява и не изпраща представител. Със становище по жалбата
се изразява позиция, че жалбата е неоснователна, тъй като търговецът не е
спазил реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажби, като е допуснато нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като излага подробни доводи в тази насока.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на 14.03.2022 г. на представляващия дружеството лично и е обжалвана по
административен ред пред директор на дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК – 28
от 01.04.2022 г., горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата против
Заповед № ФК – 50 - 0070366 от 11.03.2022 г., като неоснователна. Решението е
съобщено на управителя на дружеството на 19.04.2022 г., а жалбата пред
настоящата инстанция е подадена на 27.04.2022 г., поради което същата е допустима.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 50 - 007036/11.03.2022 г. е издадена
от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. Заповедта
е издадена от компетентен орган, видно от представените по делото: - Заповед №
ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени: - директорите на дирекции "Контрол" в териториалните
дирекции на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в
дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ
на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС и Заповед № ЗЦУ – 1157/27.08.2020 г.
Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, с оспорената
заповед е наредено запечатване на търговски обект – склад за продажба на
строителни материали, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Марица/ул. Владая“, стопанисван
от „Стабил – ДИ“ ЕООД с ЕИК по булстат ***, и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 /четиринадесет/ дни.
На 03.03.2022 г. в 08:55 ч. е извършена проверка в търговски
обект – склад строителни материали, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Марица/ул. Владая“, стопанисван от жалбоподателя, при
която е установено, че „Стабил – ДИ“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по
чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство /ФУ/.
За извършена контролна покупка на сочената дата – 1 бр. силикон на стойност 8.20 лв.,
заплатени в брой от проверяващия екип на Д. И. - касиер, работещ в обекта, не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или
ръчна касова бележка от кочан, съгласно изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. В заповедта се сочи, че за извършената покупка е следвало да
бъде издаден фискален бон с № 010022/03.03.2022 г. – с този номер е изведен
дневен финансов отчет "Х" от проверяващите. Констатацията за
извършено нарушение се подкрепя, и от дадените от Д. И. обяснения, така и от
установена положителна касова разлика в размер на 3 876.88 лв. – между
наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис и тези, маркирани
във ФУ. Нарушението се потвърждава и от изведената от проверяващите контролна
лента на електронен носител /КЛЕН/ за дата 03.03.2022 г., от която е видно, че
за извършената от приходните органи контролна покупка на стойност 8.20 лв., не
е издаден фискален бон. Вписано е, че с това свое поведение проверяваното лице
накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата,
тъй като не позволява да бъдат отчетени извършените от него продажби , и като
последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Установените факти и обстоятелства са документирани в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0070366/03.03.2022 г., съставен
от Е.Л.Ф., на длъжност старши инспектор по приходите, към който са приложени
събраните при проверката доказателства. Присъствалите при проверката касиер –
първа смяна, Д. И., и касиер – втора смяна, Лидия Костадинова, са подписала
протокола без възражения. Д. И. е изготвил Опис на паричните средства, в който е
вписал обяснение относно разликата между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 3 876.88 лв. –
дължи се на "Не пуснат касов бон за 10.50 на 2 бр. клиенти (8.20 + 2.30
лв.). За 3 876.88 лв. не взет сбор от 02.03.2022 г.“.
Като правни основания в оспорения акт е посочено, че въз
основа на констатираните данни, е прието, че „Стабил – ДИ“ ЕООД не е издало
съответен документ за продажба по надлежния ред. Фактическата установеност е
квалифицирана правно за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по
смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, при което
с позоваване на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, е издадена
оспорената заповед.
От приложение по преписката протокол за извършена проверка в
обект сер. АА № 0070366/03.03.2022 г., към който са приложени събраните при
проверката доказателства, съдържа конкретно правно основание, като от значение
за законосъобразност на заповедта е установяване на съответствие между правното
и фактическо основание. По отношение мотивите като фактически основания, се
съобрази, че може да се съдържат и в документи или актове от административната
преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза попада разглеждания
случай / ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС /, която е квалифицирана за
категорично доказателство, че неиздаването на ФКБ не е инцидентен случай,
предвид приложения Опис на паричните средства в касата, съдържащ обяснения
относно установената положителна касова разлика – същата се дължи на неиздаване
на фискални бонове и не взет сбор от предишен ден.
Предвид указаната доказателствена тежест с разпореждане на
съда от 09.05.2022 г., по искане на жалбоподателят е разпитано лицето Е.Л.Ф.,
от чийто показания се установява, че проверката е била възложена с резолюция за
тридневно наблюдение. По време на наблюдението е наблюдаван поток от хора,
обектът е доста голям, и освен посоченото нарушение, установена била и разлика в касата.
В хода на съдебното производство, с писмо вх. №
13135/04.07.2022 г. към делото са приобщени: НП № 643456-F659549/23.06.2022 г.,
връчено на 24.06.2022 г., за нарушена разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС; НП №
636593-F646328/19.05.2022 г., връчено на 24.06.2022 г., за нарушена разпоредба
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1
от ЗДДС; НП № 636594-F646331/19.05.2022 г., връчено на 24.06.2022 г.,
за нарушена разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и НП № 642598-F646316/21.06.2022 г., връчено на 24.06.2022 г.,
за нарушена разпоредба на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка
с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Истинността на приетите за установени факти, обосновали
налагане на ПАМ, не са поставени под съмнение и не са
разколебани. Извършеното нарушение не се отрича от жалбоподателя, който не
опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка. Не е оспорено и заявеното от касиера
И. обстоятелство – причината за положителната касова разлика е неиздаването на
фискални бележки и не е взет сбор от
02.03.2022 г. Протоколът за извършена
проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50 ал.1 от ДОПК, който е подписан и от двамата касиери без възражения.
Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка - запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба. В нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това, дали е поискан друг данъчен документ.
Според чл.187 ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Според чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, "Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.... ".
Във връзка с възражението в жалбата относно неиздадено НП, съдът
намира за необходимо да посочи, че в съответствие с чл.186 ал.1 от ЗДДС - ПАМ се прилага независимо от имуществените
санкции и не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Следва да се има
предвид също така, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, но
няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на
ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на
наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг
извод не води и разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС, тъй като
тази норма е приложима, когато за поведението на съответното лице е ангажирана
и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази
отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до
прекратяване на действието й.
В съдебната практика е възприето, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на
административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и отменено
НП с влязло в сила съдебно решение, не би било налице абсолютно основание за
отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на
процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение.
Според целите на принудителните административни мерки по смисъла
на чл.22 от ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да бъдат прилагани
своевременно при констатиране на допуснато нарушение. Неизпълнението на това
изискване прави прилагането на принудителната административна мярка
неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на заповед за налагане
на ПАМ. Посоченото съществено изискване е
съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за
осъществено нарушение на 03.03.2022 г. и издаване на оспорената заповед на 11.03.20222
г., ПАМ е наложена по отношение на обекта,
където е констатирано нарушението. При нарушение по чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС, съдебната практика приема, че налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с
предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид - предупредителна
и превъзпитателна цел и в случая наложената принудителна административна мярка
съответства на чл.22 от ЗАНН.
Наред с това, следва да се отбележи още, че нормата на чл.186 ЗДДС не
разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и местоположение/
и предлаганите стоки, както и стойност на контролна покупка, когато е извършена
- предпоставка за налагане на ПАМ е
неспазване на установения ред от обхвата на ЗДДС. Принудителната
административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като
има за цел неговото преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни
деяния. Или иначе казано, само по себе си, установяването на нарушението е
достатъчно условие за налагане на ПАМ, но
във всички случаи мярката следва да съответства на целите на закона. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че правилно е съобразено писменото обяснение на касиера
за причината за установената разлика между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 3 876.88 лв. –
неиздаване на касови бележки и не взет сбор от 02.03.2022 г.
Предвид тези обстоятелства, следва да се приеме, че
действително е налице неправомерно поведение на ЕТ и същото не е инцидентен
случай, изолиран спрямо цялостното търговско поведение, предвид приложените в
хода на съдебното производство наказателни постановления, издадени във връзка с
извършени от дружеството идентични нарушения. Това означава, че случаят
действително касае трайна практика, като преценката за срок на ПАМ е основана на обективните факти,
установени при проверката.
При определяне срок на мярката в рамките на предвидените от
закона до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност. С аргумент от чл.169 от АПК, в този случай законът не
предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на
административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в
нарушение на чл.169 от АПК, съдът
следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 7937/2020 г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2526/2020 г., I о. и др. /.
Срокът на запечатването – 14 дни е основан на информация за
трайно установена търговска практика за неиздаване на фискален касов бон,
предвид подробно описаната в заповедта проверка на същата дата – 03.03.2022 г.
в друг обект на дружеството: - склад за строителни материали, находящ се в гр.
Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 6а, на който факт се е позовал
административният орган при определяне срок на действие на ПАМ, както и на установената положителна разлика
в размер на 3 876.88 лв. Положителната касова разлика в размер на 3 876.88
лв., е с приоритетно значение за определяне срока на действие на ПАМ, тъй като според данни, изходящи от са
касиера, разликата се дължи на неиздаване на касови бележки и не взет сбор.
Посочената причина, включително и приобщените към делото 4 бр. наказателни
постановления, наложени за извършени идентични нарушение само в рамките на
2022, налагат извода, че не е налице инцидентна проява, а продължително
неправомерно поведение, което правилно е обвързано с тежестта на нарушението,
която е със значение при определяне срока на действие на ПАМ.
В случай, че установената положителна касова разлика е единствено
в размера на конкретната контролна покупка или при отсъствие на разлика в
касовата наличност /в тази насока Решения №№ 13680/2020 г., 14508/2020 г.,
14452/2020 г., ВАС и др. /, то тогава изводът би бил друг, тъй като съображенията
за местоположение на търговския обект, предлагани стоки и работно време, са
общи, предвид и отсъствие на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него.
Нарушението е установено посредством редовен способ –
контролна покупка преди легитимация, ведно с проверка на касовата наличност и
наличност по ФУ, потвърждаващи констатираните факти. В случая, правилно е
възприето обяснението на касиера първа смяна за причината за установената
разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която многократно
надвишава стойността на контролната покупка – неиздаване на касови бележки,
потвърждаващо поведение в неизпълнение на задължението за документиране на
касова продажба на стоки/услуги с фискален бон, а не като изолиран случай в
търговската практика.
Неоснователно е възражението и в насока, че не е налице щета
на бюджета, нито е налице невнасяне на данъчни задължения на дружеството, нито,
че същото не е допускало други такива нарушение, тъй като, когато не се издава
касова бележка при извършено плащане в брой на каса в търговски обект, то целта
е очевидна - да се укрият приходи и да се избегне регистрацията по ЗДДС. При
извършване на контролната покупка органите по оперативен контрол в НАП установяват
точно това и, естествено, следва акт за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС и,
след него, наказателно постановление по чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и,
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват за ответната страна, в размер на 100.00
(сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1
от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стабил – ДИ“
ЕООД, ЕИК по булстат ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 21,
ет.2, ап.8, представлявано от Д. Я. С., чрез процесуалния си представител адв. К.Т.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК–50-0070366 от 11.03.2022 г., издадена от и. д. началник отдел "Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-28/01.04.2022
г. на директор дирекция "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Стабил – ДИ“ ЕООД, ЕИК по
булстат ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 21, ет.2, ап.8,
представлявано от Д. Я. С., да заплати на НАП сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: