№ 337
гр. П., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720100052
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 238/05.01.2024г., подадена
от „***” ЕООД, ЕИК ***, срещу А. С. Й., с която се предявени установителни
искови по реда на чл.422 за установяване дължимостта на сумата от 4 397.25 лева, от
която:
-сумата 3698,99 лева - главница дължима по договор за стоков кредит №*** от
05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3698,99 лева, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 17.10.2023 г. до окончателното плащане на
задължението;
-сумата 639,46 лева - договорна лихва от началната дата на забава 21.10.2022 г.
до датата на получено уведомление за предсрочна изискуемост 19.09.2023 г.
-сумата 58,80 лева - лихва за претендираната главница от началната дата на
забава 21.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението 17.10.2023 г., за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 4855/2023г. по описа на ПРС е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът излага в исковата молба, че на 05.10.2022г. между „***” ЕАД и А. С. Й.
е сключен Договор за стоков кредит № ***, по силата на който Кредиторът е отпуснал
на кредитополучателя стоков кредит в размер на 3 698,99 лева за закупуване на
мобилен телефон. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 36
месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване — 21 09.2025г. След усвояване
на кредита, кредитополучателят не е погасял месечните си вноски съгласно договора,
и поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, кредитът е
станал предсрочно изискуем. Твърди се, че длъжникът е уведомен с нарочно
уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 19.09.2023г. Твърди се,
че на 12.05.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „***” ЕАД, с ЕИК *** и „***” ЕООД, с ЕИК ***, по силата на който
задължението на А. С. Й.: произтичащо от Договор за стоков кредит № *** от
1
05.10.2022г.. е прехвърлено на ищеца, която на осн.чл.99 ЗЗД е уведомена на
19.09.2023г. Моли съда да уважи предявените искове с оглед гореизложеното.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез адв. В.Й. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като
излага подробни съображения. Оспорва ответника да е сключвала Договор за стоков
кредит № *** с „***” ЕАД за закупуване на мобилен телефон, като не е получавала
такъв. Твърди, че се касае за извършена измама спрямо ответницата, за което е
образувано досъдебно производство. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
излага подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представен е договор за стоков кредит № ***/05.10.2022 г., сключен между
дружеството-заемодател „***” ЕАД и ответника Й., по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 3 698.99 лева, със срок на
погасяване на 36 месечни вноски с краен срок на плащане 21.09.2025г.
По делото е представен индивидуален договор за цесия от 12.05.2023 г., сключен
межди цедента „***“ ЕАД и цесионера „***“ ЕООД и Приложение 1 неразделна част
от него, от което е видно, че ищецът е придобил вземане с длъжник ответника.
От представената по делото служебна бележка изх.№ ***г., издадена от ОП М. е
видно, че същата е издадена на А. С. Й. в качеството й на пострадало лице въз основа
на измама спрямо нея с данни за деяние по чл.249, ал.1 НК и чл.212а НК.
Представено е и Постановление с изх.№ ***г. на ОП М., с което е прекратено
наказателното производство по сл.д.№ ***г. при ОП М., пр.пр.№ ***г.на ОП М.,
образувано за престъпление по чл.253, ал.2 вр.с 26, ал.1 НК и чл.249, ал.1 НК и
материалите са изпратени по компетентност на РП М. с оглед данни за извършени
престъпление по чл. 212а, ал.1 НК, с пострадали лица А. С. Й. и В.Н.М..
Представено е още и електронно изявление по Товарителница № ***, от което
се установява, че на ***г. в офис /***/ ***“ е осъществено приемо-предаване на суми и
пратки между клиент К.Г. и служител на ***, като клиентът е получил пратките по
товарителница № *** и № ***.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така предявените искови претенции в тежест на ищеца при условията
на пълно и главно доказване е да установи: 1) валидно облигационно правоотношение
между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума/вещ на
заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски, изтичането на срока на договора или падежиране на вноските,
предмет на настоящото производство; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва и заплащане на
допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5).
че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия,
сключен с дружество заемодател и уведомяването на длъжника за настъпилата
промяна в кредиторите;
В тежест на ответната страна е да установи правопогасяващи или
правоизключващи факти, в случай че ищецът докаже горното.
2
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита, поради което и предявените искови претенции са допустими.
Ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с
договор за цесия. За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за
предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо
конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на
цесионера.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 99 ЗЗД. В тази насока Решение № 114 от
07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
от цедента, което е връчено лично на 19.09.2023г., както и с получаване преписа от
исковата молба и на приложенията към нея, сред които е и уведомлението за
извършената цесия. Такова изявление е направено и с връчването на препис от
исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на
цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице, съгласно
приложеното по делото пълномощно.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. В този смисъл видно от приложения към
исковата молба договор за стоков кредит № ***/05.10.2022 г. е налице сключен такъв
между дружеството-заемодател „***” ЕАД и ответника, но не е доказва по
катогерочен и безспорен начина, наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по договора, не се установява също и предаването на заемната
сума/вещ по начина, предвиден в договора, напротив установява се, че спрямо А. С. Й.
са налице несъмнени данни за извършено престъпление по чл. 212а, ал.1 НК и то при
условията на продължавана престъпна дейност, като видно и от електронно изявление
по Товарителница № *** на ***г. в офис /***/ *** предмета на договора за стоков
кредит е усвоен от друго лице - К.Г. по товарителница № *** и № ***.
При тези правни изводи, настоящият състав намира предявеният иск за главница
за изцяло неоснователен и недоказандоказан, поради което и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
3
При тези правни изводи се явяват неоснователни и акцесорните искове по
отношение на договорната лихва в размер на 639.46 лв., претендирана за периода от
21.10.2022 г. до 19.09.2023г. и лихва за забава в размер на 58.80 лева за периода от
21.10.2022г. до 17.10.2023г.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват
сторените по делото разноски в размер на 750,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, кореспондиращ с
доказателствата по делото за реалното им реализиране.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, против А. С. Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата
от 4 397.25 лева, от която:
-сумата 3698,99 лева - главница дължима по договор за стоков кредит №*** от
05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 17.10.2023 г. до окончателното плащане на
задължението; сумата 639,46 лева - договорна лихва от началната дата на забава
21.10.2022 г. до датата на получено уведомление за предсрочна изискуемост
19.09.2023 г. и сумата 58,80 лева - лихва за претендираната главница от началната дата
на забава 21.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението 17.10.2023 г., за които
суми в производството по ч.гр.д.№ 4855/2023г. по описа на ПРС е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***” ЕООД ЕИК:*** да заплати на
А. С. Й. с ЕГН ********** сумата от 750,00 лева – сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4