Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

 

                               град Свиленград, 22.02.2021 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                      

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 9 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.                                         

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 43-0000502 от 11.11.2020  година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на А.А.Й. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 9, чрез адвокат Б.С., за нарушение на чл. 99, предложение трето от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

Жалбоподателят А.А.Й. чрез процесуалния си представител – адвокат Б.С., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – били допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закони.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.А.Й. не се явява. За него се явява адвокат Б.С., която пледира за отмяна на обжалваното НП, тъй като не било доказано че жалбоподателят е именно водачът, който е управлявал процесното моторно превозно средство (МПС) и тъй като отговорността за неспазването на утвърденото Маршрутно разписание към Разрешителното е на превозвача, а не на водача на автобуса. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на РД „АА” – Стара Загора - А. Ставрев Ставрев, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения свидетелите А.Д.У. и Г.Х.П. ***.09.2020 година около 11.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, извършват проверка на автобус марка „Мерцедес” с турски регистрационен номер 09АВL660, извършващ международен превоз на пътници по редовна автобусна линия от град Истанбул, Република Турция до град Кърджали, Република България (видно от Разрешително № ********** за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт и Маршрут (Работна програма) на редовна международна автобусна линия, двамата документа от дата 08.03.2019 година), управляван от жалбоподателя и собственост на „Люкс Йонджа туризъм” ООД.

Служителите на РД „АА” – Стара Загора, след проверка на документите и по - специално на Разпечатката от картата на водача от дата 15.09.2020 година, констатират, че последният нарушава реда на ползването на посоченото Разрешително като нарушава Маршрутното разписание към него като вместо в 04.45 часа да тръгне от град Истанбул е тръгнал в 07.20 часа.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят А.Д.У. – Инспектор в отдел „Контрол” към РД „АА” – Стара Загора при Изпълнителна агенция „АА”, съставя против жалбоподателя А.А.Й. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия А-2019 с бланков № 272481. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Г.Х.П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с нарушаване на реда на ползване на Разрешителното за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт като нарушава Маршрутното разписание към него, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя А.А.Й., който не вписва възражения против констатациите в Акта. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА” – Стара Загора, издава процесното НП № 43-0000502 на 11.11.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган. НП е редовно връчено на жалбоподателя, на 23.12.2020 година, по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на имената на получателя му, а именно че е получено от брата на жалбоподателя – Х.Х.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 99, предложение трето от ЗАвПр, тъй като е нарушил реда на ползване на Разрешителното за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт като е нарушил Маршрутното разписание към него. За това нарушение на основание чл. 99, предложение трето от ЗАвПр на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 1308 от 30.07.2020 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от която е видно, че А. Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, за срок от 1 година, считано от 01.08.2020 година, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред с административен акт - Заповед.

По делото са представени и приети като доказателства заверени копия на Лична карта № ********* на А.А.Й. и Свидетелство за управление с № AL 519559 на А.А..

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.02.2021 година свидетели – А.Д.У. и Г.Х.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на А.Д.У. и Г.Х.П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РД „АА” – Стара Загора, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – П., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че е нарушил реда на ползване на Разрешителното за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт чрез нарушаване на Маршрутното разписание към него. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

        Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

       

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с МПС с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 15.09.2020 година актосъставителят А.Д.У. е заемал длъжността „„Инспектор в отдел „Контрол” при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА””. В този смисъл са и изявленията на свидетеля У. направени в открито съдебно заседание, проведено на 16.02.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят А.Д.У. безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – А. Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 01.08.2020 година и деянието е извършено в зоната на отговорност на РД „АА” – Стара Загора, която е с компетентност на територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

 

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – служители РД „АА” – Стара Загора, са категорични, че именно Й. е бил водач на процесния автобус, осъществяващ международен автомобилен превоз на пътници по редовна автобусна линия, тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. Ето защо Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност. С оглед наведеното в открито съдебно заседание възражение от страна на адвокат С., касаещо отговорността на превозвача, следва да се посочи следното: субект на отговорността за неспазване на Маршрутното разписание може да бъде както титулярът на Разрешителното за превоз, т.е. дружеството-превозвач, така и непосредственият водач на автобуса, тъй като специалната приложима административнонаказателна норма предвижда налагане на Имуществена санкция на юридическото лице - превозвач, така и Глоба за физическите лица – водачи на автобусите, които извършват нарушение във връзка с ползването на Разрешителното. Формулирано по различен начин – отговорността на дружеството-превозвач и работодател на А.Й. може да се ангажира в случай, че то не е създало организация, гарантираща спазването на Маршрутното разписание. В този случай такива данни и твърдения липсват, и единствено поведението на физическия водач на автобуса е причина за неспазване на началния час на превоза – 04.45 часа, поради което ангажирането на неговата отговорност с налагане на Глоба е изцяло съответно на приложимия материален закон. 

Относно наведеното възражение, касаещо недоказаност, че жалбоподателят А.А.Й. е именно водачът, който е управлявал процесното МПС, Съдът сочи следното: съгласно показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели У. и П. става ясно, че жалбоподателят не е възразил, че българските имена А.А.Й., изписани в Личната карта и турските такива - А.А., изписани в Турското свидетелство за управление на МПС и в разпечатката от картата, са негови. В тази насока не е възразил и другия шофьор на автобуса. При съставянето на АУАН е вписан номерът на Турското свидетелство за правоуправление като отново жалбоподателят Й. не е възразил, че това не е неговия документ за правоспособност. Видно от приложените и приети като доказателства по делото заверени копия на Лична карта и Турско свидетелство за правоуправление става ясно, че са на едно и също лице, тъй като съвпадат датата на раждане и мястото на раждане; отделно от това е налице идентичност в снимките, налични в двата посочени документа. В нито един момент в производството, жалбоподателят не е оспорил факта, че посочените две имена са негови, както и че разпечатката от Карта от дата 15.09.2020 година, приложена в АНП, не е от неговата карта. Нито един от наличните по делото документи не се оспори от страна на жалбоподателя, поради което Съдът приема, че имената А.А.Й. и А.А. са на едно и също лице, а именно жалбоподателят в настоящото производство.

Съгласно чл. 40, ал. 3, изречение второ от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари, Разписанието за движението на автобусите по посочения маршрут (Работната програма), представлява неразделна част от Разрешително № ********** за международен превоз на пътници, според което автобусът, управляван от А.Й., е следвало да потегли от град Истанбул в 04.45 часа, а от разпечатката от картата на водача се установява по безспорен начин, че е тръгнал в 07.20 часа. Същевременно от факта, че именно неговата карта е била поставена в тахографа, Съдът приема, че именно А.Й. е водачът, който е бил длъжен да започне превоза в 04.45 часа и след като не е изпълнил това свое задължение, законосъобразно е санкциониран по реда на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр. Т.е. с неспазването на утвърденото Разписание задълженото лице нарушава реда за ползване на предоставеното Разрешително за извършване на превоз на пътници като по този начин осъществява състав на административно нарушение по чл. 99, предложение трето от ЗАвПр. Изпълнено е изискването на чл. 44 от посочената Наредба № 11 Разрешителното за частта от маршрута, съотв. Маршрутното разписание като неразделна част от Разрешителното, да се намира в превозното средство, поради което жалбоподателят като водач на автобуса е знаел точно в колко часа следва да започне превоза, и като не го е сторил, той безспорно е извършил вмененото му нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Т.е. с обжалваното НП жалбоподателят правилно е наказан за това че е нарушил разпоредбата на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр - правилно нарушението е подведено към уреждащата състава му правна норма.

         Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор) на процесния автобус е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че следва да спазва Маршрутното разписание във времево отношение, но не е изпълнил това свое задължение.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка, при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Санкционираното в случая деяние не се отличава с нищо по-особено обичайните случаи на това нарушение. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от това самото нарушение на Маршрутното разписание, и то за международен превоз на пътници, само по себе си не е безобидно нарушение, тъй като рефлектира пряко и върху интересите на пътниците. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

                       ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Ясно в НП е посочено, че санкцията се налага на основание чл. 99, предложение трето от ЗАвПр. Нормата на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр е санкционна, но тя съдържа в себе си и материалноправната разпоредба, нарушението на която обуславя налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин, нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което  не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е непълна или неточна. 

Съгласно чл. 99, предложение трето от ЗАвПр, която се явява и материална и санкционна норма (както вече бе посочено), който наруши реда за ползване на Разрешително за извършване на превоз на пътници, се наказва с Глоба 2 000 лв.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Относно разноските:

При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно НП № 43-0000502 от 11.11.2020  година на Директора на РД „АА” – Стара Загора, с което на А.А.Й. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А.А.Й. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                        (Кремена Стамболиева)