№ 34
гр. Ямбол, 18.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско
дело № 20212330102014 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Ищецът „СВМ България“ ЕООД – редовно уведомен, не изпраща законен
представител. За него - адв. С. Е., редовно упълномощена.
Ответникът Й.М. М. - редовно уведомен, се явява лично и с адв. А. С.,
редовно упълномощена.
Свидетелката Р. М. Гр. – редовно уведомена, се явява.
Свидетелката Кр. М. Ив. – редовно уведомена, се явява.
Адв. Е. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. – Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Е. – Уважаема госпожо Председател, представям болничен лист,
видно от който допуснатият ни свидетел Н. Сл. М. е в отпуск по болест, поради
което молим да бъде заменена с Л. Д. Д., която водим. Представям трудова
досие с копие за другата страна.
1
Адв. С. – Уважаема госпожо Председател, водим свидетеля. Не
възразявам да бъде прието ЛТД.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА копие от ЛТД на ответника Й.М. М..
ЗАЛИЧАВА от списъка със свидетели Н. Сл. М..
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел при режим на довеждане
Л. Д. Д..
Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели, чиято самоличност
снема, както следва:
Л. Д. Д. – 51 г., неосъждана, без дела и родство със страните;
Р. М. Гр. – 51 г., неосъждана, без дела и родство със страните;
Г. Ст. Г. – 47 г., неосъждан, имам същото дело като настоящото с ищеца;
Кр. М. Ив. – 45 г., бълг. гражд., неосъждана, без дела и родство със
страните;
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
Обещаха да говорят истината, след което в залата остана само св. Л. Д..
На в-си на адв. Е., свид. Д. отговори:
- Работя като „***“ от м. септември 2001 г. и сме в съпружески отношения
с г-н Д. /*** на ищцовото дружество/ от октомври 2002 г. Познавам ответника
Й.М.. Той работеше във фирмата като „***“. Това е дейността на фирмата ни.
Ние го поканихме на интервю и той се яви при кандидатстване по наша обява
за „***“, където имахме изискване за диплома за „***“ и той има такава от ***
колеж с ниво бакалавър. На интервюто попитахме конкретно за нашата
дейност. Ние сме тясно специализирана фирма за изграждане на лъчисто
отопление и сме представители на френската фирма производител “SBM” за
страната. Отговорихме на Й., че няма опит в тази сфера. Споменавано е в
2
колежа за такъв тип отопление, но не го познава. На интервюто му дадохме
каталог на фирмата, за да се запознае с дейността и той каза, че ще се справи с
работата и го наехме на длъжност „***“ с трудов договор и срок на изпитание
3 месеца в полза на работодателя. При явяване на работа на Й. му беше
показана инсталация лично от г-н Д. и му беше обяснено как действа, и
представихме инструкции, изготвени от завода-производител как да се
поддържа един излъчвател, отоплителен уред, годишна поддръжка, начин на
почистване, какви резервни части най-често могат да дадат повреда. Беше му
обяснено какво е блокър и всичко необходимо. Лично г-н Д. го направи като
обучение. Й. започна работа по време на отоплителния сезон. Имахме спешна
нужда от хора и буквално се наложи още от начало да започне работа, но
тръгвайки на профилактика на направени от нас инсталации, имаше колежка,
която е на работа от 2017 г. във фирмата, която следеше за начина на
поддръжка на инсталациите, а също и Г. – служител, който е започнал при нас
2 седмици преди Й.. Г. и Й. бяха изпратени на обучение в „ЕМА ГАЗ“ - Р., за
да знаят как да правят проверка на газови инсталации. Купуваме от „ЕМА
ГАЗ“ газ сигнализаторни инсталации, които известяват при загазяване в
помещение, т.е. за наличие на газ. Обучението беше да се проверява дали
работи газ сигнализарторът. Обучението продължава около 2 часа в офиса на
„ЕМА ГАЗ“. Разноските се поемат от „СВМ България“ ЕООД и са по време на
командировка, а не са изпратени само с цел обучение. В началото това са г-н Д.
и Н.М., която по време на профилактики е неотлъчно до тях и правеше
протоколите, защото в началото нямаха квалификация да правят протоколи.
Имахме намерение лятото да ги изпратим на обучение за специалността, но не
сме стигнали до такова обучение. На практика в целия период, в който е бил
във фирмата, Й. никога не е бил сам в обекти. Януари или началото на
февруари работата беше по-спокойна и г-н Д. даде задача на Й. и Г. да изготвят
стенд за захранване на излъчвател и връщайки се да провери какво са
направили, в крайна сметка се установи, че нищо не са научили. Тази
инсталация, която са направили беше опасна. Обучението им не е завършило и
не притежават документ за придобита квалификация. Още при постъпване на
работа, г-н Д. казва на кандидатите, че той е човекът от който зависи и когато
му покажат, че са усвоили материята и се справят добре, ще им предложи
повишаване на заплатата. Вътрешно написани правила за увеличаване на
заплатата няма. Това се провежда устно като разговор. Не съм присъствала на
3
разговор за увеличаване на заплатата им. През целия период във фирмата, не
съм присъствала нито веднъж на такъв разговор.
Адв. С. - Нямам въпроси към свидетелката.
На в-си на адв. Е., свид. Г. отговори:
- Работих като „***“ в „СВМ България“ ЕООД от февруари до края на
септември 2021 г. Бяхме колеги с Й., който беше на длъжност „***“. Да, от
прекия си ръководител Н.М. знам, че тя и ***ят г-н Д. винаги са били с него.
Не е бил сам по обекти и сам да се справя. Отделно, като обучение правеха
инсталация. Мога себе си да дам за пример, че ми се увеличи заплатата. В
началото стартирах с една заплата и условието беше след като се обуча и
премина тест какви са ми знанията, евентуално тогава да ми бъде повишена
заплатата. Още като подписвахме договора на интервюто стана дума, че това
ще е така. Като това е устно. Фирмата е извън града. Имахме служебен
транспорт. Сутрин се отбивахме до домовете и всички заедно отивахме до
сградата. Офисът е “open” офис, a не са кабинети, и всички сядаме по бюрата и
г-н Д. дава задачите за деня. Всички заедно идваха на работа, включително Й..
Няма как да дойде на работа и никой да не види, че е на работа. Във фирмата
има домакин, който обгрижва цялата площ на „СВМ България“. Няма как
човек да остане незабелязан. Не съм присъствала на разговор между Й. и г-н Д.
за увеличаване на заплатата. Точна дата няма как да се сетя, но дойдоха към 11
часа, за да подадат молби. Й. и Г. искаха да подадат молба за напускане. Това
беше май месец. Искаха да им напиша молби за напускане, но аз отказах, като
им казах, че това трябва да го направят лично. Не са ми обяснили защо искат
да напускат. Казаха, че искат да им напиша молби за напускане. Те не са
написани и затова нямаше как да откажа да ги приема. Казах им да си напишат
сами молбите. В първия момент седнаха на място да ги пишат, но след това
решиха на спокойствие да ги напишат. Поговориха си с домакина и си
тръгнаха. Не бяха с работни дрехи. После подадоха молби за напускане, но не
се сещам дали същия ден или на следващия. Писаха обяснения и двамата, и Й.
и Г.. Обяснение защо не са били на тези дни на работа, доколкото се сещам. Не
съм ги виждала на работа тези дни. Няма как да не знаем дали са на работа или
не. Предполагам с неговия автомобил са дошли, когато дойдоха за молбите.
През останалото време, освен при идването за молбите, няколко дни май не
съм ги виждала.
4
На в-си на адв. С., свид. Г. отговори:
- За 13, 14 и 17 май, мисля, че г-жа Д. им звънна и нищо. Доколкото знам,
мисля че излязоха в болничен тогава. Като изключим това, че дойдоха да си
донесат молбите, иначе не са били на работа.
На в-си на адв. С., свид. Г. отговори:
– С Й. сме бивши колеги. Когато той започна в „СВМ България“ на
16.11.2020 г. не съм бил свидетел какво са говорили, но съм бил свидетел на
многократните опити на г-н М. да опита да си повиши заплатата. Ние сме
„***“. Никой не е обучаван или ходил на обучение. Й. тръгна от първия ден с
бригада, която се състои от мен и Н.М., която е „***“. Първия работен ден
трябваше да отидем в К. да караме повредена вишка. После трябваше да
заминем за С. и той тръгна неподготвен. Знаеше мрежи и каквото е учил в
института, но не е практикувал никога. Никога не са провеждани обучения.
Каза ни какво е „термодвойка“, кое е „клапанче“, кое е „брънка“, другото си
знае от обща култура. Лично на него аз му показвах. Аз не съм обучавал, а
само показвах. Инструктаж за безопасност се провежда във фирмата, за която
работим, например бяхме в „БДЖ“. Инструктажът е от фирмата, в която се
прави проверка, но не и да се прави обучение от „СВМ България“ за
специфични неща. В Р. сме ходили в командировка, но не на обучение, а да ни
показват как се връзва ел. схема на газсигнализаторна станция. Нямаме право
да ги монтираме. Нямаме сертификат и след като ни показаха. Показват на
даден обект как да отстраним повреда и има датчици за слагане. Многократно
Й. прави опити за увеличаване на заплатата. Първия път избърза като попита за
увеличение заедно с мен на 28.01 в С., когато аз се опитах да говоря с г-н Д..
Ние сме колеги и работим заедно. Тогава г-н Д. каза, че трябва да изтече
неговия изпитателен срок /на Й./, който изтичаше на 16.02, а моят изпитателен
срок изтичаше на 26.01. Питали сме пак на 31.03, когато трябваше да отиваме в
К., а след това и в Г.. И г-н Д. попита дали сме взели всички необходими
документи и материали за К. за завода. Попитахме г-н Д.: „Кога ще ни
увеличите заплати?“, а той отговори: „Ще видим. Сега имаме малко повече
работа, като приключим, ще решим въпроса.“. Вечерта на 31.03 на барбекюто
подметнах шеговито, че не ни стигат парите и искаме увеличаване на
заплатите. Седмица преди да заминем във Ф. на 19.04, за да почистим лодки на
г-н Д. за продажба, също питахме. Той има 2 лодки неподържани от 4-5 години
5
и трябваше да се почистят, а ако остане време и да видим завода на “SBM”
във Ф., но не посетихме завода, а бяхме затворени в един двор. Бяхме в една
работилница, където имаше река и където бяха лодките. Нощувахме в лодките
и се хранихме с каквото ни донесат. На връщане ни предписаха карантина.
Върнахме се на 30.04. Записаха ни данните на летището и ни дадоха имейл, на
който да изпратим отрицателен тест, иначе влизаме в 10-дневена карантина. Те
отказаха да платят тестове. Разговаряхме с г-н Д. на 12.05, когато г-н Д. ни
изгони от офиса и каза да се махаме и дори предизвестията ни не искал.
Предполагам, че ни изгони и заради това, че питаме за увеличаването на
заплатите, и затова, че ме беше поканил да работя докато съм в карантина да
садя дръвчета, а нямаше как да отида. Й. също беше с мен под карантина. Той
също беше поканен да работи, но понеже беше в карантина на него му пуснаха
отпуск, защото г-н Д. не обича болнични. Посетихме Инспекцията по труда.
Излязохме в обедната почивка, когато г-н Д. ни изгони. Лично бяхме в двора
да направим разбор какво се случва, защо така става. В Инспекцията по труда
ни посъветваха да работим докато ни разпишат документите за напускане.
Посъветваха ни да напишем молба за напускане. На 12-ти г-н Д. бяха в Г. и
чакахме да се върнат и да поискаме от г-жа Г. да ни входира молбите. На 13-
ти, 14-ти и 17-ти май бяхме на работа. Работихме в горната част на двора по
седмичните задачите, зададени на 10-ти. Задачите включваха изчистване на
двора от клони, почистване на гаража, подготовка на лодките, изнасяне на
гуми. Вършехме обща работа, а не типична за длъжността. Имението, в което
се намира офисът, е 60-70 дка. То е офис-сграда, в която живеят постоянно г-н
Д. и съпругата му. Имаме си седмични задачи. В понеделник се ходи до офиса
да се получат задачите, ако не сме в командировка. И ние си имахме задачите
за цяла седмица. Има бариера и веднага в ляво ни е гаражът и там са ни
инструментите. До офиса има поне още 300-400 м надолу. Случвало се е да
сме на работа и дори да не посетим именито и офиса. Например за
посещението в Р., когато трябваше да тръгнем рано, бусът нощува пред дома
ми и с Й. тръгнахме рано сутринта. За тези дни – 13-ти, 14-ти и 17-ти май
никой не ни е потърсил дали сме на работа или какво работим. Търсили са ни
за даване на обяснения на 18-ти май. Госпожа Г. дойде и ми донесе документи
вкъщи. След като съм си пуснал молба за напускане на 17-ти май. Молбата ми
за напускане беше отхвърлена и г-н Д. искаше обяснения за тези дни, въпреки
че знаеха, че сме работили. По инициатива на работодателя си върнахме
6
работните си дрехи. След като ни прие молбите за напускане, той каза да
изчакаме отвън, после дойде при нас и каза: „Искам да ми дадете работните си
дрехи.“. Занесохме ги и после ни каза: „Искам си и зимните работни дрехи“. В
договора изрично пише в т.4, че след изтичане на изпитателния срок, двете
страни се събират и предоговарят възнаграждението, независимо дали да се
увеличи или да се свали. Това беше обещано при наемането на работа и когато
беше доволен за свършена от нас работа, но след изтичане на изпитателния
срок, г-н Д. започна да избягва темата, като все казваше „ще видим“.
На в-си на адв Е., свид. Г. отговори:
– Имам средно специално образование, но г-н Д. хареса моите умения.
Преди това съм бил търговски представител. В дома бяхме да почистим
прозорците в дома му с водоструйка. Мисля, че Й. има диплома, но точно за
тази квалификация, мисля че няма. Аз вече работех от 3 седмици, когато Й.
започна при нас. Не съм бил никога сам по обекти. В началото бях с Н.М., а
после бяхме тримата: Н.М., която е „***“, Й. и аз, а после бяхме само с Й.
двамата. Проекти не ни се дават. Отиваме и тестваме газовата инсталация дали
има течове на газ. Г-н Д. получава план как трябва да се проведе
профилактиката. Договарят се цени-суми. Всеки обект е различен.
Индивидуално е. Още като ме наемаха, ми обясниха, като Н.М. ми показва в
кой завод ще отидем, там пускаме системата и тя ме развежда. Й. е подал
молба за работа в jobs.bg за заплата 2500 лв. Г-н Д. е пуснал обява в jobs.bg и
за същата като тази е кандидатствал г-н М., като е очаквал тази заплата след
изтичане на изпитателния срок. Не съм запознат той колко владее език и
отговаря на обявата. Не съм го наел аз. Във Ф. г-н Д. пое разноските за
пътуването, но не и за PCR-тестове за тръгване, а трябваше да искаме от
личните лекари направление за PCR-тестове. Не ми беше връчена заповед за
командировка за Ф. и затова отказах да пътувам и до Г.. Само устно сме се
оплаквали. Нямам информация ответникът да е подавал молби за несъгласие с
начина на работа. Само устни са били молбите за увеличаване на заплата. Г-н
Д. има служебен транспорт, който не сме ползвали за тези 3 дни. Ползвали сме
личен автомобил на Й.. Тези 3 дни плюс предната седмица, г-н Д. и по телефон
ни дава задачи, лично или по телефона, или ги дава на Н.М.. Ние също
трябваше да пътуваме за Г., но той отиде, за да подготви нашето пристигане за
по-късно. Не съм видял, че тръгва, но знаех че го няма. Не ни потърси както
всеки ден. Задачите бяха издадени на 10-ти и при тяхното приключване
7
търсихме нови задачи. На 10-ти започнахме седмичните задачи. С колите се
мяркахме с К.И.. Колата, с която ходехме на работа, беше спряна до гаража.
Поради изострилите се обстоятелства на мен ми стана лошо от конфликта,
които влоши здравето ми. Работното време е от 8.30 часа до 17.30 часа. На 14-
ти май отидохме при г-жа Г. и питахме дали ако си пуснем молба за напускане
ще ни даде входящ номер. Тя се обади на г-жа Л. Д. и тя каза да дойдем в
понеделник, когато се върнат и тогава да подадем молбите. На 18-ти май
сестра ми се почувства зле и не можах да отида. На 18-ти май знам, че Й. е
ходил на работа, а аз не съм бил. Г-н Д. ме притискаше като ни изгони. Каза, че
не ни иска. Не ни увеличава заплатите и не ни взима на работа. На 18-ти
подаде документ, с който иска обяснения защо не сме били на работа и
отхвърли молбата ми за напускане.
На в-си на адв. С., свид. И. отговори:
– Й.М. го познавам от работа. Бях започнала работа в „СВМ България“ м.
август. Бях „***“. Много пъти съм била свидетел на разговори за увеличаване
на заплата между Й. и г-н Д.. Моята работа не е само в къщата, а и по гаража
и по двора. Присъствала съм много пъти на такива разговори между Й.М. и Д.
Д., както и Г.Г.. Тримата съм ги виждала много пъти да говорят за увеличение.
Да, много пъти сме говорили. Още преди да започне работа, те си търсеха
„***“ и беше пусната обява в jobs.bg за „***“ с обявена заплата 2500 лв.
Когато обядваме в столовата Й.М. казва, че му е обещано след 3 месеца, след
изтичане на изпитателния срок, че ако остане на работа, ще може да стигне
заплата 2500 лв. На 18.05 Й.М. знам, че е бил на работа, т. к. ми се обади по
телефона, че му трябват торби за почистване и се видяхме на двора, за да му
дам торбите. Тяхната работа беше на двора около гаража. Вършеха работа по
двора. Това правят основно, когато не пътуват и когато не са в командировка.
Тяхната адвокатка дойде да ме разпитва дали са били на работа и тогава й
отговорих, че не съм ги видяла, защото знам буйния нрав на г-н Д. и за да не
пострадам аз, просто не казах, че съм го видяла за Й., а Г. не беше на работа на
18-ти. Той беше вкъщи. Беше болен. Реакцията на г-н Д. винаги е уклончива,
като казва: „ще видим“. Това е преди Г.. Аз бях с тях във Ф. и там говореха за
предоговаряне на заплатите. Г-н Д. казваше: „Като се върнем от Ф., ще
преговорим“. Аз останах с впечатление, че просто изчакваха удобен момент.
На в-си на адв. Е., свид. И. отговори:
8
– Да, и двамата подадоха молба за прекратяване на договорите си по
взаимно съгласие на 17.05. На 18.05 не са се виждали в двора. На 18-ти,
доколкото знам, след работно време, знам че тя имаше среща с Й. да му даде
документи, но не знам защо след работно време. Той беше на 18-ти на работа,
когато му дадох торби за почистване. Г-жа Г. беше на работа на 18-ти. Може
да е било уговорка между тях. Винаги г-н Д. дава задачи за работа, като може и
по телефона, ако са извън града, но понеделниците на оперативка се дават
седмичните задачи. Те бяха с тетрадки и си записват седмичните задача. На 18-
ти не са давали задачи на Й., защото имахме много задачи от предната
седмица. Аз живея на семейни начала със свидетеля Г.. Й. е споделял, че
трябва да види какъв е състава на работа и дали ще се справи и затова е имало
изпитателен срок, за да се види дали ще се справи с работата, защото това не
го е извършвал, а само го е учил и е трябвало да мине време, за да се наложи,
че знае нещо.
Адв. Е. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Адв. С. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Предвид липсата на доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Е. – Уважаема госпожо Председател, моля да уважите исковата
претенция като основателна и доказана, ведно със законовите последици. Моля
да ни присъдите направените по делото разноски, за които представям списък
плюс квитанция. Моля за възможност за представяне на писмени бележки,
които поддържам.
Адв. С. – Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите като
неоснователни и недоказани предявените искове. Моля да присъдите на
доверителя ми разноски за защита. Моля за по-подробно обсъждане на
събраните доказателства да ми предоставите възможност за писмена защита.
9
Съдът предоставя на страните 1-седмичен срок, считано от днес за
представяне на писмена защита.
Съдът обяви, че ще постанови решението си в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.45 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
10