Решение по дело №12785/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266472
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20171100112785
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

08.11.21г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 07.10.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 12785/17г. и констатира следното:

Предявени са искове от Е. Т. и М. С. против Ц. Н. с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата общо 52 800 лева /обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот през периода 10.13г – 10.17г./. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената сума за периода – след завеждане на делото.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

С договор за дарение /обективиран в нотариален акт № 50 от 19.09.13г. на нотариус И. Н./ С. Т. и М. Т. /наследодатели на ищците/ са дарили /прехвърлили/ на ответника /внук на дарителите/: апартамент № 30, находящ се в град София, ж.к. Суха река, ул. ********с площ от 81, 76 кв. м., заедно със зимнично помещение, с площ от 4 кв. м., заедно с 2, 325 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото - държавна земя. Със същата сделка – прехвърлителите /дарителите; наследодателите на ищците/ са си запазили /пожизнено/ правото на ползване върху имота.

Исковете са – неоснователни /ненадлежно доказани в процеса/:

От една страна:

Принципно: ищците могат /са материално-правно легитимирани/ да претендират част от търсеното /заявеното/  обезщетение /съответстваща на наследствената им квота/ доколкото - Е. Т. и М. С. встъпват /на по-късен етап/ в процеса във вече заявените права на първоначалните ищци техни наследодатели /С. Т. и М. Т./. В тази връзка: конкретно претендираните от Е. Т. и М. С. суми /след настъпилото в хода на процеса правоприемство/ останаха неуточнени /в съответствие с изложеното – като квоти/. Това обстоятелство обаче – касае съществото на процесния правен спор – основателността на исковете /т.е. същото не съставлява пречка за постановяване на краен съдебен акт/.

От друга страна /по същество/:

Не се спори /а това обстоятелство се явява и удостоверено, чрез събраните в процеса писмени, гласни и експертни доказателства – преценени в съвкупност/, че: през процесния период 13г. – 17г. /съответно и за времето преди 13г. – когато процесното жилище е било отдавано под наем/ С. Т. и М. Т. /първоначалните ищци/ не са били във владение на /не са ползвали, обитавали/ апартамента. Единственото спорно /в случая/ обстоятелство – част /елемент/ от състава на отговорността по чл. 59 от ЗЗД /от което обстоятелство на практика зависи основателността на заявените претенции/ е това: дали ответникът е възпрепятствал /пречел на/ дарителите да упражняват правото си на ползване /да живеят в имота/. В тази връзка:

Липсват /което е особено съществено в случая/ твърдения и доказателства /извън показанията на свидетеляП., които са обсъдени по-долу/ дарителите /прехвърлителите на имота/ да са канили ответника /за периода до завеждане на настоящото дело/ формално /с нотариална покана или по друг подобен начин/ или неформално /в устен разговор/ да им предостави ползването на жилището.

Единственото доказателство /съобразно изложеното/, което подкрепя застъпваната от ищците теза /във връзка с горното спорно - релевантно обстоятелство/ са показанията свидетеляП., които обаче не могат да се приемат за меродавни /категорични, еднозначни/ доколкото: тези показания /от една страна/ не се явяват подкрепени от други доказателства по делото /писмени, гласни или експертни/ и свидетелят /от друга страна/ пресъздава /описва/ факти /събития/ на които не е бил пряк очевидец /показанията му преразказват обяснения на самите дарители или на трети лица/. Обратно: показанията на свидетеля Н. /пряк очевидец на отношенията между страните - съгласно изричните му обяснения в тази връзка/ които показания потвърждават застъпваната от ответника /в отговора на исковата молба/ теза /и които показания се явяват подкрепени от останалият, събран в процеса доказателствен материал: писмен и експертен – преценен в съвкупност/ налагат извода, че: Ц. Н. не е възпрепятствал дарителите да ползват имота. Тези показания /преценени в контекста на съдържанието на събраните по делото документи и във връзка с констатациите на приетите две експертизи – извършили оглед на апартамента/ установяват факта, че: през процесния период имота е бил фактически изцяло негоден /поради нанесени редица материални щети от предходен наемател/ за живеене /обитаване/ както и че: в жилището /именно поради  посочената причина/ са били извършвани СМР-ти /лично от ответника или по негово възлагане - в съответствие с желанието за това и на самите дарители/ с цел – привеждане на апартамента в годно за обитаване /живеене/ състояние. В такава хипотеза не може да се приеме, че /от една страна/ дарителите са могли фактически /физически, обективно/ да упражняват /надлежно/ правото си на ползване /лично/ и /от друга страна/, че са могли да реализират приходи от жилището – чрез отдаването му под наем /именно поради съществуващата фактическа негодност на обекта да бъде обитаван с цел живеене/. С други думи /във връзка с последната констатация/: прехвърлителите не биха могли да реализират приходи от отдаването на имота под наем, съответно - ответникът не би могъл да се обогати за тяхна сметка /което обстоятелство също изключва възможността да бъде уважен иск по чл. 59 от ЗЗД/. В допълнение /във връзка с всичко изложено/:

Настоящият правен спор /както и всеки такъв/ следва да бъде разрешен в съответствие /от една страна/ със съдържанието на събраните в процеса доказателства /обсъдени по-горе/, но /от друга страна/ в контекста и на конкретно заявените от страните твърдения и възражения. В случая /в посочената връзка/: твърденията на първоначалните ищци /заявени в исковата молба/ се явяват подкрепени единствено /само/ с показанията на свидетеляП.. Възраженията /защитната теза/ на ответника /заявена и застъпена в отговора на исковата молба/ не беше оборена /от една страна/ с насрещни аргументи /възражения/ и доказателства, а беше /от друга страна/ подкрепена от свидетелски показания, писмени доказателства и експертни такива /на практика в случая: нито едно твърдение – възражение на ответника не беше надлежно оборено с доказателства или с насрещни твърдения/. В такава хипотеза – искът не може да бъде уважен.

На последно място:

Фактът, че ответникът е /на 23.09.17г./ създал /изготвил/ специален /изричен, нарочен/ документ /разписка/ за предаване на ключа от имота в полза на М. Т. /внучка на дарителите/ принципно указва - сочи /косвено/ на наличието на евентуален спор между страните относно фактическото ползване на жилището /в противен случай ключът просто би бил предаден неформално на дарителите или на тяхната внучка/. Този факт обаче /преценен сам по себе си, в контекста на останалият, събран по делото доказателствен материал – обсъден в настоящото решение/ и преди всичко в контекста на обстоятелството, че липсват /съобразно изложеното по-горе/ твърдения /и надлежни – категорични, еднозначни доказателства/ Ц. Н. да е бил канен /изрично или косвено – формално или не/ да предостави ползването на апартамента /през процесния период/ не може да обоснове – уважаване на иска.

Възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК – на са заявени по делото.

С оглед изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете /с правно основание чл. 59 от ЗЗД/ на Е.П.Т. ЕГН ********** и на М.П.С. ЕГН ********** против Ц.С.Н. ЕГН **********.

ОСЪЖДА Е.П.Т. и М.П.С. да платят на Ц.С.Н. 3 600 лева – съдебни разноски /адвокатски хонорар; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: