РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Пазарджик, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102070 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от Й. С. К. от с. Д.,
общ. П., срещу С. П. З. от гр. П. за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание,
извършено в нейна полза от Р. С. К., починала на ******** г., чиито наследници по закон са
и двете страни, поради нарушаване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, за унищожаване
на същото завещание поради липса на завещателна дееспособност на завещателката, както и
за намаляване на дарението до размера на запазената част на Й. К..
В исковата молба и в уточняващата я молба от 26.06.2023 г. се твърди, че завещателката Р.
К., починала без деца и съпруг, е оставила за наследници брат си Й. К. - ищеца, и дъщерите
на другия си брат - ответницата С. З. и нейната сестра С. К.. Преди смъртта си, на *******
г., Р. К. се разпоредила със саморъчно завещание с цялото си имущество в полза на
племенницата си С.. На 10.11.2022 г. завещанието било представено от ответницата на
нотариус за обявяване и било вписано на същата дата в Службата по вписванията, като при
обявяването и вписването З. е декларирала, че завещателката е притежавала четири имота,
индивидуализирани подробно в исковата молба. Ищецът счита, че завещанието не е
написано и подписано от сестра му и не отразява нейната свободна воля. Завещателката
била на 79 години, имала здравословни проблеми, след счупване на таза от 2018 г. имала
затруднения в придвижването и се залежала. Повече от година и половина К. и съпругата му
лично и чрез наета от тях жена се грижели за Р. К., която не можела да се обслужва сама.
Другият им брат, бащата на ответницата, не се включвал в грижите, като се оправдавал, че
1
няма време и средства; идвал рядко - както той, така и дъщерите му, които не били в близки
отношения с леля си. През м.март 2020 г. след влошаване на състоянието и възрастната жена
била настанена по нейно желание в дом за стари хора в Пазарджик и до смъртта си била
посещавна предимно от Й. и съпругата му. Според ищеца към датата на завещанието К. не е
била в състояние да действа разумно поради напредналата си възраст и влошеното си
състояние, не е разбирала смисъла на действията, които извършва. Това е индиция за чужда
намеса при съставянето на завещанието. Освен това липсват изискуемите от закона
компоненти на завещанието, което го прави нищожно. В исковата молба се заявява още, че
три от посочените в декларацията пред нотариуса имоти са земеделски земи, възстановени
на наследниците на С. Й. К.., баща на ищеца и на наследодателката, което означава, че тя е
притежавала само 1/3 идеална част от тях и само за толкова завещанието би породило
правни последици, макар тя да се е разпоредила с тзи земи изцяло, видно от съдържанието
на завещанието. Четвъртият имот е дворно място с жилищна сграда в с. Д.. Твърди се, че
ищецът има запазена част в наследството на сестра си в размер 1/2, която е накърнена, и се
излагат доводи, че не е нужно приемане на наследството по опис за възсановяване на тази
запазена част, тъй като и двете страни са наследници по закон. Исковете са с правно
основание чл. 42, б. "б" от ЗХ във връзка с чл. 25 от ЗН, чл. 43 от ЗН във връзка с чл. 27 от
ЗЗД и чл. 30 от ЗН и са съединени помежду си при условията на евентуалност в този ред.
Постъпил е отговор от ответницата. Тя счита исковата претенция за недопустима,
неоснователна и недоказана. Като основание за недопустимост в съответната част сочи, че
братята и сестрите на наследодателя нямат запазени части от наследството. Оспорва
твърденията, че наследодателката не е написала и подписала саморъчно завещанието и
счита, че формата за действителност е спазена. Заявява, че напредналата възраст и
трудността за придвижване не означават психическа непригодност не означават психическа
непригодност - напротив, Р. К. е била в отлично психично здраве, разсъждавала е,
разговаряла е, водила е кореспонденция, част от която се представя като писмено
доказателство, общувала е без ограничения. Ответницата и нейният съпруг са я посещавали
и тя ги е разпознавала, водела е нормален разговор с тях, разпитвала е за децата им и други
роднини. Ответницата е имала с леля си близки отношения, посещавала я е в старческия дом
и двете са поддържали постоянни контакти - в едното от представените писма се разказва за
посещение на ответницата в дома. По тази причина личните вещи на Р. К. след смъртта и са
предадени на ответницата, където именно тя е намерила завещанието, за което не е знаела.
Оспорва, че само ищецът се е грижел за сестра си, но заявява, че отношенията им са
ирелевантни за действителността на завещанието. За ирелевантно счита и дали
завещателката е била едноличен собственик на имотите.
Страните в хода на делото се представляват от пълномощници и поддържат становищата си.
Ищцовата страна представя писмена защита, в която освен всичко вече изложено заявява, че
не се е доказало с категоричност наследодателката да е написала и подписала завещанието, а
от свидетелските показания се установява несъответствие между завещанието и
съзнателната и разумна воля на Р. К..
2
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно и е установено с писмени доказателства, че наследодателката Р. С. К. е
починала на ******** г. и нейни наследници по закон са живият и брат Й. С. К. - ищецът, и
двете дъщери на починалия и преди нея друг брат, една от които е ответницата С. З..
Последните две години от живота си наследодателката прекарала в дом за стари хора, тъй
като живеела сама и физическото и състояние се влошило - трудно се движела поради
счупване на таза след падане, от което не се възстановила напълно въпреки направената и
операция, а страдала наред с това и от други типични за старческата възраст заболявания -
хипертония, диабет втори тип, последици от прекарат през 2013 г. мозъчен инсулт и т.н.
На ******* г. тя съставила саморъчно завещание, с което оставила цялото си имущество на
племенницата си С. З..
И двете изслушани почеркови експертизи, работили при достатъчно обилен и безспорен
сравнителен материал (писма от К. до нейни близки и записки от дома за стари хора), дават
заключение, че завещанието е написано и подписано от нея.
То се състои от ръкописен текст, дата и подпис, поставен в края му.
Обявено е от нотариус по искане на С. З. след смъртта на Р. К., като в декларацията за
известното и имущество пред нотариуса З. е посочила и няколко земеделски имота, от които
К. е притежавала само по 1/3 идеална част, без в декларацията да посочи, че те не са
собственост изцяло на завещателката.
Не се установява от медицинската документация и от изслушаната съдебно-медицинска
екпертиза завещателката да е била в психическо или умствено състояние, в което да не е
била способна да действа разумно. Не се доказват и твърденията на ищеца, че физическото
и състояние не е позволявало да седи изправена или полуизправена и съответно да пише,
или пък да е имала двигателен дефицит на горните крайници.
Част от свидетелите наистина сочат, че преди постъпването си в дома тя е говорела за
намерение да остави имота си на брат си Й., но той бил отказал, като заявил, че не е
единствен наследник. Това обаче по никакъв начин не изключва промна на решението и по-
късно във времето, нито обуславя съмнение за каквото и да било противоправно въздействие
от други лица като причина за промяната.
Тежестта за доказване във връзка със саморъчното или не изписване на завещанието е на
тази страна, която твърди, че то не е саморъчно изписано, поради което са без значение
доводите, че саморъчното изписване не било доказано с категоричност (доколкото изобщо
може да се твърди такова нещо при недвусмисления извод и на двете експертизи) - не
ответницата следва да доказва саморъчното изписване, а ищецът трябва да го опровергае
категорично, за да бъде уважен искът му.
Не се изисква нито за валидност, нито за доказване при съставянето на саморъчното
завещание да са присъствали свидетели.
Същото се отнася за наличието на неспособност за разумно действие или непозволено
3
въздействие върху завещателката - тежестта за доказване е на ищеца и никакви
доказателства за това не се събраха.
Колкото до наличието на данни в кметството за подадена декларация по ЗМДТ за придобит
от С. З. имот през лятото на 2022 г., приживе на леля и - установи се, че това е декларацията
за придобит чрез покупка по това време от С. З. и съпруга и апартамент.
От правна страна съдът намира следното:
Нито един от установените по делото факти не подкрепя твърденията на ищеца за
недействителност на завещанието - то е съставено в изискваната от закона форма от
пълнометно лице, способно да действа разумно.
Ищецът няма и право на запазена част от наследството на сестра си - наследници със
запазена част, както сочи чл. 28, ал. 1 от ЗН, са низходящите, родителите и съпругът, но не и
братята и сестрите или останалите роднини. 1/2 би бил делът му, ако завещанието не
съществуваше, което обаче не е равносилно на запазена част.
Без всякакво влияние върху завещанието е подадената при обявяването му декларация - тя
не го опорочава, като наследникът по завещание ще придобие само онова, което в
действителност завещателят е притежавал.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Й. С. К., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул. "**** № **, срещу С. П. З.,
ЕГН **********, от гр. П.,, за прогласяване на нищожност на завещание, съставено на
******* г. саморъчно от Р. С. К., ЕГН **********, от с. Д., починала на ******** г., и
обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В. К., вписано в Службата по вписванията - гр.
Пазарджик по № ****, том I, акт 122/2022 г., поради неспазване на формата за съставянето
му съобразно чл. 25 от ЗН.
Отхвърля иска на Й. С. К., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул. "**** № **, срещу С. П. З.,
ЕГН **********, от гр. П.,, за унищожаване на завещание, съставено на ******* г.
саморъчно от Р. С. К., ЕГН **********, от с. Д., починала на ******** г., и обявено на **.
**.2022 г. от нотариус В. К., вписано в Службата по вписванията - гр. Пазарджик по № 2695,
том I, акт 122/2022 г., като съставено от лице, което по време на съставянето му не е било
способно да завещава.
Отхвърля иска на Й. С. К., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул. "**** № **, срещу С. П. З.,
ЕГН **********, от гр. П.,, за намаляване на посоченото по-горе завещание за
възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на сестра му Р. С. К., ЕГН
**********, от с. Д., починала на ******** г.
Осъжда Й. С. К. да заплати на С. П. З. разноски по делото зап адвокатско възнаграждениеи
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер 1200 лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5