РЕШЕНИЕ
№.............
14.01.2020
год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 16.12.2019
година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа
докладваното от съдия Бишуров АНД № 1321 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
С.Г.Д. ***, ЕГН ********** против НП № 2019-1818-02-935 от 20.05.2019г. на Началника на РУ на
МВР-Пазарджик, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД и за нарушение на чл.6
от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на обжалваното НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не взима становище
по съществото на спора.
За АНО, редовно
призован, не се явява представител. Заедно с административнонаказателната
преписка изпраща писмено становище по съществото на спора, като иска НП да се
потвърди.
Районният съд
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на
страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено
следното:
Жалбоподателят
Д. е санкционирана за това, че на 10.04.2019 год., около 10.30 часа, в с.Сбор,
обл.Пазарджик, пред кметството на селото, при извършена полицейска проверка, не
представила документ за самоличност – лична карта или друг заместващ го такъв.
Това
съставлявало нарушение на чл.6 от ЗБЛД, което било констатирано от актосъставителя
Д.Л. ***.
Преди това
полицейският служител пристигнал на центъра на селото, т. к. бил районен
инспектор в това населено място и имал приемен ден. Той бил запознат от
тогавашния кмет на селото – св. И.П., че против С.Д. имало множество оплаквания
от жители на селото в смисъл, че разхожда свободно кучето си по улиците, но
същото било агресивно и нападало хора. В този момент при кмета на селото била и
З.К. – служител в кметството, която също се оплакала на полицая, че малко преди
пристигането му, кучето на Д. нападнало и нея.
По това време
жалбоподателят Д. била седнала на пейка пред кметството в селото, а до нея се
намирало и кучето й. Полицейският служител попитал Д., дали кучето е нейно, при
което тя отговорила утвърдително. След това я попитал защо го разхожда свободно
по улиците, респ. защо не го връзва и
настоял да го прибере в дома си, за да не напада и плаши хора. Тя обаче започнала
да се държи оскърбително с полицая. Заявила му да си гледа работата и че ще
разхожда кучето си, както си иска.
Тогава полицейският служител поискал от Д. да му предостави личната си карта,
за да й състави акт за административно нарушение. Тя обаче отвърнала, че няма
да му представи лична карта, както и че не била тръгнала да се жени, за да носи
в себе си лична карта. Полицейският служител поканил Д. да се качи в приемната
му в сградата на кметството и тя първоначално отказала, като започнала да се
дърпа, но накрая склонила.
Именно в приемната
й бил съставен АУАН № 935 от 10.04.2019г. за нарушение по чл.6 от ЗБЛД, в който
тя вписала възражение, че не била тръгнала да се жени, за да носи в себе си
личната карта.
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното НП.
Последното било връчено на сина на жалбоподателя на 06.06.2019 година, а
жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 13.06.2019г., т.е.
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед
на което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приети
по делото и от показанията на свидетелите Л. и П..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и
взаимно се допълват.
При така
установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на
административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се
доказа, че с поведението си жалбоподателят Д. е извършила виновно нарушение по
чл.6 от ЗБЛД, която правна норма императивно вменява в задължение към гражданите,
при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Нарушението е осъществено с пряк умисъл, т.к. Д.
категоричмно е отказала да представи пред полицейския служител Л. документ за
самоличност – лична карта или друг заместващ документ. Вярно е, че разстоянията
в селата по принцип са малки и хората често се придвижват по тези населени
места без да носят в себе си документи за самоличност. Вероятно на
инкриминираната дата и Д. не е носела в себе си личната си карта, което се
установява и от саморъчно вписаното от нея възражение в акта. Тя обаче е
извършила вмененото й административно нарушение виновно и с пряк умисъл, т. к.
категоримчно е отказала на полицейския служител, в присъствието и на кмета на
селото, да представи документ за самоличност. Ако тя не искала да върши това
нарушение, то нищо не й е пречело, да заяви пред полицая, че личната карта е в
дома й например, след което да отиде, за да я вземе и представи. Тя обаче не е
сторила нищо такова, именно защото по никакъв начин не е искала да удостовери с
надлежен документ своята самоличност.
С оглед на казаното
до тук съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност спрямо Д. на основание чл.80, т.5 във вр. с чл.6 от ЗБЛД.
Несъстоятелно е
възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуалон
нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. в НП не било описано ясно и
недвусмислено мястото на нарушението. Това било така, защото било казано, че
нарушението било извършено в с.Сбор, но в България имало и друго населено място
със същото име – с.Сбор, общ.Крумовград. Пак в НП било посочено, че нарушението
било извършено пред кметството на селото, но въпросното кметство било на втория
етаж на сградата, а на първия етаж имало други обекти – магазин, склад и
ресторант. При това положение и като не бил посочен точен административен адрес
на извършване на нарушението, било накърнено правото на защита на
жалбоподателя.
Несъстоятелността
на това възражение се извлича на първо място от това, че жалбоподателят Д. е
била на мястото на извършване, респ. констатиране на нарушението, както и на
съставеният й веднага след това АУАН. При това положение е житейски абсурдно и
меко казано несериозно да се твърди, че тя не съзнавала, че й се вменява
извършването на прооцесното нарушение именно в с.Сбор общ. Пазарджик, а не в
село със същото име, но в общ. Крумовград. Още повече, че Д. не твърди на
10.04.2019г. да е била освен в с.Сбор, общ.Пазарджик, но и в с.Сбор,
общ.Крумовград. Самата й въззивна жалба започва с това, че на инкриминираната
дата живеела, респ. била в с.Сбор, обл.Пазарджик.
Това, че нарушението
е описано като извършено пред кметството на селото също не лишава
жалбоподателката от възможността да научи мястото на извършването му. Без
значение е това, че кметството се намирало на втория етаж, а на първия етаж от
сградата имало други обекти. Употребеният израз „пред кметството на селото”
недвусмисено показва, че това е станало пред сградата, в която се помещава
кметството.
При определяне размера на глобата наказващият орган се
е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е отчел
степента на обществена опасност на конкретното нарушение и степента на вина
на нарушителя, както и факта, че нарушението е за първи път, при което правилно е наложил предвиденото наказание в
минимален размер, а именно глоба от 50
лева, с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения
и на основание чл.63 от ЗАНН, Пазарджишкият РС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2019-1818-02-935 от 20.05.2019г. на
Началника на РУ на МВР-Пазарджик, с което на С.Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД и за нарушение на чл.6 от ЗБЛД е наложена
глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен
съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: